Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 10

Дано има само хубави новини в новата тема.pepi_r    

Относно бебешкото развитие ние пък изпреварихме дебелите книги с месеци.Още на 2мес. се въртеше от гръб по корем и обратно(не просто обръщаше,а се въртеше като пумпал)Имаше много стабилна упора на краката,имам снимка на 2мес. където стои прав стъпил на земята и аз го държа само под едната мишница.От 3мес. се смее на глас(продължава и сега-има много заразителен смях)Държи си сам шишето също от 3мес.Всичко имам документирано на снимки.Сега като гледам бебета на 3-4-5 мес. са много неподвижни като новородени са ми ако ги сравня с Мишо на същата възраст.Проходихме на 9мес. или по-точно направо започнахме да бягаме,пълзеше от 6м.И да лапаше си крачетата и му беше едно от любимите занимания.Общо взето от 2мес. бебе не стоеше мирно въобще,спеше дълго през деня,а вечер вечно плачеше с часове.До 2-та си годинка знаеше всеки звук от азбуката,но проговори смислено и целенасочено на 5г.Много психиатри и невролози ми казват,че хиперактивноста му е по рождение.

За въпроса на Анжела относно музикотерапията. Използва се силно филтрирана при високи честоти музика, дисковете с такава музика са със запазени права. В България се прилагат 2 вида звукостимулация. Единият е по Listening Program, като дисковете се ползват у дома от детето, под контрол на родителите, слушат се по определено време и определн брой нива, по преценка на терапевта. Тук може да се види класическата Listening Program, ккато и мнения на родители, които споделят, че след изкаран курс нивото на концентрация у децата им се подобрява, стават по- контролируеми и по- стабилни:
http://www.youtube.com/watch?v=sgdBl0hrOKQ

Тук Donna Kelly представя Listening Program за пациенти от аутистичния спектър:
http://www.youtube.com/watch?v=cGNsElAuYTY&feature=related


Тук се вижда дете, на което се ограничава хиперкинетичното поведение, докато се провежда звукостимулацията, като се задават определени инструкции на детето и то трябва да ги спазва- в случая целта е да се подредят играчките в коша, като действието се извърши от детето - от началото до края. За деца от аутистичния спектър е характерна хаотичността и не завършване до край на започнатото- работи се върху структуриране на поведението- имаш цел- избираш начин на работа- започваш- работиш- довършваш започнатото до края. Целта е детето да разбере, че има авторитети, терапевта е авторитет и трябва да се подчинява на правилата и границите, които терапевта поставя- нещо подобно е вторият метод звукостимулация, който се практикува в България- сеансите се провеждат не у дома, а при терапевта, времетраенето е според детето и преценката на терапевта. Докато детето е със слушалките и слуша музика, терапевта работи върху изграждане и моделиране на поведението му, регулиране на контрола и изграждане на норми на поведение:
http://www.youtube.com/watch?v=fhpOnKInulU&NR=1

Ето как още може да се провежда терапия по звукостимулация:
http://www.youtube.com/watch?v=zKO8LdoFLq0&feature=related

Люлеенето по време на музикотерапия способства укрепването и на мускулите, подобрява стойката, в същото време се задават инструкции и детето се подтиква към разговор.

Ефекта се очаква около 14 дни след приключване на курса. Поради факта, че детето преминава на по- високо ниво в развитието си, е напълно възможно да има период на връщане назад и да прави бели и чудеса, каквито не е правило от години. При нас се случи след приключване на 1- то ниво, да направи нещо, което не беше правил от 1,4 месеца, изгониха ни от басейна, не бях на себе си...малко след това осъзнах, че това е част от терапията и израстването. Детето прави кризата именно поради това, че израства на по- високо ниво в развитието си, подобно на кризата при тинейджърите..всяко израстване е съпроводено с бунт и леко връщане назад, преди да се постигне ефект. След това се прави почивка от около месец или 2, по преценка на терапевта и се прави следващо ниво звукостимулация, като целите на терапевта са и съответно по- високи.

какво ви е мнението за това видео- моят английски не е от най- добрите
http://www.youtube.com/watch?v=d0ZanIBoGHU

Не е ново лечението със стволови клетки. Но не е нужно чак до Коста Рика да се ходи, и тук се прави от няколко години, имаме дете с огромно подобрение, след трансплантацията, но майката, ако реши, ще разкаже повече. Важно е обаче, след трансплантацията на стволови клетки, да се работи ежедневно с детето, като се подложи на ежедневна терапия, това съветват и специалистите, които правят трансплантациите.

