Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 10

  • 74 960
  • 737
  •   1
Отговори
# 375
  • Мнения: 3 591
Експеримента без питането - той/тя какво мисли... - брои ли се? Няма да го разбере изобщо този въпрос Sad

можеш да правиш първата част - какво има вътре - бонбони, ааааа, не не са бонбони - вътре има моливи. После да я питаш какво има вътре, да ти каже правилно моливи. Може да получваш и отговор бонбони след като си затворила кутията, това е първото ниво което се преодолява, след като му е показано на детето , че вътре не са бонбони и попитано тоново да каже правилно какво има вътре.
 После да опиташ да зададеш въпроса "А ти какво си помисли, че има вътре?"

И ние имаме такъв проблем като сменяме маршрута. Според психоложката трябва да го подготвям при промяната за да я приема, според мен това трябва да се преодолява едва ли не "насила" ...незнам къде е истината. Определено това ми става проблем и искам по-лесно да се манипулира при разбутване на непредвидимото.

При нас страховете почват да минават в панически атаки.... Кошмари нощем, денем не иска да се отдели на 2 метра от мен, не влиза в тоалетната ако и аз не съм вътре и т.н. Нощем се буди по 100 пъти пак и пищи да стоя с него. Немога да го оставя да заспива сам, защото иска да съм до него, и то не в неговата стая, ами в моята, защото знае, че ще изляза ако заспи в неговата стая докато съм там...като го пратя да си вземе вода от кухнята бяга и се връща почервенял и треперещ. Същото е и като прибягва да си вземе играчка от другата стая. Почна да се плаши и от птиците и от колите. Никак не ми харесва това...като го питам от какво го е страх неможе да ми обесни. Казва, че къщата е страшна и не иска да е сам и това е. Като се замисля преди 3 години се чудихме с какво ли да не го плашим, щото той страх от нищо нямаше... сега отидохме буквално в другия край на това. Почва да ми писва от това ходене в крайните граници, честно ви казвам.... как пък едно нещо не се натъмяни без да стига до предела и да се връща обратно незнам. Аз ли почнах да губя търпение, той ли повече да подскача от край на край... Едно е хубавото, задържахме доста време без регрес - вече почти година. Ако не се броят тея панически атаки, в друго нямаме никакви крачки назад.

# 376
Дорка, честно казано, подходът ти е малко изнервящ.  Wink Ако смяташ, че имаш какво да кажеш и държиш мнението ти да бъде взето насериозно, първо се регистрирай. Прекалената анонимност буди недоверие, а твоят случай заприличва и на провокация. Не се засягай, но така изглеждат нещата отстрани.
Аз бих те попитала няколко неща, в случай, че имаш желание за комуникация:
- Къде изследвахте наличието на амоняк в кръвта?
- Какво предприехте след като го установихте?
- Какви резултати наблюдавате? Има ли подобрение детенцето?

Ние сме хиперактивни със аутистични симптоми
и малко понаговорваме Naughty


Един съвет.Когато говориш за детето си използвай първо лице единствено число.


Кате, сигурно имаш предвид трето лице, единствено число - той е хиперактивен.
Иначе забележката ти е уместна - детето трябва да се възприема като отделен индивид, а не като единен организъм  с майката. Въпреки съзнанието на майката за неговата безпомощност и зависимост.  smile3541




Изследвахме детето за нивото на амоняка в кръвта в селската болница - аз живея
в едно село в Америка,
идеята да го тествам за амоняк беше моя - вдъхнових се от историята на
Денис какво точно да изследвам. Резултата от изследванията
ги знам само от десетина дена, през това време
успях да се запиша за час при гастроентеролог, от който
не очаквам чудеса, а по-скоро позволение да ме прати до
лабораторията да направя няколко теста - Organic Acid Test за кандида и др. гадини
и  Amino acid profile - май брои количеството на всяка амино киселина.
От гастроентеролога очаквам да ми 'позволи' да започна
извличане на амоняка от кръвта с Citrudex.
Става въпрос за дете на две години.

