Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 10

Kezaja,
Въпросът, който си повдигнала за влизането към "нормално" е много важен. Аз около 1 година се боря с него и това е много важна стъпка за напредъка на децата ни. Първо от "Нашите деца" не можеш да се ръководиш, там пишат толкова различни потребители, понякога има драстични разминавания с моите за нормалост, а и са различно толерантни, т.е първо, за да се загледам в мнението на някой, трябва да съм си изградила мнение, че е нормален според моите критерии. Това, което пишеш за оставянето на децата сами, може да е валидно за някой малък град, или за определен Софийски квартал, но в нашия не е, защото гледам 8 годишните около нас. Да, оставят ги на вън, задължитено на групички по 4-5 деца, които се познават от поне 4 години, но така са ги наплашили да седят пред блока, че не мърдат от площадката. И винаги има една баба или някой от околните магазини, които ги гледат. Въобще не си представям да пуснеш само 8 годишно момче в Лозенец или Малинова долина.
Но е много важно да водим децата някъде, където хем малките различности да не им пречат и да ни дават самочувствие на нас, а и на тях в много голяма степен. Имам предвид като онзи детски празник, където Марти рецитираше. Сигурна съм, че си била много горда и изпълнена с надежда, а и Марти се е чувствал добре. За мен е станало нещо много важно да издирвам такива места, защото те повишават самочувствието на детето и го мотивират, а и мен ме променят по някакъв начин, може би връщат вярата в детето. Ето ателие Шмиргела е нещо подобно - http://www.facebook.com/pages/Atelie-Centr-Nikolay-Shmirgela/117060521277 , не ме интересува детето да има кой знае какви умения по керамика, но определено обстановката, това че тя беше сред други деца, 50% успявах да й хвана вниманието, през другото време ходеше по масите или по стълбите, но ме успокоиха, че не пречи, никой не е дошъл да става лаурат, това много й помогна, а и на мен. А сега съм се загледала в едно ателие по танци, но на входната страница пише "Деца с увреждания не приемаме".
Аз считам, че тази стъпка да примем, че дацата ни са в някаква норма и вървят напред е много важна и за тях и за нас.
За това ви питах преди няколко дни за отношението на специалистите. Дори и това, което бяхте споделили като положително, например, че "познава 3 фигури от норма 5",  казано по този начин, на мен ми влияе зле. С години се акцентира  на това какво не може детето и какво трябва да научава и мисля, че е зле за нас, защото всички деца до 18 години учат разни неща и трябва да гледаме на това като нормален процес. А пък оплакванията на учителите направо ни скапват, добре, че бяхме основно болни или отсъстващи миналата година. В интерес на истината в нашата градина говореха много добри думи за детето, докато ходеше до обяд, после като остана да спи там започнаха да мрънкат, че не се облича и не яде сама. Сега сме решили да ходим пак на половин ден, защото и спокойстивето на всички е важно, а и едно спане в градината няма да я обогати много.
Та нашата психоложка е единствената, която ми се струва ме подтиква да гледам на детето като на дете. Катина, не знам ти какво мислиш, понеже ни е обща. И и споделих наскоро за това, че все се оплакват от детето, а тя каза че това е може би професионално на всички, защото те си набелязват следващите цели. Та специалистите не го правят с лошо. Но трябва да успеем да гледаме на децата като на деца, които учат по свой начин, защото така им даваме още един шанс.
Аз пък искам да спра да пиша в темата, защото се натоварвам. Направо да я закрием, няма тема, няма деца с аутизъм, има си само деца

Miss Blondy, Оля Георгиева от http://www.logosabv.com е лицензирана за дисковете, а това е програмата - http://www.thelisteningprogram.com

  за всички

Това " влизане в норма" 

Водих дъщеря си при П. Хорозова за консултация по повод факта, че има различен по малък брат.Тя беше обяснила на дъщеря ми, че брат и е на 4 год въпреки реалните си 7 и затова има тези затруднения.Не с тези думи разбира се, но с тези думи ми го препазказа щерката.

