Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 10

krasimir mechkov -аз останах с впечатлението ,че в свети никола могат да ти дадат правилна диагноза, но за насоки и специалисти  мисля, че от майките с опит би получил много по- полезна информация .

а и за да се подкрепя ,ще ти кажа ,че там не одобряват много от методите ,които тук ще откриеш като съвети-например непоносимостта към храни и всякакви видове терапии и действия различни от стандартните педагогическирлогопедични и т. н.

да но когато не знам какво точно правят в св никола.мислех че там ти дават насоки за заниманията с детето.правилната диагноза е много важно нещо.мисля че като всички вас съм имал моменти когато си тотално потресен от всичко,но и такива които ти дават надежда.от околомесец ходим при един логопед при които и аз като аматьор виждам напредъка.нашето Рени почва да разделя копчета с различни цветове.така.всеки се радва на различно нещо.за мен това е напредък,защото миналата година я водихме на логопед тои казва -да Рени се опитва да повтаря . и така три четири месеца като ние виждаме че няма такова нещо.докато пък тя сама реши да си ходи сама на голямото гърне до миналата година април на 3г и 4м беше с памперс.сега даже се бърше сама.но както казах всеки се радва на различни неща

кезая наистина рисунките на Марти са много хубави.такъв папагал има само по анимал планет

Shadee,

Ще ти кажа първо една реплика, която баща ми, ми казваше всеки път, когато му разказвах със сълзи на очи за трудностите от околните, които срещам по пътя с Марти. Всеки път татко ми казваше, каквато и страшна случка да му споделях, той ми казваше "Ама, ти сега ми разказваш нещата от живота."
Искам да ти кажа, че е нормално това да ти се случва, както е нормално и стъпка по стъпка, да ги преодоляваш, заедно с детето, със семейството си и с терапевтите на детето. Една голяма стъпка на нашите деца, се прави от много малки стъпчици. Естествено, че дете с ГРР, като го дадеш в масова градина, ще вдигнат ръце от него на втория ден....можеше и първия да те извикат. Ами, ти си направила, точно както аз направих преди 5 години и няколко месеца...само, че аз още не знаех, че имаме проблем, в градината разбрах, че нещата в развитието ни, не са както трябва. Отишла си и си дала детето за цял ден. И учителките, понеже имат там още поне 20 деца, естествено, че не могат да се справят с него. Марти изкара точно 8 дена в масовата градина, беше на 4 години без 2 месеца и на 4- ия му рожден ден, получих епикризата от Св. Никола с ГРР. След няколко месеца направих опит да го запиша в логопедична градина. Обаче директорката, като видя фурията, която обикаляше с такава скорост, че трудно му се виждаха чертите на лицето, отказа. Цяла година работехме само с психилог и аз напуснах работа, за да изучавам тънкостите на психологията, и по съвети на психоложката, правех разнообразни занятия, разходки и упражнения на детето по час и при строг , доколкото може да се спазва режим. На следващата година обаче, все пак го приеха в логопедичната градина, закоето ми помогна майка ми, с педагогическите си умения на колега, успя да убеди директорката на логопедичната, да ни вземат.
Ами, през първите 2- 3 месеца, посещенията ни в детската градина, бяха от по 15 минути, пряко сили, само в логопедичния кабинет, на индивидуално занимание, със задължителното присъствие на бабата на Марти в кабинета, защото опита ли се да излезе, писва и вдига градината на ура. На 4- ия месец, в продължение на месец и половина, на вратата на логопедичния кабинет, стоеше нарисувана лястовичка, която играеше ролята на бабата, а бабата стоеше пред кабинета на отворена врата. След месец, вратата се затвори
До края на първата година в логопедичната, часовете в логопедичния кабинет,с е бяха увеличили до 30 минути и през последните месеци, логопедката след всяко занимание, го въвеждаше в неговата група при децата, така че, да ги познава.
През следващата година, бях наела една какичка, която правеше магистратура по психология, която влизаше с детето в групата, чиито деца той вече познаваше. Марти и каката, влизаха първо само по време на игрите за около час, след което той отиваше в логопедичния за половин час и си тръгваха. До края на годината, каката и Марти вече оставаха и на занятия, но когато той станеше нервен или се появеше проблем, го извеждаше веднага навън, за да не пречи. Следващата година, беше предучилищна и цяла година оставаше сам с децата и учителките, които познаваше добре, по време на занятия, на игри и всеки ден влизаше и при логопедката в кабинета за индивидуална или групова работа с още едно дете, за час от 45 минути. След това отиде в първи клас и сагата започна отначало
Намери градина, ако няма друг начин, дори и частна да е, където детето ще влиза за не повече от 30-ина минути първоначално и логопед или психолог ще се занимава с него през това време. Не че няма да го водиш и на терапии, но идеята е да свиква, че "влиза" в детска среда. Постепенно ще увеличавате времето, според зависи и според детето.
Постепенно, увеличавайки времето и проблема с гърнето, ще се решева също постепенно. Нищо не става насила и изведнъж при децата ни.

