Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 10

Благодаря ви за гостоприемството .Вече съм се възползвала от него.Преди време бях пуснала тема за митохондриалните болести.
Няма да навлизам в подробности.Не искам да растройвам нито вас нито себе си.Ние сме и по-добре да си останем по-малко малцинство от вас.Поради факта че дефекта при нас е много фин -на ниво клетъчни органели външно не личи ,но пораженията са големи.
Пак по същата причина няма много изследвания и новости в световен мащаб .В БГ пък съвсем.Затова чета и търся инфо по всички теми и съм прочела много полезни неща а има и още много за четене.С чуждите езици не съм на такова ниво че да мога да чета специализирана литература.Дорка беше един шанс да попитам на български това което ме интересува.При нас също има диети витамини ,добавки и не добре протичащ метаболизъм, епилепсия  а специалисти почти няма.За логопедите май сме загубена кауза..

А момченцето ми е на 3 г и 3 м и е голям сладур.При най-малката искрица че нещо може да ми помогне веднага питам не се притеснявам .Така че благодаря предложената помощ.
Относно името Манка не знаех че означава това на италиански.В студентските ми години на мен и мъжа ми ни викаха Манка и Рунцайс.От там идва. За липсата   тя е голяма като космоса.
Катина далеч съм от обидите те са безмислени на фона на това което ни е събрало.Преди време с теб си кореспондирахме на тема стволови клетки може би ще се сетиш.
Отново искам да заявя че се възхищавам от вашия труд и слава Богу че е възнаграден.Но всички майки тук това правим в различна степен.Така че нека всеки има свободата да сподели каквото е постигнал и нека в спора се роди истината .Но дали е Тя времето ще покаже.Борим се за толерантност в обществото  а допускаме да липсва тук между нас.
Желая успех на всички  и знам че и вие ще ми пожелаете същото!!!

Много се радвам да чета, че някое от дечицата върви напред и се справя с предизвикателствата на живота пред които го изправя диагнозата Аутизъм.
  За прелестната Мими.
Нашите успехи са мънички, мънички, още е рано за хвалби. Даже се притеснявам, че буксуваме, затова и не ми се пише много. Затова пък редовно чета за напредъка на другите деца с удоволствие

Момичета здравейте и от мен.И аз като мари-анка имам първокласник и времето ни е много малко,но с удоволствие ви чета.Пепи не се притеснявай за междучасията.Поне при нас има непрекъснато присъствие на учител,особено след като още в началото на годината говорих с класната и и обесних проблема.Много се радвам че и Дани много лесно влезна в класа и стои мирен през цялото време.Изобщо много е послушен.И даже иска да ходи на училище с голямо удоволствие.Математиката много ни мъчи,но се надявам да се справим.
Искам и аз да изкажа благодарност към всички,който пишат в темата аутизъм.Преди седем години,когато за първи път се сблъсках с проблема единствено тези жени ми помогнаха със съвети и литература.Аз за съжаление съм зле със езиците и ако не бяха техните преводи,едва ли щеше да ми е лесно.Знаете как е в провинцията.Тук никой няма какво да ти каже и те пращат задължително в София при специалисти.Помислете като се има в предвид средствата само за пътуване до София и такси за специалисти,колко от нас могат да си го позволят.Та момичета благодаря че ви има.Продължавайте в същия дух.Аз съм с вас.Тина

Здравейте Нов гост, аз съм логопед и това което пишете ме заинтригува. Нещо повече, от години се специализирам в работа с деца от аутистичния спектър, а лично предизвикателство за мен са невербалните аутисти. Мисля че ще мога да Ви бъда полезна със съвети и информация. Ако проявите интерес, моля пишете тук или на лични. Бихте могли също да се регистрирате във форума , за да улесним контактите.

Нов гост,

Подходяща за обучението на невербални деца, е Picture Exchange Communication System (PECS).
Обучението се извършва с картинки и чрез тях, децата развиват умението да говорят, първоначално невербално, с помощта на картинките, а постепенно, когато видят, че някой ги разбира и могат да водят комуникация, много от тях, придобиват мотивация и стават вербални.
С помощта на PECS терапевти, детето се научава да комуникира и когато иска нещо, например, може използва някоя от картите:
http://www.grocerypecs.com/toypecs/autismchoiceboard.jpg

На детето е даден набор от снимки и картинки на любимите храни и играчки.  Когато детето иска нещо от тях, то дава картина на комуникационния си партньор (родител, терапевт, или дори друго дете).  Този обмен засилва комуникацията.

