Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 10

Kezaja    Благодаря ти, толкова сили и кураж ми дадоха думите ти, прочетох поста ти цели 5 пъти за да го осмисля копирах си го в Улърдовски файл, ще си събирам материалите и ще се ръководя от тях за да не пропусна нещо важно.  Сега когато прочетох поста ти си обясних много неща в поведението на детето ми.

Вчера се опитах да разчупя стериотипа-излязохме пеша, още на вратата се опита да се качи в количката си, оставихме и Жълтата количка вкъщи, размрънка се, но го набутах в асансьора.Там имаме голямо огледало и започна да гледа в него, там мога да използвам да му обяснявам защо е тъжен, защото сме оставили любимата играчка.

Нарочно смених посоката, не обичайния маршрут който той познава, макар че ме теглеше да минем през познатите му улици, вървеше и мърмореше, когато наближих детската площадка въпреки че беше празна започна тръшкането и истеричния рев...показах му люлките, пързалката на която обичаше да се пуска като по малък, сега познатите неща го плашат. Обясних, че няма деца и че мама е тук, че го обича и няма да позволя някой да го нарани, но не го гледах в очите, от днес ще го правя разбрах си урока комуникацията е важна. Нямаше я любимата жълта количка, но впиваше жаден поглед във всяко жълто такси, обясних му че е като неговата, но по голяма и хората се возят там за да отидат някъде където имат работа.

А какво да правя когато не желае да ме погледне?Вечер се буди често, денем спи по 1 път, но често се събужда с истеричен рев, понякога блъска блъска шишето с вода въпреки че виждам че устните му са изсъхнали и е жаден. Вече ще му обяснявам, че е тъжен защото е жаден.

Психолога иска да се видим края на годината чак "да съм овладеела кризите", за да можел да мирува в кабинета т.е преведено според мен означава да потърся друг. Поне ми даде някой насоки за площадките и хората.

Като чета за "реагирането на познатите неща" свръзвам нещата, купила съм 1 дървен пъзел.На него има оранжево коте, момченце, топка, дърво и къщичка. Пъзела е от тези с дръжките, не уме да ги постави на мястото но добре се справя да ги извади. Имаме котка вкъщи-оранжева. Сега разбирам защо ядосано изхвърля всичко останало, в ръцете му остават само момченцето и котето, заглежда се и по топката. В  лицето на котето вижда нашата котка, а момченцето себе си,топката макар и друг цвят предполагам свързва със своята топка. Трябва да намеря и на останалите предмети алтернатива за "пипване", за да обърне внимание и на тях.

Много благодаря на всички ВАС! За подкрепата, не ме лишаваите от критика ако не правя нещо както трябва всички съвети са ми от голяма полза. Важно е да намеря най-добрия път към моето дете.

