Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 10

Райка,
Струва ми се, че и Дара беше зациклила на нещо подобно миналото лято и тогава много ни помогна психолога, нашата психоложка си прецени какво и с кого да прави и прескочихме още един етап. Попитай психоложката ви след като ги е видяла тези неща, може би има идея как да се справите. Ако трябва ходете при нея повече пъти. Или в краен случай може да идвате в София за събота и неделя /тогава работят нашите, те са и на други форумски деца/.
За това тръшкане започвате да се обличате по-рано, така че да имате време за всичко. Лека полека му обяснявай, че имате цел и не е хубаво да закъснявате, няма универсален начин с повишаване на разбирането им се променя и поведението.

Много ми хареса постинга на Кезая, че работата със специалисти е основният двигател напред и то когато "работят върху различните му дефицити по различен начин". И при по-малките деца трябва и повторения в къщи, ето това което е написал Красимир, че дъщеря му вече сортира копчета, ако се покаже само 1-2 пъти в кабинета на терапевта, детето няма да го запомни, осмисли или ако се чака само в кабинета да се научи, ще мине много време. За това ние имаме почти всички игри, които съм виждала в кабинетите или съм купувала подобни, за да може да играем в нас и да има повторение още 10-15 пъти. И дава резултат.

И да разкажа още нещо за пренасянето на опита - предните 2 лета имаше едно упражнение по монтесори, аз му казвам "На две магарета да разделиш сено" - изисква се от една купа с нещо да сипеш в 2 или 3 чинии по няколко пъти и да е относително еднакво количеството. Е, две години се учим, миналото лято го правех с джанки и кестени, схващаше, но не съвсем, чак това лято прави подобни неща с лекота - сипва ни ядене в чиниите, като вижда колко сме и не забравя никой или да му сипе по-малко, сипва на куклите и т.н. , но ако не я бяхме учили предните години, най-вероятно на почти 5 години нямаше да се сети сама.

Сетих се за опознаване на себе си, че още в началото ми бяха казали да намеря наши снимки, където сме детето с мама, с татко, с дядо и да ги направя големи /почти най-големият формат във фотото/. От там започна да казва в началото, че това е детето, после Дара, вече почти е усвоила и "Аз" формата. Напредваше в осъзнаването на "Аз" като учеше частите си - гледането в огледалото явно не им показва тялото им в цялост. Трябва да знае ръка, глава, гърло, стомах - всичко от тази книжка Моето тяло - http://www.books.svetove.com/c/p-p/m-428/id-23097/%D0%BC%D0%BE%D … %D0%BB%D0%BE.html, където има и такива подробности като пета и прасец. Трябва да ги знае всички и моят тест е като се къпе и казвам "Измии си ...рамото" и тя да го направи. Първо си мислех, че може половинчато, да знае най-важните части, ама и "Аз-а" и беше такова наполовина.

Трудно стават нещата, но родителите трябва да вярват в децата и да направят среда за работа с тях. Ето това лято си правих няколко експеримента - с деца от квартала на подходяща възраст показвам нещо, например да направят с пръсти "щрак като фотоапарат",  другите деца от вторият път схващат и ме гледат със светнали очи, обаче моето му трябват поне 15 показвания, да гледа другите деца и чак след време се сеща да го направи. Но това време за схващане става все по-малко, нещата които сме ги учили миналата година вече ги прилага и наистина за всички околни е видна промяната, дори от детската градина ми казаха, че това лято е дръпнала много и вече е настигнала другите деца, даже  е надминала някои в обноските. Това бяха думите на една от госпожите, да видим как ще бъде с другите, че сега са едни смени и въртележки в детската, но щом една госпожа ми го каза, да се надяваме, че ще го видят и другите.