И това е вярно 

Как да очаквам да говори, разсъждава и комуникира с връстниците си, като той има разбиране на 4 годишен.Как да се надявам да се справи в училище или предучилищна дори, като той е 4 годишен въпреки високия си ръст.
Влизането в норма си е всъщност НАВАКСВАНЕ на дефицитите.
Когато в епикризата му напишат параметри близки до физичската му възраст - тогава ще чета онази тема с наборите му.Стига ми, че го наблюдавам всеки ден как не може да завърже диалог с връстник, а  заиграва само с  4-5 год. деца.Заиграва е силно казано.Много е нахален и лесно се запознава, но не може да поддържа диалог или игра или приятелство, повече от 15ина мин  Познатите му деца го търпят естествено, но непознатите - толкова 15 ина мин.
Танче хайде да се видим следобяд около 5 часа в парка св. Троица.Там ще сме 

Здравейте! Чета от известно време темичката ви, намирам много полезна информация, но повечето неща са за по големи деца. Синът ми е на 1г.10м , имаме посещение при УНГ/правихме аудиограма-няма проблеми със слуха, това заради необръщането му при повикване, не реагиране на говор/, посетихме невролог, от там ни пратиха на психиатър,психолог знам, че сме твърде малки за каквато и да е диагноза, но сме със съмнение за 'ранен детски аутизъм. казаха да работя с него, да използвам това което го привлича и да извличам максималното. Искам да ви попитам за съвет с какво да го занимавам, как да подхождам. Първата стъпка било социализацията...получава нервни кризи на детски площадки, деца, ако някой го заговори или закачи...започнах да го водя на празни площадки да свиква..или когато е пълна площадката стойм настрани да наблюдава/не е започнал още, все едно гледа през тях/, стой си в количката и не иска да слезе, върти си коланите или гумите на любимата си жълта количка с която не се раздела.
До 1г 7м се развиваше нормално-казваше някой думички, изведнъж се затвори и спря да говори. С храненето също имаме проблем-яде в 1 и съща чиния, като всеки път старателно проверява дали е там "неговата си картинка".
Изчетох доста неща из нета, повечето материали и препоръки са за деца над 3г. Бих искала да ме насочите как да подходя за да помогна на детето си. Благодаря ви предварително!

Катина, правилни са и твоите рзсъждения, но ако не беше нуждата детето да тръгне с връстниците си, ако живеехте на село, където играе  цяла тумба деца на различна възраст и в първи клас има деца на различна възраст с програма, различна от сегашната, твоето дете може би щеше да си  е добре. Аз се опитвам да разсъждавам по подобен начин, все пак не само децата са виновни, а и средата. Например за това сега съм си втълпила да я запиша в танцов състав, защото там има организирано взаимодействие с другите, което после ще и помогне.
Ще гледам да се появим в парка към 17,30-18,00, ние ходим да скача на батутите, само да не се успи

Thomasito, ние започнахме работа на вашата възраст - ето написах това, как беше при нас в началото - http://threetoseven.wordpress.com/2009/08/19/logoped/
Тук са и имената на терапевтите, с които сме работили - http://threetoseven.wordpress.com/about/

Според мен ви трябва специалист да се срещате 1-2 пъти в седмицата и да ти казват и показват какво да правите. Така само казано, да извличате максималното, ти ако си могла да си го извлякла, а и детето да си го е взело. Това с добри чувства, защото знам думите "говори му повече, за да проговори".
А за камиончетата трябва да разчупиш стереотипа, например вземи жълт мотор или багер,  или камиончета с различни цветове и си играй с него.  Аз успявах често да и разчупя играта, например покажи му, че сега се въртят предните колелета, после задните, ето и на другата кола се въртят. А на вън, ако го успокоява нека да си го носи, но се старай да не го гледа само него, а да поглежда и други неща, дори и да е да 1-2 мин., утре да 1-2 повече и т.н. Покажи му балон, тебешир, все някакъв друга играчка ще погледне за 1-2 мин. Ако трябва направо му скрии жълтото камионче, за да не се фиксира на него. Правила съм с дъщеря ми такива неща, ако го скриеш ще последва голям писък, но така е по-добре отколкото да не поглежда нищо друго.