# 377
  • София
  • Мнения: 2 262
Браво Кезая, подкрепям ви изцяло и ви поздравявам за извършеното до тук.
Дали съм успяла или не да следя темата за активността на сдружението в клюкарника, не е работа обаче на никого, който представа си няма от живота, който водя и не може да съди и определя... И все пак не мога да се стърпя да не отбележа, че се почуствах поласкана и определено като героиня на роман в този тъй дълъг пост, за което благодаря, че все пак някой забеляза, че съществувам, дори и в негативно определената ми глуповата роля....  Mr. Green !   Joy Joy Joy
Дорка, втори път пиша след Мая, регистрирай се и моля те не дразни пишещите тук, бъдете си взаимно полезни...

# 378
  • Мнения: leet
Нивото на амоняка в кръвта, ама, в никакъв случай, не може да се приеме, като основна причина за аутизма, дори и да има такъв случай, е по- скоро изключение. И при наличие наистина на повишено количество, децата обикновено не живеят дълго. Това мисля, че и друг път сме го коментирали по повод на анонимен пост тук, ако не се лъжа, но поне не се повтори 100-ина пъти тогава....
За мене, ще може да се говори за лечение на аутизъм тогава, когато, както тук, така и навсякъде по света, до последното село в Америка дори, след 3- ия месец на бебето, стане задължителна консултацията през месец, със специалист, който следи поведението на детето за аутистични симтоми. В случай, че на 7- ия, 8- ия месец се забележат такива, естествено, че не може да се диагностицира детето, но може да се приложи интервенция по отношение на терапиите- масирани- ежедневни- АБА терапевт, speach терапевт, независимо, че е малко детето, сензорен терапевт, плуване напр. и други. Ако до 2, 5- 3 годинки, аутистичните симтоми не изчезнат и детето вече се диагностицира, след цялата атака към нормата, тогава медицински екип, диагностицирал го, веднага да каже на родителите:
1. Изследвайте детето си за наличие на тези и тези метали в организма, за амоняк и ни донесете резултатите;
1. Продължавате всички терапии, като включвате и еди кои си;
2. Поставяте детето на безглутенова и безказеинова диета, идвайте при нас през 6 месеца на консултация, ако преценим, ще изключите диетата;
3. Направете трансплантация на стволови клетки;
4. Отидете еди къде си, да направят необходимите изледвания на детето и в случай, че няма да е противопоказно за него, започнете лечение с барокамера, там лекарите ще ви направят програма от колко курса се нуждае вашето дете;
5. Водете при нас на реоценка детето през 6 месеца, в случай, че преценим, ще включим и хелация на детето, под наше наблюдение;

Мисля, че ако някоя организация, обединяваща родителите на деца от спектъра, се пребори поне някъде по света, да заработи подобна практика, децата с аутистични симтоми, ще намалеят поне 2 пъти, както и би се оказало, че случаите на аутизъм при деца, причинени от амоняк, са под 1% ( а според мене много по малко дори).

Ако обаче сега, някой получи нужда да копира поста ми и се обръща към мен, с "Мадам", не съм.

Деси,
Не си права обаче да ме пращаш във форума за интеграция, на Мама Иги обясних вече защо коментираме тук и интеграция и тя ме разбра. Ами, нали интеграцията е една от основните терапии за децата от спектъра, нали като се получи комуникация между наше дете и друго дете, колкото и непълноценна да е, ние тук се избиваме да се хвалим , и се разбираме защо. Я, отиди във форума за интеграция и се похвали, че детето ти е осъществило контакт с дете на неговата възраст, по негова инициатива, да видиш кои родители ще те разберат- някои от нас пак.
А днес ресурсната ми каза, след като дойде на няколко пъти да провери как детето се справя с оставането в час, влиза и при класната и се осведоми, че всичко е повече от добре, тогава ми каза "Сега обаче трябва да помислим за междучасията, защото тогава комуникацията му с децата няма да е пълноценна и ако никой не е до него, има вероятност някое от по- големите деца или дори по- малките, нещо да му направи. Наш е ангажимента да минем по класовете и да кажем, че има и такова детенце, да се съобразяват с него в междучасията, не го бутат или стават агресивни, ако той с някоя своя постъпка го предизвика. Докато обаче обходим всички класове и информираме децата, трябва да има някой от семейството в междучасията, за негово и наше успокоение."