Райка,

Резултатите при нашите деца- от спектъра идват с натрупване. Няма вълшебен елексир или магическо заклинание, и след като изречеш "Абра- кадабра", детето, да "се осъзнае" и каже "О, колко лош съм бил да тревожа мама, като нервнича и крещя, и то точно, когато най- много бързаме, и то във вързъка с някоя моя терапия".
Разковничето е- всичко, което регистрираш, като притсенително, споделя с всичките терапевти на детето и те, работейки по програмата си за него, работят и върху проблема, който за тебе е най- притеснителен в момента. Например, аз споделях с вас, когато Марти хвърляше през прозореца, и това беше към момента най- големия проблем, защото освен предметите, които не съм намерила на улицата, а съм се трудила, за да ги осигуря, а той изхвърляше, това, създаваше опсност и за живота и здравето на минувачите. Споделях и с вас, тук, разбира се и за около 2 седмици, хвърлянето спря. Започна тогава да рисува всеки предмет, който възнамерява да изхвърля, как лети и как се разпльоква на земята и получаваше същото удовлетворение, после и това спря. Но това стана с изключителното съдействие от страна на терапевтите, казах им "ако не решим този проблем, някой ден няма да доведа Марти, защото ще съм арестувана, след като е претрепал някой с тежък предмет."

И Райка,

Всичко, което сме говорили до сега за терапевтичното поведение към децата ни, трябва да прилагаш- като щом започне истерията и тръшкането, а то обикновено започва в моменти, когато ни е най- притеснено и най- много бързаме, защото детето усеща напрегнатото ни състояние, не може да си го обясни , и това го изнервя още повече. Ако е дете в норма, ще попита "Мамо, защо си тъжна, аз ли съм виновен/ на за нещо?", но детето от спектъра само регистрира напрежението ни и започва да нервничи, то се пренася върху него, но без обяснение. Затова, след като застанеш на нивото на очите му и го гледаш, ти трябва да обясниш с кратки изречение, не многословни, колкото и да нервничи в момента "Виж, ние с тебе сега много бързаме. Затова аз съм притеснена. А ти си нервен, защото мама е притеснена. Хайде да се успокоим и двамата. Искаш ли? Виж, как те гушкам и те целувам по главичката/ Хайде, и ти ме целуни по бузката. Сега всичко е наред. И двамата сме по- спокойни. Сега ще се обличаме. Коя блузка избираш- синята или червената?" (винаги, детето е по- спокойно, когато му се дава алтернатива).

И така, всеки път- говориш за това, което чувстваш ти, за това, което чувства детето, какво ви предтсои да правите, къде отиване ( неизвестността ги прави нервни), какво ще купите за награда, ако се представи добре, какво предпочита..например да облече, като даваш алтернатива. Отделно специалистите работят върху овладяване и разбиране на емоциите, намаляване на напрежението и тревожността и с времето- този проблем ще бъде решен, тогава ще имате други, обаче
Не се заблуждавай обаче, че детето разбира и осъзнава емоциите, грешно е, защото то нито ги разбира, нито осъзнава. Получила си грешно послание от нещо, което те подвежда и засилва проблема. Имаш 3 годишно дете, приеми, че е 5- 6 месечно, толкова е, и от там тръгни в отношението си към него, обяснението на нещата- простите, обикновениете, всички, много, подробно.
Ние след близо 5 годишна работа, от не повече от 6 месеца, мога да кажа, че проблема, който ти имаш сега,е  вече решен. Тръшкането, преди излизане, преди нещо важно, бързане, продължи до тази година, повече от 4 години. 4 години терапевтично отношение, терапии, работа с много терапевти и треньори. Резултатите при децата ни идват с натрупване и бавно, много бавно, на много малки стъпчици. Едва от тази година, може би пролетта, както кажа, че тръгваме и бързаме, затова съм притеснена, но той ще ме направи  по- спокойна, ако се облече бързо- показвам къде съм приготвила дрехите му и той се облича по- бързо от мене, докато аз се гримирам, той си обува обувките, затруднява се само с връзките и това е проблем, върху който работим в момента. Обче пък той става готов преди мене и застава на вратата и казва "Нали бързахме, аз те направих спокойна, а ти ме разтревожи, аааааааа"- защото той приема нещата буквално и очаква, че щом се облече, излитаме веднага. Т. е.- сега работим и върху търпението и контрола- защото не му се налага да чака само мене,  налага се да се чакаме и по опашки и други места  навсякъде нервничи, защото не е отработен все още контрола върху поведението- все още в представите му , щом той е стриктен и е свършил нещата добре, всичко трябва да следва и се случва на секундата.
Райак, спокойно, работете, отнасяй се терапевтично с детето, резултатите ще дойдат, пак казвам, всичко, което правим за децата си, абсолютно всяко нещо, всяка терапия, всеки нов човек, който включваме в програмата на детето, ни се връща после в пъти.

