Трето бебе? -"Размисли и страсти" у дома.

Две деца - на 3 и на 5. Получавам помощ от свекърва ми, но считам, че децата са мои и моя отговорност преди всичко, така че предпочитам да не прибягвам често до нейната помощ. Финансово се справяме, но ако мислим занапред, за три поотраснали деца - ученици в горните класове и евенуално студенти - парите няма да ни стигнат. Не горя от желание за трето, напоследък дори пък изобщо. Щастливи сме и така. Освен финансова, има и друга страна - емоционалната - обичта, времето за общуване, вниманието към нуждите на всяко едно от децата поотделно - не мисля, че имам сили и нерви за още едно.

Имам 3 -като разликата м/у средната и дребната е 9 години.Когато забременях аз си мислех ,че няма да се справя ,все пак бяха минали доста години,въпреки че свеки е близо до нас,на нея реално не мога да раязчитам.Е справихме се ,сега малката ще стане на 4 ,така че най -трудният период отдавна е отминал.Не съжалявам за решението си да имам 3 деца.

Това е моята мечта. Мъжото каза наскоро: "Ако толкова много искаш, добре, ще си напарвим още едно". Но сякаш не ми стиска. Миналия месец имах "притеснения", че вероятно сме го направили - закъсня ми необичайно, въпреки че мъжото е много съвестен в това отношение.  Та "се сблъсках" с възможността. Ами бях едновременно страшно уплашена и приятно развълнувана.  Но и аз като авторката се притеснявам, че финансово няма да се справим. Не говорим за дрешки и храна, за това ще има. Става дума точно за поотрасналите деца, както казва Цвете от Луната - тогава разходите скачат.  Пък всички искаме да предложим най-доброто на децата си.  Точно затова не бързаме да осъществяваме този проект. Но, от друга страна, ако третото дете дойде неочаквано - със сигурност ще го родя!  Моите деца са разнополови - момче и момиче, възрастта им се вижда.

Ох и аз искам, ама най  ме притеснява жилищния проблем 
Живеем в едностаен, който сме преустроили и имаме детска стая, а другата е за всичко останало.Децата ми са :момче на 4 и момиченце на 8месеца.До тук добре, но жилището не  наше, а на вуйчо ми и след някоя и друга година и той ще заживее с нас, така че за съжаление при нас е мисия невъзможна.
Но ако стане чудо и се сдобием с  наше малко по-голямо жилище веднага ще родя и трето, лошото е , че трябва да се случи в близките 3 години, защото годинките ми не са малко.
Дано повече семейства да могат да си го позволят, сигурна съм, че е прекрасно!
Успех 
   

Докато умните се наумуват, лудите се налудуват. Привет мамче, аз имам син на 13 г.- родих го на 26 г.:,дъщеря на 6 г.-родих я на 33 г. и малка дъщеря на 10 месеца- родих я на 38 г. И двамата със съпруга искахме още едно живо съкровище у дома, така че с оглед и на възрастта ми не се чудихме много.  Трудно е, но сега цялото семейство направо умира за най-малката принцеса, всички казват, че я обичат най-много и не спират да й се радват. Аз не съм по думите, а по делата. Искам в бъдеще децата ми да си имат много близки хора около тях и за добро и за лошо, а това ако не са братята и сетрите кой друг е? При това се справяме съвсем сами двамата, нямаме баби и дядовци около нас за помощ, родата е по сеира и по теориите само, но си струват грижите, болката и трудностите, защото радостта, насладата и близостта е безценна. А аз просто разцъфтях......млада мама съм. Подкрепям Ви горещо. 

Благодаря ви майчета за споделеното!
Повечето мнения са окуражителни.То вярно, че всеки най-добре си знае дереджето както се казва и сам трябва да си преценява.Да обаче си е друго като чуеш и други мнения, особенно на такива, на които вече се е случило.Може би ще оцениш аспекти, за които сам няма да се сети човек.
Аз когато се опитвам да си представя реално картинката си мисля дори чисто физически как ще се организираме.Темпото ще е жестоко.Представям си как ставам в 6.30 вземам бебето и хуквам да заведа баткото на у-ще, малкия на градина.Връщам се да поработя.На обяд вземам баткото/ пак с бебето/.Учим, към 18.00 пак хуквам за малкия.Ами ако след това ученика отразява и едно плуване /както се очертава/ ??? Абе луда работа ще е.Татко ни поне 2 дни седмично не е в града.
Даже да приемем, че финансово ще се справим,  ми се вижда зор.

