Постещи, пируващи, с дечицата летуващи - в 124 арабска тема сте добре дошли !

  • 42 457
  • 742
  •   1
Отговори
# 225
  • Варна
  • Мнения: 1 078
Хи хи привет лютеничке, твоят нов ник ми подейства ободряващо и огладняващо, аз много обичам лютеница особено едро смляна, сега освен да те хапнем друго не виждам ,  Mr. Green. Ако всички последват твоят пример темата ще се изпълни с ястия ама няма лошо аз съм ЗА с 10 пръста  Peace

Миг честита Ви радост и попътен вятър на младоженците в морето на живота   bouquet

Бай и да ви е слънчев денят !

# 226
  • Varna
  • Мнения: 2 605
Кой беше Лютеничката бе newsm78
Я кажи на кака си Делта. И да ти е честита новата машинка, със здраве да си я ползваш  bouquet Grinning

# 227
  • Мнения: 171
Хадил, като ти 4етох историята ми изникнаха много въпроси, ще се радвам да отговориш ако имаш време и желание...Разбрах 4е си посетила родината си за първи път като възрастен 4овек...искм да те питам през вси4ките години дале4 от нея как си поддържала иденти4ността си на ирак4анка, и високо ниво на арабски....Имам познати в подобно положение, обикновено българския език им е по добър *като език, на който са полу4или образованието си*...също ми е много интересно 4е и езикът на тялото им е определено български, рязко се разли4аваха по жестове и мимики от свои сънародници отраснали в собствената им страна...освен това ми е любопитно как видя Ирак, родината, за която само беше слушала дотогава..какво по4уства като стъпи за първо път на иракска земя....Май станаха доста въпросите, но ще ми е безкрайно интересно ако намериш време.
  bouquet
Ейййй лютеничке, към какви хубави спомени ме връщаш ! Аз съм емоционална доста, но това което ще напиша е без никакво преувеличение. Пристигнах в Багдад на 26.02.2005г. - точно вечерта преди 25-ия ми рожден ден. Няма да описвам перипетиите по пътя. Привечер преди да стигна у дома пътувахме покрай река Тигър, която разделя Багдад - не можете да си представите толкова красив залез. Нямаше нищо общо с познатите огнени цветове - тук водата и небето бяха в такъв неземен нюанс на лилавото, че трябва наистина да си влюбен в това място, за да видиш магията. Направо не можете да си представите, момичета - бях си у дома, с всяка клетка на тялото си и всяко импулсче на мисълта си - аз си бях у дома.
Как си запазих иденичността и езика - ами да е жива и здрава мама. У дома се говори на арабски, а освен това от много малка майка ми ме научи да пиша и да чета на арабски. Спомням си като бях на 10 години веднъж се бяхме разговорили с брат ми за това какви книги чета (брат ми е 9 години по-голям и също като майка ми никога не се е налагал за това какво да чета, какви идеи да имам - важното за тях беше тези идеи да не се отклоняват от общочовешката ценностна система), та както си говорехме, аз съвсем спокойно си ползвах някои български думи, когато беше трудно да се сетя за арабска. Майка ми пържеше кубба (арабски специалитет) в кухнята и дойде до хола, държейки решетъчната лъжица. Изглеждаше свирепо  hahaha като каза: "Никой в тази къща няма да говори български. На когото не му харесва, да си хваща пътя." Ние направо се свихме двамата (а брат ми на 19 си беше голям мъж, ама се сви като мен  Joy). И се започна едно чудо. Като трябваше да кажа нещо и не знаех думата (а вярвайте като трябва да обсъждате литературно произведение или да обяснявате мнението си по даден въпрос наборът от думи се различава много от ежедневния език) започвах да търся по речниците. Нямаше арабско-български речник, затова превеждах през руски, френски или английски, а после питах и за най-подходящата дума от намерените преводи. Така си обогатих езика. След години като си разлиствахме стари тетрадки с брат ми и разни грамоти, осъзнахме защо майка ни така реагира тогава. Хубаво е да гледаш как децата ти се развиват интелектуално, печелят награди със стихове и проза, отличници са в училище, но е тежко синът то да излива емоциите и мислите си на френски, а дъщеря ти на български, когато те си имат роден език много по-красив и много по-богат от други езици. Беше много интересно като слушах музика - запомнях текста и се опитвах да използвам научените думи в речта си - представете си картинката, да опиташ да включиш възвишени поетични слова като си разказваш ежедневието....  Joy
Иракското самосъзнание на майка ми е толкова силно и така дълбоко вкоренено, че ние нито за миг не успяхме да се приспособим напълно в България дори за 24 години живот тук, аз винаги чувствам, че това не е моето място. Преди време започнах да пиша нещо по подобна тема и най-добре е да дам част от текста - ще отговори най-добре:
.....За мен родината не е мястото, в което съм родена биологически – аз бях родена в Алжир, родината е там, където е роден духът ми, там откъдето съм, а аз определено бях от Ирак. Осъзнаването на факта, че съм от Багдад дойде по-късно, но иракската ми принадлежност беше факт – част от целия ми съзнателен и несъзнателен живот. Това беше една идея до такава степен материализирана в съзнанието ми, че се беше превърнала в истина. Макар да знаех заблудите, макар да съзнавах идеализма и глупостта на вярванията си и възприятията си аз не можех, а по-точно и не исках да ги променя. Странно беше навръх цялата мизерия на държавата и обществото, да продължиш да се гордееш с произхода си. Не си мислете, че това е евтин популизъм или поетичен патриотизъм – това е самата истина... аз наистина бях луда, а и все още съм по отношение на това каква съм и каква искам да бъда. Макар да бях отгледана в сляпа обич към Ирак, с изграден идеален образ на родината, в по-зрелите си години моята национална принадлежност се превърна в съзнателен избор. Аз избрах да бъда иракчанка по силата на любовта и логиката. Странно е да се намесва здравия разум в неща като тези, но понякога е необходимо, защото не може да се обясни по друг начин......

