Здравейте, момичета.
Искам да споделя вчерашния си кошмар в прехвалената болница Токуда и дано успея да спестя това което изживях на поне една от вас.
Започвам с малко предисловие. Миналият уикенд най накрая успяхме да стигнем до морето с двете деца въпреки коментарите на всички че сме луди. Първите няколко дни беше чудесно, бебчо се чувстваше прекрасно и лека полека влизахме в ритъм. В сряда през нощта бебчо почна да покашля и да му хрипти нослето. На сутринта ходихме до Бургас и след консултация с шефката на дет. педиатрия, въоръжени със сироп и физ. разтвор се върнахме в хотела с идеята да продължим почивката си. Следобяд обаче баткото дигна 39 и ние събрахме багажа и се прибрахме в София. На другия ден заведохме и двете деца в Токуда / педиатъра ни е в чужбина/, където една симпатична лекарка каза, че не чува хрипове при бебчо и че засега изчакваме при баткото. В събота сутринта температурата на големия спадна, но почна да повръща и с баща му ги приеха в Инфекциознна болница. Аз заведох пак бебето при същата лекарка в Токуда и тя каза, че дишането му е добре. През нощта обаче кашлицата му леко се засили и аз реших да идем пак да го чуят. Преслуша го д-р Деспотова и каза, че чува лек бронхиален спазъм и по добре да останем в болница въпреки че не е нещо сериозно. Горе ни настаниха и отидохме да го премерят и да му вземат кръв. Накараха ме да изляза и лекарката отвън ми обясни че ще му сложат система. Питах с какво - с кортикостероид. Питах защо и наистина ли е наложително при толкова малко бебе и тя започна да ми обяснява, че бил с цианоза, сатурациата му била понижена и било абсолютно задължително. Вътре бебето ми се дереше все едно го колят, а тя ме караше да попълвам някакви документи. На въпроса ми какво става, каза че сестрите били много добри да не се притеснявам. Кошмарът вътре продължи поне 15 мин. през които бебчо ревеше неистово, а аз ревях пред вратата. Такъв ужас никога не съм изживявала
Накрая излезе едната сестра с бебчо и започна да ми вика, че това бебе било супер обезводнено и затова му се пукали вените и че в крайна сметка не са могли да му сложат система. Обясниха ми, че трябва да им нося всеки памперс да мерят колко е пишкал, донесоха ми един апарат за инхалации и ни оставиха да се вентилираме сами. Междувременно дойде приятелката ми която бях пратила за багаж от вкъщи и заедно решихме да се разпиша и да търся 2ро мнение. Съобщих на сестрата и започнах да чакам. Междувременно се чух с една неонатоложка от Майчин дом и се разбрахме да й заведа бебчо веднага да го чуе и ако има проблем да ни прати в болница. Чаках 40 мин. и накрая отидох и им заявих, че си тръгвам и те дори не знаеха къде да се разпиша. По най бързия начин бяхме в Майчин дом, където лекарката преслуша Брани и каза, че нищо не чува, че детето категорично не е с цианоза, още по малко обезводнено. Че на такова дундесто бебе си е майсторлък да се сложи система и че са си измислили обезводняването за да се оправдаят. Каза, че категорично не сме за болница и че това не й е 1вият случай от Токуда с приемане на дете без основателна причина за да се вземат пари... Даде други сипрочета и се разбрахме днес пак да го чуе. Щом се прибрахме вкъщи бебчо се успокои и почна да се смее и днес е доста по добре. Ръчичките му са целите сини от поне 5те безрезултатни убождания, а аз още не мога да си простя, че го заведох там и го подложих на този ужас. Тези хора ми съкратиха живота с години. Докато бяхме там бяха приети още 2 бебета, всичките дошли на преглед... За мен Токуда е поредното място побългарено и превърнало се в машина за пари на гърба на нас и децата ни.
Извинете ме за дългият пост, но исках да съм максимално изчерпателна.
Искам да споделя вчерашния си кошмар в прехвалената болница Токуда и дано успея да спестя това което изживях на поне една от вас.
