Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 10

 Е щом ще благодарим, да се включа и аз.
 Искам първо да благодаря на всички майки, които пишат тук от години, а не в определени моменти изгодни за тях.Когато написах първия си пост не очаквах да ми отговори някой, но стана така, че се наложи да стоя до 1,30ч посред нощ да чета отговорите и препоръките на майките пишещи си вече и на малки имена, та тези същите майки от първия ден ме приеха като една от тях и в никакъв случай не почувствах нежелание от тях да споделят и успокоят една майка на специално дете.
 След това искам да благодаря и на специалистите във "Карин дом", които наистина работят много и от сърце с нашите деца, при това безплатно до сега. Детето има напредък и то много голям.
 Във Варна има още няколко центъра, които работят с деца със специални нужди, но не се изтъкват и рекламират по този начин по който станахме свидетели през последните дни.
 За мен е важно всяко мнение не пиша често но чета всичко, за съжаление през последните дни нищо полезно.

Катина, никакъв съвет немога да ти дам, дано не тръгнете по нашия път(от никакъв страх към страхове от собствената си сянка) При нас точно така тръгнаха и то след наказание.... Сега страховете не са вече "науж" а чисти панически атаки(с изпотяване и треперене)
Така,ч е ги пресичайте отрано - обясни му че е ОК да се ядосва на сестра си, че и ние се ядосваме един на друг ама това не знаи че не го обича и т.н.
Ако каката се навие нека да спи на матраче или спален чувал с него на пода довечера с пушки под възглавниците

Изкарай го на игра.

Между другото що толкова прилики откривам с твоето семейство незнам...и нашия голям батко така се притеснява след като "Строи" с 2 редици малките хулигани. Едва ли не че им е накърнил завинаги достойнството..... И когато аз им се скарам преживява и преживява заради тях....
За строшените ръце пък нямам думи 

Деси ,при мойто дете го има сьщото нещо.Не се страхуваше от нищо ,спеше на тьмно .Една нощ се беше сьбудил и лежа буден до сутринта.Аз бях толкова уморена,че няколко пьти му се скарах и то на доста висок тон.След това стана страшно. Започна да спи на лампа ,страхува се от сянката си.Случваше се често да се изпотява и да трепери като лист само щом усети ,че навьн става тьмно.Яд ме е сега,че тогава му се скарах и ,че след като никога не е имал проблеми сьс сьня се наложи два месеца от страх да спи на един фотьойл в хола.Малко по малко се оправят нещата,но много се бях уплашила.

Ето тази майка с 3 деца от спектъра се опитва да ни пообясни за страховете.
http://www.typeamom.net/easy-help-for-autism-and-fears.html#
На кратко-децата аутисти виждали света конкретно,черно бяло.Ако нещо било страшно-то винаги щяло да остане страшно (според тях).
Трябва да им покажем съпричастност,да не ги упрекваме,че се страхуват тъй като страхът е наистина нещо реално за тях.Да измислим история(приказка) ,в която да детето да бъде главен герой,да опишем неговата роля,какво трябва то да предприеме,последствията  и заключението-колко е важно,че е предприел да се пребори.Тъй като децата с аутизъм са конкретни, да се избягва употребата на думи като" ще трябва, би трябвало..."
Цитирам:"Никога не използвайте страха на детето като мотиватор, без значение колко ефективно може да бъде."
Шефчето- четох за страха от тъмното,че помагало ,ако с детето заедно отидете да пуснете щорите или пердетата.Така,тъмното оставало отвън-детето контролира процесът).Може да се ползва нощно леко осветление(при нас това са едни неярки  малки лампички) ,което поставено по-ниско до пода не позволява да  хвърлят светлосенки предметите в стаята и дечицата да "разграничават" допълнително чудовища в стаята.При мен така спят 2 децата в семейството.
А при мен за първокласничката от другата седмица въвеждат "поведенческа терапия"Behavioral therapy".Академично се справя чудесно,но безпричинно се отпушва една агресия.

