Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 10

ФРИГ,

Докато търсех да намеря още гледни точки на въпроса ти, попаднах на нещо много интересно.
Обучение за аутистични ученици как да компенсират в училище и в компания дефицитите си, така че да изглеждат остроумни и интересни. Още по- интересното е, че е в групата на "Обучение за аутистични ученици и политици как да преодоляват и компенсират аутистичните атаки" и първо помислих, че нещо вече аз не съм в час, но се оказа, че аутистичните ученици, както и политиците, за да са добри, трябва да компенсират и да са добре обучени как да го правят. За аутистичните ученици, това трябва да се случи, едва след като вече са се "вписали" в някаква степен сред съучениците си и преди да "лъснат" дефицитите им, на етапа, в който вече самите те, искат да " са добри". И понеже хаоса често нахлува в главите им, често има опасност, да не могат да изразят знанията си, когато знаят, а когато не знаят, просто атаката, да ги разтърси. Също и в общуването с децата, проличава, че "са малко на друга планета и от друг свят". В такива случаи, има няколко ключови фрази, но не повече от 7 ( вероятно за да може да ги отработи добре детето и му изплуват, дори и в най- стресиращата ситуация). И когато се случи да се зададе въпрос на аутистично дете, Урок номер едно е, винаги да повтаря въпроса задълбочено, за да си вземе време да помисли, през което време, ако не започне да му изниква отговора, минава на План N 2.
Значи, веднага след като му е зададен въпроса, детето трябва да каже нещо, като "Добре ли разбрах, Вие ме питате...еди какво си"....или "Нека да повторя...въпросът Ви е..."....търси началото на отговора, да се хване за нещо...не става и продължава "Искате да отговоря дали...или кога.."...Тези отговори, се отработват и заучават при терапевта дълго време, така че няма как да ги сбърка, шанса да започне да идва отговора е 50/ 50 и голямото майстворство е детето да започне да разпознава дали идва отговора или не. В случай, че не идва, минава на Вариант С и казва "Разбира се, че знам отговора, но в момента се чувствам не разположен и се надявам това да отмине бързо", хваща се за главата или стомаха и според психолозите, в този момент е много голяма верпятността, отговора да "дойде", защото точно тогава организма е усетил, че е отминала опасността, и в случай, че отговора дойде, детето се поизправя и казва "Всъщност, съм по- добре вече и мога да продължа". Ако пък не дойде отговора, учителят е зает да се притеснява наистина ли нещо му има а детето и отминава въпроса. Също така, на чина, детето трябва да си е подготвило, нагледно, с някакви знаци и картинки, на отделен лист, оцветени в различни цветове, нещата които учат в момента, така че като ги погледне, да му служат за подсказка, защото аутистичните деца имат много силна механична и зрителна памет и така могат да се научат в сремето сами да си подсказват.
В компанията на деца, съвета е, когато се говори нещо и детето не може да "го вникне", пак да има подготвени няколко реплики, които да стават за всякави случаи, в случай, че се наложи то да каже нещо, така че да не проличи, че не разбира същността или закачката. Едно от нещата е нещо, като "Да, но днес не ми е ден за шеги".

За политиците пък се смята, че човек без обучение, не може да стане добър политик, точно както аутистичен ученик, без обучение, как да се справят със стреса и излизат от неловки състояния, в каквито ежедневно попадат. Понеже всяка тяхна стъпка се следи, поставят им се въпроси ежедневно, като не на всички знаят отговорите, разбира се и лесно биха изпаднали в аутистично състояние, поддавайки се на стреса и на невъзможността да се справят със всичко, да отговарят на всички въпроси и точно, като аутистично дете, многолесно биха могли да се превърнат в черна овца, усмивани и охулвани, без да са добре обучени как да "замаскират" и се справят с аутистичното състояние, в следствие на непрекъснати атаки и силен стрес.
Например, като им се задава въпрос, чиито отговор не знаят, обучението обхваща подобни отговори, като на аутистичното дете. "Много добър въпрос ми зададохте." "Очаквах такъв въпрос" "Благодаря ви за този въпрос"- през което време мозъкът им трябва да щрака, като си вземат време да видят дали от някъде няма да им дойде отговор. В случай, че се зададе, започват Ако обаче, отговорът не идва, преминават на План В "Но, ето сега е момента да кажа Истината" и хората като чуят ключовата фраза, наострят уши да чуят Истината, а политикът си изказва една от предварително подготвените речи, пък хората, слушайки голямата новина- Истината, забравят, че не е отговор на зададения въпрос.