С една от психоложките ни, сме правили следното упражнение с пластмасови чаши- упражнението е за изграждане на доверие у детето към хората. Наредени първо много на брой пластмасови чаши и терапевтката си слага превръзка на очите, така че да е ясно, че тя не вижда и не би могла сама да нареди чашите една върху друга. Обяснява на детето, че чашите трябва да се наредят една върху друга, но тъй като тя е с превръзка на очите и не вижда, детето трябва да води нейната ръка с неговата. И той започва да й насочва ръката първо към една чаша, след това й помага да я обърне наобратно и я сложи като първа, след това взема втора чаша и я обръща, водейки ръката на терапевтката и я поставя върху първата чаша , и така - останалите. Играта се усложнява обаче, когато трябва да се сменят ролите и детето да позволи първо да му се сложи превръзка на очите. Обикновено това разтревожва силно децата от спектъра, че така съвсем нямат представа какво се случва и трудно позволяват да се сложи превръзката на очите им. Следващата трудност идва, когато трябва да се доверят, терапевта да води ръката им и обръща, и поставя чашите една върху друга. След това, родителят се включва и заема мястото на терапевта, играта се повтаря и отново се работи върху "изграждане на взаимно доверие"- детето да разбере, че както на него можем да се доверяваме, че е пълноценен човек, на когото вярваме и разчитаме, така и то може да ни се доверява на нас.
За първи път, терапевтка на сина ми, прави играта, когато той беше някъде между 4,5 и 5 годинки. Тогава ужасът беше, първо да му се сложи превръзка на очите- протестът беше огромен, а следващия проблем беше, да се довери на терапевтката, след като се получеше все пак, с протести макар, малко по- лесно ставаше да се довери на мене. Беше ранна пролет и от тогава всяка година, играем на играта през пролетта, за първи път, ми се отдаде изцяло да го водя, миналата пролет. Тази беше вече всичко спокойно, имахме гости и помолих и с друг да я играе- нямаше никакъв проблем с играта на доверие.
Може да опитате и вие Simple Smile

Последна редакция: чт, 17 сеп 2009, 02:33 от Kezaja

# 379
  • София
  • Мнения: 2 352
Мамо Иги, обърнахме ти внимание разбира се, но мълчим виновно, щото ни нахока, а аз съм възпитана и когато някоя мама ме хока си трая и гледам тъпо в земята.И понеже ти си нашата мама виж как си трайкам.Мога и да се подмажа:
Мамо, много те обичам  Heart Eyes, ще ми купиш ли цигарки и ракийка  Mr. Green.

Тези игри, ако забелязвате са си най обикновени детски игри, но с терапевтична цел.Принципно такъв тип игрички се играят с дечицата в норма и те си развиват въображение и логика и каквото се сетиш.Има си ежедневни дейности ,които ние пропускаме да ги караме да извършват, но те им развиват и въображение, и логика, и фина моторикаи още тям подобни.Например - би трябвало сами да се обличат, събличат, обуват, събуват, закопчават, откопчават, събират и подреждат играчките, да си изперат чорапите, да си избършат дупето, да си сервира и отсервира, да си избърше нацапания под, да си почисти и подреди стаята, да помогне на мама или тати в готвене, завиване на болтче, носене на покупките, помощ при избора на менюто за готвене.Все елементарни нещица, които ние в старанието си да сме добри родители им спестяваме, защото ни се ще да им помогнем.Напротив ПРЕЧИМ ИМ ДА СЕ РАЗВИВАТ, като вършим тяхната работа.
Мога да напиша още сто такива идейки, дето хем нас облекчават, хем тях ги развиват.Това е много, много важно за аутистите според мен.
Знам, че поне една майка ще ме разбере какво искам да кажа.

