За съжителството в една връзка

  • 3 305
  • 34
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 631
А къде ще живеете заедно???
С родителите му или във ваша собствена обител??
Защото и това си играе роля при взимането на решението....

# 16
  • Мнения: 3 371
...имай предвид ,че първата година е напасване не просто на характери, а и на елементарни битовизми....

вярно е това:-) аз примерно бях хвърлена в оркестъра, когато една сутрин моят човек ми каза да изляза от спалнята, защото не можел да си обуе чорапите пред мен.... Laughing Laughing Laughing
а аз просто си седях пред него и му говорех, като дори не обръщах внимание дали си обува гащи или чорапи Crazy

успех в съжителството  Hug

# 17
  • Мнения: 852
Предполагам, че може да се окаже, че изобщо не се познавате! Но спокойно, няма нищо страшно. Ние пък заживяхме заедно от първата ни среща  Embarassed и вече има няма девет години, споко не боли!


Ние също заживяхме заедно почти от първата среща и така вече повече от 3 години.Еми хубаво си ми е и дай боже да си е все така хубаво.Няма нищо страшно.

# 18
  • Мнения: 1 844
ами аз пък бях много щастлива,когато съпругът ми ми предложи да заживеем заедно.нито съм се паникьосвала,нито ме е било страх.напротив-много ми беше хубаво и спокойно. Grinning

# 19
  • Мнения: 2 490
Щом се паникьосваш, значи не си готова за това!

# 20
  • София
  • Мнения: 18 685
Изобщо нямам спомен кога и как сме решили да живеем заедно Rolling Eyes Много ме шашкате с такива теми - пък как решихте да живеете заедно, пък как решихте да се ожените newsm78 Аз защо не си ги спомням тези неща Crazy Случиха се толкова естествено при нас, че просто нямам реален спомен за разговор или нещо подобно по темата...

# 21
  • Мнения: X
Аз си спомням.  Вече очаквах с нетърпение да ми предложи да живеем заедно. Направи го около месец и половина след първата ни среща. Бях на върха на щастието и казах "ДА!".  Heart Eyes

# 22
  • варна
  • Мнения: 23
Не мисля, че е ненормална реакция - очаква се да промениш много от начина си на живот. Аз държах половин година квартира, макар че живеехме заедно. Няма нищо страшно - даже напротив - забавно е.

И аз така.Само , че нямах нищо мое при него.Всеки ден след работа се прибирах в къщи да се изкъпя, преоблека и т.н.Докато накрая му писна да опява, дойде в къщи малко след мен и ми взе най-необходимите неща.И аз се "принудих" да го последвам. Wink

# 23
  • Мнения: 81
Ще е ад!
Чорапи под столовете, вдигнатият капак Руска го спомена, дрехи по столовете и влизане с обувки по стаите, празни кутийки от бира по масата и забрави вече да се докопаш до дистанционното.
Абеее, зор.

# 24
  • Мнения: 1 813
Аз затова не му мислех много и живеем заедно от 4-тата седмица  Mr. Green Все повече се убеждавам, че колкото повече се протака, толкова по-трудно се взима дадено решение.   Joy

Шегата настрана, но аз нямах и официално пренасяне, просто оставах в апартамента му по една или друга причина, после това да си взема, онова ми трябва и в един момент спрях да се прибирам у нас. Просто другият вариант беше да се виждаме след 22 часа и нататък, да се прибираме посред нощ  и сутрин пак на работа, не ни беше удобно и така. Simple Smile

А, забравих за великото предложение, една неделя стоим в сауната на вилата, чудим се какво да си говорим, за да не усещаме жегата и той ме попита " А ти ще дойдеш ли да живееш при мен?" , но по интонацията мислех, че има предвид напред във времето,а не като се приберем в града. Simple Smile

Последна редакция: чт, 27 авг 2009, 19:20 от аХ`Не!

# 25
  • Мнения: 878
И аз бях като теб. Ако това ти е първа сериозна връзка, според мен е нормално. Защото малко или много усещаш, че връзката ви става наистина сериозно, нещата може да склонят към семейство и т.н. след време. Но повярвай ми, много по-добре е да живееш с някой, преди да направиш сериозна стъпка. Съвместният живот е низ от компромиси, които правим всеки ден за себе си или човека до себе си, но някои хора не са склонни да ги правят. Така че приемай смело, щом сте заедноняколко години, това е логична крачка  Heart Eyes. Успех!   bouquet

# 26
  • Мнения: 7 472
Звучиш ми все едно го познаваш от месец, а не от години както си писала.
Нищо кой знае какво няма да се случи, ще имаш малко повече задължения
и ще опознаеш по-добре човека или вредните му навици Mr. Green

# 27
  • Мнения: 7 084
И 3пъти не съм имала проблем с тая стъпка.
С човека, с когото съм сега, заживяхме заедно на 10ия ден.
 великото предложение беше, докато кандидатствах за кредит и понеже щях да се изнасям от старата си квартита,
той направо обяви неговия адрес.



# 28
  • Мнения: 183
Ние още не 'живеем заедно',според ситуацията спим или у нас или у тях,и така ще е още няколко месеца докато стане неговия апартамент. Официално предложение не е имало,не вярвам и да има  Flutter

# 29
  • Мнения: 59
Звучиш ми все едно го познаваш от месец, а не от години както си писала.
Нищо кой знае какво няма да се случи, ще имаш малко повече задължения
и ще опознаеш по-добре човека или вредните му навици Mr. Green
Времетраенето на връзката не винаги е решаващо за вътрешната решимост на човек. Аз изпитвах сходни притеснения като авторката. Променят се много неща в една връзка. Първите месеци на съжителството са много важни и една жена не трябва да се ангажира с повече задължения непремено. Както се изградят навиците и разпределят задълженията в началото, така могат да останат завинаги. Много по- лесно е да се сложат рамки и ограничения в началото, отколкото в началото да се приемат заради добрия тон, а после да се променят правилата. Според мен, за това има много жени, които мразят домашните си задължения. Първоначално мислят, че трябва да се представят в най- добрата светлина и да обгриват не само с любов и внимание половинките си, които от своя страна само това и чакат. Изцяло мое мнение. Напълно съм съгласна, че преди брак е задължително съвместно съжителство.

Общи условия

Активация на акаунт