Краси,
Няма нужда да показваш ТЕЛК-а в Св. Никола, тях той изобщо не ги интересува, дори няма нужда да и казваш, че детето вече е обследвано. Съвети ще получиш, със сигурност, препоръки за работа също. Точно, каквото ти трябва. Ти получаваш и от други места, специалисти, форуми..и с времето ще се научиш да отсяваш кое се отнася най- точно за твоето дете и кое не съвсем....и следваш пътя и интуицията си. Най- важно е да се обградиш с максимално много подкрепа, в лицето на колкото може повече специалисти- такива които наблюдават и диагностицират детето и такива, които работят с него, също и с приятели, които запознаваш добре с проблема, като им го обясняваш правилно и търсиш подкрешата им в тяхно лице и на техните деца....
A, синия папагал, го рисува един час, пред клон на банка ДСК, видя папагала и каза "Дай ми веднага да рисувам- и моливите, и четката." Извадих всичко, защото сме подвижно ателие вече, той си подпря скицника и започна....а, докато рисува, през минута казва "Едно птиченце ми каза, че имате нужда от пари, банка ДСК", охраната дойде до него да гледа, от време на време и клиенти спираха, и може би решиха, че е някакво рекламно дете- лице, защото един човек каза, "А, забрави "я"- то, трябва да кажеш - Банка ДСК, я...

Да се похваля. Днес беше първия ни урок по бокс. Залата пълна- струи спортен дух, мъже запотени, ентусизирани, пръщи здраве отвсякъде и на единия от ринговете- Марти с треньора си. Отстрани ми изглеждаше толкова лесно и естествено, че треньора грабва вниманието му, Марти изпълнява упражненията и се старае да се хареса. а като сложи ръкавиците и гледаше треньора в очите с вяра и пак изпълняваше ударите, се разплаках от щастие.
Треньорът каза, че е много изпълнителен и ще има успех...не исках да питам какво има пред вид, защото искам да стане просто човек...
Само попитах трудно ли му е било, защото вероятно с такова дете не е работил, а той каза "С много и различни деца съм работил, той си е просто дете..."
Решихме, както и на плуването, да работи индивидуално с него до тогава, докато стане възможно да влезе в група с други деца.

Психоложката ти е обяснила част от проблемите при ГРР.
Неговоренето е само резултат от проблемите.Неразбирането е проблема.На всеки твой вероятен въпрос - си има вече написан отговор и съвет за преодоляване в темите за аутизма.Информацията е много, но си струва да се прочете.
Първата стъпка е да си изясниш за себе си какво представлява аутизма.Когато го разбереш - ще намериш и отговорите на въпросите си.
Не ти отговарям директно, защото трябва да пиша няколко часа вероятно нещо, което вече е писано, а и нямам много време 
Успех 

Говорили сме много за същността на аутизма и с две думи е неразбиране от детето на собственото си "Аз", неразбиране на света около него, неразбиране на собтвените емоции и чувства, както и тези на другите, неразбиране, че е отделен индивид от майката, а не част от нея.
Затова при диагностицирането обикновено има въпрос и към нас родителите "Някога имали ли сте чувството, че сте пришълец от друга планета и че този свят не е за вас, а само за лошите и унифицираните?"
В много случаи родителите отговаряме с "Да".
"Ами, да, това чувство при детето ви се е развило, но с по- голяма сила."