# 380
  • Мнения: 3 591
Катина, Малко са ви на брой децата затова не ги включвате в ежедневието и ги пазите толкова  Joy
Шегувам се, ама исках да кажа, че наистина можете да си позволите лукса. Примерно ти можеш сутринта да направиш сандвичите на Мишо за училище. Защо? Защото таткото, каката сами ще се опр авят, едно дете имаш да обслужваш....
Еми аз трябва да си жертвам сутрешното кафе, ако трябва да мажа филиите на 1-2-3 броя бандита... Я всеки да се спасява сам! хляба купувам нарязан - какво толкова да си извадят филии, да си намацотят с фастъченото масло, което се маже лесно, залепят филиите и да си ги натикат по чантите/имат си кутии за сандвичите в които си ги носят/. Ами и 3 годишния бандит се оправя с това задължение. Ползва лъжица а не нож, така му е по-лесно, виж аз ако трябва да му намажа сандвича с лъжица сигурно ще се изпотя  Crazy Даже и откриха разни неща - вместо да си мият сутрин кутиите, които са омазани от предния ден(мдам, вечер никой не си поглежда чантата...), после да ги бършат и т.н. почнаха да ги бършат отгоре отгоре с кухненска салфетка  Joy Най-малкия не се справи една сутрин и забърса кърпата и сега гаден навик си е направил да ми маже кърпата със фъстъчено масло, ама аз нали имам време да си пия кафето - много важно - пералнята ще пере, не аз  Mr. Green Вечер си прибират чиниите, дори си помагат един на друг, аз не съм прислуга все пак след тях да прибирам масата.
Обличат се сами, ама и моите нали са с претенции към дрехите, панталон с ластик и 2 годишно дете може само да обуе. Копчета, връзки и дзипове у дома не ползваме(мдам...дънките баха за 1 ден само). Прибират си играчките, защото каквото не се прибере ще отиде в кофата/аз прибирам всичко в боклука което остане неприбрано/ и т.н. И тея правила не са изградени защото аз съм майка зверкиня, ами защото физически ми е невъзможно да обслужа 3 деца и да имам време и за себе си, кафе сутрин, вечер списание примерно интернет и т.н. Стига ми чистенето на къщата, готвенето за 5ма на различни диети  #Silly, простирането на 2 тона дрехи седмично и прибирането им обратно по гардеробите...
И не е било винаги така, ама с увеличаването на броя на населението у дома, се увеличиха и самостоятелните занимания домакински с които трябва да се справят.
Сега да видиш каква бригада са - вдиния вади от миялната чиниите и прибира във високия шкаф, втория прибира вилиците и лъжиците, третия прибира като най-нисък пластмасовите посуда в ниския шкаф...или като мият чинии на мифката - Голямия мие, подава на малкия батко който бърше, а дребния като най-прецакан ходи и разнася по местата подсушените съдове Joy като нещат да мият, ще трябва аз да мия и няма да има време да им направя пуканки примерно да ръбкат докато си гледат вечер филмчето. Или като правим голямо пазаруване всеки един от тях си получава списъка какво да купи - големия написан и сложните неща - като 2.5кг пакет захар или пакет пилешки гърди около 500грама...,малкия батко получава лист с картинки - тоалетна хартия - 10 картинки на рула, веро/пак картинка с марката която искам/, консервите които искам, хляб от марката която искам, яйца и т.н., Най дребното получава картинки според въазрастта си също - макароните, сапуните, бисквити и т.н. неща които ако обърка марката не са фатални и са по 1 бройка. И така всеки със списъка си пазрува, аз бутам количката. това ми дава малко време преди да се почне поредното квичене за нещо сладко и тръшкането, защото са заети...  Да, често напазаруват нещо, което не трябва или нещо забравят, ама деца са...аз нали затова съм там - да проверя всеки ли си е изпълнил списъка.
Та мисълта ми е - има начин да участват в ежедневието и да помагат, ама мен неволята ме е научила да ги включвам. Щом 3 годишен сополанко може да пазарува и да си маже сутрин закуските и да си ги пакетира, занчи всеки може, независимо от дефицитите му.
Когато имах само едно дете/и то в норма/ правех всичко вместо него. Щото можех да си го позволя. Сега немога. И си намерих начина. А за тях това си е терапия. Много често съм сама с децата, защото тати работи по 16 часа. Нямам избор - или се оплакваш и самосъжеляваш, или правиш нещо за да го промениш.
И ощ нещо има - уча си децата да се грижат за себе си, и едно за друго. Един ден като ме няма ще съм спокойна че ще се справят. а и нали това ни е целта - децата ни да могат да водят самостоятелен живот.