Някой от компютърните специалисти може ли да ми каже, защо цялата страница на сайта ми се отваря с такива ситни букви, че едва виждам какво пиша.

Последна редакция: чт, 10 сеп 2009, 10:50 от hadil

# 228
  • Мнения: 550
Лютеница, добре завърнала се  newsm51 Ама вкусен ник си избрала – препечена филийка с лютеница, сиренце и чаша чай – най вкусната закуска   chef Rolling Eyes

Хадил, за теб и майка ти bouquet Hug  bouquet 
3а малките букви,  пробвай с комбинация от клавиши – “Ctrl“ и “+“
това има ефекта на Zoom in,а обратната “Ctrl“ и “–“ на Zoom out (или директно от ToolBar > View > Zoom In/Zoom out)
Ако не помага, може да е проблем с настройките на профила.

Астарта беше питала за албума – всички сме един потребител, Миг ще ти даде името на потребителя и паролата. И влезеш ли, ще видиш, че всяка от нас е качила снимки в отделен албум със съответния ник. По всяко време може да качваш или триеш снимки от своя албум.
Вие с Хадил не прописахте ли заедно?

# 229
  • Мнения: 171
благодаря за съвета - оказа се, че са ми сменили настройките моите помагачи тук. иначе пробвах със зум, но не ставаше. като каза настройки, че се сетих да пипна и там, а и да ги питам какво са правили... е те това е - много маймунки на един клон. а аз не знам кога прописах точно, ама май нямам 5 теми, така че ще чакам за албума.

# 230
  • Мнения: 2 159
Беба-момо, благодаря за разяснението  bouquet. Аз си спомням добре, че с Хадил прописахме заедно в темата, защото тя се включи с отговор на моите въпроси Simple Smile. Това беше в 121-ва тема, така че се надявам скоро и ние да гледаме вашите снимки Hug.