TanyaMG   Благодаря ти за линка и съветите. Ще опитам. За ходенето на логопед-във Варна не мога да намеря някой които иска да се занимава с толкова малко дете. Продължавам да търся, но дори и да намеря не знам как ще стане. на непознати места започва да реве истерично, крещи иска да се тръгнем-нищо не може да го успокой, единствено се успокоява когато се махнем от там. С гушкане не мога да го успокоя, никога не ме е прегръщал, от малък не обича, когато е разстроен и се опитам да го прегърна ме блъска и се извива на дъга, прилича малко на тръшкане, но не е такова не знам как да го обясня, ако му подам дори и любимата жълта кола хвърля, каквото и да подам хвърля все едно не го вижда. Блъска ме да се махна, идва и ме дърпа да си ходим, пак ме блъска имам чувството че му е трудно да се ориентира в ситуацията. Дано намеря някакво решение на това.
 За книжките...всякак се мъча да му покажа картинките, той просто ги прелиства като че ли все едно са празни листи, не забелязва какво има нарисувано, просто прелиства всеки път като обръща книгата настрани, когато се опитам да я сложа правилно се сърди, може да прелиства с часове 
Благодаря още 1 път за съветите.

Нещо май не се изразих добре - то не, че мога де  , ама да пробвам.

Мишо има изоставане в следствие на вече незнам какво - вероятно аутизма.Та трудно му е да общува с връстници и поради ниското си ниво на функциониране - тоест разбиране - по лесно общува с по малки.Наваксване значи да се мъча постоянно да го вкарвам във среда от себеподобни за да копира от тях.В големте паркове има всякакъв тип деца.Ако пообщува със различни възрастови групи от тях ще види и малките пропуснати бебешки тръшкания за щяло и нещяло, и тъпите караници кой какъв цвят пауйрейнджърс да е на неговите набори.Има нужда да общува и с малкте, и с наборите, и основно с тези които са на неговото ниво.Нямах предвид да общува постоянно с 5 год.

Разбира се, че се радвам на дребните успехи на детето и на малките неща...на това ме е научил именно проблема на детето.
Понякога обаче на човек му се иска някак си, да се окаже, че лошият сън е свършил и се събужда и...готово:)
Мисля, че бих чела и писала в темата, дори и след като свърши лошият сън, темата "Аутизъм" при всички положения е станала част от живота ми, по- голямата част...
И добре е, че си сверих часовника, обхождайки темите на родителите на деца в норма, включително и на връстниците на физичексата възсраст на сина ми, боли, обаче е полезно за мене.
А също вярно е и, че по- видна е разликата между психична и физиологична възраст, в ученическа възраст, защото преди това в детските заведения, режима е по- свободен, а и децата са по- малки и по- незрели, и по- малко забележима е разликата между дете от аутистичния спектър и дете в норма. В ученическа възраст обаче децата са по- зрели, а и по- видима е разликата между нашите деца и връстниците им, в същото време родителят се стреми неистово детето му да догони, за да се впише. Освен това режима в училище не е като в детска градина, децата стоят на чинове, пишат под команда, не се толерират своеволия...пропастта расте и се създава без така необходимата ни "подкрепяща среда", която липсва в бг училища, се създават условия дете като нашето да стане много бързо аут и да "отпадне" от само себе си от системата. Вероятно това е причината, родители на деца в училищна възраст от аутистичния спектър, застават по- често на "челна стойка" от родители на по- малки деца и да се получава така, сякаш едните не разбират другите...а и родителят използва най- естествената човешка защитна реакция, като си казва, че докато детето тръгне на училище, много неща могат да се случат и променят, и това му дава някакво спокойствие...знам го, защото съм минала през него.
Обикаляйки из темите на родителите на "нормалните", осъзнах 2 неща. Първото е, че огромното болшинство от тях "виждат" само с очите си и са слепи за малките и истински ценните неща. За себе си съм сигурна, че ако бях  една от тях, бих била в челните редици на слепците. Няма начин да е случайно, че Господ ми даде точно мойто дете, обича ме, както обича всички и е намерил единствения начин да ми помогне да "прогледна". Това си е само някакво мое си обяснение...
Открих и нещо много ценно там обаче, което отново ме хвърли в размисли и искам да споделя с вас. Речта на Стив Джобс, създателят на Apple  пред дипломанти в един от най- престижните световни университети:
http://vbox7.com/play:2226528b