Започвам с малко предисловие. Миналият уикенд най накрая успяхме да стигнем до морето с двете деца въпреки коментарите на всички че сме луди. Първите няколко дни беше чудесно, бебчо се чувстваше прекрасно и лека полека влизахме в ритъм. В сряда през нощта бебчо почна да покашля и да му хрипти нослето. На сутринта ходихме до Бургас и след консултация с шефката на дет. педиатрия, въоръжени със сироп и физ. разтвор се върнахме в хотела с идеята да продължим почивката си. Следобяд обаче баткото дигна 39 и ние събрахме багажа и се прибрахме в София. На другия ден заведохме и двете деца в Токуда / педиатъра ни е в чужбина/, където една симпатична лекарка каза, че не чува хрипове при бебчо и че засега изчакваме при баткото. В събота сутринта температурата на големия спадна, но почна да повръща и с баща му ги приеха в Инфекциознна болница. Аз заведох пак бебето при същата лекарка в Токуда и тя каза, че дишането му е добре. През нощта обаче кашлицата му леко се засили и аз реших да идем пак да го чуят. Преслуша го д-р Деспотова и каза, че чува лек бронхиален спазъм и по добре да останем в болница въпреки че не е нещо сериозно. Горе ни настаниха и отидохме да го премерят и да му вземат кръв. Накараха ме да изляза и лекарката отвън ми обясни че ще му сложат система. Питах с какво - с кортикостероид. Питах защо и наистина ли е наложително при толкова малко бебе и тя започна да ми обяснява, че бил с цианоза, сатурациата му била понижена и било абсолютно задължително. Вътре бебето ми се дереше все едно го колят, а тя ме караше да попълвам някакви документи. На въпроса ми какво става, каза че сестрите били много добри да не се притеснявам. Кошмарът вътре продължи поне 15 мин. през които бебчо ревеше неистово, а аз ревях пред вратата. Такъв ужас никога не съм изживявала
Накрая излезе едната сестра с бебчо и започна да ми вика, че това бебе било супер обезводнено и затова му се пукали вените и че в крайна сметка не са могли да му сложат система. Обясниха ми, че трябва да им нося всеки памперс да мерят колко е пишкал, донесоха ми един апарат за инхалации и ни оставиха да се вентилираме сами. Междувременно дойде приятелката ми която бях пратила за багаж от вкъщи и заедно решихме да се разпиша и да търся 2ро мнение. Съобщих на сестрата и започнах да чакам. Междувременно се чух с една неонатоложка от Майчин дом и се разбрахме да й заведа бебчо веднага да го чуе и ако има проблем да ни прати в болница. Чаках 40 мин. и накрая отидох и им заявих, че си тръгвам и те дори не знаеха къде да се разпиша. По най бързия начин бяхме в Майчин дом, където лекарката преслуша Брани и каза, че нищо не чува, че детето категорично не е с цианоза, още по малко обезводнено. Че на такова дундесто бебе си е майсторлък да се сложи система и че са си измислили обезводняването за да се оправдаят. Каза, че категорично не сме за болница и че това не й е 1вият случай от Токуда с приемане на дете без основателна причина за да се вземат пари... Даде други сипрочета и се разбрахме днес пак да го чуе. Щом се прибрахме вкъщи бебчо се успокои и почна да се смее и днес е доста по добре. Ръчичките му са целите сини от поне 5те безрезултатни убождания, а аз още не мога да си простя, че го заведох там и го подложих на този ужас. Тези хора ми съкратиха живота с години. Докато бяхме там бяха приети още 2 бебета, всичките дошли на преглед... За мен Токуда е поредното място побългарено и превърнало се в машина за пари на гърба на нас и децата ни.Извинете ме за дългият пост, но исках да съм максимално изчерпателна.
. 
,платих си.Докторът не ми обърна никакво внимание,а след това,след тестта не ни определи диагноза,лечение...,нищо! Каза ,да потърся негов колега -педиатър,той щял да ни поеме,но аз исках преглед при алерголог,не педиатър!.Ама аз вече не съм доволна и не им вярвам,как пак да отида в тази болница? 
нямам думи. Много мъчно ми стана. Милото бебе.... Не мога да разбера как така са те накарали да си оставиш бебето, а те да го бодът през това време..... 
, страх ме е само да не й бият Деган, че аз като бях като нея щяха да ме уморят с него, получих гърчове и схващане на врата и много пъти повторих на таткото да не разрешава да й слагат, ама не знам дали въобще ще разбере какво правят.... 
. Веднага след като са му сложили системата е спрял да повръща и е живнал. За всеки случай го държаха 2 дни. Аз следобяд ще водя бебчо пак да го чуят, но мисля че е по добре. 
Целта е главно в парите 
,здравето да му мисли..Моето дете до сега(да чукна на дърво 
)не е стъпвало в болница и почти никога не ми е боледувал,но... когато заведохме майка ми на пулмолог, останах супер разочарована.Майка ми беше вече в напреднал стадий на рак,за който подозирахме и едва ходеше..не стига това,че я разкарваха от болница на болница с едния резултат от ренген в които уж се подозира рак,но никой не дава конкретен отговор,но трябваше и да чака доктора,който уж беше на работа,но го нямаше 1 час ако не и повече в кабинета си..Предполагам,че тези които са се сблъсквали с тази болест(не лично в/у себе си, разбира се)знаят колко неистови усилия са това за болния..Е накрая успяхме да го издирим из болницата..влизайки вътре- прегледа я,но за това за което дойдохме да разчете рентгена-нищо не каза само че виждал петното 
,а какво е това петно не се знае.. Предложи й да остане в болница,за какво конкретно и той не можа да каже 
Отказахме-там нямат онколози и без това. Платихме си прегледа,не получихме (отново) никакви насоки,направления..нищо!Поредната болница,която не се отличава с нищо от другите,освен по външна фасада 
А защо им е на болниците да вкарват човек да лежи там,след като няма установена диагноза-сами си отговорете,може би заради пари 
Извинете много се разстроих! 