ако бяхме малко по-добре финансово,до сега да сме си направили трето!само това ни спира и двамата го искаме,но парите не ни достигат!а любов имам за още 2 поне!

Темпото е наистина страшно, но с желязна организация е възможно.
Аз карам големия ми син до/от училище, на тренировки, малките са с мен повечето пъти. Докато те пораснат, баткото ще е достатъчно голям за да ходи сам.
Ако градината и училището са наблизо става по-лесно.

Подписвам се с две ръце!

Знам, че ще е прекрасно, но ме е страх!Може би , защото съм такъв тип дето все си развива в главата разни сценарии.Не съм първа младост- знам ли ?А и според свекърва ми трябва да сме луди та да искаме още деца.Не че е важно ама ако въобще някой ни гледа децата 2 вечери през  месеца е тя.Ще има"Аз ви казвах!".Варианта може би е да си подсигуриш платена помощ за екстрени слуаи.И не само.Аз и сега държа  да речем 2 пъти в месеца вечер за по 2,3 часа да излезем някъде сами/ не е задължително да е заведение/.Не знам вие с мъжете си по колко време успявате да откраднете за себе си, но без хич не става.
Да не говорим, че съм чела теми, където някои мами/ не са малко/ от сега имат такива визии за образованието, частните уроци,следванията в чужбина и жилищата на децата си, че се стряскам.Колкото и да има собствено мнение все пак всеки си сверява часовника от време на време.Та така.
Бих се радвала ако някоя мама на 3 сподели как и минава един ден.Естествено става въпрос за тези, на които и батковците и каките не са много големи и самостоятелни.

здравейте,
аз съм с 4 деца-на 15,13,1г.8м. и 10дни-голям купон е .
две каки,които много ми помагат,баткото и малката принцеса.
вси4ки са от един брак.
друг ден ще пиша пове4е,защото трябва да оправям малката,
успех на вси4ки и здрави и весели деца

Пълна къща с избуяваща всеки ден младост и сила не е за чудене. Както се готви и чисти за 1 дете, така се готви и чисти за 2 или 3, освен това децата обичат да помагат. Ако има ред и организация е по-лесно, а иначе то и с едно дете може да е пълен хаос в къщата. 