Kezaja е описала много добре благодарностите, присъединявам се към нея.

За страха от различни неща и притеснението - аз съм сигурна, че повечето деца около спектъра са едни от най-чувствителните и неуверени и за това остават така настрани от живота. Дъщеря ми тъкмо беше проходила и едно дете я бутна на детската площадка. Не беше нещо по-особено, палаво дете и буташе другите. Тя после една година вдигаше ръце за самоотбрана, когато друго дете идваше към нея, или пищеше, или направо започваше да бие другото. Веднъж я попитах защо така се държи дали заради онова дете и тя каза "Да" въпреки че почти не говореше.

Конкретно за старховете се старая да й казвам, че в нас е безопасно, а навът извън апартамента, има чудовища, вълци и т.н. Веднъж бяхме в колата и се стъмни и тя много се притесни, та трябваше и колата да се превърне в защитено място.

Катина, може да пробвате да ги изтгоните с кърпи през врата и да затворите след това. Също когато и се караме 30сек след като е заревала и дообяснявам, че и се караме за да стане голямо и умно момиче /един вид за нейно добро/, а продължаваме да я обичаме, често пак й повтарям точно за какво и се карам. Тя някак много се успокоява от това.
Но до 4 годишна възраст никакъв придмет или представа /или не е могла да каже/ не я плашеше и нищо не я успокояваше, та все пак тези страхове и преживявания са по-висок етап в развитието.

Здравейте   Искам да  благодаря   за  съветите, които споделяте ежедневно   Чета  ви постоянно   сега  имам малко по - малко време   С първокласник,  и мама студентка  с има няма  седем изпита   Но ще се справим.
Имам нови материали  но са за начинаещи ...ще ги публикувам тези дни  

Здравей ,Блювелвет!
Момичета какво означава "емоционално израстване"?Това е показател ,който активно се следи при децата около мен.Да можеш да регистрираш емоция или да я разпознаеш и адекватно реагираш?
 

Благодаря момичета за съветите.Ще помисля и ще ги използвам всичките  

Веселче изобщо не разбирам този съвет  
За емоционално израстване при нас като, че ли най много им харесва на специалистите когато видят детето да говори с емоция в гласа и в тялото.Тоест като казва детето незнам - думата да не е казана като робот, а с леко повдигане на раменете и леко повишаване на интонацията на гласа.Аз като кажа незнам и ми личи на физиономията, че не знам, а аутиста обикновенно не му личи.Аз си го обяснявам така - ако те наблюдавам теб през стъкло без да те чувам как си говориш с Bluevelvet  примерно - ще подразбера по израженията ви нещичко, а при аутистите е трудно да се разбере какво говорят, ако не ги чуваш.Нямат изражение.
При моето дете е наопаки естествено положението  .Той е понаучил що годе дапоказва с жестове и интонация емоции някакви и сега ги използва пресилено и преиграващо, защото не ги схваща напълно.Предполагам и този театър вчера с чудовището е преигран - именно, защото се опитва да се впише в околната среда имитирайки околните деца и сега преиграва.Например смее се истерично само да подуши, че на някой нещо му е смешно и той изпада в неадекватно хилене с глас стигащ до кресчадо ( май така се казваше)и повтаряне на тъпата смешка за да е като другите.Не съм сигурна какво точно му е в главата де, но така го чувствам и усещам.Това преиграване е също критерии за ГРР, също така той е преминал в другата фаза на - нема па да млъкна, ще си говоря непрекъснато и безспир и не можете да ме накарате да млъкна, и ще ви се мотая в краката и ще си говорите само с мене, защото ми се говори.Естествено не е адекватен диалога, но е също един от симптомите за ГРР  
Абе защо все е наопаки това дете бе.

