Как реагират децата ви при физически контакт с други деца и възрастни

Ти си го казала много точно- "води се по него в желанието му да си опази личното пространство"  .Няма нищо лошо в това детето да не иска да го притискат,целуват,прегръщат.Не го насилвай и насърчавай да отвръща по какъвто и да било начин,детето просто не иска.На някои възрастни им се струват непонятни такива реакции от страна на децата,но аз мисля,че ние(още повече като родители) сме длъжни да уважаваме чувствата им,независимо дали са на 2,5 или 10 години.
Иначе моето дете не се дърпа,напротив- самият той е много любвеобвилен и дори и някой да го ощипе или шамароса,той пак тръгва "с добро" към него/нея.Когато му поискат целувка,подлага директно устата,на което аз се ядосвам много(бабите са се възползвали няколко пъти и са си отнасяли остри забележки).На моменти,когато някой го прегърне,не е сигурен дали искат просто да го прегърнат или да се сборят,но въпреки това не проявява нежелание за контакт.Възможно е това да се промени,а може и да не се промени,може би просто такъв ще му е нрава.Кой знае,всяко дете си е различно и точно затова мисля,че нямаш поводи за притеснения.

 Аз не разбрах от какво точно се притесняваш - от това, че детето ти не обича всеки да го мачка и целува или от коментарите на отблъснатите " ухажори"?
 Мисля, че детето постъпва умно - с тези болести - к'ви целувки, к'ви пет лева.
 Остави детето само да си очертае границите и уважавай избора му. Много правилно постъпваш.

Аз също не обичам да ме мачка и целува кой да е. Както и детето ми не обича. Също не е агресивен, напротив - много контактен и голям бърборко. Към нас е много любвеобилен, но ....някъде навън непознати да го мачкат....ако не той, аз бих се възпротивила. Мисля че е нормално да си имаме лично пространство.

Не го насърчавай, всеки човек е различен.

Дъщеря ми дори на нас не позволяваше да я прегръщаме и целуваме до скоро, сега от време на време  иначе е контактна, даже прекалено, закача се с непознати хора, на някои деца позволява, рядко, но като цяло усети ли, че ще има прегръдка/целувка се изпарява.

А със вас и близките/баби,дядовци..../,как се държи? Позволява ли да го докоснат, прегърнат! В смисъл, дразни се от такава близост само от непознати и не чак толкова близки хора, или от всички, в т.ч. и вас!

Мойта щерка е същата, само дето не говори и единствения й коментар при такъв опит е "не, не, не, не, не". Това обаче не ме притеснява изобщо - детето има чувство за лично пространство и аз го уважавам.
Големия е точна противоположност и бая зор видях, докато го науча да не взима нищо от чужди хора и да не ходи при тях, така че предпочитам поведението на ситната.
А коментарите ... обясни им на коментиращите да си гледат техните деца, не твоето.

Хора и моята щерка е същата не само с непознати но и с най - близките. Вчера беше наказана точно за това защото се държи адски зле с баба и с която живеем заедно и която я обожава / при това носи нейното име /.Държи се много зле не дава да я гушне , да я цунка дори да и говори вече не знам какво да я правя. Баба и беше подготвила изненада / лакомства / и искаше да и се порадва но тя отсяка "не ми говори, махаи се от тук"  жената се разплака и се прибра вкъщи а на мен ми стана адски криво но нищо не мога да направя.

Като бяха малки, нямаха нищо против да ги мачкат и разнасят други хора. Или пък да ги ухажват други деца. Сега са малко по-резервирани. Аз самата също не харесвам дори и близки роднини или приятели да ми се врат в лицето.

reme все едно описваш нашата малка кака. Рада никак не обича тактилни контакти. Дори аз да я гушкам  Само когато тя прояви желание и гушкането продължва 2 сек. . Виж откакто се роди бебчо се сети че е хубаво да я гушкам, но това важи само за мен. Чужди хора не допуска до себе си, което според мен е правилно. И аз  съм такава, предполагам, че това е наследствена черта на харекера. Ако някой познт се опита да ме докосне по време на разговор моментално се оддръпвам (неща като хващане за предмишницата, потупване по рамото направо ме "изкарват от кожата")

Според мен е нормално детето да си пази личното пространство и да не харесва да го гушкат и целуват всякакви хора. Иво също напоследък е по-резервиран към възрастните. Освен това държанието му зависи и от настроението му в момента.

