КГО 2008 6-та част

Честит рожден ден на Вероника! Клото, нека е жива и здрава, и мноооого радост да ви носи!  
Моето момче си седи в количката, докато го возя. Ако спра иска да ходи и вече е доста трудно да го сложа обратно. Но и на това му намерих цаката, той крещи, а аз си го закопчавам, и като тръгнем човекът млъква
За водата - чиста вода не иска И аз разреждам сок. Преди по 50мл., а сега вече по30мл. и до горе вода. Тенденцията е към намаляване на сока до пълното му премахване. Инсаче изпива по около 150-200мл. На фона на вашите направо си е нищо Обаче си пълни памперса, така че съм спокойна.

За събитията отпреди година започнах да се замислям още преди да подхванете темата. Капучино, първото раждане няколко години ми беше ОУД, в който се появи сина ми. Не разбирам как е възможно второто да бъде до такава степен различно, нали тялото е едно и също, процеса е един и същ. Нищо, че е второ, минало е толкова време, че пътищата отдавна са затворени  . Както и да е. Припомням си с огромно вълнение, топлина и усмивка всичко, което ми се случи на 18-ти миналата година. Леките безболезнени контракции пред компютъра у дома, по малките часове; пробуждащият се отвреме навреме съпруг, измърморващ да викам когато трябва да тръгваме и пак заспиващ, светлината на утрото, когато реших, че е време да тръгваме и все пак минаха 2 часа докато се организираме; пътят до Сливен и усилващата се вече болка, та се хващах за дръжката на вратата; посрещането в Родилното и милите усмивки и тихи гласове на акушерки, санитарки и лекарка; спокойните им думи в опит да ме успокоят и окуражат, толкова ми помагаха да запазя присъствие на духа и да се справим заедно с тежката работа, която ми предстоеше; събитията в Родилна зала са ми в мъгла, не знам защо, може би съм била прекалено концентрирана в това, което върша; помня топлата ръка и нежния глас на лекарката, седнала отляво до мен и вика на акушерката "Ето я, спри да напъваш!"; плача, след който и аз се разплаках (и в момента плача  ); минутка по-късно я сложиха на корема ми и аз повтарях на наобиколилите ме жени "Нали е много красива! Най-красивото бебе на света!", с което те услужливо се съгласяваха  ; също толкова милия анестезиолог, приспиващ ме за няколкото шевчета и събуждането след 10 мин., когато видях над мен мъжа ми, сияещ от щастие (пуснали го, нямаше други родилки) и го запитах без да търся отговор как е възможно толкова много да обичаш някого, когото току що си видял за първи път; едва тогава забелязах обстановката - Родилна зала беше нова, уютна, чиста и слънчева голяма стая в резеда и докато пусках смс-и и говорех по телефона следващите 2 часа, гордият татко отскочил до Била и прати 2 огромни торби с ядене и пиене (само за мен, какво и колко е имало за персонала до днес не знам.......а бях поискала парче пица  );как ми се свиваше сърцето следващите 24 часа, гледайки другите мами как кърмят бебетата си, а моето в Микропедиатрия поради нагълтване с околоплодна течност и упорито повръщане; час по час се вмъквах в бебешкото отделение и заставах на вратата на стаята с моето бебе, докато някоя сестра не ме види и с разбираща усмивка ми викне да вляза да я помилвам и постоя при нея; накрая се смилиха и ми я докараха с уговорката да я наблюдавам непрекъснато (има си хас, аз не можех да откъсна поглед от нея) и ако има нещо тревожно да ги викам веднага; първите ни дни само двете заедно, без кръжащи превъзбудени близки и роднини, опознавахме се взаимно; пътят ни до дома, беше тиха топла есен, спряхме в горичка край пътя, за да сме още малко само четиримата, да се запознаят на спокойствие тати и батко с новия член на семейството.......невероятни спомени  .

Много дълго се получи, затова включванията по темите ще оставя за друг постинг.

Алис,    , много добре си го описала, направо ме просълзи и мен. Да сте живи и здрави цялото семейство.

Изследванията на Цвети са ок, педиатърката каза, че са перфектни, диагнозата за розеола се потвърди.
По отношение на возенето в количката и при нас е много трудно - много бързо й писва да се вози и се изправя, обръща се в количката и протяга ръчички да я извадя. За сега успявам с бисквитка или вода да я задържа за още малко вътре, но не знам до кога ще успявам по този начин... Не знам какво ще правим зимата, няма да можем да правим дълги разходки, явно...