благодаря Кезая ... мисля че ако не прочета ден два както пишете тук постоянните успокоения и насърчения самата аз ще полудея ....
по принцип съм спокойна доста добре се владея но този наш Владко никак не е " пуклив папур" / в смисъл не е лесен /
сега на излизане с батко си и баща си случая беше подобен но никой не бързаше и Владко разбира се се запъна на вратата като магаре на мост , избра да си обуе маратонките които пропускат вода , а не тези които са така да се каже за дъжд ... гледам че доста вали ....
аз деликатно се оттеглих с Киара в другата стая и затворих вратата като ги оставих да се оправят по мъжки ... баща му 20 минути му обяснява че трябва кожените маратонки защото вали дъжд и с другите ще се намокри и че кожените повече си ги обича и абе какво ли не от сто кладенеца вода му извади но Владко " НЕ не  Тези тези ... и сочи летните маратонки " .... въпреки че предварително ги бях качила на два метра образно казано на високото на рафта , но той търсеше тях и огледа огледа и ги видя ...... и какъв познайте е резултата Владко е отвън с летните и вероятно е мокър сега но лошото е че е абсурд да е схванал че когато вали дъжд и той е с тези маратонки краката му ще са мокри ... ще се върне сега и ще каже "моко моко " че са му мокри краката ...
но не обу другите ...
и друг въпрос трябва ли, като сме казали че трябва да стане еди какво си  и край точка да не отстъпваме....... защото аз виждам че в такава ситуация той винаги се изнервя адски много
въпреки че доста ме обвиняват че точно така се бил разглезвал и затова все се налагал аз за себе си предпочитам да загубя някоя друга битка но да спечеля войната ....

Не трябва да се отстъпва, трябва да се наложите - ти, баща му, терапевтите, учителката в детската, като авторитети, но трябва винаги да му се дава алтернатива между 2 неща- в началото едното да е, каквото той си е избрал, но да се отбелязва недостатъка, както в случая- "ОК, избираш тези- есенните или тези- летните маратонки. Но от днес вече е есен. Навън вали дъжд. С летните ще ти се намокрят краката. Ти кои избираш?"- като избере летните, най- много да понастине- психичното му съзряване и израстване е на първо място, ще дадеш превантивно нуровфен после, ще сложиш в носа физиологичен разтвор и готово, но с алтернативното поведение, което му даваш, той получава една психична основа, на която да стъпи и да е готов да поеме по- голям товар на израстване, на един следващ етап. Продължавате с тактиката още месеци..или колкото трябва, ти ще усетиш кога може да започнеш да затягаш колана. Следващата пролет обаче, когато вероятно ще е психически по- стабилен, но не вследствие толкова на изратстването, колкто на терапиите и твоето, вашето вкъщи- терапевтично поведение, ще можеш да си позволиш следващата пролет и да кажеш "Виж сега, пролет е. Вали дъжд, избираш летните маратонки, но с тях МОЖЕ ДА СЕ ХОДИ САМО ПРЕЗ ЛЯТОТО. Сега избери между кожените маратонки и ботушите. Така оставяш избор само между 2 неща, които не застрашават здравето му, а най- много да избере ботушите и се изпотят крачетата. В същото време му казваш, че ТИ НИЩО НЕ МУ ЗАБРАНЯВАШ, С ЛЕТНИТЕ МОЖЕ, НО КАТО ДОЙДЕ ЛЯТОТО. Ако обаче иска, може да ги измиете и да ходи с тях вкъщи и да играете на лято.