Thomasito,

От огрмомно значение е и дневния режим. Правиш си дневен режим и всичко правите по час- ставането, миенето на очички, зъбки, ръчички, закусвате, имате си занятие, после излизате в парка. Включвате и логопеда и психолога в програмата си, така че той постепенно ще научи, напр. днес е вторник и сме при кака еди коя- психоложката, днес  е четвъртък и сме при ...- логопеда.
Всичко, абсолючно всичко, което правите, му го обаясняваш и разказваш- говориш му много и му обясняваш и най- елементарните и естествени неща, които със сигурност връстниците му знаят по подразбиране от само себе си, а той трябва да "научи", за да влезе в социалния живот.
Винаги, когато му говориш, си клекланал, на нивото на очите му, подаваш му нещо, което харесва и е готов да вземе, в този момент, главата ти е точно до предмета и му "грабваш" погледа. С тази "хитрост" постепенно ще започнеш да му "грабваш" пгледа все по- често.
Винаги, каквото и да правите, където и да ходите, сосбено, ако има промяна в графика, защото вие не сте роботи, му казваш и му обасняваш предварително. "Сега отиваме там и там..и ще правим това и това..."
Така, като се структурира ежедневието постепенно на малкото човече, се внася ред в хаоса в главичката му и все повече успокоение.
Каквото и да правите, ти държиш да го правите от началото до края. Изваждате играчките, играете и накрая прибирате всичко обратно, каквото и да ти коства това- знам колкио нерви са, но след време ще ти се върне в пъти. Всяко действие за започва, работи се и се завършва. каквото правите и искаш от него да ти покаже например само червените предмети на картинката, започваш първо да разсъждаваш пред него на глас, за да му покажеш как "се фукнционира правилно", казваш - "Ето, на картинката има различни предмети- кръгчета, коте..., еди какво си, но само някои от тях са червени..- ето, това кръгче и това мече....я, сегга да проверим да не сме сбъркали...а, ето- 1. 2- и правиш заключението- на картинката има 2 червени предмета- кръгче и мече".
И не отстъпваш, каквото и да ти струва, след време също ще ти се сърне в пъти- даваш алтернатива, не збараняваш, но казваш "Ще купим това или това, това се купува само за бебета, а ти си голям вече."
Помни, че с твоя помощ и на няколко терапевта, ще се нареди хаоса в главичката на детенцето, което много те обича и иска да те радва, но още не знае  как- ще го учиш и надграждаш връзката ви, която явно някъде за момент се е скъсала, като с някаква твоя тревожност, може би си му предала някаква тревога. Говори му много за семейства- каквото и да правите- вадите- мама жаба, татко жаба и малкото жабче, например...така и рисувате, деца много рисувайте, къчишка, слънце, но децата са много важни. Рисувате неговата жълта кола, а вътре едно дете- той, после още едно до него- приятелче..

Краси Мечков,

Клиниката "Света Марина" във Варна ви е най- близко за обследване, тама има обучени специалисти от клиниката "Св. Никола" в Александровска, където също можете да запишете час за обследване.

Thomasito, детенцето ти е много малко.По някакъв начин това, че започвате от нулата е добре, заради ранната възраст.Понякога ми се иска да се върна отново назад в тази възраст на моето дете и с тези си знания за да наваксам това, което тогава не знаех.
Мисля си, че детето просто не разбира човешката реч, за него тя е чужд език.Когато му говориш с дълги изречения то чува само едно"
"буууууууууууууууууууууууууу"
Не разбира речта, защото не изпитва необходимост да я научи.Не общува, защото не изпитва необходимост да общува.Проблема е най вече в ЛИПСАТА НА ЖЕЛАНИЕ ЗА КОМУНИКАЦИЯ.
Аз бих подходила по следния начин.
Ще започна да правя всички опити за контакт с него така сякаш той е на един месец.Как общува едномесечното дете.Кърмене, хранене, къпане, сменяне памперса.При всички тези дейности майката го прегръща и му говори.Съвсем простички едносрични думички.Най елементарни боц, целувка на ръчичката, на краченцето, масажче на коремчето на телцето.Бебенцето отвръща на тези дейности с обръщане главичката посока гласа на майката.После става на два месеца и се засилва контакта и общуването.Показват му се дрънкалки, дрънка му се около очичките около пръстчетата.Поставя се началото на близоста и комуникацията.Общуването не е само говорене.Майката и новороденото общуват без думи - с поглед, жест, мимика, усмивка, докосване.
Идеята ми е - забрави реалната му възраст и започни от кота нула.Най важното е да наваксаш тези пропуски.Постепенно ще му привлечеш вниманието.
Ако не се сетиш какво точно да правиш - гледай другите майки по градинките какво правят с бебенцата си и се опитвай и ти да правиш същото с него.Гледай филми с бебенца и там също ще видиш какво правят майките.Ще се подсетиш.
Тези ми съвети са с цел привличане внимание на детенце.Винаги заставай на едно ниво с очите му.Прави му много бебешки масажи.Ще разбереш в последствие колко са важни.
Не можеш да накараш едно дете да чете без да си го научил първо на азбуката.
Респективно - детето ти е пропуснало да научи буквите и сега в света около него сякаш го карат да чете и той е объркан.Връщането ти в бебешка комуникация и опитите да наваксаш тези неща са един вид учене на азбуката на общуването.