Шефче, някъде четох нещо такова.Представи си бебе в количка спи на двора.Над него има дърво и небе и играчки вързани на количката.Изведнъж минава самолет например в същия момент се мръдват играчките от вятъра.Това го стряска и детето остава с впечатление, че всеки път щом духне вятър и ще се стряска.това нещо му остава като някакъв подсъзнателен спомен и израствайки се стряска от всеки повей на вятъра без да може да обясни защо се стряска.Това се получавало при някои деца със свръхчувствителна психика.
Не знам защо, но като те прочетох и се сетих за това нещо  

Да допълня аз, защото както го описах май само аз си знам какво исках да кажа  .Липса на емоция е когато детето плаче без да се разбира от изражението му защо плаче.Например яденето е солено или кисело или топло, а по изражението му не личи - не бърчи устни адекватно.Не се усмихва, не показват очите му изражение нито на страх, нито на болка, нито на удовлетворение, нито на щастие или нещастие.
И още нещо много важно се сетих.Психоложката ми сподели нейно наблюдение, че колкото по ниско ниво на функциониране има детето - толкова по мътен му е погледа и респективно колкото пивече израства и погледа му се избистря.Един вид по бистротата на погледа личи нивото на детето - моя интрепретация е последното изречение 

Здравейте!
Искам да кажа и аз нещо.
Добре знаете че има много заболявания и състояния -тежка неврологична симптоматика при която се наблюдават и аутистични
черти.Моето дете е такова за съжаление.Опитвам се да чета всичко включително и тази тема за да открия нещо с което да помогна на детето си.В този смисъл подкрепям и заставам зад написаното от ЕАА и питам-вие затворено общество ли искате да бъдете.Защо всеки път когато някой влезе с ново мнение или инфо го освирквате и отсвирвате.
Поклон пред всичко което правите за децата,трудът ви беспорно е огромен ,но не сте само вие.
Искам да помоля ако някоя информация бъде публикувана в тази тема и ви  се стори неподходяща  да оставите възмоност на някой за когото не знаете да се възползва от нея.
А по отношение на писането и споделянето не само в тази тема а и в другите наистина трябва време.Не зная как го намирате вие.Може би е въпрос на организация -лична за което отново изказвам възхищение си но има и друго-толкова ми се иска да напиша нещо с което да сепохваля като успех постигнат от моето дете но като няма или като е толкова мъничко че се чудиш въобразяваш ли си ,утре ще го видиш ли пак.......Затова четеш и търсиш  и се молиш и пак търсиш да прочетеш нещо което може би ще помогне...
и нека никой не си и помисля че търся съжаление,търся информация .

Манка, малко се обидих да ти кажа.Къде видя някой недопуснат и непосрещнат с добре дошъл.Всъщност добре дошъл в точно такъв тип теми не е много добре, но все пак добре дошла и на теб.Къде видя някой обиждащ и някой не искащ да чуе нещо ново.Ние спорим понякога, защото в спора се ражда истината.Но винаги, ама винаги всяка информация, на която някой от нас попадне я проучваме заедно и задружно.Ако аз разбера, че тревичката живовляк лекува аутизъм - например и го напиша тук и съответно ще ме нахокат сто човека, че не лекува аутизъм, а подпомага за заздравяване на рани - вероятно и лигавични рани и би могло наистина да подобри храносмилането и оттам кандидата и оттам хиперактивността, но не би излекувала аутизъм.Това е само пример - не го приемай за истина.Но един ще ми напомни за кандидата, друг, за начина на варене на живовляка, трети ще ме нахока да не забравям освен живовляк да давам и сребърна вода например.Но това е спор в който се ражда истината.Погледни назад моля преди около две седмици как се джавкахме с Влади - намеси се и модератор и защо........защото изпускахме парата.Сега пак си общуваме като ни преминаха страстите съвсем нормално.Ние наистина сме общество и сме като семейство, но с отворена врата за всеки желаещ да стане част от нашето семейство.Начина да влезеш вътре НЕ Е като нападаш, а като кажеш - добър ден, може ли да вляза.Казваме ти добре дошла - отвърни добре заварили  
Ето и първото ти посрещане.Разкажи ни за себе си, за  детето си, какво те притеснява, каква помощ ти е нужна.Със сигурност можем да те изслушаме и съчувстваме - дай боже и да можем да помогнем  