един ден преди 7 години, ранна есен:
Ставане 6.00. Оправи прането, приготви бебешки дрехи, направи закуска-часът е 7.00, време  е малкия да става за училище. " Добро утро, слънце!". Той си оправя тоалета,  бебе сладко спи още. До 8.00. Дано имам късмет, че ще се върна към 8.15. Аааааааааа, станало 7.30 - хайде първокласника на училище. Бегооом - 7.50 сме там. Няма закъснение. 8.10 вкъщи. Баткото - мамо, ама тя се събуди точно в 8! Сега, маминия ми, - докато събувам обувките в движение, мия ръце, закуската за бебе е готова. Той закусва, аз оправям госпожицата. Така, стана 9- време е да си учиш уроците. Пране, готвене, всички щуротии женски  . ооооо, бебе мърка, иска внимание. Ела, мами, да помогнеш. Ей сега виж- това са щипки.  А сега вътре - това е за тенджерата. Недей, не кипи, де, чакай да те оставя, че манджата ме търси... - Мамоооо, а пък да знаеш какво стана..........., пък аз се почуствах.........., пък те...... - Ох, маме, не става така! Нищо, това не могат да ти го вземат! Само тази година ще сте в един клас, догодина не. Учи да знаеш, пък другото ще мине. Ела дай прегръдка! Ох, на мама милото то! Часът е вече 10.30 /11.00- време за разходка. -Айде, мами, в количката, ще ходим да вземем батко ти! 11.40 /12.30- свършва 5-я/6-я час: госпожата каза......, искам............., ще минем ли през............. Да, ама малката трябва да яде. Само за малко.
12.30 време за обяд. Отварям външната врата.
-Мамоооооооо, не мога да го разбера това! Помагай! Помагам докато слагам обяда. Ох, този учебник по ЧП за 4 кл е отвратителен! Как да обясня логично определението за въртенено на земята? То енциклопедия за половината думи трябва! А, то станало време за баткото да тръгва..... Готово, приятно училище! Вече е 13.30 - време е детенце да спи. Хайде, дечко, почини си, че пак ни чака разходка! Малкия играе.
14.00: -Я ела, слънце, да ти видя нещата! Добре, сядай да се упражняваш, не забравяй 1. урока, 2 УТ, 3. упражнения и 4. домашно. Станало 15.00 - хайде да ми почетеш, докато прибера тези неща.Дай да видя как си се справил. Чантата готова ли е? Е как утре сутрин - кое по-напред ще правиш? -Ама те всички си ги правят сутрин!- Всяка коза за свой крак! А сега се упражни, че довечера си на репетиция. Ама тихо, че бебе още спи. Свири, маме, че го обърка, не си четеш нотите..........
16.00 като по часовник бебе се е събудило и надава гладен вой. Пак е време за храна. Закуска за нея, закуска за батко. Вече е 17.00- време за разходка. Пазар- добре, че количката събира толкова неща отдолу! А, стигнахме до нашето място! Детенце не ще да седи - ходи й се! Ами ходи, маме, да се умориш! мамо, ама аз съм си играл малко!- Добре, хайде още 20 минути!
ОООООО, станало 18- време е за репетиции. Току-що съм разтоварила количката, нещата са прибрани - айде пак.Към училище - и двамата са на репетиции. Госпожата е усмихната и се е заредила със здрави нерви. Аз съм вън с количката. 19.30 - свършиха, обратно вкъщи. Време за вечеря. Точно 20.00 - девойката окъпана, намазана, готова за вечеря. Тя и всички останали. Ооо, ама аз това не го искам! Добре, дай ми 10 минути и си готов. Да, ти готвиш само за него, и аз искам-айде, войната почва - добре, и за теб 21.00 време е за сън. Тя вече спи от 20.30, той до сега е резказвал кой кого дръпнал, бутнал, скъсали му..., счупило се .....и той си ляга. Баткото: ама мамо, аз съм голям! Добре, ела седни, ох, на на мама златото, как мина днеска? Нещо интересно, ново? Ами този така, а онази така, пък госпожата еди как си, а ние направихме това, пък големите - другото... Боже, толкова много информация, а върви я смели! Да маме, повтори, че не ръзбрах, много бързо го каза... Вече е 22 и ти трябва да си лягаш. Лека нощ! Ох, поне 2 часа само за мен! И аз съм човек, де! А, съкровището се обажда..  Още час да разкажа всичко през деня... Станало 23. - е, дойде и моя час. Няма: Мамоооооо, дай! Мамооооо, помощ! Мамоооооо, искам...! 24.00 вече ми се отстпа, но лягам, че утре пак от  6.00 ч....

И между всичко гореописано мнооооого, мноооого бели, белички, белища, за да не ми е скучно или пъс спокойно
Сега големия ме заплашва, че ще ме прави баба.Браво, маме, няма лошо !Аз си имам първокласник! Отново. За 3-ти път.

Gonzolina    -шапка ти свалям!

Аз още съм с две  ,а и сме във възрастта на бебешкия пубертет-тръшкания,ревове,истерии-всичко по две!Понякога си мисля ,че ще ме вкарат в лудницата  Но друг път ,се улавам да си мисля за едно ново бебче  И дори и писаното от Gonzolina не ме разубеди  . Друг е въпросът дали ще успея да го осъществя!   

Аз искам още едно дете, но мъжа ми засега се дърпа Но, нека бебока порастне малко, мисля че ще убедя таткото И аз не съм първа младост и нямаме много време за размисъл, без това 2- те ни деца са с по-голяма разлика отколкото планирах.
За децата със сигурност е по-важно да имат близки хора до себе си, отколкото по-големи материални възможности.
Иначе- за гледането ми помага свекърва ми, но аз обичам да съм с децата и не ги оставям за дълго