Трето бебе? -"Размисли и страсти" у дома.

Имам две момичета на 3г. и 9м. и на 1г. и 11 м. По принцип са спокойни и добри деца, но има моменти, когато ме изправят на нокти (примерно едната тича извън полезрението ми, а другата отказва на върви). Когато бебето се роди голямата ще е 4г. и 2м., а средната -2г. и половина. Минусът на такава възрастова конфигурация - малки са и 3-те деца и не могат напълно да се обслужват сами. Защо така се получи - отначало не искахме деца, после 3г. и половина не можехме да имаме и сега го даваме верижно. Плюс на ситуацията: децата си гледам аз като скачам от едно майчинство в друго. Време за обръщане на внимание на децата - максимално. Та нали съм по цял ден с тях! Непрекъснато се засичам по градинките с баби, гледащи единственото си внуче, често под 2 години, които ми се оплакват, че не знаят как се гледат деца, тъй като техните са ги гледали техните майки.

Казват ми, че съм смела жена. Аз пък мисля, че жените винаги са били смели, само през последното столетие са станали малко "страхливи" .
Физическият ресурс го имам, въпреки че съм на 36, щото до момента съм водила умерен начин на живот и съм добре консервирана .
Финансово- засега сме ОК, има и за хляб, и за пасти. След време разходите ще растат, но ще растат и приходите - това в голяма степен си зависи от мен и мъж ми.
Разходи по обучение на децата - против "ВИШОТО на всяка цена" съм. Ако ми се покаже силно желание за развитие в дадена област и визия за развитие в бъдеще - ОК, ще помогна. Имаме и малък семеен бизнес, та децата ще могат сами да си изкарват пари и се финансират докато учат. Ако някое от децата ми има таланта и желанието, може да бъде обучено в занаята на баща си и на 15-20 г. ще си има хляба в ръцете, без да се налага напън за вишо.

Разбира се, това е конкретно в нашия случай. Вие сами ще си прецените.

Здравейте!
Някъде по-напред някой беше писал за 1 ден с три деца - дадох мой един ден. Но това не значи, че искам да разубедя някого за трето дете - НАПРОТИВ, аз съм за! Не съжалявам, че са три, въпреки, че всичко е по три: болести, бели, неприятности, ангажименти, желания, претенции....... ВСИЧКО. Големите са астматици на алергична основа, малката върви по техните стъпки. Минахме през шини, брекети....
По отношение финансите- ами да ви кажа, старая се никой да не е лишен. Поставени са при т.н. равен старт: големия ходи на уроци 7-ми клас - приеха го ЕГ с ФЕ, малкия тази година и той - при баткото с НЕ /и двамата са по техни първи желания/. Винаги са ходили на извънкласни дейности, излизат с приятели, не се различават от другите, които са по 1 дете. Според големия съществената разлика е в размера на джобните, но като ме познава реши, че и сам да беше - пак нямаше да давам по 10 - 20лв. джобни и 250 лв за маратонки, па макар и "Адидас" от Мола. Малката от две години и тя посещава занимания.
Те са моите малки и пораснали вече съкровища!
Спорен ден  с мноооооого

Gonzolina, шапка ти свалям!! Изобщо всиччки мнения са много окуражителни!За мен е много полезно да ви чета.
А как се организирахте да се виждате с прятелите си?
Ние се събираме основно в домашна обстановка с децата си и хем ни е добре да си поговорим, хем пък с няколко дребни ,които като се съберат от вълнение направо избухват , не можем кой знае колко да си чуем приказката.Е, поне е доста весело.Ние обичаме да си каним гости / примерно 1 седмично/ и не е маловажно да не изпаднем в изолация.Поне за мен, т.к. работя основно в къщи и с дни не виждам никои ,освен домашните.А вашите дечица кой ги е гледал, за да излезете за 3 часа някоя вечер например?Все пак не всяка баба ще може га гледа 3 едновременно /особенно ако е по-възрастна, или всички са мъжки рожби/.

Gonzolina, стана ми толкова...не знам...даже не мога да намеря точната дума, за да изразя чувствата си....умиление, щастие, смях,желание.....Моите хлапета са на 6г и на 3г и 8мес. и не спират да питат кога ще си имаме още бебета - не едно, а две, защото искали 1 братче и 1 сестриче да си били пак по равно  Татко ни ту иска, ту не иска....не му било времето сега...А аз се хващам все по-често, как се заглеждам по коремчетата на бременните си познати и ме наляга носталгия...и желание за още едно мъниче....Надявам се да ме огрее  Говорим с мъжа ми често по въпроса, хем ни се иска, хем не ни стиска  Решихме, че ако ще имаме трето, то ще е в годината, когато дъщеричката ни ще е първолак - да видим дали ще стане 
 

