Отново за родителите и домашните

Мами на дечица в НУВ /1-4 кл./, моля да ми отговорите какво означава да се даде за домашна работа "проект". Прочетох го в доста постинги и ме заинтригува. Благодаря!

 
Модерното название, нали се учим от Запада, на всички онези неща, които навремето наричахме с простите думички "табло", "плакат", "доклад", "реферат", "проучване"... може и "презентация"...   Знам ли, току цъфне синчето вкъщи и заяви, че трябва да прави "проект"... Примерно задачката за лятото 3 срещу 4 клас по немски беше "да направят проект за някой от континентите" (каквото и да значи това)...
Ааа, всъщност не бяхте ли преподавател? Може би като такъв бихте могла по-добре да ни разясните откъде и как се появи това чудо!

Извинете, но всички тези -  "табло", "плакат", "доклад", "реферат", "проучване"... може и "презентация"...  /пействам/ са различни неща и не е точно да се обхващат в термина "проект". До 4 клас децата могат да направят табло, плакат, даже кратичък доклад, да заложат опити по природознание и да запишат резултатите, но реферат и презентация са над техните възможност /хайде, нека да е над възможностите на СС четвъртокласник/. Проектът е доста широко понятие и, колкото и да е актуално, не смятам, че е уместно да се борави с него при толкова малки деца, които далеч не осъзнават значението на думата, камо ли пък да им се възлага като самостоятелна задача.
Благодаря за отговора, не знам откъде се е появила при вас тази мода. Изискванията към децата е добре да се съобразяват с техните възможности, а не с тези на родителите им, в противен случай възлагането на домашна работа е безсмислено. Да не говорим колко подтискащо самочувствието на малките е да поискаш от тях нещо, с което по презумпция не могат да се справят- ами така просто се формира една ниска самооценка. Това ли е целта ни? Напоследък гледам как свръхамбициозни родители се "надскачат" със свръхамбициозни учители и се чудя кои бяха първи- кокошките или ... другите кокошки. Това, последното, не биваше да го пиша, но пък е искрено, така че няма да го редактирам.

Това за проектите за пръв път го срещнах на курса по английски на децата ми. Там в края на учебника имат нещо за попълване и отгоре пише project - например покана за рожден ден или нещо подобно. За мен е пълна глупост това сляпо правене на "копи и пасти" на една думичка, в която можеш да сложиш всякакви неща като съдържание. Аз на тези неща им викам домашни, в много случаи ненужни и точно за отбиване на номера.

Чета темата с интерес и оставам с впечатление, че има не малък брой майки /принципно, а не във форума и темата само/, които или работят помощен учител на детето си, или пък до такава степен са възмутени от родното образование, че го дублират вкъщи.

Аз си мисля, че работата на децата от 3 години нагоре е да ходят на градина и на училище. И подготовката за следващич ден в училище си е пак тяхна работа.

Много се надявам да не ми се налага подобно дублиране. Ще ми е много трудно да опазя авторитета  на учителя и да не кажа на детето си що за непрофесионализъм е да се оценяват стихотворения например.  Сега като пиша си давам сметка, че дамата, която я публикували в училището ме впечатли най-много. За мен си е урок това, но аз лично не бих го преподала.освен ако нямам искрено желание да понабоя учителката. Дано образованието ни да почне да запричлива на такова!

Какво да ти кажа, колкото и да не ми се иска, налага ми се до известна степен да дублирам официалното образование. По-точно да довършвам работата на учителите, особено по история и география. Всъщност, често учителите нямат никаква вина, защото те се движат по норматива. Писала съм и в други теми - не че много ми се занимава, но материалът в учебниците е така представен, че трябва буквално да играя ролята на тълковен речник и енциклопедия. Преди време дадох пример с това как и откъде едно дете на 10 години ще има представа що е то "книжовник"? Щерката мислеше, че това е университетски преподавател и добре, че я "хванах", че не го знае, та да го обясня. Но това е от текущите неща, които трябва да следя, ако искам децата ми да имат стабилни знания и обща култура, а не само оценки в бележника или с времето да закъсат.