принципите са 2:
1. Нищо не се забранява, дава се алтернатива между неща, които са позволени за случая.- Защото, както се казва в рекламите- Забраната днес, ражда проблеми и насилие утре. Ако ти креснеш по- силно от него и го ошашавиш, и детето тръгне безропотно след тебе, обуло, каквото ти му казваш, не значи , че проблема е решен. Утре ще избие с по- голяма сила гнева, насочен не само към тебе, а и към себе си, че така безропотно се е подичинило, против волята си.
2. Всяко нещо може да се прави, но на определени места и през определено време.- като се разкрещи силно, без да знае защо, първо му казваш, че е ядосан, защото....и измисляш защо. После му казваш ти как се чувстваш от това, че детето ти е ядосано, ставаш тъжна и ще се разплачеш. Дори да не виждаш ефекта веднага, няма да закъснее много. И накрая казваш, че знаеш едно страхотно място за крещене, но ще може да крещи, като го заведеш на него. ще има ефект, дори и да не е на секундата.- Ти му изграждаш отношение към него самия, емоциите му, като му обясняваш как се чувства, защото той не знае и това го прави дваж по- тревожен, отношение към тебе и твоите емоции и чувства и му създаваш правила- че всяко нещо може да се прави, нищо не е забранено, но на определено място и в определено време.

Имам вече убеденост, че няма дете от широкия аутистичен спектър, което да не може да се справи с нещо, има задръжки и блокажи на определени нива или фази на развитие, които ние "отключваме" много постепенно, атакувайки блокажите, след като са ясно определени от диагностиците, като работим върху дефицитите, създадени, вследствие на блокирането на определени нива на развитие.

Доказателство за това ми е сина ми, за който само преди година, не можех да си представя истински, вярвах, че ще дойде ден, но все пак, ...че ще мога да го чувствам и разговарям с него, като с равен. Днес се прибираме от плуване и понеже валеше силно, спрях пред входа и му казвам "Ти слез пред входа, защото може паркинга да е наводнен.", той тръгна да слиза, но се обърна и каза "Ама, вали много, трябва ми чадър."- Отворих му чадъра и му казах "Сега позвъни на нашия звънец и като ти отключат входната врата, не ме чакай, а се качвай."
Като се прибрах, той вече се беше преоблякъл и ме чакаше.

В момента аз работя върху нещо, той е в другата стая, и ходя при него, само, за да му давам едно след друго домашните, които учителката му даде вчера в школата по рисуване. Той рисува, като стане готов с едно нещо, идва при мене, показва ми го, одобрявам и отиваме оттатък, за да дам нов лист и ново задание.

Една рожденничка си имаме  в темата за септември и сме я пропуснали   , зло да ви забрави!
Аделинка, честит рожден ден! Пожелавам ти много здраве, щастие и късмет, да си все толкова чаровно и слънчево дете, да радваш близките си всеки ден с нещо ново! Сладко пате, честит празник, на патерица!   

Ами от мен на голяма патеричка  Честит Рожден Ден Ади - Сладкото пате на мама 

Обадиха ми се вече от училището където ще бъде Мири предучилищна група. Поканени сме на откриването на новата учебна година, дадоха ми списък с необходимите неща, "заплашиха" ме, че ще работят много с него в екип  . Учителката му сама изяви желание да се срещне с него преди започването на учебната година - да го опознае, да види какви са му навиците.
Засега съм доволна от отношението. В групата ще има още едно момченце като него  .
Срещнах се и с ресурсната, която най-вероятно ще му е. От нея научих един тъжен факт. В града ни нямало много деца за ресурсно подпомагане, но не защото няма такива деца, а просто защото те не са пуснати в учебните заведения от родителите си 

     Благодаря ви, милички за пожеланията.