chanel 5, ами гостите бяха все у нас, щото с три "ремаркета" бяхме трудно подвижни. Е, налагаше се на чужд терен да се прибираме навреме докато малката стана на 3г После вече големите си оставаха в нас/ все пак баткото стана на 14/, като пак се прибирахме до 10-10.30. И се радвахме, ако може поне веднъж месечно единствената ни баба да ги погледа в нас докъм 11-11.30.
mishelin, идеята бебето да съвпадне с първокласник при мен беше доста удачна. Големия ходи на занималня, малкия беше 1 група, и на "голям брат" му бе доста по-уморително при модела "училище - занималня", отколкото на "малък брат" - "училище - домашна подготовка" + бебе. Някак си им оставаше и повече време за по-пълноценна игра под мой надзор. Това бе времето на катерене по дърветата, стрели и лъкове, народна, федербал и колелета, ролери /ведно с всички рани от тези игри  /. Което го нямаше в занималнята.

Страхотни сте мами!
Шапка ви свалям!!!!
Ние,с мъжа ми,напоследък все по-често говорим за 3-то бебе.
имаме вече 2 прекрасни момиченца.Едната ще е преучилищна,а палечка ще е 1-ва група.
Да имаме 3 деца е нещото,за което си говорим откакто сме семейство и нещо,което и двамата искаме.
Обаче като всяка майка и жена моите притеснения са с пъти повече от неговите.
аз съм на 31г. и все още имам доста време прес себе си
От друга страна обаче не искаме да е много голяма разлимката м/децата,за да се познават все пак и за да не се налага каките да гледат бебето.
Притесняват ме още е дни гадни обриви,мкоито се появиха след 2-та ми бременност и които не можа да се уточни от какво са-мопже би е нешо заложено в мен и отслабнал имунитет и 2 бременности са го провокирали.
Но пък може и от 3-та бременност да се оправи това:)
Мисля си после как какат като започне да учи и пише домашни едно малко фъстъче ще й дърпа и драска тетрадките.
после как ще подредим в детската 3 легълца........................
ако са разнополови децата,на което силно се надявам как ще си пасват?????
как съм си уредила сега ежедневието???????
как ще воим зимата едно на училище,едно на детска с пеленаче на ръце...........
От друга страна -след 4 години майчинство и след това започване на нова работа осъзнах колко хубаво ми е било с децата,колко са се озлобили и променили хората и колко искам да съм си в къщи с тях или в идеалния вариант на 4-часов работен ден
Съпругът ми е голяма опора в семеъството-тоъ е любящ баща и съпруг и с него гледането на 3 деца ще е песен.
каза ми,че за фин.страна на нещата грижата е негова,защото с 3 деца нали се сещате,че  мечти за някаква кариера не мога да имам.
Много объркан пост стана.
В заключение мога да кажа,че чакаме следващия месец,когато сум в овулация:)
ако стане нещо ще пиша.
винаги съм харесвала пълни къщи и маси с близки по празници.
Късмет мами във желанията и решенията ви.
според мен м/у 1 и 2 деца преходът е голям,а м/у 2 и 3 вече си посвикнал доста,а и кати ги гледам отстрани как сами си игратя двете госпожички,ми се изпълва сърцето с любов.

Сладка темичка, благодаря на авторката и на всички момичета, които са писали в нея. 
И нашата къща е пълна, по-малко са размислите, повече са страстите.
Трудно, но весело бих казала, скуката почти не ни навестява, особено през летните месеци, в които и тримата са вкъщи.
Като се прибрахме от морето, една приятелка ме попита как съм, та отговорът ми беше:-Ще са ми нужни няколко дни да си почина от почивката и се чудя дали да не напиша сценарий за "С деца на море 2"Е какво пък?Няма само американците да извличат максимума от един филм.
Събирам си аз багаж за пет парчета за десет дни и се чудя списъка ли да гледам, този, който съм си направила или да го смачкам и да го метна в коша, да разчитам само и единствено на импровизацията, пак на моята такава.Непрекъснато си повтарям да не забравя нещо, като че ли ще ходим на необитем остров, а не на море.
И ето ни вече сме в колата, някои са усмихнати, други са нервни, трети отегчени, четвърти сънени, пети...това трябва да съм аз, броя и себе си, та да ми излезе бройката, да не забравим някого случайно.
Пътуването, слава на Бога минава леко и безаварийно, не се брои спирането на почти всяка бензиностанция, която ни се изпречи на пътя, защото все на някого му се прави нещо, все пак естествените нужди са си индивидуални, не можем по едно и също време да им оказваме внимание.
Вече сме в хотела, всички са нетърпеливи да видят морето, всеки търси нещо от мен, кой очила, кой бански, кой пояс, кой плавници...
Много съм спокойна, повтарям си аз и се опитвам да поместя целия този багаж по гардероби и шкафове, та да не се спъваме из саковете на пода, хем ще ни е по-лесно да си намираме необходимите ни неща.
Обаче...първо трябва да приключат размириците и словесните двубои за това кой в коя стая ще спи, и на кой къде ще му е по-удобно.
Аааааа, пак си повтарям, че съм много спокойна, дори си тананикам нещо на ум.
Сутрин е, почти не съм мигнала, винаги съм така като сменя леглото си и вече съм изпила половин литър кафе, за да се разсъня.
Един по един се излюпват и мъжете ми, и естествено ме питат какво ще закусваме...спокойна съм, наистина, погрижила съм се за всичко докато те спят, холът прилича на обитаем от нас от дълго време, мирише на кафе, на чай от лайка и на препечени филийки.
Всички са доволни, приготвяме се за плаж, закусили вече и отпочинали и свежи, дръж се мореееее...идееем!
Докато слизаме по стълбите към плажа си мисля колко ли сме смешни отстрани, приличаме на изнасящи се от хотела заради пожар, носим какво ли не-кофички, лопатки, пояси, хавлии, плавници, очила, патки и разни други животни, вода, солетки, слънцезащитни мазила, чадър...
Не ща на морето, мразя пясъка, има гадни водорасли, топло ми е, пишка ми се, хайде да се прибираме в Кюстендил-това са част от репликите на децата ми след десетминутен престой на плажа.
Много съм спокойна, спокойна съм-повтарям си наум аз...

