За температурата само свещички, свалят я, но не напълно. Прави бани с хладка вода, пъхаш го в един леген с хладка вода и постепенно я изстудяваш (за да не е изведнъж).
Остави го съвсем леко облечен, не го завивай.
Дано вече да е по-добре...)


Бледичък е ,но вече взе да прави щуротии.
Няма температура ,слава Богу!
Вчера си изкарах акъла- в болницата щях да колабирам от стрес ,защото изведнъж много се отпусна в мене ,като дробче.Фууу ,дано повече не стига до това състояние.Нали преди месец едно момченце го блъсна на земята и Лъчо припадна за няколко секунди.Просто не мога да опиша с думи ужаса ,който изживяхме и какво ли не ни мина през ума.Та вчера ,като го видях в подобно състояние взех да губя самообладание...
Пийна мляко и хапна краставичка с царевица.Явно на добре вървят нещата.Но от антибиотика почти нищо не му влиза в устата.Може би ще го сменим.
Как предпочитам да му бием мускулни инжекции ,но лекарката не ще и да чуе.



Ако ми се случи подобно нещо не знам за какво бих живяла...
Всъщност ,мислим ,че момченцето му е извадило въздуха ,защото падна с цялото си тяло върху гърдичките му.Лъчо се опита да заплаче ,но явно не можа да поеме въздух и както се свиваше от болка ,така взе да се отпуска и припадна...Тогава го шамаросах с все сила и след няколко секунди започна да идва на себе си .Неврологът каза ,че мозъчната дейност явно се е нарушила за момент (,било то и поради липса на кислород) и могат да настъпят усложнения в следващите 3 дни ,но Слава Богу ,не настъпиха -като се прибрахме вече беше забравил случката и всичко си беше както преди. Отказахме болницата ,защото атмосферата там беше ужасяваща и това щеше много да го травмира. От тогава обаче само да се отпусне за момент и пропищявам.Това е то - майчиното сърце вече не може да бие спокойно.Аз ,честно да ви кажа ,започнах да се отказвам от второ дете. 