Има доста упражнения и терапевтични техники, които се използват, за да намери детето, на нас, пришълеца от друга планета, собственото си "Аз", за да разбере, че е личност, да разбере, че мама е отделен индивид от него, че е личност, че тате е личност, братчето, сестричето, комшийчето.
Говорили сме много и за тях.
Една от тях е, детето, заедно с майката, терапевта, да застава често пред огледалото, да се оглежда и харесва, постепенно да започне да възприема, че тези очички, които вижда там, са неговите и може да ги пипне, като ги затвори, че очите му са 2, точно, както на мама, както на тате, "ето ги твоите", "ето ги моите", ръчичките, крачетата, носа е един, вижда се в огледалото, може и да се пипне, един е и на мама, ето го. Като се удари, боли...тук плачем, точно , както я боли и мама, като се удари, другите хора също.
Усмивката изразява радост, щастие, правим я в огледалото, прави я детето, показваме също усмивка на картинка.
Това се прави за всичко, което може да се сетим, а за това, за което не може, ни подсещат терапевтите.
Ако трябва говорим на детето, вместо с "ти", с "аз", докато започне да използва 1 лице, единствено число, постепенно го механизира и му става навик, а по- късно - убеждение.
След време детето започва да задава въпроси. Ако трябва провокираме момента, като ние му показваме как се задават въпроси, а после отговаряме с престорен глас, идващ от другия- разиграваме куклен театър.
Тогава то вече е започнало да проявява интерес към нашия свят, разбрало е, че е по- интересн от неговия. А ние знаем, че е и по- лош и пълен с мръсотия, но интересен и социален.

Владко прекарва часове наред пред огледалото / така да се каже много е суетен/  сто процента съм убедена че се познава или поне познава отражението в огледалото си и се познава идеално защото примерно като се облече с някоя дреха отива да се види когато тя е примерно блузата на батко му и му стои като нощница той се оглежда отпред отзад забавлява се ... когато се е омазал със млякото с какао примерно по устата и го заведа да се види се усмихва и започва да си пипа по устата мръсното не да пипа огледалото ами устата си , в огледалото се оглежда отблизо отваря си устата гледа вътре зъби смига пипа си косата , когато го мия след разходка ръце лице винаги леко му намокрям косичката и му правя леки бодлички той се оглежда и забелязва че косата му е на бодли.... като е къпан и мокър излиза и пак на огледалото се оглежда гол мокър / казва тогава нещо винаги едно и също трудно ми е да разбера какво е / след това като го облека с хавлията ..... пак се оглежда отпред отзад ... смятам че добре познава тялото си себе си и не е възможно да не е е наясно че това което вижда в огледалото е той защото съм забелязала със сигурност че той отива да се види тоест да се огледа .... примерно облека му нова блуза и казвам олеее виж колко си хубав иди се виж на огледалото и той отива и се оглежда скопосва се там известно време ....
освен това той съвсем ясно разбира че примерно когато удари батко си той ще извика защото го боли дори някога го удря веднъж дваж и така да се каже извиква с неговия глас и по начина по който той обикновенно вика когато играят така за да му напомни .... / те играят образно казано на бой /
милва Киара по косата и казва мили мили и се усмихва разбира че и харесва ....
но ако на снимката е той примерно и го попиташ кой е този няма да каже аз или Владко 
вече една година от както е системно и активно така да се каже на обучения или терапии и аз не мога да кажа че е научил нещо от това на което са го учили .... или поне аз няма как да разбера ако той не пожелае по някакъв начин да покаже че знае примерно цветовете формите действията животните