Thomasito-здравей!
Сигурна съм ,че си чела за сензорните дисфункции при децата или за тяхната дизинтеграция?Аз бих почнала от там.Да разбереш ,отделиш и споделиш с терапевт как детенце реагира на докосване,звук,светлина,мирис,колко е стабилен  вестибуларно и как се ориентира тялото му в пространството.В смисъл към -какво е високочувствително и кое лесно регистрира.
Ти,позволяваш ли му да се храни сам (с ръчички) или го храниш?Той ходи ли стабилно?По стъпала пускаш ли го да се катери или му помагаш?Обича ли да раглежда себе си на огледало или в албумче?Може ли добре да дъвче?Ако го прегърнеш откъм гърба може ли да го утешиш "по-лесно"?Когато му говориш,застанала на неговата височина на лицето)той протягали ръка към лицето  ти?Ако се е заиграл и минаваш покрай него напред-назад реагира ли на твоето присъствие?Какъв ви е ритуала на заспиване?Кой се грижи ежедневно за детео?
Колко въпроси ти назададох-но мисля,че отговорите ще ти помогнат.
Това камионче може и да ви бъде "мосчето" в комуникацията.Ще пиша повече след работа днес...
ПС.Пепи-чудесни колажи си направила в началото на темата!!!!
Брей колко хора се загубиха-Тити,Сиси,Сладко-то Пате

Момичета, прави сте, че наближаването на училище те притиска с изискванията си.  

Thomasito, моето дете в този перод беше повече сърдито и тръшкащо се, отколкото спокойно. Но за около 1 година започват да се променят нещата, може би стана 50/50 тръщащо се, а после и все по-спокойно. Но ти трябва да видиш къде е спокойно и от там да тръгнеш. Все има 1 спокоен час през деня, при нас беше около 30-40 мин след сън и закуска. Това беше времето, когато работехме. През другото време, например 10 мин. гледа нещо по време на разходка , 30 се тръшка.

За разлистването на книжки и тя така правеше, но детето първо трябва да е усвоило визуално предмета, после на картинка, а чак след това тип приказки. Например да пипне 2-3 вида играчка куче или кон и чак тогава ще ги познае на картинка. Най-лесно е да види играчките си като картинки, можеш да снимаш дори и това жълто камионче и като му покажеш камиончето и снимката, се надявам да видиш една физиономия на откривател на лицето на детето

Но наистина най-важно е да намериш специалист, който да работи с детето - за Варна съм чувала за логопед Галина Добролевска, че е доста опитна за деца 0-3 години, но я знам просто като име.

Благодаря ви момичета, ще седна да прочета повече за  сензорните дисфункции   за да не задавам тъпи въпроси.
 veselcheto,TanyaMG   Благодаря за насоките.
На въпросите набързо да отговоря-не ходи сравнително стабилно, проходи 1г 2м.,както ходи спира се и започва да подскача на място, все едно се надъхва и продължава.дори и вкъщи го прави. Предпочита да му държа "нещо" за ядене, не използва лъжица храни се с ръце, предимно сухи храни и то в движение, обикаляйки насам-натам-колкото и да се мъча не успявам да го задържа седнал. Стълбите чак сега ги откри, слиза и изкачва с моя помощ,сърди се когато му подавам ръка, но инак рискувам да се пребие, нагоре надолу обикаляме 1 подлез вперил поглед в стъпалата,без дори да осъзнава че наоколо има хора, случва се да се блъсне дори в някой , никаква реакция просто сменя посоката. Когато се измори да ходи вдига ръце да го вдигна, винаги обръща гръб и обикновено така го нося.
Когато се е "заиграл" и мина покрай него-ами не ме забелязва, той и през другото време не  ме забелязва, когато му говоря на неговото ниво в редкия случай задържа поглед 2 секунди или гледа встрани все едно вижда нещо, никога не е протягал ръка към лицето ми.
 Обича етикетите на играчките, стой и си чепка, разглежда.Ритуала за заспиване е къпане,шише с мялко, пускам пинко розовата пантера/3 месеца гледаме 1 и също, пробвах да сменя филмчето крещи/, след това ляга и заспива сам. Дали тук да не се мъча да променя нещо. На въпроса кой се грижи за него -основно само аз, таткото често отсъства, майка ми идва 1 път в седмицата да ми помогне. Синът ми е привързан много към майка ми. Дели хората навън, другата си баба щом я види започва да крещи, реве...и хваща пътя да си ходи сам
Ами това е в общи линии, знам че повечето сте с по-големи деца и сте минали през това, ще се радвам на всяка 1 насока, съвет. Благодаря ви внашата отчетна тема спрях да пиша, там само се сравянва кое дете рецитирало стихчета......това не ми действа много добре. Амбицирана съм и искам да помогна на своето дете. Много се радвам, че открих тази тема-където можете да ме разберете.
Омръзна ми да ми обясняват "останалите" как нищо му нямало, ей така щял да проговори, бил просто по емоционален

здравеите.ако може някои да ми разясни повече по въпроса с обследването.къде се прави и т.н.благодаря.