Ето и друго лечение, с медикаменти - с mecamylamine- не бивало вече родителите, след като чуят диагнозата "аутизъм", да се чувстват съсипани и отчаяни, защото изход има:
http://www.youtube.com/watch?v=A50z6WbSFA4&feature=related

Ето и още за лечението със стволови клетки- изхожда се от идеята, че имунната система е по- слаба. като възможни лечения, се посочва комбинацията от- хранене, коригираща поведението терапия, лечение с барокамера, имуностимулатори и стволови клетки. Като основна атака, към която дават, че е насочен експеримента с трансплантация на стволови клетки при деца с аутизъм, се посочват хипофизната жлеза и възпалителните процеси в мозъка ( вероятно имат пред вид- възбудимите огнища):
http://www.youtube.com/watch?v=FlSaXCzLW6w&feature=related

Имам чувството, че Катина ще излезе права за теорията си- яко подсилване на имунната система, трансплантация на стволови клетки, детоксикация на организма и поведенческа, и всякаква обучителна терапия- сензорна...
Обаче се чудя защо хипофизата...за огнищата на възбуда, които показва почти всяко ЕЕГ на деца от спектъра, ми е ясно..ще прочета за хипофизата..

Тук пък показват родители на близнаци с аутизъм, които са доволни от хелацията, за която също се казва, че е експериментален метод. Терапетката на децата казва, че се подобрил очния им контакт, комуникацията, поведението като цяло:
http://www.youtube.com/watch?v=qWkGEbmWAz0&NR=1&feature=fvwp

Вече има диагностични тестове, на обща стойност около 350 долара, които могат да се правят и вкъщи- за определяне наличието на тежки метали в организма, във водата вкъщи, в косата и за наличието на тежки метали в това, което отделя отделителната система:
http://www.detoxamin.com/diagnostic.html

Аз и англиския изобщо не се уважаваме взаимно, но ако питаш за стволовите клетки - за моето дете пише Kezaja.

Нито един лекар не подписа под документ, че трансплантацията има някаква полза при аутизма.Подписаха, че добрата семейна среда, и терапевтичната работа са допринесли за подобрението му.

Факт е обаче, че когато го заведох на диагностика в клиника св. Никола три месеца след трансплантацията - психоложката, която го обследваше се разплака от удоволствие, че вижда дете с такъв скок в развитието.Подобрението, което аз отчитам е, че детето вече проявява желание да живее в света на неаутистите.Благодатен е за работа според всички терапевти и има желание да се учи да е неаутист.

Неофициално мисля, че има полза от стволови клетки при аутизъм и ако някой прояви интерес ще дам координати на лични.Правят се и в момента клетки в България  .Цената си е около 2500 долара.

благодаря ви за отговора Kezaja и Катина
аз също чух за стволовите клетки в бг, но ми беше обяснено ,че е опасно .имало фалове и било затворено мястото в бг -това ми го каэа специалист и съм чудена защо ,след като чувам за твоите постижения-много се радвам за теб.
2500 долара- кой не би дал за детето си, ако е сигурен че ще му помогне(особено преди кризата за щяло и нещяло даваха 5000 лева кредити (
в коста рика разбрах че със самолетните и хотела излиза около 15000 долара -разликата е наистина голяма.
аз когато раждах, ми беше предложено от клиниката,  да запазя стволови клетки . а аз не го направих, защото ми се стори тогава скъпо и безсмислено-клетките от собственото ми дете можеби щяха да бъдат най добрия вариант

Kezaja, запозната ли си с този медикамент-mecamylamine-в бг има ли някой да го прилага .
да не би това да е поредната реклама със съмнителен резултат.
извини ме ,ако ти изглеждам прекалено скиптична-и аз искам да направя всичко възможно за детето си ,но не на всяка цена...
аутизмът е с доста неизвестни и всеки може да се досети, че това може да е доста доходоносен бизнес , като се използва отчаянието на родителите.

Аз го разбирам това по друг начин.Бих го обяснила така:
Децата ни препускат опознавайки света избирателно, като пропускат някои естествени етапи на развитие.В даден период на развитието си наваксват тези етапи, които на голяма  възраст вече са нетипични, защото би трябвало отдавна да са минали оттам.
Например моят син чак сега влиза във фазата на ината и отричането, която е типична за тригодишните.Не го приемам като стъпка назад, а като наваксване и гледам позитивно на това.Защото не ги ли навакса не би било пълно развитието му, и не би стъпил на стабилна основа.
Посъветваха ме да не допускам да ми се качва на главата, да наложа правила с вратички за отклонение все пак  .За нито едно дете независимо дали е или не е с проблем не би било редно да командва в къщи и да няма родителя авторитет пред детето.

Не съм чувала лекарството mecamylamine да се прилага в България. Пише, че се приема орално и под строг контрол от лекар. Както при всички лекарства, са посочени и странични ефекти- главоболие, диария, запек. Противопоказно е за хора, които имат проблем с бъбреците или глаукома. Аз лично, не вярвам, че лекарство може да излекува аутстичните симтоми. Преди около 2 години, едно от многото проби с лекарства, предписани ни от невролози, беше ципралекс, от който бях страшно доволна- изглеждаше видимо спокоен, по време на приема му и видимо концентриран и разумен, но спря уринирането, след като минаха почти 2 дни, без да уринира, спрях лекарството.
Има обаче неща, които все още не съм направила за детето си и те са:
- стволови клетки;
- барокамера;
- безказеинова и безглутенова диета;
- хелация;