PECS също могат да се използват за да правят коментари за различни разгледани неща Например, едно дете може да види, че лети самолет и да покаже веднага картинка на самолет, т. е. то казва "Мамо, виж, лети самолет", след време, като усети, че е разбирано и че комукикацията е полезна за него, може да започне съвсем спокойно да използва и думи.

Ето карти с основните предмети:
http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://www.widgit.com/symb … pOlMc6d_AbCkpmHDg

Ето и как майката вкъщи комуникира с детето си, посредством PECS и мотивирайки детето:
http://www.youtube.com/watch?v=TxNR_jePRj8

Ето как 7 годишно, невербално дете, разговаря с помощта на картинки:
http://www.youtube.com/watch?v=lMgK9uio8rQ&NR=1&feature=fvwp

Ето как двама терапевти обучвата невербално дете по PECS системата, като единия терапевт е комуникационния терапевт, а другия асистира на детето, докато то получи увереност, да изпозлва само картите:
http://www.youtube.com/watch?v=ZP48lxnNdHM&feature=related

Ето начинът, пък по който детето може да прави от картинки цели изречения, в по- напреднал етап от обучението си и малко преди да започне да прави изреченията от думи, вербално:
http://www.youtube.com/watch?v=ZrELOVWnp28&feature=related

Ето начин момче, да каже, че иска да гледа телевизия- първо да покаже в PECS книжката си, а след това да каже и с думи:
http://www.youtube.com/watch?v=98b_oSlxLvU&NR=1

Мотивацията е двигателят на живота, а при децата от спектъра, важи с хилядократно по- голяма сила. Добие ли детето мотивация, може да постигне много. Защото пък и децата от спектъра нямат граници- нито долна, когато фукнционират на ниско ниво, но нямат и горна граница, добият ли мотивация, намерят ли таланта си и амбицират ли се за развитие.

Друга подходяща система за терапия, е Applied Behavior Analysis (ABA)- или така наречената "Ранна интервенция за деца от аутистичния спектър"- нейната цел е, терапевта, да успее да мотивира детето, за да пожелае детето да комуникира и общува, отначало плахо, а постепенно- все по- уверено, като му се изгражда и по- висока самооценка. Ниската самооценка, е голяма пречка за доброто развитие на повечето деца от спектъра и затова много внимателно и професионално трябва да се изгражда тя.

АБА терапията- е поведенческа терапия за деца с аутизъм и е насочена изцяло към мотивацията на детето с аутизъм да промени поведението си към приемливо и да говори с пълни изречения. Според създателите на терапията Koegel & Koegel, най- големия проблем при децата с аутизъм, за да напредват и се развиват, е липсата на мотивация. Според тях, у децата с аутизъм, това което липсва най- много , е мотивацията да научават нови неща и да се присъединяват към общността от връстници и да демоснтрират наученото, както го правят останалите деца. Но научат ли веднъж нещо и осъзнаят ли, че са добри в него, започва да се получава и да работи метода. И точно липсата на мотивация според създателите на метода, е причина за изблиците на децата на нервност, за честия и безпричинен плач, смях и всичко, фрустрация, недоволство от всичко, един вид- на немотивираното дете му е скучно и изпада в крайности. Терапията възпитава у децата с аутизъм изключително мотивация и дори отговорност. Насочена е към позитивното, което децата усещата, че им носи промяната в поведението им към по- позитивно. Най- важните компоненти на терапията са :
- стъпва се на позитивното поведение у детето и на база на съществуващото се гради нагоре- желаното;
- въпросите, инструкциите и възможните отговори да са кратки, ясни и подходящи за даденото дете;
- изискванията към детето да са постоянни и всички, които имат досег до детето, да са единодушни, на едно мнение пред детето и без компромиси, да участват всички в кризите, които преживява детето по пътя на израстването си нагоре към по- високо ниво на функциониране;
- да се дава винаги избор на детето- алтернатива- това или онова, но само едно от двете неща;
- да се увеличава постепенно броя на компонентие, които се включват в задачата и работата на детето, броя на героите например и изискванията към детето да растат постепенно и плавно, отново без компромиси;

Усилията на терапията са насочени и праволинейни по отношение:
- поведението, което детето има и към което се стреми да постигне- целенасочено, с точни и ясни инструкции, без да отстъпва;
- да подпомага възможните отговори на детето, да го насочва и постепенно детето да започне да говори и отговаря така, както терапевта го учи и би искал
- детето все повече да се старае да се харесва на терапевта и наградите все повече да преминават от материални в морални- поздрав, целувка, стискане на ръка, висока оценка;
- към желаното поведение на детето да се насочва детето и родителите му директно и да се инструктират съвместно в края на терапията;

Важно е, всички да са на едно мнение по отношение на детето и с еднакви изисквания!


