И най-малкото ни ЮЛЧЕ на годинка вече стана (тема 125)

Гнидка, ние го имаме този фритюрник и ти го  препоръчвам   Наистина стават хубави картофки само с 1 лъжица мазнина. Единствения недостатък е, че стават по-бавно /около 40 мин./ и количеството на една доза също е по-малко от обикновения фритюрник /това ако решиш да пържиш за повече хора/.
Ние го взехме за 399 лв. преди няколко месеца.

Здравейте на всички
Не съм писала отдавна, къде чета, къде нямам време 
Павел върви и пада из цялата къща, просто ужас... Иначе съм доволна от детето, е събужда се вечер поне 1-2 пъти, но като цяло спим и се понаспиваме.Вече и сутрин става след 7.00 което е цял празник за мен... Апетит има чудесен  , хапва си с кеф всичко от кухнята, сутрин закусва в 8.00, обядва около 12-12.30. следобед около 4.30 закусва и вечеря към 7.30 - 8.00 супичка или банан с бисквитка след това  мляко- 180 АМ към 21.00 преди сън
Баща му ще си идва през октомври най вероятно, ако иска да си идва де, 1 година ще стане през септември от както замина, и вече съм ядосана прекалено много за да ми е мъчно...Негов избор е все пак дали иска да види детето си.Пари праща разбира се, но това едва ли е достатъчно за да е баща на детето в истинския смисъл на думата..Няма да ви натоварвам с моите семейни "драми" сега
Гледах снимки много хубави току що - на Бухти от сватбата, на Евридика   , много красиви булки   
Кръщенето на Мати  .. и други, но вече забравих...
Белинда в Барселона съм почивала в този хотел ако мога да помогна с нещо...http://www.booking.com/hoteli/hotel/es/sbicaria.html?aid=311076; … ZwCFUsI3wod7Q14nQ, много е готин , въпреки че беше преди 4 години, спомените ми са прекрасни  На 10-15 мин. пеша е от плажовете и пристанището на Барселона.

Веси, цяла година   А Павката е такава сладка душичка   Толкова ли не го пускат отпуска?!? Между рейсовете (или как се казват пътуванията, които прави)?

Оле, на мен пък ми се струва, че ако ще избираш между люшкане и ТВ, по-добре люшкането - от една страна, че е при мама, а и в един момент вече ще е тежка и да искаш, няма да можеш да я приспиваш с люшкане и в крайна сметка ще трябва сама да заспива. А телевизорът е навик за цял живот.
Мъжът ми само пред телевизора заспива   Аз пък съм отсякла, че в спалнята ТВ няма да имаме, ако ще да си заспива в хола на дивана. Това и прави, де. Затова съм против телевизора. Ти си преценяваш, разбира се  

Срам, не срам, запис на 16-та стр . Прибрахме се преди малко и се записвам да не ви търся после из форума. Като се пооправим с багажа ще ви изчета

Той не  е на рейсове Юле, работи в една мебелна фабрика...Ми по неговите думи не , не го пускат.Сам той знае дали е така.Не мога и не искам да повярвам че не иска да види Павката.За мен е абсурд да не иска да види детето, мен ме остави..Вероятно се страхува да не загуби работата си защото е сигурна поне по думите му за сега, че тука виждаш каква е криза.. Но вече стана твърде дълго...и не знам къде  е истината..

Тогава през октомври ще имате разговор (дано не се отложи идването!) и ще се изясните. Сигурно още с пристигането ще ти стане ясно защо е така, още при първата реакция ще си проличи. То някои хора с родителството малко изперкват - от много тревоги за работата и за порасналото семейство спират да мислят трезво и живеят в страховете си. Мъжът ми по едно време беше така, (когато Дари беше на около 3 месеца), той направо ме влудяваше с налудничавите си притеснения и тревоги. Дано е бил просто много затрупан с работа и затова да не е смеел да пуска отпуски. После в един момент да ползва повече и да се радвате заедно на малкия 

Веси, ти си знаеш най-добре дереджето, но не допускай съмненията да те разяждат, без да си му дала шанс да се изясните на живо.

Всички сме под стрес, заради кризата и съм съгласна с Юлето, че това понякога изкривява преценката за приоритетите.
И мъжът ми се е юрнал да работи почти денонощно, но поне е тук физически и иска-не иска обръща внимание на Катето, защото тя много го търси и му се обижда, ако не й обърне внимание 

Астарта, къде бяхте, че съм забравила? Бързо отчет, не може да се измъкнеш така 

За люшкането през нощта с часове, не мисля, че от полза за някой - всички се затормозяват и изтощават тотално  как после да си ведър весел родител, който се грижи пълноценно за детето си?!

Веси, не може ли вие да отидете?

Загледах го хотела от снимките ти, но реших, че си внушавам тогава, обаче сега като каза името и аз точно там съм била. Само дето беше преди около 5 години и вече не помня кой знае колко.