Съгласна съм с Kezaja ,че колкото порастват нашите деца толкова различията стават по-очевидни.Когато ние бяхме на ДГ единствената видима разлика беше,че Мишо не говореше добре.Естествено аз знаех за дефицитите,които има,а другите не забелязваха.Но въпреки това нищо не беше така очевадно и аз самата се заблуждавах,че не е толкова страшно,че ще го израсте.Уви това ми мислене ми изигра лоша шега и изпуснах дълго време без терапия.
1-ви клас го записах в кварталното у-ще с идеята и успокоението,че ще бъде със същите деца с които е бил 4г. в ДГ и с които се разбираха много добре,нямаше подигравки,дори имаше приятели.Но различията с другите деца не само като знания,а и като поведение станаха все по очевидни.И наистина децата в училищна възраст стават по-зрели и много бързо свикват с новата за тях обстановка и с режима и правилата в у-ще.И най-лошото беше,че започнаха подигравките от тези деца,които толкова години го приемаха нормално.Другото лошо беше,че Мишо също макар и много по-малко от другите,но и той съзря....започна да разбира,че му се подиграват и започна да се бие.Което пък от своя страна го превърна в черната овца на класа за класната.

Thomasito като те чета в много от преразказаното като,че говориш за моето дете,когато беше на 2-3г. Съжелявам,че не мога да ти помогна с конкретни съвети тъй като,когато имахме тези проблеми и такова поведение аз не знаех как трябва да се справям с тръшкането и всичко останало.Тогава нямах интернет,а специалистите нищо не ме съветваха.И се справях както можех и много моменти ми се губят.Но и аз тогава не намерих логопед или психолог,който да работи с детето.Пробвахме,но 3-ма специалисти след 2-3 посещения ми отказваха да работят с него.Но от тогава минаха години и вече все по-често се намират логопеди,които работят с много малки дечица.

me4ta22, колко добре си го описала. Да, така е обаче аз започвам да имам съмнения, че ако през  години на ДГ се работи много с детето по познатите ни терапии, това може да има отрицателен ефект. Възрастта 5-6 години е важна и за развитието като личност и според мен в този период трябва да има време, когато детето се осъзнава и опознава света по негов си начин. Това не значи да го спра от градина и да си седи в къщи, докато аз гледам ТВ, не съм открила какво трябва да се направи. При всички наши деца има едно положение, че като малки много са се тръшкали, после ги даваме на ДГ, където в най-добрият случай ги гледат със снисхождение, после училище, нещо ми се губи времето, когато детето ще намери себе си. Като това са мой си мисли и тепъва ще си ги изяснявам.

И още нещо виждам, децата колкото и да се стараем, може да не са готови за училище. Но това мен не ме прави особено тревожна, поне на този етап - имам си чудесно дете и то може да напредва по-бавно, може да не навакса на 7 години, може да навакса на 10 и не е редно самочувствието му да бъде потъпкано. Аз по скоро си мисля за домашното образование, за някой алтернативни педагогики, където децата се изпитват след 16 години. Никак не съм фен на тези неща, дори до сега съм ги считала за "на сантиметри" от сектите, но все пак какъв избор имам. Не ми харесва да живея в ситуация без избор.

