Писах в друга тема че мъжа ми има проблеми с хазарта.Сега пътува беше си тук за 5 дена.Не сме се бяхме виждали близо два месеца,настройвахме се за страхотни 5 дена.Дойде си със 800 лева,които трябваше да стигнат за този период - сметки и удоволствия.Другите му пари така и не разбрах къде на кого мкакво дал,както и да е. Още на следващата вечер беше на казино, излезе в 10 вечерта,и се прибра в 8 сутринта с 6 лв в джоба.Нито сметки се платиха, нито имахме пари за каквото и да било.Аз обявих бойкот. Спрях да му говоря.Наистина не разбирам защо става така.Другите мъже които се прибраха по-прости ли са да си стоят вечер при жените и децата,да си платят първо задълженията,да ги изведат някъде? А ние стоим всеки в отелна стая и поне аз чаках да дойде деня и да си тръгва.
Като направи нещо такова, първо почва със стойките и чупките.Опитва се да ме разсмива,опитва се да ми обяснява как е загубил,но е влязъл в системата и всичко е въпрос на време да забогатеем от хазарт.Казва ми да не се притеснявам за пари докато съм с него.Това е първа фаза.Ако не поддам, почва да действа по тънката струна.Колко е изморен,нещастен,неразбран,как само там се успокоява.Ако пак го нападам,почва да се сърди.Че не го рабирам, че никой не го разбира.
Както и да е.Този път му казах изобщо да не се хаби.Нищо няма да му помогне,никакви думи не могат да ме накарат да се чувствам по малко огорчена.И така той тръгна на път.По принцип се чуваме почти всеки ден,сега не сме се чули и веднъж от тогава.Аз че няма да му звънна няма,но и той сърдит на всичкото отгоре.Сега съм по-близо от всякога до решението за раздяла.И живея с мисълта че сме разделени,хем да видя как ще ми е.Е не ми е хубаво,свито ми е сърцето.В същото време ми писна така да живея.Как да постъпя?
Като направи нещо такова, първо почва със стойките и чупките.Опитва се да ме разсмива,опитва се да ми обяснява как е загубил,но е влязъл в системата и всичко е въпрос на време да забогатеем от хазарт.Казва ми да не се притеснявам за пари докато съм с него.Това е първа фаза.Ако не поддам, почва да действа по тънката струна.Колко е изморен,нещастен,неразбран,как само там се успокоява.Ако пак го нападам,почва да се сърди.Че не го рабирам, че никой не го разбира.
Както и да е.Този път му казах изобщо да не се хаби.Нищо няма да му помогне,никакви думи не могат да ме накарат да се чувствам по малко огорчена.И така той тръгна на път.По принцип се чуваме почти всеки ден,сега не сме се чули и веднъж от тогава.Аз че няма да му звънна няма,но и той сърдит на всичкото отгоре.Сега съм по-близо от всякога до решението за раздяла.И живея с мисълта че сме разделени,хем да видя как ще ми е.Е не ми е хубаво,свито ми е сърцето.В същото време ми писна така да живея.Как да постъпя?