Определението на думата "проект", което дадох, е единствено на база нашия училищен опит, т.е. това, до което аз съм я свеждала, с оглед точно на възможностите на детенце - табло, плакат, доклад, нещо, изработено с ръчички (рефератът и презентацията ги споменах малко иронически)... и което в крайна сметка е било прието като "проект". Думичка, наистина многообхватна и както казва Andariel, "копи-пейстната" отнякъде, но от друга страна даваща избор, което принципно е чудесно... Съвсем отделен е въпросът, че наистина за "малките ученици", е много по-полезно нещата да се конкретизират, точно за да не си мерим ние родителите амбициите и възможностите!
арт мама, желая ти късмет и успех! Преди да ми се наложи да се сборя с някои конкретности и аз се чудех на много неща! И смятам, че поне в тази тема принципно възмутени гражданки няма. И ако в момента ми се налага да "допълвам", то не е защото не държа на авторитета на учителите или че нямам респект към тях, принципно... Ноооо, ще поживеереш, ще видиш... ВЕрвай, нещата са много далеч от това, което бяха по наше време - и за добро и за зло, което си има своите логични обяснения...

Покрай тази тема си спомних една подобна преди около 6-7 години, в която писах в dir.bg. Тогава с яростен плам и безмилостна ирония защитавах подобна на твоята теза: домашните са работа на децата, те трябва самостоятелно и префектно да ги подготвят и аз едва ли не няма да пристъпя прага на детската стая, докато те съвестно, отговорно и себеотрицателно ги пишат. 

Материалът в учебниците е така безумно предаден и структуриран, учебните програми са толкова... да не квалифицирам, че не ми е в стила да съм груба, че нямам думи. Та покрай всичко останало писането на стихотворение ще е най-малкото, което би те впечатлило.

Дъщеря ми имаше урок /не преговор на раздел, а урок!/ по ЧО, в който бяха заедно описани Крум, Борис I, Симеон, Самуил, Калоян и Иван Асен II. Все владетели сами по себе си епоха, за всеки един от които спокойно може да се отдели цял урок. Четях беснеейки и не вярвах на очите си . Е, не знам какъв ще е този учебен час, по време на който дори и перфектният учител ще успее да разкаже, обясни и набие в главите им цялата тази информация и то така, че да бъде осмислена, разбрана и ефективно усвоена. Е, признавам, моето дете имаше нужда от помощта ми. Аз не искам тя просто да седне, да наизусти и да забрави на следващия ден. Разказвах й, четохме в енциклопедията за Владетелите на България, специално купена по този случай, гледахме картички и снимки, даже и до Царевец ходихме в онзи период и аз пак говорех, разказвах, разказвах...
Беше в трети клас, когато започнаха да пишат преразказа от името на трето лице - не автора, на главен герой, а някакъв миманс в повествованието. За мен не е никакъв проблем, но сега разбрах колко е трудно това за дете в трети /!/ клас. По-късно разбрах, че това е част от изпитния материал за кандидатстване след 7 /забележете/ клас и дори и тогава се счита за най-трудното в изпита. И това не е приумица на учителите. И с двамата по-големи в трети клас пишем такива преразкази. Е, моите деца много трудно се справяха и без моя помощ и безброй обясняване и редакции не ставаше.

И това са само два от безброй безумните примери, които мога да дам и с които се сблъсквам всеки ден. Така че, след 6-7 години и три деца ученици, вече имам съвсем друга представа що е то домашна работа, що е то образователна програма и що е то учител, та и добър такъв.