Таня,

Преди 2 години, във връзка с притесненията ми по предстоящото училище, едно момиче ми каза, че в техния клас, дошло да учи едва в 10- ти клас момче, което до този момент учело на самостоятелно обучение. Това е самоподготовка, като детето се явява на годишни изпити за завършване. На никого не били обяснени подробности защо момчето едва сега започва да учи в класа, но от първия ден момичетата в класа му станали фенки. Бил някак леко отвеян, учтив, притеснителен и неошлайфан, като хайманите от класа. Всичко това му придавало странен чар, като на отшелник, дошъл от друг свят. Имало няколко предмета, по които бил бог- биология, география и история, по останалите не блестял. Много впечатлявала непорочността му и затова го харесвали, особено момичетата, но и момчетата искали да са приятели с него. Според момичето, дълго време избирал и към края на годината бил намерил приятел.
Така че, дори и тук, където живеем, избор има, винаги има и...трябва ни повече сила от родителите на безпроблемни деца, търпение и комбинативност, а..и никакво предаване...иначе избор имаме.

me4ta22,

Имам чувството, че една целенасочена son rise терапия, действително ще постигне това, за което е предназначена...но определено изглежда, че аутистичното в поведението на Мишо, е вторично, проявление на нещо и вероятно ще се превъзмогне.

 Thomasito,

Първата ти цел за малката рожбичка, трябва да е- да получиш  добра комуникация с детето. За да постигнеш комуникация обаче, трябва да определиш нуждите му. Поведението на детето ти, наподобява поведението през различни периоди на всичките наши деца тук. Поведението, което описваш, идва от непознаването на собствените си чувства на детето и нужди, накратко- не знае какво иска, което засилва допълнително тревожността му. И колкото повече се опитваш да му угодиш и да му предложиш нещо, което знаеш, че иначе харесва, влезе ли във водовъртежа на кризата, това я засилва допълнително, защото то самото не разбира, как като любимата мама е до него, подава му на всичкото отгоре любимата играчка, и това не го прави щастлив, и чувството, че не разбира какво се случва в него, създава чувство на неизвестност и обърканост, а то не знае и какво иска, не знае какво чувства, и изпада в паника, и истерия. Детето не знае какво чувства и съответно какво му е, неразбиращо света около себе си, затова и показва такова поведение.
Ти си тази, която трябва да започнеш едно по едно да нареждаш парченцата на пъзела и да го учиш кога какво чувства и защо- винаги трябва да има причина, като му говориш и показваш и собствените си чувства. Например нервен е, ти му подаваш любимата жълта кола, а той започва да се тръшка още повече, тогава трябва ти да му дадеш обяснение за неговите чувства и съответно реакции, като му кажеш как се чувства,  - задължително заставаш на нивото на очите му, когато говориш с него, гледаш го в очите и му казваш напр.: "Ти сега си тъжен и затова плачеш, защото днес не отидохме на любимата ти пързалка." От една страна му казваш той как се чувства и това вече го успокоява, от друга страна- разширяваш постепенно кръга на интересите му, като му казваш, че има любима пързалка и е възможно това да му се превърне в убеждение, след време нещо друго  му казваш, че обича и отивате да го правите заедно, защото той вече знае , че го обича. И от друга страна го учиш, че за всяко нещо си има причина- така с времето научава да прави причинно- следствена връзка и да използва логика.
Заставате заедно пред огледалото, оглеждате се, трябва да се научи да се оглежда и да се харесва, казваш му колко е хубав, правите физиономии пред огледалото, като показваш как е "тъжен", защо той може да е тъжен, ти кога си тъжна, като не те слуша детето и плаче, весел- кога е весел и защо, учуден, изненадан- не мисли, че е рано, няма веднага да схване всичко, но постепенно. Казваш, разглежда книжки, гледа през картинките и не ги вижда- ти трябва да му създаваш интереси, интереса предизвиква комуникация, социализацията е резултат на комуникацията. Стъпваш на нещо, което обича- дори и само жълтата кола да е. Започваш да разглеждаш книжка и казваш "А, мамо, ела да видиш- същата като твоята жълта кола.", той се впечатлява и идва, след това показваш, разширявайки интереса "А, виж, ама тук има и зелена кола, но по- голяма"- започвате да сравнявате по- голямо, по- малко, постепенно разширяваш- високо, ниско, дебело- тънко, топло- студено- ходите до хладилника и печката, под твой контрол му даваш да пипне и едното и другото, ще почувтсва свобода и ще предизвикаш интереса му. Важно е да развиваш много общата и фината моторика, тичате, гониш го , подаваш топка, независимо какво става. Молиш го да ти помага, като готвиш например- да ти подаде нещо, което си готова да прежалиш, защото щети ще има, дори яйце, с риск да го счупи- терапията върви по- бързо, когато детето усеща, че му гласуваш доверие за важни неща, да ти донесе чаша с вода- пластмасова- нищо,че вероятно първите пъти ще я разлива. Много хубаво е да чистите боб заедно, леща, ориз, да разпръсквате ориза по земята и да ходите върху него- игри, където с ръце да опипва различни консистенции. Играйте на платове- затваряш му очите и му слагаш на ръчичката да опипа вълнен плат, после копринен, сега може и да не го караш да познава, но след време вече ще го караш и ще ги познава- много полезно за развитието и опознаването. Насърчавай го да влиза в тунел, като се гоните, може и вкъщи да направите от нещо. В пясъчника го води, като за начало, когато няма деца, за да не го стресират, носете бутилка с вода, мокрете го и правете форми и кулички- ти му помагай. Постепенно започнете да носите в пясъчника някаква играчка- мече напр, което да си "играе" с него, след време ще замените мечето с истински деца, но трябва вече да е свикнал, с присъствието на друг, освен тебе в пясъчника. Рисувайте с бои за ръце- на карто, в банята, в поднос с пяна да рисува с пръстчета. Постепенно ще започнеш да му помагаш да прави фигурки. Да пуска форми в кутии с изрязани формите отстрани по тях.
Винаги, когато му говориш, го гледай в очите и на нивото на неговите очи клякай. Не му забранявай нищо- давай винаги алтернатива- "Тук навън не се прави това, това се прави само вкъщи."- Значи, той разбира, че може да го шрави, но на друго място, ако чува само "не, не така, не пипай тук", допълнително се усилват неврозите. Говори му непрекъснато колко важен и ценен е за тебе и за татко, как винаги точно него си искала, точно това дете, поущрявай го, каквото и малко нещо да направи, му казвай "Браво, страхотен си, много добре го направи, можеш пак и още по- добре дори".
Използваш нещо, което го интересува, за да надграждаш върху него и му създаваш инетереси. Колкото повече интереси и умения му създадеш, толкова повече самочувствие, че може ще има и по- добре ще комуникира, а после и- социализира. Човекът е социално животно и ако чувства, че нещо не разбира малкото човече и не знае какво става, бяга от комуникацията и се отдалечава още повече от социализацията, затова- първата ти цел е да направите вие двама помежду си добра комуникация. Успееш ли, няма да пишеш дълго в темата, защото детето е малко и връзката ви още не е доизградена, така че, все още нищо не е скъсано и е поправимо. До 3-тата годинка се изгражда "азът" на детето, така че, мисля, имаш повече от година, за да намериш най- добрата комуникация с детето. Не жалете обаче нищо и намерете логопед и психолог, които да посещавате редовно, от тях ще получиш още много идеи и насоки, и ще се справиш с предизвикателството.