# 381
  • София
  • Мнения: 2 352
Егати дзверо си еййй, евала  Mr. Green Със сигурност ще пробвам  Wink
И пуканките могат сами да си опукат - ти що се хабиш  newsm78

В къщи правим и сладкиши така.Написвам им рецептата - изваждам им продуктите от долапа и аксесоарите и се започва.Единия чупи яйцата, другия отмерва количеството захар и сипва, миксират един по един,Обикновенно излизам от кухнята докато бъркат, и идвам при повикване за помощ.После си ги ядат с кеф.Давам и сложни с шприц бисквити да си правят.Обикновенно се карат кой да извършва повече дейности.Палачинки прави каката, като малкия и прави тестото.
Мелят доматите за зимнина с машинка.Пекат чушки с чушкопек.Научиха се да си оправят леглата и да си избират дрехи за обличане.Не се научиха като се събличат да ги събличат на едно място, а кой къде го свали го мята на различна посока  Whistling.Научиха се да мият пода с парцала и да пускат прахосмукачка.

Онова за страховете нали знаеш, че е период от развитието, който сега го наваксвате.Предполагам, че защото идва по късно от обичайното и затова е един вид наваксване за всички пропуснати страхове, които ТРЯБВА да изживее.По продължителен е периода и по бавно отшумява отколкото при деца в норма.Струва ти се по силен от обичайното, защото е в нетипична възраст и вече нямаш тези нерви.А и сме си изперкали вече - така, че ни дразни всичко  ooooh!.Това са си мои разсъждения де - не съм го чела никъде  Wink

# 382
  • Мнения: 3 591
така така... експлоатация на детския труд му е майката  Mr. Green
Майтапа настрана, ама е истина. навремето като са ги затурвали на полето да бачкат с големите да копат и изкарват прехраната  много малко аутисти е имало... Сега ги вардим и гледаме под лупа, даваме им топки и им правим терапия по съоръжения, щото нито дървета катерят, нито царевицата прибират, крушите не брулят....камо ли кравата на паша да водят. И те му намират лесното - що да ти тормозя мозъка, като информацията идва от телевизора, храната от хладилника, парите от портмонето на тате и т.н. Моя син големия каот малък беше много смешен - като му кажех, че сега нямам пари и ми вика - ами иди си вземи от банката  hahaha Сега малкия батко обаче като му се"оплаках" ме попита -а ми защо ги харчиш за глупости като ток или храна... той разбираш ли тока си бил в крушката, а храната си расте в хладилника....

# 383
  • Мнения: 465
Деси,да имаш в pdf format "Тhe everything-Parent`s guide to sensory integration disorder"Terry Mauro?
Всичко,за което говориш като сензорна интеграция е достъпно и обяснено с конкретни примери на терапевти.Може и да попреведем ... Laughing

# 384
  • София
  • Мнения: 2 352
Къв майтап бе, аз откъде време да вися тука, ако не ми вършеха те работата  Mr. Green

Терапевтите учат децата чрез карти или програми някакви, и детето ги наизусти упражненията, ама почва да ги разбира чак когато ги изживее.Тоест именно затова ни пратиха да доим добичета за да разбере.Така чрез прекрасното битово изживяване в ежедневието опознава живота по добре отколкото с милион терапии, жици, хапчета  Wink
Живеем до затвора да ви кажа - централния.Водих го да го гледаме.Наблюдавахме как влизат излизат, телените мрежи и изобщо добре обясних полицая какво прави, защо го прави, къде водят престъпниците, защо ги водят. Обясних и за причинно следственната връзка - с други думи де  Wink.Вътре не ни пуснаха, ние не настоявахме, а и той не се нави и да попитаме.Явно е разбрал, че не е готино вътре  Mr. Green