Разбирам, че Айви е уител. Тя пише как домашните трябва да се съобразяват с възможностите и развитието на децата. Тя е явно преподавател, педагог. Как да се съобразяват преподавателите, след като учебния материал е така подготвен и с него се съобразяваме всички? И каква да бъде една домашна, освен стъпила върху темите представени в конкретния урок? След като той е безумен, следва и безумна домашна. И тук вече нещата опират неминуемо и до нас, родителите. За съжаление. Защото аз нямам нито излишно време, нито огромно желание да съм домашен учител. Работя по 8-9-10 часа на ден и имам три броя вкъщи. И вярвай ми, последната, ама наистина последната ми цел е "свръхамбициозни родители да се "надскачат" със свръхамбициозни учители".

Арт мама, на училището мога да разчитам до толкова, до колкото мога да разчитам на шанса да имаме нормален свестен и заинтересован учител. А и това само не стига, тъй като децата са много /макар че нашите са само 20, но и те са напълно различни като ниво и интереси, което си е в реда на нещата/ и не може в клас да се обръща персонално внимание. Също така предвидените за упражнения, а не за вземане на нов материал, часове са недостатъчни, поради което лично аз давам на детето допълнителни задачи с по- висока степен на сложност у нас. Не дублирам в никакъв случай, тъй като от ІІ клас синът се справя сам с домашните си, но нивото в училище не е много високо по принцип, говоря за предвиденото по програма според моите виждания. Основата, обаче, детето си я получава в училище и с това не губя време.
Учебниците у нас съм заместила отдавна с книжки, избрани лично от мен, от където синът чете географията, историята, биологията, решава примерни тестове и никога не е имал проблем с това, че не учи от учебниците, които са му дадени. Класната си подготвя редовно тестове и аз следя какво дава и какво е отговорило детето, за да установя евентуалните му пропуски.
Иначе ако бяхме попаднали на кофти учител по- полезно би било за всички не да му върша работата, а именно да разбутам нещата, за да спрат или поне намалеят безумията, давани и в тази и в други теми като примери. Учим по едни и същи програми и учебници, но до сега три години детето ми не е имало безумно домашно. Определено зависи от личността на учителя. Затова започнах, че притесненията ми са за след ІV клас, когато ще го сменим.
Споделям становището на Айви: "Напоследък гледам как свръхамбициозни родители се "надскачат" със свръхамбициозни учители и се чудя кои бяха първи- кокошките или ... другите кокошки. "- пълно безумие, носещо вреди, неи ползи.

Подкрепям всичко, което си казала. Учебното съдържание е поднесено в учебниците по начин, който сякаш има за цел максимално да затрудни усвояването му от децата. Особено важи за учебниците по ЧО в 3 и 4 клас. Тука в помощ на учителя идват стандартите и очакваните резултати от обучението - той знае с какви познания трябва да излезе детето от съответния клас, а негова работа си е по какъв начин ще ги подаде. Самоподготовката по калпав учебник, обаче, куца. Т.е. както и да е преподавал учителят, на детето ще му се наложи да ползва учебника, за да усвои урока и... дотам блокират нещата, понеже специално учебниците по ЧО, които коментирам, са написани на неразбираем за децата език. Голяма част от историческите събития не са представени в хронологичен ред, да не говорим, че важни периоди са пропуснати и логическата свързаност се губи някъде по трасето. Трудно и за мен, и за децата, които в 4 клас не работиха по учебник, а по уроците, които специално разработвах за тях. Развиваха им се ръчичките от писане, но пък имаше откъде да се подготвят така, че поне основното да разберат и запомнят. Дам, "що да е лесно, като може да е трудно" е бил водещият принцип при списването на великите учебници. Ами учебните тетрадки... Направо не ми се приказва и пише за това, но пък и не виждам кога ще се промени и дали в по-добра посока, понеже през последните години всяка реформа забива системата все по-надолу. На всичко отгоре по време на прословутата стачка се видя отношението на обществото към учителите му, та не знам и доколко и на кого можем да разчитаме в стремежа си към промяна. Добра дума за учител рядко се чува, ама м......а му, не работим за това в крайна сметка. Считам, че интересите ни са общи, крайната цел в името на децата- също, така че май е време да се повдигнат по-сериозно въпроси, по които, вярвам, менията ни ще съвпаднат. Извинявам се за дългия постинг и благодаря за търпението на тези, които са си направили труда да го изчетат.