Сетих си и още нещо.Когато поусвоите горните неща, можеш да започнеш и съвсем бебешките
миеме ръчички, миеме панички..........
буба лази, нещо тражи
друс друс конче, близо ли е ломче............
варила баба кашичка, варила баба кашичка..............
Този тип игри са един вид сензорна стимулация на тялото освен създаване на общуване.Това са моменти на близост и са много обичани от аутистите игри - да не говорим колко са им необходими.Имаше едно предаване в "Часът на мама" с гост една психоложка много добре го обясни жената.Показвай му колко е обичано детето, усмихвай се, радвай му се - бъди му просто любяща майка.

Здравейте, майчета!

Пиша ви по повод едно познато детенце. То е с аутизъм, но не зная повече подробности. Момиченце е и е на 4 год. До колкото знам диагнозата му е поставена в София на 4-ти километър и до там. На родителите на са обяснили почти нищо. Знам, аутизмът е доста широкоспектърен и има много видове разтройства от аутистичния спектър, но наистина не знам повече подробности. Въпросът ми е къде може да се заведе това детенце, за да се наблюдава, специалистите да направят някаква прграма и да обяснят на родителите как точно да работят с детето си според неговите нужди? Виждам, че сте дали много насоки на Томасито. Тези неща могат ли да се приложат и към по-голямо дете?
Извинявам се за невежеството си, но много ми се иска да помогна на тези родители, а не знам как. Моето детенце е със Синдром на Даун. Тази година го водих в медицинския център в Студентски град, където направихме консултация с логопед, психолог, монтесори терапевт и физиотерапевт. Съставиха му програма, по която работим у дома. До колкото знам там работят и с деца с аутизъм, но мисля, че центъра е ориентиран основно към деца с ДЦП. Може би вие ще споделите къде сте водили децата си и сте получили адекватна помощ...

Благодаря ви предварително!

Thomasito,

Много добри съвети са ти дали Кезая и Катина.
За разбирането на говора - наистина децата не разбират какво им се говори, все едно слушат чужд език /сигурно се отнася за тези деца при които липсва говор, както беше моето/ и за това в началото трябва да се говори с кратки думички.

Ето тук съм сложила част от нашите игри - http://threetoseven.wordpress.com/igra/ , при първите 2 игри има думички, които детето почва да разбира и то става като гледа визуално какво се случва. С кубчетата аз си играех, а тя ми хвърляше по един поглед от другият край на стаята и лека полека започна да се приближава, сигурно за около 10 дни всекидневно показване по 5-6 мин. За много неща е така първо има хвърляне, отричане, но като продължаваш виждаш, че те проявават интерес.

Исках да ти кажа за третата играчки - ринговете на Чико. За мен беше много важно да разбере, похвалата и Браво. Замислих се сутринта, че това беше една от играчките, с които започна за разбира, че като е направила нещо, получава похвала. Има лесно действие - дори детето ти да не може да сложи ринга, мисля че лесно ще се научи. Слага един ринг, дори и да не е подреден, ти казваш "Браво, пляскаш лекичко и се усмихваш". Може да започнете с трите големи. Това ви е една от основите за ученето, да осъзнае похвалата. Тази играчка има много приложения, цветове, по-голямо, по-малко, броене, а сега ще учим с нея и обратно броене, защото е една от малкото, където детето може да види нагледно 6-5-4-3-2-1

За връщането назад - сега се сетих, че имаме книгата "Какво те чака през втората и третата година на детето" и когато ми казаха, че детето има развитие като на 1 годишно от отворих книгата около 12 месец и от там започнахме. Книгата е много хубава, разделена е на групи какво е задължително за съответният месец, какво правят повечето деца и какво най-напредналите. Има много съвети за тръшкането, игрите и е написана със много споен тон. Но и съветите на Катина са хубави, сано си спомням, че съм опитвала, а тя все ме буташе. Просто трябва да имаш увереност и още малко да настоиш, ако сега не му е интесно, след месец пак правиш играта. Ето тук ми помагаше логопеда, защото ми даваше увереност, че това нещо "бута го, не бута, пищи, трябва да го направи" и така детето като се научи да прави няколко неща се завърта една спирала на интереса му, която с годините набира скорост. Тези неща не се случват бързо, но трябва постоянство.