Кезая отново много ти благодаря за всички съвети .... стараем се супер много се стараем всички да се държим така да се каже терапевтично , забранила съм на големия ми син всякакви шеги от типа размяна на дума вместо мила моя мамо мила моя бабо .... или всякакви такива заменки най често с думички които не са за там .... защото малкото попива глупостта като гъба а правилното ъ ъ ... примерно батко му няколко пъти на неговото здрасти казваше дай пари за пасти и той започна вместо здрасти при влизане или виждане на човек да казва пасти ....
днес забелязах че все пак мисли ....
обличам го и слизаме на първия етаж отваряме вратата входната отвън вали дъжд казвам му оооо якето ти е тънко .... ела да облечем по дебелото .... той идва обличаме го ....казвам му вали дъжд , сега тати ще дойде да те вземе да ходите на училище / терапиите му ги казваме училище / той видя якето вече облечено и се сети че с него го водех на детска градина и се натъжи гледа ме но виждам че се е сетил за нея защото започна да мрънка " там там отидеш , не не не , бубачата , не не не там отидеш , тихо мът шът ..... не не не пиш пиш пиш..... " / това го казваше всеки път когато тръгнехме на детска с разплакан глас и означава нежеланието му да ходи на детска както и това че са му викали многократно тихо млък шът както и че явно дълго са се правили че не го разбират че му се пишка .... / бубачата е госпожата/
но му казвам не няма да ходим сега на детската градина ще ходим след няколко седмици сега татко ти ще те взема .... той отваря вратата и оглежда дали идва баща му с колата ... няма го ..... обръща се връща се вътре и каза "вали дъжд и сам си взе детското чадърче " обикновенно като вали той си го носи но не разперено ами се подпира все едно на него ..... но и без това не излизам с него в силен дъжд пеша ....
та някой неща ги стопля така да се каже но съвсем елементарните първични или поне аз знам за тях засега ....

ТЕЯ ХОРА НОРМАЛНИ ЛИ СА ?
 
Идея имате ли какво е това ? Това го дават на зависимите от хероин примерно... като си пропуснат дозата. Опиат, който е ужасно силен и ужасно вреден...
идеята им дошла, да заменят с нещо "опиатите" произвеждани от детето което яде глутен и мляко.... намерили с какво!


Това ... да го нарека лекарство малко силно, то си е отрова, се използва примерно при наркомани и алкохолици, които като не си получат дозата и почват да повръщат, треперят и т.н. За да не получат сърдечен удар или нещо друго смъртоносно по време на абсистенцията. Използва се изключително само за толкова зле наркоманизирали се хора, които и без това могат да си умрат.  Колкото и малка доза да се ползва, се прилага само в болница къдетео пациента е 100% подсигурен какво яде/приема, защото в комбинация с какво да е друго опиатно вещество се получава ефекта на свръх дозата. Което значи, че аутистичното дете, което "вероятно" произвежда опиати консумирайки глутен и казеин е в риск ако не е на строга диета.


При случаите с аутизъм за които ще се "прилага" евентуално на този сайт са забравили да споменат, че е САМО за възрастни които се самонараняват за да си "докарат" бета ендорфина. Т.е. те са си наркомани един вид... и когато вече няма шанс да не се самонараняват(ако са вързани и усмирени изпадат в криза абсистентна) тогава малки дози от лекарството системно може да даде положителни ефекти...

Това няма никаква връзка с аутизма. Самонараняването вярно, че се среща при аутизма, но не е аутизъм само по себе си.