Веселче,

Мисля, че под "емоционално израстване", се разбира, "Емоционалната интелигентност", за която все повече се говори в цял свят и която е движещият фактор, спред психолозите, за развититето и доброто функциониране както на децата и хората от спектъра, така и на всички останали, водещи се по документ "в норма".
Това е способността, да изключиш всичко маловажно, случващо се в главата ти и около тебе, респективно за детето се отнася и когато си поставен в ситуация, в която се изисква максимално адекватно да приложиш и използваш уменията и информацията, с които разполагаш по даден проблем, да съумееш да отсееш маловажното и разсейващото те около теб, във всичките му аспекти, за да направиш възможно най- добрата реакция и по този начин, се презентираш, като много стойностен и добър професионалист ( ако става въпрос в професионален план) или като много мъдър и изключителен човек ( ако касае личен план).

Същото се отнася и за децата, а понеже аутистичните са най- потърпевши, относно отсяването на най- важната информация и игнорирането на маловажните неща, затова при тях "емоционалната интелигнетност", която се измерва с "емоционалното им израстване", е толкова важно да се следи.
Колкото повече се работи върху изграждане на "Емоционална интелигентност" при детето, толкова повече израства емоционално и се доближава до бленуваната норма детето от спектъра.
Значи, накратко- Емоционалната интелигентност е способността да реагираш адекватно в конкретната ситуацияи овладяването й се регистрира, като "Емоционално израстване".

А иначе, според съвременната еволюционна пеадгогика, поведението на детето, което ни се вижда странно, никога не е лишено от основание, ако се оценява от позицията на еволюционното ниво, на което се намира детето в момента.
Понеже човешкият мозък е така устроен, че да достигне до най- високото си еволюционно ниво- това на съвременния човек, минава през всичките си еволюционни нива на развитие, през които е преминавал през вековете- като се започне от нивото на рибата и земноводното, минава през нивото на влечигото ( в което ниво доста често се случва да заседне мозъка на аутистичното дете, вследствие на което, поведението му се определя като странно, а то за нас е странно, защото ние очакваме да се държи като дете, чиито мозък функционира на пов-сиоко еволюцоннно ниво, съответстващо на физичексата му възраст), след това мозъкът преминава през нивото на бозайника, на маймуната и прачовека и едва накрая, достига до нивото на съвременния човек.

Емоционалната интелигентност, се изгражда едва, когато детето е достигнало в еволюционното си развитие, нивото на маймуната и прачовека, докато мозъкът на детето, е заседнал на нивото влечугото, то реагира първосигнално и съответстващо за нивото, в което се намира мозъкът му и за никава емоционална интелигентност и израстване не може да се говори. Трябва с работа и търпение, детето да се докара в еволюционното си развитие до нивото на мозъка на маймуната и прачовека, за да е готово да се работи с него върху изграждане на "емоционалната интелигентност".
А в нормалното си развитие, мозъкът през висчките тези етапи, преминава в периода от няколко години- първите години от развитието на детето. Когато това не стане, а мозъкът на детето заседне в някое от началните еволюционни нива, тогава идват на помощ терапевтите. Всичко е възможно, тъй като изграждането на нервни връзки продължава през целия ни живот, затова е напълно възможно и това, което правим с децата си и ги докарваме до ниво на функциониране, съответсвтащо за възрастта им..но е бавен процес и изисква много време, работа и търпение.

Различните степени на познание, съответстват на отделните еволюционни нива.