За по- големи ученици от аустистичния спектър, има подобен съвет: В случай, че отговорът на въпроса, не се задава, да започнат с нещо от нещата, които знаят идеално и в които са уверени "Всъщност, мислех си за ....., защото там има момента на ....и предизвиква огромния ми интерес"- така учителят разбира, че ученикът все пак е силно заинтригуван от неговия предмет, и се впускат в беседа, и оценката е отлична.

и при нас е и двете


Ето реакци на обществото в Пловдив

Моето детенце знае че е различно. Не бих казала с увреждане, защото не го смятам за увреден. Просто за различен. Той е наясно с дефицитите си - а това е единствения начин той да иска и да се бори с тях. За мен интерация на детето е то да може да се съобразява със света, а не света с него. А за да стане това той трябва да знае какво може да постигне, и което не може как да го компенсира. Да знае, че не трябва да очаква хората да се приспособяват към особенностите му, а той да приспособява особоенностите си така че да се вписва.

Моя различен син днеска ми разказа приказка. И аз се разплаках. Това е първата приказка която той разказва. Но не това ме разплака
Приказка за малкия лилав дракон, който ходел в "драковова предучилищтна". Там всички  дракончета можели да духат огън. А той неможел. И децата му се смеели./той разкзваше приказката от първо лице единствено число, все  едно той е дракончето/. Той навел глава, взел си чантата след часовете и си тръгнал. Навел глава и у дома пред баща си, после пред майка си. Майка му клекнала пред него и го погледнала в очите и му казала, че един ден и той ще може да духа огън.
На рожденния си ден, малкаму пак му казалача ето вече си голям и ще можеш да духаш огън. Той обаче се опитвал и от устата му излизал само пушек.
Но когато станало време да духа свещичките си на тортата той без да иска кихнал, и свещичките се запалили. "Ето, можеш да духаш огън вече!" казала майка му. А той и казал "Ама аз не се опитвах да правя огън, аз кихнах, а излезе огън"....
Приказката не я е измислил той, предполагам прочели са им я в училище. Но му е направила толкова силно впечатление, че я е запомнил и възпроизвел предполагам защото се отъждествява с лилавото драконче. Което не знаело каква е разликата между това да духне и да кихне... което навеждало глава защото не се справя в сравнение с другите деца, което знаело, че е различно. Но което е успяло да се справи и научи да е като другите.

Деси, развълнувах се от приказката ти Много е чувствително момчето ти.

За казването на диагнози не знам може би за по-големи деца и то в контекста да не се ядосват, че не могат определени неща, а за други да се стараят да имат приемливо поведение. Прочетох Кифла във "Веселата тема" как сина й се е чувствал зле, че не е на танци. Много са чувствителни, неуверени и все пак старателни и се стремят да са като другите.
Все пак и на мен ще ми е полезно да разбера как е в другите страни, защото това са си различия и по-добре да обясниш, че едно дете има дислексия или аутизъм, отколкото то да се чувства нещастно, че не чете като другите.

важноста на това дали детето знае че е специално е поради факта че по този начин детето ще изгради своята самоличност като всики отанали а не на някаква фалшива основа, даваа му сигурност в това което е за в бъдеще и опора в силните му страни.
Деси страхотна история, направо ме разплака. Може и да е чул историята в училище но е супер. моят син често казва подобни истории, и аз в начлото си мислех че ги е чул в училище но ми стана ясно че само част от историиките са чути в училище, половината е преобарзувана и разказана така като той иска.
относно термина увреждане = наистина нямаме право да им казваме увредени деца при условие че по голямата част от тях са физически здрави деца.
другото което е, аз не бих искала моят сина да се нагажда в никое общество нито пък оществото да се нагазда спорд него
обаче много държа на това той да си бъде това което е с неговите си особенности. така както и ние (здравите) не си приличаме и всеки от нас е различен. защо е нужно да поставяме рамка и да мериме всеки един дали пасва в тази рамка, нужно ли е всичко това..