Райка,

Изкарването на показ на знанията при децата от спектъра, става най- трудно и това става на малко по- късен етап или поне, доста време, след като е трупал знания. В един момент се получава така, че децата имат голям запас натрупани знания, но все още нямат умения да покажат знанията си. Затова е и изключително трудно и почти винаги неточно, да се оцени IQ- то на децата от спектъра, защото показват като знания, в пъти по- малко от действителните такива, а когато децата са невербални, на практика не показват знанията си почти.
Най- трудно за тях е да извадят наученото от себе си и го изложат, а още по- трудно да изложат знанията си, тогава, когато се иска от тях, т. е. - да реагират адекватно.
Аутистично дете може да е станало почти експерт в дадена област, която е в сферата на неговите интереси, но когато го попиташ да ти каже нещо за това, да не отговори изобщо, а да говори за това, когато то си реши. За всичко това, да се намести, са терапиите, от които първия етап е натрупването на знания, следващ етап е след натрупване на количество знания, да се разширява диапазона от интереси на детето, стъпвайки на съществуващите , да започне да отговаря, следващия етап е, само , когато се иска отговор от него и да е по- темата- . т. - да започнат да реагират и се държат адекватно и последния е- да са адекватни в среда от връстници и всякаква социална среда, да са се научили как сами да преодоляват дефицитите си и да ги компенсират.
За тях трупането и показването на знания за обикновените и простите неща от живота, които при тях се учат с помощта на терапевтии с нашата силна подкрепа и търпение, според мене, може да се сравни с изучаването на чужд език от човек в норма. Не е достатъчно да научи само количеството от около 150- 200 думи, които са най-  употребявани в разговорната реч,а освен граматиката, трябва да знае минимум 2 000 - 3 000 думи, граматиката да му стане рутина, за да може да води елементарни разговори, използвайки не - повече от 100- ина думи.
При децата ни е нещо подобно, според мене, само че, при тях включва и най- простите неща, които трябва да им обясняваме подробно и много пъти, дори и тези, които по подразбиране, смятаме, че те знаят.

Райка,а Владко посочва ли нещата,които иска с ръчичка?
Мисля, че това е най-важната част от началото на пълноценната комуникация.Знанията най-бързо и лесно се натрупват с общуване.

Здравейте!
Извинявам се, че се намесвам, но доста следя темата ви и прилагам някои от нещата върху детето ми, макар и да не е с тази диагноза.
Случайно попаднах на информация за "Low dose Naltrexone" като едно от големите новости в съвременната медицина и едно от нещата, с които го свързват , е "лечение " на аутизъм. Използвам тази дума, макар да не е съвсем точна.
Съвсем напосоки ви пускам  този линк , вероятно има на много места по-добре предоставена информация.

http://www.zdrave.bg/?c=n&id=1577

И това не сме го обсъждали 

Моят опит с дете от аутистичния спектър сочи, че видимия прогрес в познавателната сфера, социалната и обратната връзка- това е, към което се стремим, родителите на малчовците от спектъра, сочи, че видимите резултати, такива, които се забелязват от съседите, познати, приятели и близки, не само от нас, в семейството, видимите резултати, когато хората започнаха да казват "Има огромна промяна при детето, той е съвсем различен от преди, той е просто с нас, не само сред нас...", забележимите за околните резултати започнаха, когато спрях да търся нови и нови лекарства, да го мъкна всеки месец при невролози, белкем ми изпишат някое ново лекарство, което не сме пробвали и стане чудото...ама чудеса стават само по Коледа в американските романтични комедии.
Когато наблегнах изключително на терапиите, с програма по часове, ежеднвено посещение при различни терапевти, които да работят върху различните му дефицити по различен начин, спорта също, тогава започна Пълната промяна. Пълна и плътна програма със занимания, редуващи посещения при терапевти и спорт, редуващи една дейност с друга, така че да няма време за бездействие, самовглъбяване и "потъване" в света на аута. Напоследък навсякъде, където отидем, хората казват, че рядко се среща такова възпитано и интелигентно дете- поздравите, сбогуванията са отработени вече, насън да го бутнеш и с масираната терапевтична работа върху поведението и контрола му, за обикновения зрител, детето е просто едно много възпитано и сдържано