# 385
  • Мнения: 3 591
Нямам я. Струва ли си да се купи?

# 386
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 628
Отчитам се за опита:
Първо книжка от бонбон (ами нямах кутия пък Crossing Arms) Какво е това - Ананас Joy Заради картинката. Отварям - не, това е топче. След малко показвам - какво е това? Помълча 3сек. , врътна се и тръгна.
Показвам кутия от халва. Какво има вътре? - халва. Отварям - неее, има телефон. Затварям и питам какво има вътре. Дъъълго мълчание. Повтарям - какво има вътре - Вътре. Не е разбрала въпроса с вътрето. Питам пак - какво е това? Телефон. От там нататък всички въпроси ще са висш пилотаж Mr. Green

# 387
  • София
  • Мнения: 2 352
http://green.democrit.com/bg/news.php?cell=478

Мисля, че има вариант и за невербални деца за този тест.В горния линк ще видиш как да намериш инфо за него  Wink.Може да се направи теста с много варианти.Може да намериш  за варианта за Наталка.

http://www.vbox7.com/play:828abff8 - нещо звука ми се губи тук  Cry, но пак е нещо!

# 388
Говоря ти за хиперамонемия, която може да се дължи на урея цикъл дефект с различна степен,
като например има И ПО-НЕЖНИ ФОРМИ НА ТОЗИ ДЕФЕКТ, които не водят до смърт,
а до различни форми на умствено изоставане
или до изоставане в речта и до неврологични проблеми,
а също така при деца води до хиперактивност.

Хиперамонемията може да бъде предизвикана, както от урея цикъл дефект,
така и от прекалено голям прием на протеини в диетата
или от вирусни заболявания като разни форми на шарка например.
Ето ти малко на английски от уйкипедия:

http://en.wikipedia.org/wiki/Urea_cycle_disorder


The neonatal period
Children with very severe urea cycle disorders typically show symptoms after the first 24 hours of life. The baby may be irritable at first, followed by vomiting and increasing lethargy. Soon after, seizures, hypotonia (poor muscle tone), respiratory distress, and coma may occur. If untreated, the child will die. These symptoms are caused by rising ammonia levels in the blood. Acute neonatal symptoms are most frequently seen in, but not limited to, boys with OTC Deficiency.


[edit] Childhood
Children with mild or moderate urea cycle enzyme deficiencies may not show symptoms until early childhood, or may be diagnosed subsequent to identification of the disorder in a more severely affected relative or through newborn screening. Early symptoms may include hyperactive behavior, sometimes accompanied by screaming and self-injurious behavior, and refusal to eat meat or other high-protein foods. Later symptoms may include frequent episodes of vomiting, especially following high-protein meals; lethargy and delirium; and finally, if the condition is undiagnosed and untreated, coma and death. Children with this disorder may be referred to child psychologists because of their behavior and eating problems. Childhood episodes of hyperammonemia (high ammonia levels in the blood) may be brought on by viral illnesses including chicken pox, high-protein meals, or even exhaustion. The condition is sometimes misdiagnosed as Reye’s Syndrome. Childhood onset can be seen in both boys and girls.


[edit] Adulthood
Recently, the number of adult individuals being diagnosed with urea cycle disorders has increased at an alarming rate. Recent evidence has indicated that these individuals have survived undiagnosed to adulthood, probably due to less severe enzyme deficiencies. These individuals exhibit stroke-like symptoms, episodes of lethargy, and delirium. These adults are likely to be referred to neurologists or psychiatrists because of their psychiatric symptoms. However, without proper diagnosis and treatment, these individuals are at risk for permanent brain damage, coma, and death. Adult-onset symptoms have been observed following viral illnesses, childbirth, and use of valproic acid (an anti-epileptic drug).


[edit] The six urea cycle disorders
There are six disorders of the urea cycle. Each is referred to by the initials of the missing enzyme.