Първият мозък, е т. н. мозъчен ствол и е най- простата и стара част, наречена още мозък на влечугото. Обхваща структурите на гръбначния мозък и долната част на главния мозък. Контролира инстунктивното поведение, което протича без участието на разума и чувствата (понеже тук засяда често мозъкът на децата- аутисти, се смята понякога, че те нямат или не могат да изразяват чувства). А еволюционно, от гледна точка на родово- историческото развитие, мозъчния ствол и малкия мозък, съответстват на развитието на рибата до земноводно и влечуго..
Във втория мозък, наречен още "Лимбична система", който се образува от по- младите структури на мозъчния ствол, се удовлетворяват жизненоважни потребности на индивида. ТОВА Е МОЗЪКЪТ, КОЙТО Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО НА ЕМОЦИИ, както и за агресивното и сексуалното поведение. Олицетворява се с мозъкът на бозайника, маймуната и прачовека. Бозайникът е представител на бозайниците и съответства на лимбичната система, а маймуната- олицетворява прехода към големия мозъкм който се е оформил окончателно по време на развитието на Homo sapiens до съвременния човек.

Та именно този трети мозък, Неокортексът, ни интересува нас, до него искаме до стигнат децата ни в еволюционното си развитие и да станат част от нормата. Това е новият мозък на бозайниците, който се е изграждал в продължение на дълъг еволюционен период чрез постепенното разширяване на регионите на кортекса. И той поема най- висшите мозъчни функции на човека, включително и разума.

Манка,незнам защо си останала с такова впечатление,че тук нови хора и нови мнения не се допускат.Аз сьм новак в този форум и сьщо като теб само чета ,защото няма с какво да се похваля .Нито мога да дам сьвет на някой,защото повечето деца са доста по добре от мойто.Никой, никога не ме е обидил ,приеха ме много топло.Аз сьщо обаче се подразних ,когато се яви Дорка,която говореше за амоняка .Ако всичко, което пишеше тя,беше казано по друг начин сьм сигурна ,че щеше още да пише тук.Имаше майки на които им беше полезна нейната информация ,обаче те се включиха едва след като тя спря да пише.За последните дни не ми се говори.

Кати,Веселче,благодаря Ви.

Кати ,това за погледа сьм го чувала и аз и при мойто дете беше точно така.До 4г.очите му бяха направо мьтни а зениците толкова раширени.След като започна да разбира повече всичко се оправи.

Манка,

Ника ти идва от италианското "манкаре", което значава "липвам". Имайки пред вид и сходните ни проблеми, вероятно съзнателно или посъзнателно, имаш разбирането за липса на нещо. Ако това е нашето общество, което в никаъв случай не е затворено, а се увеличава, както се увеличава и броя на децата от спектъра, си наистина Добре дошла. Не съвсем добре разбирам скептизицма ти, но той идва вероятно от това, че срванително отскоро, доколкото разбирам, се сблъскваш с проблема на детето си- казваш, че е мъничко детенцето ти.
Нашето общество много ми помогна и продължава да е така, сходния проблем е причината, колкото и различни да сме ние, а странното е, наскоро го говорихме с една майка, че хора, които преди сме чувствали близки, сега сме с тях малко като от различни планети, заради проблема на децата ни именно, достатъчно пълноценен разговор и полза не можем да извлечем от хора, без нашия проблем...

Сега се сещам, за един известен американец, който казваше в миналото "В тази държава ако не съм негър, инвалид или хомосексуалист, значи нямам права."- Това е така, защото правата на болшинството, вече са били уредени. Правата на малцинството са тези, за които се бори малцинството и близките му. А колкото и да расте броя на децата от спектъра, все пак са малцинство и ние, техните родители сме тези, които се борим да получат те права и равен шанс- това е другото, което ни сближава и което би направило да изглеждаме в нечии очи, като "общество"- малко са хората без нашия проблем, които биха се борили за правата на нашите деца, има такива, но са единици.