Момичета брат ми завърши такава форма на обучение за която пише Kezaja .Тогава се наричаше "частен ученик".9-ти клас след 1-ви срок брат ми просто спря да ходи на у-ще.Родителите ни разбраха почти на края на учебната година.Директорката казала,че единствения шанс е да уреди молба със задна дата за "частно обучение" и  да вземе изпит по всеки предмет.Завърши така класа и реши да работи и по този начин да учи.Изпити имаше на края на всеки срок.Учителите му даваха предварително конспекти по които да се подготви и седмица преди изпит можеше да ходи при учителите за малко индивидуална помощ.Много често съм си мислила дали тази форма на обучение още съществува и дали е само за големите класове или става и за началните.За мен това е вариант макар и краен,защото не съм убедена дали бих могла да подготвя детето си за изпитите,а за частни учители по всички предмети не бих имала възможност.Но ако наистина този вариант съществува за мен е краен,защото искам детето да е сред връстниците си,но бих го избрала ако специфичните трудностите в обучението на Мишо не преодолеем и след основното образование.


Thomasito наистина е важно да намерите логопед и психолог да работят с детето.Всичко това,което описва Kezaja ние започнахме да го учим едва на 4г. и беше и е много трудно и без помоща на логопед нямаше да знам как да се държа с детето си и как да го обучавам.И въпреки това аз много трудно работя с него,а в кабинета на специалист е много по ефективно и резултатно.