Работата- ежедневната работа с логопед с детето, също е задължителна.

Какво са правили родителите на племенницата ви до момента?
На логопед, вероятно, я водят ...разкажете повече, ако прецените, за да можем и ние повече съвети да дадем.

Нов гост - говорещите деца са били някога неговорещи.Всички ние сме описвали през времето какво правим и как го правим за да накараме децата ни да проговорят.Но това, което търсиш е назад в старите теми.Моето дете проговори не от само себе си, а с много, много, ама много труд и много бавно и постепенно.Заблуда е, че само с логопед ще проговори детето, аз така си мислех навремето - проговарянето се оказа по лесно с помощта на психолог.Тоест, когато и психолог се включи към логопеда.Много добро решение за неговорещите деца е работа по системата PECS.Това е система с чиято помощ децата проговарят.Подчертавам го, защото ми се е случвало специалист да ми каже, че е система заместител на речта - съответно считащ PECS за безсмислена.Разбира се не беше разбрала тази специалистка идеята на системата.Не се смейте - има много такива.Ако опиташ да ни опишеш по подробно детето и конкретни въпроси за него ще те насочим и към конкретни неща, които да прочетете и места, които да посетите - и разбира се ние ще ви отговорим със свои думи  
Само да добавя, че PECS, също е поведенческа терапия, както и АВА, но са и различни все пак.Според мен и двете си имат място в процеса на обучение за аутистите.

Kezaja писали сме едновременно  

Госте, като подкрепяща терапия към това, което са ти дали Кезая и Катина, ти предлагам и музикотерапия.
На този линкwww.thelisteningprogram.com може да получиш повече информация за въздействието на филтрираната музика върху децата от аутистичния спектър.

Нов гост,

Всяко дете от спектъра има потенциал, нещо повече- неограничен.
Казвате, от 3 години, логопед работи с детето, 3 пъти седмично и сега е на 10, а до 7 години, какво се е правило с детето?
Спокойно, никой няма да ви накара насила да го запишете в масово училище, преди вие да прецените, че детето е готово. Невербалността му, обаче, не прави детето неготово, дори и в БГ имаме няколко успешно интегрирани невербални деца в масови училища.

Галя е права, че звукостимулацията, към момента, е единствения научно доказан метод за изграждане на мозъчни нервни връзки, каквито липсват при децата от спектъра, от опит го казвам и ефекта е наистина огромен. Буихме могли да дадем повече информация за племенницата ви, в случай, че се регистрирате.
Вие обаче доста професионално боравите с материята и се учудвам искрено, че до сега не сте намерили много начини, по които да помогнете на племенницата си и нейните родители.
PECS системата също ви е много добре позната, освен това ясно личи, че имате конкретно изградено мнение за плюсовете и минусите й, което още повече засилва учудването ми, че сте доуснали, едва на 7 годинки, да се започне логопедична интервенция с невербалната ви племенница, при компетентнтото ви изказване, като на логопед.

Нов гост, моето дете не говореше до 4г , но благодарение на PECS "проговори" буквално за месец. Използвахме го няколко месеца дето се вика колкото да отключи говора и след това продължихме с логопедични карти. По- късно използвахме PECS за да структурира изречения и след като се научи вече не го ползваме, а само му помагам понякога като започна изречението  "Аз искам...." и той го довършва.
 Ако проявявате интерес към PECS мога да ви пратя картинки и да ви напътствам как да го използвате.

Госте здравей 
 Моето дете проговори на 4 години. Също са ползвани ПЕКС за развиване на желанието му да започне да комуникира с нас. сега е почти на 7 - говори добре за възрастта си, макар и да не разбира абстрактните изрази. но при нас единични думички се появиха на около 3 годишна възраст. на 4 се научи да свързва 10те думи които знае в ъв фрази - "искам сок". На 4 години можеше и да повтаря какви да е думи - безсмислено разби ра се, но говорен промлем е нямал - по скоро че не е разбирал нищо от това което му се говори(като шум) и не е имал желание да комуникира говорейки или не е разбирал че така може да комуникира.
Като  иска нещо не сочеше а просто отиваше примерно в кухнята и почваше да пищи.