И намираме време за всичко, форума е част от времето, което даваме за децата си взаимно. Аз, единственото, за което не намирам време, е за себе си- нямам и не използвам лично време, а..съм госпожица, все пак...
И според психоложката на сина ми, личния пример, който давам на детето е- показвам изцяло отдадено поведение към него, всичко, което правя, е свързано с него- не демонстрирам идентичност и би било вредно, той да приеме този модел на поведение.
Но както и да се разчитам времето, за себе си- нямам. Обяснението ми е, че когато детето стигне нормата, в пълния й смисъл, тогава ще намеря време за себе си, според психоложката, за да я стигне, трябва да покажа, че съм човек с личен живот и че аз и детето ми, сме 2 различни индивида- параграф 22 се получава....поне за мене.
Мисля, че голямата част от родителите в "обществото", в някаква степен, нямат време единствено за себе си....

Има правило, че клин клин избива и страховете се преодоляват с познанието, че това не е страшно, като го преодолеем.
Моето дете има страх от кучета и винаги, когато видим малко куче, го караме да го гали, за да види, че не е страшно...на следващия ъгъл се появява голямо куче обаче, и обърква работата...много е специфична темата със страховете...за някои отнема години психологическа помощ от специалисти....деликатна е....е можем да я дискутираме дълго...за всички ни би било полезно.

И не е вярно, че не сме приели ЕАА, по- нагоре дори й благодарихме, че се включва в популяризирането на проблема на децата ни.

Минавам само, защото нали знаете, че звездите ми говорят       
Препрочитах старите ни теми - между другото не е лошо да ги препрочитаме, защото попадам на невероятни находки, които чак сега ми вършат работа - за тогава, когато са писани - не са се отнасяли за мен.
Деси - намерих нещо за теб.Всъщност твоето дете не е на БГБК, а на безмлечна диета се оказа нали така - поне така те прочетох. Ето  развий си го- за гимнастика на мозъка 

Момичета, чак сега ви изчетох. 
Със закъснение, но и моето оправдание е първокласничката у дома.
Видях, че pepi_r ме попита как се справя Мими в междучасията. И понеже имам преки наблюдения върху тях, веднага споделям.
Моето момиче учуди всички с поведението си не само в часовете, но и в междучасията.
Държи се така, както и другите деца. Напоследък обожава да имитира. "Лепнала" се е като гербова марка за 2-3 момиченца от класа, които познава добре още от ДГ. Те много я обичат и нямат нищо против тя да ги следва. Ходят заедно в тоалетната, заедно да пият вода, после кротко се прибират в стаята. Често се случва да се хващат за ръчички, правят кръг, въртят се или просто се гонят и смеят. Същото прави и тя.
Голямото междучасие е 25 минути. През което време всяко дете получава закуска и излиза задължително в двора на училището. Също като тях, Мими си хапва кротко, върти се около им и когато всички се нахранят, започват да се гонят, катерят се по пейките, катерушките и т.н.
Подигравки за сега не търпи. Повечето деца от класа я познават още от ДГ и много и помагат (това незнам до колко е добре) и гледат все да е с тях.
Ако си страничен наблюдател, няма да разбереш, че Мими е различна в тези моменти. Единствената разлика е в това, че не умее да води разговор като тях. Не и в този социален вид, в който го правят те.  Не вярвам тя някога да успее.  Двете с нея си говорим, разбира се, но разговорите все се въртят около нейните нужди и интереси. Т.е. не е истински пълноценен разговор, какъвто водя с малката.

Вече повече от месец измина от началото на учебната година и смея да твърдя, че направих възможно най-добрия избор за Мими. Това, че не я отложих, се оказа по-добро за нея, не сгреших и в настояването си да бъде сред познатите и дечица. На този етап бих казала, че се справя сравнително добре и с учебния материал, дисциплината в клас е страхотна и заедно с учителката и директорката решихме за сега да се лишим от услугите на ресурсен учител.
Та както се страхуваха от нея и не я искаха, така  сега изведнъж решиха, че детето не се нуждае от ресурсно подпомагане.

И да кажа две думи за предаването на Марта, в което взеха участие няколко наши момичета.
Едно огромно благодаря! Справихте се чудесно! Всичко останало вече сте коментирали, мнението ми съвпада с вашето. И за да не възобнови отново спора, просто повече няма да коментирам.

Прегръщам ви!