Нормално и здравословно е да пази личното си пространство, и изобщо не е притеснително. Бих се притеснила, ако търси контакт с други хора(особено възрастни) по-интензивно.
Нашата дъщеря е контактна, но също има периоди в които не иска никой да я гушка/целува/мачка.Ами те са си хора, не може винаги да са в разположение за глезене, все пак. А коментиращите че не е нормално да си гледат работата
Лично аз не обичам да ме прегръщат/целуват, много рядко се случва и то основно когато аз съм инициатора(е, детето не влиза в сметките-за него винаги съм насреща )

Според мен няма място за притеснение. Всички деца са различни, едни обичат да са гушкани и мачкани, други-Не.

Дъщеря ми не обича да ходи при никого, освен при нас с баща й. Тя дори и не разговаря с всеки, но мисля, че това е период в който е много срамежлива и се крие.
Хорските приказки ги остави и се води по детето.

Мисля, че е нормално. Нямам представа как би реагирал моя син - просто не му се е случвало такова нещо... говоря за "нападение" с цел непотърсени прегръдки от възрастен. Децата на неговата възраст, които го прегръщат, са му достатъчно познати и близки - и изпитва ... ами, амбвивалентни чувства към тази проява на обич - в смисъл, приятно му е да ... са му приятели и да го показват, но в същото време се и страхува - напълно резонно, често при тези упражнения и двете деца губят равновесие и се озовават изпопадали на земята. В такъв смисъл този страх е напълно оправдан - все пак не го спасявам... а по отношение на възрастните и големите деца - амиии... трудно ми е да си представя голямо дете, дето ще вземе да напада да прегръща бебе. Общо взето или ще се старае да ... страни от това чудо на природата, или ще му остави инициативата - което е инстинктивно приложена правилната реакция. Възрастните просто до такава степен са станали роби на наслагваните у тях задръжки и... "задължителни" модели на поведение, че просто отдавна са подтиснали тези рефлекси. Правилния подход при среща с малко дете, куче, коте... или каквото и да е друго живо същество, което не е възрастен човек, е да бъде оставено то да се приближи... да не му се обръща внимание, да му се даде време да "разучи", да подуши, да разгледа... само да прецени дали, кога и как да се приближи. Да преодолее първоначалния си страх и недоверие, да придобие спокойствие и увереност и чак тогава да се стигне до контакт - с очи, а физически - чак по- късно и то по инициатива на "малкия". Всяко различно нещо се тълкува от малкия човек, от кучето, от котето или каквото и да е съществото, с което искаме да осъществим контакт, като агресия. Възрастният човек е доста едро същество, високо и за повечето същества изглежда като потенциално опасен. И ако вместо да го остави да се успокои и да го... "провери" се приближи с нахилена зъбата физиономия, разтворени лапи и боен вик, определено не може да очаква насрещната страна да реагира с ентусиазъм. Това е все едно котка да се опита да се сприятели с мишка, като скочи отгоре й. Не децата са страхливи, възрастните са неадекватни.

не мисля,че има за какво да се притесняваш!и в никакъв случай не насилвай детето,то има право само да прецени.има право на лични предпочитания,има право на лично пространство.
аз също не обичам нахални и неадекватни възрастни,въпреки че вече не съм дете.
а темата за идиотското поведение на някои възрастни и безкрайна...те са виновни,не детето.
а и всеки човек е различен,не може всичко да се държат по един и същ начин.