За тръшкането - там е голям проблем, защото е точно като по книгите, ще отмине с времето. Но с времето през което детето научава основните неща. Като достигне ниво на разбиране като 3 годишно дете ще спре да се тръшка. До тогава ти трябва да си го научила да разбира като 3 годишно и все пак да прилагаш и някакви възпитателни принципи. Помага да си знае режима, да има малки промени - случая, който си описала може би е добре да го разделяш на по-малки, махаш камиончето и го водиш по същият път. Но въпреки всичко си има тръшканищи, най-вероятно другото ви лято ще бъде пика им. Тук трябва даима баланс, ако водиш детето само на близката площадка и у вас, то ще свикне и няма да се тръшка. Обаче няма да има и адаптивност. Ние през седмицата я гледахме така по спокойно, защото беше детето и един човек, но събота и неделя с баща й гледахме да я заведем на ново място - по-голям парк, магазин, зооградина. От промяната и хората тя се тръшкаше на 15 мин., но пък така научава нови неща.

Исках да ти препоръчам и 2 филма - "Ози Бу- бебета Пингвини" и "Франклин от 1 до 24 епизод" /тези ги има в vbox/, ако може си ги намери на дискове и да ги гледа на видео, защото можеш по-лесно да я контролираш. Тези филмчета показват реална детска среда, много спокоини. Защото детето не може да научи всичко само от теб или друг възрастен, а на вън всичко го изнервя и чрез тези филмчета вижда начин на комуникация. За мен те са като да го оставиш на терасата и то да гледа селската група деца как си играят. Аз и пусках по 30 мин. сутрин и след обяд и мисля, че е полезно. Поне при нас копира реплики от филмите, но това са реално нормални неща за общуване и и помагат. А в началото само зяпа цветове, точно гледа по 20 пъти един филм.

Друго май не се сещам, много е хубаво, че ти имаш мотивация, защото майката е тази която ще направи от детето човек и тя е моста, който ще го доведе при хората. Е и тук трябва да има баланс, но направете първо моста, а пък после ще има и момент, когато ще трябва да го направиш по самостоятелен.

Thomasito,

Добре е да говориш на детето за частите му на тялото и лицето, кат същевременно така учите и "ляво" и "дясно". Напр. всеки ден, като го целуваш му казваш"Сега мама ще целуне лявата бузка"и я целуваш, "Сега дяната бузка, сега нослето, сега лявото оченце, сега дясното, сега лявото краченце, сега дясното...", после го караш да посочи къде му е нослето, къде му е брадичката, къде лявото око...после да посочи върху тебе същите неща и му помагаш да "научи" всичко за човешкото тяло и лице, върху детето и за останалите, че е същото. Удряш се леко някъде и казваш "ох, как си ударих тъката , как ме боли", показваш, че ако той те удари, те боли, леко удряш неговата ръчичка или краче и пак казваш "ох, как ме заболя", за да знае, че той като се удари, боли, същото е обаче и за другите хора- ако те се ударят или той ги удари, изпитват болка.
Трябва да рисувате и много хора, деца- първоначално стъпвайки на неговата любима нарисувана жълта кола, например.

Тези неща и аз бих ги направила на мястото на Thomasito, както и описаното от Таня.Задължително всяко нещо, което правиш е под формата на игра.Излъчвай позитивна енергия, а не го прави насила и с нерви.Като не стане, не стане.Не изпадай в истерия и не казвай, ами не може, не става.При следващ опит ще стане, ако не - при по следващ, или на 10 или 15 - ще стане.Не говори пред него за него с негативизъм.Имам предвид например не казвай на таткото или бабите - той не разбира, той не може, а детето да е между теб и таткото или бабите.Нека чува от теб само позитивни неща.Нямаш си на идея как усещат децата твоята нагласа и твоето настроение.Нищо че изглежда нечуващ или неразбиращ.Усеща като екстрасенс чувствата ти.Общо взето всичко, което правиш с детето нека бъде под формата на игра.