А, така, значи освен Крис, и Бухти ще мога да тормозя за подробности, защото аз много съм му се навила на този хотел, но отзивите в буукинг-а са...мхм, противоречиви

Ситуацията на Весито ми е толкова позната. С Ники като бебе нещо подобно изкарахме...е, нямаше го по 3 месеца, връщаше се за малко и аааайде пак за 3 месеца Ще бъда откровена, макар и да е гадно - аз така не мога да живея Детето беше на около година, когато почнах да си подготвям документите за развод. Чувствах се все сама. В малкото време, когато той си беше вкъщи, се дразнехме взаимно, защото той беше станал вълк-единак, свикнал да мисли само за себе си и да живее с куп мъже, с които единствената му грижа е да седнат да се нальоскат веднъж в седмицата, през останалото време бачкане и пак бачкане. Естествено, като не виждаш половинката си с месеци, се появява лека полека и интересът към трети лица, не знам как по-деликатно да го кажа Изведнъж започва да ти се струва, че това е някакъв съвсем друг човек. Той самият ми е казвал, че е имал усещането през това време, че сякаш животът спира да тече и се завърта в някаква спирала - работа, спане, работа, работа, работа...Мислиш си, че го правиш за семейството, докато в един момент не си дадеш сметка, че то ти се изплъзва и вече не знаеш защо го правиш, но продължаваш.
Е, понапънахме се и двамата сериозно и успяхме да си спасим връзката, но ключовият момент мисля беше това, че той просто си смени работата. Ако беше останала на старата може би документите ми нямаше да останат само на чернова Но - чист късмет, тогава криза нямаше. Сега ситуацията с намирането на добре платена работа е толкова трудна, че...не знам. Абе няма лесно

Такава е идеята , да се случи един ден... Чуваме се ако не всеки ден , през ден.Усещам аз че го заяждам доста, но наистина мина доста време..Все пак трябва да си дойде за да оправим документите на Павел ако ще ходим.По принцип искаше да се установи на работа и да задели някой лев и така да мисли за нашето отиване.Ако пък ние отидем за по-дълъг период ще се наложи да работя и аз, разбира се, аз не че не искам, но Павел трябва да е във възраст, в която мога спокойно да го оставя да го гледат някъде, без да съм на тръни..
Белинда и аз не мога така, и си права за всичко... Обаче мъж който да ми се мотае в къщи или да ми работи на 1/2 работен ден за 500 или 600 лв дет се вика ми е по-сигурна раздялата.Те само за него няма да стигат..Т.е. сега не се знае какво ще стане м/у нас, ама ако беше тука и положението беше такова щеше да е сигурен изхода на 100% . За мен мъжа си е и финансова опора...Някак си не мога да го възприема  като слушател, гледач, готвач вкъщи и т н...Особено в момент на майчинство парите които изкарва мъжа са си много важни...Не ме разбирайте погрешно, работех преди това наравно с него, но сега е момента, в който той трябва да се погрижи дето се вика за нас.Той е мъж и глава на семейство.Мисля че добре го е осъзнал защото не пожела да допусне да няма самочувствие..Дано нещата се оправят в благоприятен аспект, защото наистина времето и растоянието са кофти нещо и не се отразяват благоприятно на чувствата ни..Но ще стискам зъби...

Веси, не ти е лесно. Дано намерите най-доброто решение за вашето семейство с мъжа ти.

Веси, не позволявай такива черни мисли да те товарят. Ще видиш, че когато се срещнете, старата тръпка отново ще се върне. При нас е така всеки път, когато мъжът ми се върне. Вече така сме си свикани с този начин на живот, че си мисля, че ако постоянно си беше тук и всеки ден се чепкахме за дребни нещица от ежедневието досега десет пъти да се бяхме развели. Не бързай да го обвиняваш просто така от разстояние, без да си сигурна и без доказателства. Ще видиш, всичко ще си потръгне, когато си дойде.
Оф нашата Вики с храненето е на периоди. Има дни, в които храната от кухнята даже не й стига. Но има и такива, в които яде само кисело мляко и каша. Не знам и аз защо са тези претенции. Дано да е от зъбите, че иначе с този крив характер доста ремонти ще отнесе, когато порасте.
Белинда, не ме тормозиш, на мен ми е приятно да си спомням прекрасната почивка. Питай когато и каквото искаш.Оф сякаш в друг живот беше.

Връщаме се от чуден уикенд в Белово, ходихме на гости и главно на плаж в едни чуден плажен комплекс "Топлата вода", много хубаво беше, братовчедите се утрепаха да се плицкат, гонят и прочее.
Сега се връщам да чета, мернах само, че Дуци е на море, нещо Веси обсъждате, ще дописвам.

Само да питам, че и аз четох историята на Поли - на какво се дължи проблемът? Лекарска грешка, прекалено рано е забременяла след първо секцио или просто лош късмет?

Да, ето, при Крис нещата са си супер, както и при мнооого жени с пътуващи мъже. До човек си е. Аз съм такава, мрънла / по плевенския край му викат "мрънгъзъ" /, какво да се направи Аз съм сигурна, че при Весито нещата ще се наредят, трезвомислещите хора винаги намират решение, по един или друг начин, всеки открива правилното за своето си семейство

С храненето и Бобо е така, и мисля, че вече всички бебета са така, явно започват да проявяват вкус, а и да им влияят неща като жега, умора и пр., които преди не са съществували в главичките им. Днес го почерпих с мляко с грис, за първи път, хареса му, макар че го бях направило малко гъст. Радвам се, че няма проблеми с млякото. Мисля вече и мед да му давам по малко. Като цяло май захраних с всичко, не се сещам нещо, което да не е ял
Обаче от болестта ли, от какво не знам, но вече десетина дни се буди като часовник в 3 и половина през нощта и ме побърква Вече е здрав, но буденето продължава...Всяка нощ! Растат му три зъба. Иначе през деня си спинка като ангел.

С Никола зора продължава. Този уикенд у другите му баба и дядо истерията ескалирала до мятане на играчки по дядо му, в резултат на което човекът е с охлузена буза и тотално потъпкано достойнство пред всички комшии, защото диването се разкрещяло "Ти няма да ме командваш!!!" и започнало да се бие, това всичкото само заради някаква невинна забележка Мисля, че нещата отдавна минаха момента, в който биха се оправли с един хубав пердах и се каня да потърся професионална помощ Губя контрол, бъркам някъде, а не знам къде. Ако някой случайно познава добър детски психолог, ще съм благодарна за координати.