Пепел от рози 
Отдавна не се бях смяла така с глас докато чета из форума!!
Евала за чувството ти за хумор.Толкова описателно.И по-нагоре имаше постове с доза хумор /самоирония/, но ти би всички.
Момичета като ви чета само ми се засилва мерака за бебе.Хем пишете, че полагате неистови усилия да издържите на темпото, но в същото време от редовете ви се усеща толкова заразяваща топлина и душевен  уют.
М/у другото нашето ходене на планина с 2 юнака беше абсолютно аналогино!Само дето разходките в гората не изискваха толкова багаж и беше мнооого прохладно.
Даже мога да обощя, че 80% от майките могат да те цитират вместо да разказват за тяхната почивка.

Свалям шапка на всички мами с повече от 2 деца. И с второто станах бременна случайно и трудно реших да го задържа , е сега не съжалявам. Но трето - о не ! Полудявам само при мисълта.

пепел_от_рози, и аз много се смях  добре, че шефът излезе  историята ти ми звучи доста позната, макар да съм с 2 деца.

трето дете искам много! дори преди време мечтата ми беше за четири, но май ще се осъществи само ако заживеем в щатите. ако си имахме наше жилище и бяхме по-добре финансово щях да забременея с 3-то веднага след малкия. в началото за мъжа ми 2 деца бяха достатъчно, сега и той иска още едно (момиченце разбира се  ), но естествено искаме да се установим фин. и т.н. решили сме да осиновим (това ни е мечта още преди да се оженим), вероятно като станат ученици момчетата.

Мечта ми е да имам 3 деца. Но все още е в сферата на "някой ден", затова мнение/ентусиазъм/становище, не мога да заявя на този етап. Ще следя темата, че и мъжО не е от най - ентусиазираните.

Имам три деца на10г. на4. на1г.Най трудно се реших да имам първото си дете.А за малкия принц решението беше взето и изпълнено за една вечер.Никога няма да съжалявам за избора си.Най трудно е да победиш самия себе  си.Аз мили дами искам още едно бебе но незная дали ще ми стигне силата и куража.Всеки ден е различен но със сигурност никога скучен.Всичко е умножено по три както белите,тревогите,и домакинската работа така и радоста и веселието.Всеки сам прави този избор защото не става дума за пари.Да си маЙка на едно дете е героизъм ,а на две или повече е исполинизъм.Трябва да си спокоен като,,пепел от рози,,.Психически и физически натоварването е огромно но дали на вашата везна е повече или по малко от веселието и радоста всеки сам преценява.От скромния си опит ще споделя само че няма по велико от това да създадеш не просто деца а ХОРА.

здравейте и от мен скъпи мами записвам се и аз да следя темата,защото и ние с таткото мислим по въпроса за 3-то.Каката ще направи др седмица 3,а бебчо е на 7 месеца .Каката често ме вади от строя и малкия само мрънка да го носим и се кърмим на 40 минути,но тази пуста идея за многодетно семейство не ме напуска да му се невиди само ме притеснява,че децата растат и всеки ще си иска и неговото...образование,дрешки,почивки...знаете разходите стават много,а и забелязвам,че все по-малко време имаме със съпруга ми да си обърнем внимание и започваме да се чувстваме детегледачи,а не родители хи хи аз съм на 27,имаме още време за размисъл

Имам 2 дъщери на 8 и 5. Искам 3-то, но с времето май се разкандърдисвам. Таткото е готов ако аз се реша, но май разумът ми ще надделее над желанието (което все още е силно). Мисля си, че решението ми трябва да е отговорно, а не емоционално.

Ще се пробваме за второ догодина ( разчитаме на асистирана репсодукция). Знам, че ще мие трудно....Искам само две....