Тук сме направили нещо като каталог на наша си библиотека с полезни неща за четене на майките с  деца с аутизъм.Направили сме го с цел по лесно търсене и намиране на новодошлите майки на ценната информация.Горещо те съветвам да намериш време и да изчетеш всичко  от линковете.Не случайно са там, и би трябвало, ако ти пука за детето да намериш време и да изчетеш всичко.Казвам го с най добри чувства - просто такъв е израза  
Препоръчвам ти да изчетеш много внимателно маматерапия и холдинг терапия.Аз съм спазвала стриктно маматерапия пълни три месеца и горещо препоръчвам.Помага И на майката да се поуспокои приемайки детето такова каквото е и давайки и надежда.

Успех мила - ти си късметрийка пак ти го казвам, че търсиш много навреме помощ.Имаш най големи шансове.Много от нас, да не кажа повечето пропиляхме нашите шансове докато се чудехме е, или не е, и дали, ама защо и т.н. И ние започнахме с по една, две, три години по късно от теб.И сега имаме да наваксваме една, две, три години повече.Нещо което ти можеш много по бързо да направиш и по големи шансове за детето ти.Никой не може да ти даде прогноза докъде ще стигне.Има само едно сигурно нещо - ако не правиш нищо - намалява му шанса.

За мама терапията се бях сетила, че от от първостепенно значение, но Катина ме е изпреварила.

Първата част от мама терапията стои на деск стопа ми:
.  Витаминът на майчината любов.
С помощта на тези думи майката излива своята любов към детето:
•   Аз много, много силно те обичам;
•   Ти си най-скъпото ми и родно нещо, което имам;
•   Ти си моя родна частичка, родна кръв;
•   Без теб, аз не мога да живея;
•   Ние с тати много силно те обичаме.

И много важно е да му правиш всеки ден куклен театър вкъщи. Вземаш играчки, измусляш сюжети- първоначално основно с поздрави и запознанства между животни- мечо и зайо, каквито играчки имате, след известно време, ще усетиш кога - започваш да го включваш, като му даваш една роля, а ти заемаш да речем- 2...постепенно- интерпретирате. Но важно е да измисляш и сюжети, в които ти търсиш помощ от неговия герой, когато започнеш да го включваш в кукления театър. например ти си зайо и падаш за дивана, в дупката, както се разхождаш в гората , и започваш да го викаш, него- ежко- бежко за помощ, той трябва да дойде и да те дърпа силно и те извади от дупката.
Постепенно обаче животните стават деца- изрязвате картинки на деца и се запознавате с Ивчо, Ради, Калина..и после пренасяте наученото на детската площадка..не се чувствай виновна обаче, когато нещо не върви на площадката, като се опитвате да пренасяте опита на наученото вкъщи, ине се извинявай на майките, че детето нещо с детето ти не е както трябва...просто казвай, че е най- чувствителното дете, което си виждала, трудно приема промените и новите деца и хора, и затова трябва повече търпение с него. Само да си посмяла да му лепнеш етикет пред някоя изкуфяла майка на детската площадка! Защото ситуации ще имате....ще трябва да извървиш трудния път, няма да се лъжем
Ролевата игра е от изключително значение за правилното развитие на детето.
Любовта обаче заема първото място в терапията. Усеща ли детето всичката любов на света от тебе и тате, както и всичката ангажираност, че искаш да е "с вас", а не някъде измежду вас, успехът ти е гарантиран.

Благодаря ви момичета! От вчера насам чета линковете на 1 ва страничка, но от толкова инфо ми става малко каша в главата. Прочетох сега за холдинг терапията мама терапията-ще пробвам. Толкова много насоки и съвети ми дадохте, че се чувствам подготвена и уверена в себе си, вече не съм онази изплашена майка. Ще се справя!

За низането на рингове, от 1 седмица полагам усиля, стоя си в 1 край на стаята и си ги нанизвам, вадя ги, махам ги..не ми обръща никакво внимание, до днес дойде грабна ги от ръцете ми и ги захвърли просто зад себе си и с е отдаличи да си се занимава с прелистването на книгата. Това, че днес ми обърна внимание предполагам е малка стъпчица по спиралата. Общо взето и когато играя с плюшените играчки е така идва взема ги и ги хвърля за да немога да играя аз, а може би иска да се включи а не знае как.