Откакто ходим и на уроци по бокс, забелязвам треньора колко време и специално внимание отделя върху правилното дишане и упражненията за него. Дадох си сметка, че той никога не е дишал правилно, ритмично, а ритъмът е живота, защото всяко нещо в природата има ритъм и щастието е в ритъма, всяко нещо се редува- деня и нощта, сърцето бие под определен ритъм, дишането също трябва да е в определен ритъм, в противен случай , има дисбаланс и резултат- проблемно дете с проблемно поведение.

Ден след първия ни урок по бокс, на детската площадка на една пицария миналата вечер, от Него дойде инициативата да се запознае с 2 момченца и ги попита искат ли да играят с него, Едното каза, че иска, но на какво, а той каза, че му се играе на жоменка. Това е играта, на която се учим да играем от зимата...и започна игра, истинска, с жомене, броене и криене зад съседните на пицарията блокове..после трите момчета се смееха и викаха силно, та една баба дойде да ми каже да си прибера децата, че са много шумни в играта....Ама, казвам, има ли по- голямо щастие на света, бабо, от деца, шумни в Играта си....боже!

Пак се връщам към скъсаната връзка някъде между майката и бебето.....детето при изграждането на "аза" до 3- тата годинка от развитието. В корема на майката, детето е усещало ритъма на биенето на сърцето й и това му е давало спокойствие, след раждането, майката е до детето, люлее го на ръце и това му дава спокойствие, по- нататък някъде се скъсва нишката, основана на ритъма. Значи, лечението е във ръщането към ритъма, ритъма дава спокойствие, спокойствието способства за изграждане на базисното ниво на увереност и може да се надгражда над него. Значи затова лечението на хипотерапията е не истинската езда на коня, а бавния ход на коня, ритмичното полюшване, то дава увереност и успокояване, бавния ход е терапевтичен.
Ядосвам се, че на този етап, не мога да включа в запълнената програма на детето и "Ритмология за деца" към Института за съвременно изкуство и терапия "Либера":
http://happydrum.wordpress.com/

Тя е предназначена за деца и юноши от всякаква възраст и дава възможност за работа върху проблеми от различно естество, изполвайки ритъма и изразните средства на ударните инструменти. Чрез ключовите теми вибрации, активно слушане/възприемане/осъзнаване, комуникация, синхрон и баланс работи върху ритмичното възпитание на децата и изграждането на ценни качества в тях.
“Ритмология за деца” фунционира в 3 направления:
- образование
- терапия
- парти/забавление

Вижте какво намерих за възможна причина за аутизма:
" Тестостеронът в утробата увеличава риска от аутизъм
Учени от Кеймбридж са открили, че високите нива на тестостерон по време на бременността увеличават риска от аутизъм при бебето.

В проучването са участвали 235 бременни жени. Измерени са нивата на тестостерон на зародиша и в околоплодната течност. Резултатите са сравнени с данни за деца с аутистични прояви на възраст между 6 и 10 години и показват, че високите нива на тестостерона влияят на общуването и въображението.


Учените уточняват, че не става дума за аутизъм, а за аутистични наклонности – по-бавно развитие, разсеяност (трудно се осъществява зрителен контакт) и други.