По принцип невербалните до 7 години деца много много рядко научават повече от няколко думи до края на живота си. Има и изключения разбира се. Но по принцип се смята, че ако детето с много работа с логопед ако не проговори до 7-8 години проговаряне във такава степен че да общува  с околните  предимно говорейки няма да настъпи и евентуално ще ползва няколко думи само.
За такива деца се предлагат алтернативни начини на общуване - общуването с картинки е една от тях - минава време докато се усвои, но детето може да "говори " с тях пълноценно , дори да създава сложни изречения и т.н. По големите деца със запазена интелигентност могат да се обучат и да общуват чрез писане на компютъра примерно - наскоро някой публикува едно клипче - страхотно мотивиращо!

Неговоренето на детето не трябва да ви спира да продължите работата със логопеди; Детето трябва да развива пасивния си речник(разбирането на езика), а за това ще има нужда от помощ.
И при нашите деца така е била работата - първо да ги научат да "разбират" като им говорят - чак тогава те само да проговорят.
Учат ги така както се учи чужд език - дума по дума.
Последното нещо което може да си позволите е да се отчайвате - има проговорили късно деца има и деца успешно усвоили други видове комуникация. Но някакъв вид комуникация при всички положения трябва да се усвои, дори и тя да не е вербална.

И аз да се включа с мнение за комуникацията с картинки, ПЕКС, - детето ми след като бяхме работили 2 години /от възраст 1г. и 10 м. до 3 г. и 10 м./ по различни начиин, имаше добър пасивен речник, на въпрос в книжка "какво е това", отговаряше с 1 дума. Навън, ако искаше вода от чантата започваше да я дърпа и сама да си взима. А ако я забавех, за да каже с думи, започваше да пищи, евентуално с 1 дума казваше "вода".
В този период и ние отидохме при ПЕКС терапевти, работеха 2-ма в екип /психолог и логопед/ и научиха дъщеря ми да говори с малки изрази "Искам вода", "Аз искам кубче", показаха й как да комуникира с думи. Заниманията ни с 2-мата терапевти по ПЕКС бяха около 10 пъти в рамките на 2 месеца, т.е 1 или 2 пъти на седмица. През цялата следваща година тя все още не беше уверена в говора с фрази, но ние й помагахме така както ни бяха показвали.
Според мен във важна говорното развитие фаза на детето, трябва да се ходи при специализирани терапевти, които харесват системата, учили са я в детайли и имат опит.

Тити от Габрово, сетих се че се запознахме на едно обучение по ПЕКС и бях много впечатлена, че ти беше дошла с логопед от вашият град. Много се радвам, че ви видях пак в предаването на Марта и че сте успели да се обедините! Пожелавам ви още по-големи успехи! Трябва да сложим на първата страница малко обяснение за вашето сдружение, за да е пример и за други родители.  

И още нещо се чудя за чуването, сега ми прави впечатление, че много бърка близки думи, например вчера пътуваме и й казвам "Виж една река", а тя си пипа ръката и казва "Коя лявата или дясната". "Ръка" и "река" ги чува еднакво. Това не знам как да го подобря, но явно ако чува по-добре думите, ще бъде по-уверена в отговорите. Не знам и доколко е сериозен проблема, но ще бъде голяма трудност с диктовките в училище. Може би трябва да работим в тиха обстановка в кабинет с логопед, за да си подобри това възприятие

Танче,

Бъркането на думи с подобно звучене, общ или подобен коерн, е характерно за децата ни. Наскоро, при едно психологично изследване, установих, че сина ми бърка думи, но по- сложните. В съвсем детска възраст, бяха от типа на "ръка" и "река", сега беше попитан знае ли какво е "обява", а той обясняваше, че това е действие, когато сядаме да обядваме и "обядва". Обяснихме си го, ако се наложи, отново ще си го обясним какво е "обява", но може да се наложи да си обясняваме някоя друга сложна думичка.
Спокойно, мисля, че и това ще наваксат, с още обяснения....

Добрата новина е, че се научава все по- успешно да лавира и се измъква от отговори, на които не знае какво да каже. Например на въпроса знае ли какво е "завист" обаче, започна да разсъждава, като на "Стани богат"- "Да, знам, разбира се, какво е "завист",...това не е нещо, което се яде, не е нещо, което готви баба, значи не е нещо за деца. Значи е нещо за възсрастни."- Е, а кажи, че не е прав, сега...

Аз после му обяснявам, че "завист" е, когато искаш да имаш нещо или можеш, което има или може друг. Питам го , разбрал ли е, а той казва "Да, аз завиждам много на пилотите!"- горе - долу е разбрал