Остава да се заредя с търпение значи. Явно училището е почти като в детската градина. Там си мислеха, че ги учат нещо, но и те не знаеха какво, а учебниците бяха наистина пълна скръб.
По мое време учебници ползваха тези, които не са внимавали в час.
Моите планове и притеснения засега се изчерпват с първи клас, който предтои.
Там поне няма какви да са изненадите, надявам се - малко предмети и малко материал.
Айви, аз много бих искала учителите да са такива, а не само да изпълняват тази длъжност. И ми е ясно че са между... знаете приказката, защото не те определят даже по кой учебник да преподават понякога. Какво остава за сиситемата и програмата. Затова е и сложно. Винаги ще има хора, които ще казват, че плащат данъци и образованието трябва да е в съсем друго състояние. А баланса ако не с управление, май трябва да се търси с бунт.

Домашни не пиша, само проверявам. Ако има грешки, връщам да се прочете отново условието, да се осмисли и да се напише вече вярно. Не знам в какви училища учат вашите деца, но моите досега не са получавали за домашно такива "грандиозни" проекти. Може би, защото избрах обикновено, а не "елитно" училище.

Много се радвам, че и на нас ни ги спестиха тези "проекти" досега.  Мисля, че има значение кое е училището - колкото за "по-елитно" минава, толкова повече се натягат. А и като се замисля, родителите, които записват децата си в такива училища и при такива учителки са готови да се занимават с проекти, за да се доказват и те.
Умишлено записах моите в обикновено училище, че да си спестя истерии от амбиция. Обаче, гледам че някои родители не бяха доволни и говореха за местене, защото им било ниско нивото. На мен ми е смешно, защото като по правило това бяха родители на деца, които гравитират около четворката.

Интересно ми е всъщност какво наричате "елитно" училище, особено що се отнася до началната степен. За мен училището на сина ми си е едно обикновено (общо взето добро в рамките на днешната образователната система) училище, избрано от нас между двете квартални, поради факта, че в него се учи език, различен от английски.  Всъщност, ако имаше такова, в което не се учи никакъв чужд език в началната степен, а въпросните часове са в полза на българския и математиката, веднага бих записала второто си дете там, само някой да ми го посочи!   Хм, като се замисля, преди 6 години не четях в този форум, та дори и не подозирах, че и учител трябва да избирам. Таааа, коментарите ви за истерични амбиции ми идват малко.... хайде да кажем поизсмукани от пръстите...

Мога да дам пример с нашето училище и съседното, което се води елитно. Там родителите посреднощ висяха на опашка да си запишат децата. Някои деца от предучилищната на моите отидоха в това училище и доста дълго време поддържахме контакт и си обменяхме информация, а и  аз лично съм присъствала на ежедневната сводка на децата от начална степен - излизат учителките в двора и започват с обяснения кой как е работил в клас, какво е домашното за утре и прочее подробности. Та, домашните на тези деца бяха два пъти повече отколкото на моите, включително всякакви "проекти". И също така родителите изглеждаха много доволни, че учителките са, цитирам, "строги, амбициозни и дават много домашни, за да се научат децата на  постоянство и дисциплина".
Допълнително покрай общуването с други родители покрай извънкласните занимания на децата ми съм се наслушала на всякакви истории от първа ръка. Мен сто пъти други родители са ме питали защо си държа децата в обикновено училище, като се било виждало, че били много умни. Е, аз пък не виждам смисъл да ги местя и да се нервират излишно в гонитба на чужди амбиции! На мен ми е достатъчно това, че усвояват книжовния език много добре, пишат много по-грамотно от половината форум, решават си задачите по математика и имат приятели.