Синът ми, преди време, беше силно впечатлен от приказката за грозното пате, на което всички се подигравали затова, че е различно и грозно и много разпалено обясняваше как грозното пате, се е превърнало в красив лебед. Искаше всеки ден да гледа призказката, след което я разказваше и украсяваше, като прибавяше как биели патето, защото било много грозно. То пък седяло все самичко и се натъжавало непрекъснато. Тогава имах чувството, че по някакъв начин, интуитивно, се отъждествяваше с него и мисля, че тогава поникна у него зрънцето на надеждата, че един ден, нещата ще се обърнат и всички ще му се възхищават.

Малко по- късно имаше период, в който имах чувството, че се отъждестява с духчето Каспър, който бил все тъжен, че никой не иска да играе с него и да му бъде приятел. Отново пускахме филмчето всеки ден и си го разказвахме, и обяснявахме защо никой не го иска за приятел и то е тъжно. И отново имах чувството, че се отъждествява с тъжния Каспър, защото никой не иска да му бъде приятел. Това беше сигнал за мене, че вече много иска някой да го харесва за приятел и понеже това все още не се случва, го натъжава.

Аз самата, от както са го диагностицирали и минах през всичките периоди- отричане, приемане, сълзи, веднага щом като се окопитих, разбрах за себе си, че нашата борба с детето, ще води към крайната цел- да превърнем дефекта в ефект, не просто да се справим криво ляво и кютаме измежду еднаквите, като така или иначе- еднакви няма, ама пък има норма

Днес бях на пейка в парка с бабите на връстниците му, докато той караше колело с тях и си говорехме за проблемите в училище. Оказа се, че моето дете, в сравнение с връстниците си, най- лесно бива накарано да седне да учи и пише домашни. Дори самият той си има изграден режим и знае кое след кое следва- щом се прибере от училище, обядва, почива и сяда да учи. Сам си приготвя учебниците, изважда тетрадките и чака някой да седне до него, за да го подкрепя. Родителите на връстниците му се оплакват, че с часове увещават децата и им се карат, и заплашват да учат. Една от бабите каза днес "Аз и преди съм казвала, че ще дойде време, когато твоето момче ще се развива по- добре от нашите хаймани."

Значи, аз действително имам убеденост, че в много случаи е възможно да превърнем дефекта в ефект, каквото и да значи това.
Но пък максимално трябва да ги приучим да се вписват, спазвайки установените правила на мястото, където са, защото наистина никой няма да се пругажда и съобразява с тях, те трябва постепенно да свикнат, че където са, там има ред и те трябва да се придържат към него. Затова и нямам очакване някой да се съобразява изцяло с дефицитите му, затова и на всякъде, където е необходимо, изтъквам възможностите и талантите му, пред другите и в негово присъствие, за да му дам кураж, че може, щом може и има толкова умения, значи може и да се научи да се съобразява с изградения ред на различните места- училище, улица, магазин, парк.

здравеите,надявам се поне с ваша помощ (в София) да накарате хората да вникнат в нашите проблеми и да са по съпричасни.особенно като прочетох статията на 24 часа Пловдив не съм никак очарован от мнението на хората към този проблем на обществото.не знам какво е отношението на хората в Бургас но явно като няма много голямо яснота все едно че няма такова нещо,и няма проблем.съжалявам че сигурно няма да мога да присъствам но не винаги нещата зависят индивидуално от нас

Кезая макар и със закъснение гледах предаването в което участваше ти ... впечатлена съм
разбира се че Марти ще се развива по добре от връстниците си защото те до този момент не са учили на практика те са усвоили всичко ей така всички неща на които ти ние упорито сега ги учим децата ги научават просто така ....
но в един момент идва време в което трябва да се учи и докъто околните се приспособяват към ученето към концентрацията към режима към занятията нашите това го могат вече и се справят по добре ....
ех.... кога и аз ще кажа че Владко се развива по добре от останалите си връстници.....