Проучването, публикувано в The British Journal of Psychology, дава надежда за разработването на лек срещу аутизма. "

 Тестостеронът се явявал най-важният хормон в мъжкия организъм. Произвежда се в количество около 7 мг в денонощие предимно в мъжките тестиси от андростендион (За сравнение жените произвеждат дневно около 0.3 мг). Диригентът на тестостероновата секреция се намира в мозъка. Кората на централния мозък стимулира тестостероновата секреция, когато сме щастливи или възбудени - тоест когато организмът се нуждае от нея. Когато обаче сме напрегнати или сърдити, скоростта на производството му бързо намалява. Регулацията на тестостероновия синтез изглежда приблизително така: хипоталамусът стимулира хипофизата, която от своя страна активира Лайдиговите клетки (около 500 млн.), намиращи се в тестисите. В момента, в който тестостеронът се отдели от тестисите, той се свързва с транспортната система в кръвта, наречена секс-хормон свързващ глобулин (белтък), за по-кратко СХСГ. Тази част от тестостерона (90 процента), свързана със СХСГ, е неактивна. Но останалите 10 процента свободен тестостерон упражняват биологичния си ефект - те се свързват със съответните рецептори в клетките и активират определени клетъчни реакции в ядрото.

Ето какви са основните биологични действия на тестостерона:

отговорен е за развитието на вторичните полови белези - окосмяване, пенис, простата, адамова ябълка;
координира изграждането на мускулите и разграждането на мастната тъкан;
стимулира либидото и потентността;
контролира пространственото мислене. Доказано е например, че жени със сравнително ниски серумни нива на тестостерона, срещат трудности да паркират колата си;
стимулира мъжката активност, но понякога събужда агресия и нападателност.

Веселчето "Да Владко показва и не само той казва какво иска!"
но казва и показва така да се каже нещата които са свързани с първичние му потребности и с най любимите му неща тоест
казва че му се пишка или ака и си носи гърнето сяда и свършва каквото там трябва казва си браво и си вдига гащите / не се избърсва /
показва че е гладен като казва името на храната която иска или че е жаден като казва вода, чай , сок Капи , кока кой / това е кока кола / , казва ковачи за шоколадче , бонбони, флебче / хлебче/ абъка / ябълка/ , пица
казва когато е изморен "нани нани спинка спинка " и отива и ляга на някое легло гушва възглавницата
казва когато иска да гледа филмче казва "какака" / това е касетка , видео касетка за него това е и диск / след това телете дитонте / телевизора дистанционното / и като му кажа дай дистанционното го носи .... сам избира коя касетка да гледа и знае коя е като я избере ако му я сменя се сърди и не гледа тоест решил е и е избрал какво да гледа.
освен това той познава хората по име казва примерно имената на наши приятели приятелки негови момиченца познава им колите знае къде живеят
запомня перфектно триизмерните неща така да се каже както предмети така и места
проблема са му картинките там хич го няма ....
според психоложката затова не можел да напредне в речта защото не можел да вникне в семантиката на речта .... аз това не го разбирам съвсем ... завършила съм и се занимавам изключително със икономически счетоводни неща и "семантиката на речта " не я разбирам
и един съвсем конкретен въпрос
как се справяте когато
трябва да излезете имате работа или уговорка или детето трябва да отиде на терапия примерно и не можете да закъснеете тоест да губите време , започвам да го обличам и той не иска да си обуе долните гащи започва да пищи, вадя десет чифта други същото, подчертавам нямам време пробвам методи да го разсея да не плаче но все пак да го обуя не става накрая с настоятелност го обувам .... той вече пищи и иска да си ги събува ... както и да е вадя другите дрехи блуза и гащи горни същото ... писък не иска да се облича след като му предложа също десетина модела и той не избере нито един и това всичко съпроводено с тръшкане .... накрая ми писва обувам му едни насила най общо казано ... той и без това реве а трябва да излизаме .... същото става и с обувките тези тези онези и така .... и резултата е .... аз съм три пъти изпотена , вбесена, той реве и всичко отива по дяволите .....
какво правите ....
мислила съм си ОК няма да го облека ще стоим в къщи да обаче не може трябва да се излезе а и  Киара се е нагласила и тя и тя започва да реве като види че той се е затръшкал ... а и той в къщи няма да се успокои ами ще продължи да нервничи за щяло и нещяло ....
правят ли вашите така как се справяте .....