Снощи не можах да спя, защото днес правихме зъбчета под пълна анестезия, за 3- ти път ни е, но всеки път се притеснявам до болка, а преди 2 дни беше направил и асматичен пристъп, та е на вентолин, а за пълната анестезия трябва да е напълно здрав, та мислих и четох цяла нощ, като побъркана и си казвам- ще дойде време, когато ще мисля, че съм идиот, защото не съм направила абсолютно всичко...защото хем го усещам на една- 2 крачки от нормата, на около 2 и половина- 3 години разстояние от нормата, хем вчера като почетох малко комуникации в "Нашите деца", където се предполага, че комуникират само родители на деца в норма, ми се дръпна нещо вътре в мене...говорят родителите на теми от типа- "На каква възраст разрешихте на детето да играе само на вън?"- оказа се, че среданата такава е около 6, 5 - 7 години, моя маймун е вече на 9 и от скоро, съм ви казвала, го изпращам до магазините на блока...говорят майките на завършилите първокласници какви книги четат децата през ваканцията- хем и ние четем по списъка от училище, хем чете със сравнително добро разбиране, но някак чужди ги усетих майките, като казват как оставят сами децата да четат, пък до където стигнат, и после се затрудняват да разказват- ние сами не четем, също се затрудняваме да разказваме прочетеното, но в тона на майките прозира нещо, до което все още не съм стигнала...а говорят за деца с 1 година по- малки от мойто....Сподялят за някакви фрази на децата, от сорта на "училище- мъчилище", трудно ми е да го обясня, но не бих могла да се включа в разговорите им...значи сме още далече, а може би и по- далече, отколкото са усещанията ми и затова, ако не направя абсолютно всичко, което някой някога е правил до момента за дете с аутистични симтоми, имам чувтсвтото, че ще се пръсна...

Напълно споделям мнението на Катина, че може кризите при израстването на децата ни, като минават на по- високо ниво, да се нарекат и чисто и просто- връщане към нещо, което е пропуснато в развитието. Върху това най- сполучливо работи sun rise терапията и тъй като при нас, се работи доста и по нея, всчки тези връщания на моменти, свързвам и  с това. Така е, не може да се стигне до нормално и добро развитие, без да се премине през всички фази, както казва Катя и отричането, и сърденето, всички са част от пътя , през който трябва да мине всяко дете, за да стигне, дай боже, до нормата и настигне връстниците си.

Пак си мисля какво не съм правила за детето си до сега:
- стволови клетки;
- барокамера;
- безказеинова и безглутенова диета;
- хелация;

Единствено хелацията мисля, че не бих се решила никога да направя, освен ако не съм на място, където има непрекъснат лекарски контрол.
Имам чувството, че след като вече съм изчела - изписано и неизписано за аутизма, се връщам в изходна позиция и започвам от нулата..странно чувство.

Маймуняка се разхожда до мене, защото съм в отпуск, заради зъболякаря и се чувства добре, една идея по- спокойна съм, но вдруги ден, процедурата ще се повтори, защото има лекарство в зъбчето.

Kezaja
ние тук напълно те разбираме.
предадем ли се -предаваме децата си.
желая ти успех и много кураж.
ние тепърва започваме от нулата.

Викам на Кирил, по повод оная тема на Валенцето,
 - Кики, какво ще стане, ако с мама ти ти родим братче или систриче?
 - Ще станем повече. 

Kezaja, познах мои минали усещания в последния ти постинг.
Като майка на дете, което има своите затруднения /говорни и сензорни/, но не е от спектъра, мога да споделя, че в такива моменти /когато се натъкна на цитати на фрази, описани случки и постъпки, които при нас не са се появявали/ си казвам няколко неща:
1. Хората са различни - интроверти, екстроверти, плахи, самонадеяни, сприхави, флегматични..
2. Половите различия имат влияние върху съзряването.
3. Информацията във форума е субективна - срещала съм последователни постинги с противоречаща си информация.
4. За някои неща знам, че е въпрос на време да се случат, за други виждам, че няма да се случат, така както не всичко, което прави моето дете, ще бъде изкопирано в поведението на друго дете.


Отдавна чета тази тема и все още не си и помислям да я загърбя, но вече по-смело надничам и пиша и в теми и от другите подфоруми, намирам допирни точки, а до преди време не беше така.


Най-удовлетворителен за мен си остава напредъка - докато е наличен, нещата са сякаш под контрол.

Честита ни нова тема..... и разбира се комплименти за pepi_r! 

Аз такова...... не съм от най-редовните... ... и не че това ми е супер проблема... .., ама все пак да вметна че не си виждам змейката-тилилейка Лора на колажа и където са записани рожденните дати, годината й на раждане е 1997....... уточнявам дет`се вика така за протокола...

А по същество да попитам Kezaja понеже коментирате стволовите клетки....., аз напоследък не съм се интересувала, но до преди година примерно все още се твърдеше че присаждането им не помагало при аутизъм ................
А също и от къде могат да се намерят тия дискове с музикотерапия за провеждане в домашни условия
/т.е. под контрола на родителя, а не да е наложително да е специално обучен терапевт/?