Катина, трябва да почета за това.  Но по това което пише там, то влияе само на агресията. И като ги чета как наричат аутизма психическо заболяване.... не смея да се доверя на статията и информацията в нея

Ние имаме зелена светлина за масово училище.  Официално от учителката в предучилищна.  Каза, че бил най-интелигентното и дете, изключително умно, много хитро, послушно и цяло съкровище Единствено ще трябва да се предупреди учителката му в 1ви клас, да му дава изрично инструкциите индивидуално, и че ако не я гледа, а зяпа през прозореца примерно да знае, че той всъщност си я слуша. И другите му там "дефицити" как да ги "управлява". Училището е подбрало 2 учителки като подходящи и работили с деца като моето, предстои да решават коя ще е на моето дете... в класа ще са около 30 деца 

В БГ повечето лекари са доста смели по отношение на всякакви радикални медикаменти.    Без грижа и отговорност за последствията.
Когато дъщеря ми беше на 3 г., светило в БГ психиатрия й изписа ротационно Ноотропил и  Клережил с мотивацията, че "детето не може да бъде оставено само на себе си, а трябва да се подпомогне". След това други авторитети ме навиваха да давам Риталин.
Все още тук масово се изписва хапче за аутизъм. 

Деси, страхотна новина за мнението на учителките!!! Успех!!!
Ей, трябва да стане традиция да чуваме такива думи за децата ни, а те идват с много работа, но нали има начин, това е важното!!!

mamma B i o n d a, вярно е, че в миналото, а може би и сега част от лекарите гледат на децата много зле, като без шанс и да ги натъпчем с лекарства.  И родителите се обезверяват, като чуват от лекаря само неприятни неща. Престъпно е, че има лекари, които не дават шанс на децата. Но този форум може да помогне, защото тук с години майките споделяха какво правят и то дава резултат.  

Моето дете става на 5 години! Черпя ви с торта

Да е жива и здрава Дара и цялото и семейство!Аз си отрязвам от слънчицето на тортата!
Чета,че с ниските дози на Naproxen-a под формата на крем експериментират някои ДАН поддръжници.Жалко,че няма пишещ ДАН доктор в темата,че да получим повече информация.И докторът ,който разясняваше мед.препарати се изгуби,а е хубава тази двустранна комуникация.
Ето сайта на Риспирдол-а:
http://www.risperdalautism.com/risperdalautism/
ПС.На Аделинка и Сладко пате моите горещи пожелания за здраве и късмет!   

Честит рожден ден на Дара!

 

Пожелавам й здраве, много успехи и слънчево настроение!
Нека ви радва с нови постижения и стоплящи сърцето жестове!
Весел празник!

veselcheto и mamma B i o n d a, благодаря ви за пожеланията!

А за лекарствата, аз имам предвид случаите на малки деца 2-4 годишни, когато родителите за пръв път разбират, че има проблем, а БГ лекарите им дават лекарства, без друга алтернатива - логопед, психолог, да обучат майката, арт терапия, трудова терапия. Според мен след няколко години занимания чак тогава може да се мисли за лекарства. При най-големите кризи  пиех леки успокоителни и ходех с тапи за уши, но бях решила че няма да провалям шансовете на детето, независимо, че и моята майка ме караше да отидем на доктор да дадат нещо за успокоение на детето.
А съм виждала големи хора, които много добре се подържат с лекарства, но все пак може би след 10 годишна възраст.

Исках да ви пусна този сайт - http://www.artsntherapy.com. Аз го получих от ателие Шмиргела, но виждам, че се разширява дейността и с други ателиета. Чудя се медитацията дали не може да се използва като леко успокоително за децата?

Честит РД,  Дари 
Честито на патерица на Аделинка и наостаналите пропуснати от мен 

Деси - новината е повече от страхотна.Това е нещо като доказване на възможностите.Това е нещо като получаване на висока оценка.Нещо като достигане на върха със сеизов камък.Това е един от дните за които живеем - да чуем такова нещо.Поздравления и пожелания за още такива дни 

Мисля си, че лекарствата са краен вариант при положение, че децата са опасни за себе си и околните.Може би дори няма значение на каква възраст е детето, а по скоро има значение нивото му на функциониране.По големите деца обикновенно пият медикаменти, защото са физически по трудни за удържане.На две годишното дете лесно бихме го удържали физически, но 10 год. и нагоре със същата криза би било опасно и родителя обикновенно се спира на медикаментозно удържане.Така си мисля де.Аз за сега успявам без силни опиати, и се моля да не се налага да ги започваме