Голям напредък имам и за похвалите, отне ми 1 месец, но успяхме да го усвойм-така че това стъпало за което говорихте, го превзехме и мога да до използвам, понякога доволен че е направил нещо си пляска с ръце и се усмихва. Когато ме види да го похваля и плясна с ръце и той започва да си пляска, тогава го поздравявам че се е справил и го прегръщам или целувам по челото.
Аз ви описвам така подробно, може да не са важни много тези неща но ако бъркам някъде да ме коригирате. Благодаря ви отново, че с те до мен!  Прегръщам ви!

Thomasito, За ринговете да запознал се е вече с тях, един варинт е за събота и неделя решавате с таткото, че вече е време да научи тази играта с ринковете. Когато е най-бодър го примамвате  между вас, сядате на земята един със стоиката отпред, другият сяда зад детето. Ако детето не иска да седне, вие коленичите. И му казвате "Ела да ти покажем, да научиш нова игра, да станеш голямо момче".  Този до стойката казва  "сложи ринга" и показва с един, а другият, които е зад детето слага едни  в ръката на детето и премества ръката да падне ринга на място. Така като повторите и за 5-те най-вероятно ще е схванал. На другият ден го пробвате сам /вие пак около него/, но той сам да хване ринговете и да ги сложи на стоиката. И много го хвалите, ако не успее казвате утре ще се научиш. Може да не иска да дойде, защото до сега е бил като свободен електрон, но трябва да накарате, иначе няма напред. Може да иска да избяга, но го връщате, изберете някоя част на стаята, където потрудно бяга. Тази игра трябва да я прави 1-годишно дете, така че няма за кога да чакате да се сети сам.
Успех!

Да допълня, че най-добре е да намерите специалист, който да ви показва, не знам моето обяснение доколко е добро, а и е най-добре специалист да ви напътства. Намерих и този списък - http://www.cpcentresof-bg.com/bg/Training/Indiv.%20Nemedic%20WEB.09.07.09.doc , на немедицински специалисти обучава ни в клиниката по ДЦП /има и от Варна, може да имат опит с тези първи стъпки/, можеш да питаш и в темата за "Консултация с логопед" за логопед ранна възраст за Варна, или пиши на nnnina /която консултира в темата за логопедите/.
Ама сега се замислям колко са малко тези специалисти /за 0-3 години/, сигурно са 5-6 за цяла БГ.

благодаря на Кезая за информацията.но ако някои от варна ми пише по подробно за света марина добре.звъннах и оператора ми каза че незнае за какво става въпрос.

мечта 22 ако знаеш с кои точно да се свържа в св.марина моля за информация.ще ми е от полза и твоето мнение за специалистите ако ги знаеш.благодаря

Не мога да се въздържа и да не ви пусна най- новите рисунки на мойто дете:
http://vbox7.com/play:7797d728

Разглеждайки преди няколко дни родителските форуми на деца в норма, попаднах и на школа по рисуване за талантливи деца. Писах им- описах състоянието на детето и изпратих някои негови рисунки. На следващия ден ми се обадиха, казаха, че синът ми има талант и го записват в група с няколко деца , от началото на м. септември.

krasimir mechkov в Св.Марина има психиатрична клиника и там в децкото психиатрично отделение  преглежда завеждащия д-р Петров-психиатър.Към клиниката има и клиничен психолог.Но такова пълно обследване,каквото правят в Св.Никола в София тук няма.На лични ще ти пиша координати на д-р Петров,за да разговаряш направо с него за подробности.На нас той ни се води лекуващ лекар и не знам как се процедира с деца от други градове и не записани към клиниката.

krasimir mechkov
i az sam ot varna ,no patuvahme do sofia, zashoto tuk ne mislia che shte poluchish nai viarna precenka tuk vav varna.
znam che patiat e iztoshtitelen za edno malko dete ,zatova ti preporachvam samolet na wizair .ako go rezervirash online i platish s kreditna karta po otrano ,dori moge da ti izleze po evtino, a patia po4ti niama da go useti deteto-samo triabva da si usigurite prestoia pone za 5 dni-zashtoto shte vi vikat vsekiden po okolo chas v klinikata
ako imash nugda ot drugo info-pishi mi na lichni