Location Abb. Enyzme Disorder Measurements
Mitochondria NAGS N-Acetylglutamate synthetase N-Acetylglutamate synthase deficiency +Ammonia
Mitochondria CPS1 Carbamoyl phosphate synthetase I Carbamoyl phosphate synthetase I deficiency +Ammonia
Mitochondria OTC Ornithine transcarbamylase Ornithine transcarbamylase deficiency +Ornithine, +Uracil, +Orotic acid
Cytosol AS Argininosuccinic acid synthetase "AS deficiency" or citrullinemia +Citrulline
Cytosol AL Argininosuccinase acid lyase "AL deficiency" or argininosuccinic aciduria (ASA) +Citrulline, +Argininosuccinic acid
Cytosol AG Arginase "Arginase deficiency" or argininemia +Arginine

Individuals with childhood or adult onset disease may have a partial enzyme deficiency. All of these disorders are transmitted genetically as autosomal recessive genes - each parent contributes a defective gene to the child, except for one of the defects, Ornithine Transcarbamylase Deficiency. This urea cycle disorder is acquired in one of three ways: as an X-linked trait from the mother, who may be an undiagnosed carrier; in some cases of female children, the disorder can also be inherited from the father's X-chromosome; and finally, OTC deficiency may be acquired as a "new" mutation occurring in the fetus uniquely. Recent research has shown that some female carriers of the disease may become symptomatic with the disorder later in life, suffering high ammonia levels. Several undiagnosed women have died during childbirth as a result of high ammonia levels and on autopsy were determined to have been unknown carriers of the disorder.

Treatment
The treatment of urea cycle disorders consists of balancing dietary protein intake in order that the body receive the essential amino acids responsible for cell growth and development, but not so much protein that excessive ammonia is formed. This protein restriction is used in conjunction with medications which provide alternative pathways for the removal of ammonia from the blood. These medications are usually given by way of tube feedings, either via gastrostomy tube (a tube surgically implanted in the stomach) or nasogastric tube through the nose into the stomach. The treatment may also include supplementation with special amino acid formulas developed specifically for urea cycle disorders, multiple vitamins and calcium supplements. Frequent blood tests are required to monitor the disorders and optimize treatment, and frequently hospitalizations are necessary to control the disorder.
Since the disease results in an inability to handle large amounts of nitrogen load, the treatment includes strategies to decrease the intake of nitrogen (low-protein diet), prevention of excessive body protein breakdown during acute illnesses (hydration and nutrition) and administration of medications scavenging nitrogen (sodium benzoate and sodium phenylbutyrate). Some patients may need to have supplemental amino acids (arginine, citrulline, valine, leucine, isoleucine).
In cases where the OTC enzyme production is very low or non-existent and treatment consisting of low-protein diet and dietary supplementation are inadequate, liver transplant may become a treatment option.
At the most extreme end of the spectrum, a few liver transplants have been done successfully as a cure to the disorder. This treatment alternative must be carefully evaluated with medical professionals to determine if potential of success as compared to the potential for new medical concerns.

# 389
  • София
  • Мнения: 2 352
Значи, не си мисли, че сме чак толкова прости и не сме прочели за амоняка, който постоянно ни натякваш.Препращаш ни към уики да прочетем за генетичен дефект - със сериозни симптоми.Голяма част от децата ни са изследвани за генетични аномалии и не е прихванато нищо от изследванията.Тези генетични изследвания протичат при стационарно наблюдение - тоест детето постъпва в болница и там му правят доволно количество генетични тестове.Друга част от нашите деца са пращали материал в чужбина за генетични изследвания и пак не е хванато нищо.Моето дете не е изследвано - така съм решила просто.При повишено количество амоняк има явни симптоми - ето ги:

Цитат
Амонякът засяга горните дихателни пътища, а в по-голяма концентрация - централната нервна система. Причинява задушаване, силни пристъпи на кашлица, болки в очите, зачервяване на кожата с поява на червени петна и мехури, виене на свят, болки в стомаха и повръщане. В случаи на тежки отравяния може да настъпи сърдечна слабост и смърт.

От тук

Не виждам основание да си изследвам детето, защото няма нужните симптоми.

Моля те спри да ни натъртваш това за амоняка.Прочетохме го всички вече, но не всеки има време и желание да ти отговори персонално, че го е прочел.Пак повтарям - моля те спри да пишеш за амоняка.

Общи условия

Активация на акаунт