Деси, чудесно казано! Но всяко дете на различен етап е готово да разбере своята различност. Според мен моята Мария, ако и да е вече на 7, ако и вече да е първокласничка, тя не осъзнава това. Трудно ми е още да и обясня, че тя е тази, която трябва да се съобразява с околните, а не те с нея. Да, тя е на етап имитация в момента. Което е чудесно, защото добре се вписва сред обществото. И на външен вид не личи - седи в час и не мърда, защото всички деца така правят, в междучасието излиза до тоалетна, защото момиченцата така правят, връща се отново, сяда и започва да приготвя учебниците за следващия час, пак защото другите правят така. Излиза в голямото междучасие и се храни заедно с класа, пиши в час, според възможностите си, защото така правят съучениците и... Но с приликите до тук! Опрат ли нещата до разговор... лошо! Трудно се вписва. Има много да наваксва още в това отношение.
Тя вече говори доста добре, но това не означава, че умее да общува. Изобщо общуването ми се вижда най-трудно постижимото нещо. 

Та мисълта ми беше, че може би е хубаво децата да знаят, че са различни, дасе опитват да се впишат в оществото, както казва Деси в цитирания от мен цитат, но трябва да са готови за това. Разбирането им да е на такова ниво, че да няма проблем с това.

Мисля, че колкото по малко е детето на възраст или на ниво разбиране - толкова по лесно е да му кажем, че е различно.Детето няма начин да не си чува диагнозата и коментари за състоянието си казани пред него.Няма начин да ги предпазим от това.Коментираме в къщи, след близки, при терапевтите си.Когато детето има по малко разбиране и задава малко неудобни въпроси, или не задава въпроси за проблемите от различноста си.Колкото повече расте разбирането - толкова повече въпроси задава за състоянието си.Колкото повече зачестяват въпросите - толкова по подготвени сме и ние да им отговорим адекватно.И колкото по рано започнем с обясненията - толкова по лесно обясняваме трудните въпроси по натам

Така го мисля, опита ми натам ме навежда.Както знаете казала съм му състоянието на Мишо преди година и половина.Все по свободни разговори водим на тази тема с него.В началото ми беше много, много трудно да повдигна този въпрос пред него, или да отговоря на негов въпрос по темата.Сега е все по лесно.Не, чак лесно де, но по малко трудно 

кезая от къде изрови това, имаш ли веб сайт или нещо подобно

По темата да кажем или не на детето за неговата различност и как да му го кажем или покажем, със сигирност, бихме могли да говорим страници напред и абсолютно всеки ще е прав, изхождайки от детето си и собственото разбиране.
Дори предполагам, че там се крие разковничето. Да се "смъкнем" ние самите, на нивото и възрастта на детето и да "се сложим" в него, та така да преценим кое би му помогнало най- добре.
Защото да му кажем нали не е просто самоцел, а да помогне за положителното му развитие.
То, и когато не му казваме, ние пак му показваме или подсказваме как да компенсира дефицитите.
И затова всеки преценява най- добре, но само за неговото си дете. Пък ако сгреши, той си греши пак само за неговото си дете.
Аз преценявам, че за моя син би било вредно да му съобщя нещо такова, ако и да чува как коментираме с терапевтите му и вкъщи. Той с абсолютна сигурност усеща, че не му достигат някои неща, но в случая със сина ми, преценявам, че ще му урежа крилата в борбата му да компенсира, защото той се бори неистово.
Преди няколко месеца ме попита защо при толкова специалисти ходим на уроци- в такъв смисъл беше въпроса му. И аз му казах, че защото има нужда да се научи как да остава с другите деца в училище. Той го прие. После ме пита до кога ще правим пресинга и бръшинга. Пак му казах, че докато се научи да остава с децата в училище и мине цяла година.
Сега казва "Аз вече оставам с децата и спираме пресинга и бръшинга".
И в първия момент аз се оставих да ме манипулира, спряхме го, но един от специалистите, с които работи, каза, че в никакъв случай не бива да се спира сензорната стимулация, дори трябва да се засили- под формата дори на народни танци и хора всеки ден, например сутрин за физ зарядка- ходене ред на пети само, ред на пръсти, подскачане, ходене по осморки.
Така или иначе, всеки си познава най- добре и интуитивно усеща, кое би донсело най- добър резултат за неговото дете. А действително е хубаво, макар и трудно, да се опитаме да влезем в тях и така да разберем кое е най- добре за нашето дете.