Моля се пътуването на Марси да е безпроблемно, както и бедствието в Турция да не донесе повече жертви Praynig

Мигче, булката е много красива. Дано е и два пъти по-щастлива Peace

# 231
  • Мнения: 418
3дp  момичета, аз писах и в нашата тема, и в магребската, но и тук да кажа (БЛАГОДАРЯ Bu за позитивната енергия ,к/о прaщете на Марси)...говорих c Heя сутрина в 6:45..бяха на път за автогарата, после пак се обадих - чака метрото..и когато за пореден път я притесних милата жена , вече бяха на летището ...чакаxa полета,к/о e сега ...тя каза към обяд 12 ...Предполагам ,че са излетели ...Лек път...Скоро ще чакаме новини от самата нея от Тунизийска земя  ...Благодарая ви още едн път  Hug Praynig Peace

# 232
  • Мнения: 52
зна4и и аз ще ви видя скоро от 121тема съм при вас Simple Smile                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    hadil-БЛАГОДАРЯ ТИ,златна си. :       bouquet                                                                                                                                                                                                                                                дала-  bouquet                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Последна редакция: чт, 10 сеп 2009, 15:44 от bena-bela

# 233
  • Мнения: 3 803
Момичета пак съм на линия Hug ,сега отивам да чета . Wink

# 234
  • Мнения: 171
Дееееееесииииииииииии - липсваше ни. Как си, как са койотчетата. Целувки от нас.

# 235
  • сред маслини и портокалов цвят
  • Мнения: 1 318
bz , благодаря за инфото за Марси!  bouquet Радвам се че е добре, ще чакаме новини от нея.

Деси, привет! Hug

Мигче, много хубави младоженците! Нека са щастливи!
А твойте кулинарни произведения са впечатляващи!

Ние пътуваме другия петък, иншалла! Взехме последните 2 места-Карумче ще пътува в багажника Laughing Или пък татко му Mr. Green Много хора пътуват заради края на Рамадан.
Съвсем навреме ще се приберем.
С подаръците привършихме вече, заемат ми половината хол. Уж само за децата, пък после и за жените... Отделно имаме и нашия багаж, и количка, и стол за хранене... Не ми се мисли...

Астарта, Хадил, Бела, надявам се да ви видя снимките преди да замина, щото сирийския нет е малко "особен", ма да не почвам пак, че ми се плаче като се сетя за него. Мъкаааа! Simple Smile

# 236
  • Мнения: 3 803
ясмин с коя фирма ще пътувате  newsm78 ,защото и майка  и татко ще пътуват тогава ,може и в един автобус да сте  Grinning

хадил добре са.Големите вече тръгнаха на училище , дребното дивее. Laughing

С голямо закъснение -честит рожден ден Варти-много,здраве ,щастие  и любов и честито за приема на сина на алвера

миг след малко ще погледна и  аз твоите снимки,че качвах снимки на майка ,а както беше споменато,тук нета не е идеален Mr. Green

Сега отивам да качвам снимки,който иска след малко да погледне .

# 237
  • сред маслини и портокалов цвят
  • Мнения: 1 318
Деси, с Ал Ганам. Тръгват от Централна гара.
Браво на ваште, че ще ти гостуват. Сигурно много се радваш.
Аз днес цял ден навивах майка ми да пътува с нас, или да дойде през октомври. Тя много се притеснява за дядо обаче, който живее с нас, кой щял да го гледа. Пък той е съвсем здрав, Слава Богу, цял ден е на вилата. А и татко, и брат ми ще го наглеждат.
Та ще продължавам да я навивам.

# 238
  • Мнения: 3 803
Деси, с Ал Ганам. Тръгват от Централна гара.


Няма да сте в един автобус,те ще са с Зейтуни,но по границите може да се засечете.
Качих снимките.

# 239
  • Мнения: 7
Здравейте и от мен!
Нямах много настроение за писане тези дни-имам ужасни болки в кръста и ходя превита на две... ooooh!
Хадилче-Златна си да знаеш!Моля ти се от сърце да ми помогнеш!Кажи ми какво се слага на оризеното тесто на Кубба.Моят мъж много обича,но аз не знам освен варен ориз какво с слага-добре че спомена-така много ще го зарадвам!
За пълнежа знам-кълцано месо,бадеми и стафиди.Поправи ме,ако бъркам........ей,много ще се радвам,ако се науча да го правя!
Поздрави и целувки за всички! Hug Hug Hug

Общи условия

Активация на акаунт