Сега се сещам за 2 момченца, и двете в огромна степен вече израсли и излезли от спектъра, на които майките на времето, бяха на противоположни позиции- едната смяташе, че трябва да говори пред детето си и то да знае, че има аутизъм и какво е това,а другата не разрешеваше пред сина й да се изрече думата.
Сега, както казвам, са големи и преодоляли в огромната си част проблема. Момченцето, на което се казваше проблема му, сега казва неща в посоката "Аз мисля много бавно, затова трябва да ме изчакате." И го изчакват, помисля и отоговаря, винаги в десятката.
Момченцето, на което не се казваше проблема, сега казва "Ама, като ми говориш, винаги трябва да ми казваш нещо шега ли е или истина, защото аз трудно ги различавам."
Искам да кажа, че в крайна сметка, дали се казва на детето проблема или не, детето стига до извода, че трябва да компенсира дефицитите, които открива, че има.
Струва ми се добро, на този етап, да науча сина си да казва неща от сорта "Изчакайте да помисля." "Дайте ми минута време"...така че, никой да не го прекъсва и му дава зор, докато мисли.
И като се работи от някой от специалистите с детето, изключително върху подобряване нивото на самооценката, поставяне на долна и горна граница, изграждане и усъвършенстване на емоционалната интелигентност, постепенно, ми се струва, нещата се наместват, без да слагам етикет на детето.
Това за моето дете, като се поставям на неговото място, доколкото ми е възможно.

ФРИГ,

Най- интересните за мене и нетрадиционни неща, намирам в италиански страници. В голямата си част, там Аутизмът не се представя като увреждане, а "Различният начин на мислене" или "Другата гледна точка" и посоката се представя не толкова дори да компенсираме, защото като съществуват 2 гледни точки, субективно е коя е вярната, та не толкова да компенсираме дефицитите на аутистите, колкото- аутистичните личности, понеже все пак, все още са малцинство , да използват "хитрини и закачки", така че, по- малко да изглеждат различни сред мнозинството и си улесняват живота, като са имали неблагоразумието да се родят на тази планета. И дори и терапевтичната работа в голямата си част е насочена към "научаване за справяне, чрез хитринки" или "техники за справяне". Но пък и в по- общ план, психологията им е насочена към прецеждане на най- важното, а то е това, което ни носи положителен заряд и емоция, без да се задълбаваме върху това, което ни прави да се чувстваме зле, просто го подминаваме и търсим новите заряди. Самата им психология на тях е базирана на това как най- интересно и пълноценно да живеем, такава е и образователната им система, покрай песните и танците, да понаучим да прочитаме менюто в детските заведения, за да хапваме, докато се забавляваме и да научим децата да смятат до толкова, до колкото им трябва, за да си купуват любимите сладкиши
А най- научно обоснованите, разбира се - в американски и руски.

Дани прочетох статията и най-вече коментарите след това  . Болно ми стана от коментара на единия анонимен, но за съжаление това е действителността. Една голяма част от родителите на ученици мислят по този начин. Предполагам, че другия анонимен, който отговаря на публикациите си ти 

Ето интересна гледна точка за живот с Аспергер синдром.
http://www.newsweek.com/id/197813/page/1
И една нова статия публикувана в Pediatrics по повод БГБК диетата и А-ма.
http://www.nytimes.com/2009/07/28/health/28autism.html?_r=3
Фриг ,може ли да дадеш линк на английски,за да прочета как работи учебната ви система за деца от спектъра.Чула съм ,че в скандинавските страни предлагате най-добрите услуги като интеграция.
 
И едно американско домашно за първокласник.Учителката е задала 4-едносрични думи.Детето трябва да ги препише на флаш карти(големи картончета,с размери 3х5 см),след това трябва да намери същите думи във вестник,списание или опаковка на храна,да ги изреже или откъсне и на бял лист да си залепи като колаж.(колкото повече различни шрифтове и цветове-по-добре).След това да разгледа отново флаш картите и да напише отново думите възможно най-четливо.Да сложи всичките материяли в папката за домашна работа.
 

Веселчето, Фриг не е в Скандинавието.