Здравейте мили мами
Благодаря много за пожеланията за малката ни госпожица тя горката е болничка, макар че днес е осезаемо по-добре и вече имаше апетит На РД не спа цял ден и в 20.00 вече се беше вкиснала якооо... едва успяхме да направим няколко снимки с тортата, на които си личи, колко е на кеф Гостите ни, които бяха поканени към 6.30-7, дойдоха към 9... освен майка ми де.... адски много се ядосах ама какво мога да направя...  Аз цял ден се притеснявах за малката... как е, лекарства давах, мъчих я... абе мазалооо... Та така мина първия РД на малката
Снимки ще пусна малко по-натам, да се организирам, че и на лекции вече трябва да ходя
Днес бяхме на консултации и Алекс е 9400 и все още 78 см, но според мен вече не могат да мерят малчовците вярно, защото Алекс специално само се върти
За спомените около раждането Ми и аз като Алис родилна зала я имам само като неясен спомен... еуфорията около малката само е ярка все още Ама наистина тогава ми се видя най-красивото бебе... и ме гледаше така мило ( макар че горкото едва ли е виждало нещо)... сега като гледам снимки пак ми е сладичка, но мнооого се е променила
И ние имахме розеола ама беше преди около месец, но и на малката педи и моята лична, която също е педи ме убеждаваха че е алергия кум нурофена... е сега като имаше малката Т я свалях с Нурофен... как така вече не е алергична към него не знам 
Вода пие вече доста, а колко обича да си играе с шишетооо Аз й оставям шишето на масата без капачка и тя си пие когато реши... доста често полива наоколо и маже с ръце
Другоооо... лелеее
Честит Рожден Ден на малкта Мис Каприз, Вероника! Пожелавам безгрижно детство и да расте здрава, умна, красива и умерено послушна за радост на мама, татко и батко
 

Хайде и аз да разкажа тогава
Миналата година на 11.10 вечерта ядох просовутото прясно зеле от което няколко часа по късно се появиха леки но поносими болки  Та на 11.10 към 21-22.00 почна да ми пада тапата и до късно си писах с вас и тичах до тоалетната да видя какъв цвят точно е и продължава ли да пада Болки (които стана ясно твърдях до последно че са от зелето) започнаха към 2-3 през ноща.не обърнах внимание стисках зъби защото бях решила че ще празнувам моето РД на 13.10 и тогава ще раждам.Сутринта станах направих закуска и кафе, кума дойде на гости хапнахме.Аз лекичко си се свивах в кухнята от болки ама стисках зъби нали няма да раждам още Мъжа ми беше на работа но го помолих да остане да гледа Дени че беше неделя а на мен ми лошо от зелето и не мога да се занимавам.Изкъпах се, полежах и естествено през цялото време пишех с вас, лепих лепенки с детети, играхме си.Залъгвах се и си самовнушавах че не раждам до 16.00 повече не издържах а и мъжа ми ме убеди че най добре е да идем до Шейново.Добре че беше неделя и нямаше движение.Пристигнахме за 5 мин.Качиха ме за тонове а мъжа ми се върна за личната ми карта.На апарата не показа родилни контракции, казаха ми че ще ме прегледат и ще ме пуснат да си ходя и аз щастлива чаках.Лекарката ме прегледа и ме погледна ей така  8 см разкритие давай на бързо в родилна и така ме приеха 17.10 и 17.40 Деа се роди.
Та така ето го мойто раждане никой не ми повярва като почнах да звъня всички бяха учудени.никой не знаеше че сме в болницата защото просто нямахме време да се обадим на някой.изобщо срам че съм раждала веднъж

Параход, Мира кротува в количката. Е, относително, има моменти на мрънкане и извиване в коланите. Дори успя на няколко пъти да се осводбоди и изправи. Но това са по-скоро изключения, обикновено е кротка и загледана наоколо. В магазините й е особено интересно, не прави бели.
Майли, моето пие малко вода - от 60-70 мл до 0. Но тя много суче, та едва ли може да е ориентир. Сокове не съм й предлагала, нямам причина. Беше споменала за притеснения, свързани със запек. Подходящи храни не мога да ти препоръчам, не сме имали нужда досега и не съм запозната. Но ти писа, че Мишето е прояла овесени ядки, а те регулират стомаха, би трябвало да й помогнат.
Бидапет, да ти кажа се насълзих, когато разглеждах снимките не Деян с костюмче и папийонка - малък мъж 
Трикс, каква манекенска визия извади  . А Рая все едно видях за първи път, толкова е пораснала, различна.
Меги, браво за хубавите изследвания 

Какво ядем: сутрин - около 200 г попара/ядки/кус-кус; наобяд - зеленчуково или месно пюре, 150-200 г; следобяд - плодове, не знам колко тежи 1 праскова или круша; вечер - каша с пасирани/настъргани плодове, 200-250 г. Кърмата междувременно не знам колко е.

Накрая да разкажа как сглупих и изложих на риск детето си. Бяхме на гости на свекърите, решаваме следобяд задачи с Дидо в кухнята. Останалите спят, а Мира пуснах да ходи насам-натам, убедена, че съм затворила вратата за навън. Тя се изгуби по едно време, но реших, че е в другата стая, където бяха играчките й, пръснати на пода. След 5 мин. чуваме писък отвън и тишина. Скочихме с Дидо, изстрелваме се навън и........нищо. Оглеждам във всички посоки, но не я виждам, а тя не се чува. Изпаднах в ужас, защото знаете колко опасности има в двора на една селска къща за малко дете, камо ли за едва пристъпващо, нестабилно бебе. Започнах да повтарям като в транс "Къде е детето, къде е детето" и да се щурам като побъркана, докато Дилян не я видя. Пред входната врата на къщата има циментова веранда, която е вдигната от околните също циментови пътеки, водещи към цветята и тревата на около метър. Мира беше тръгнала след котето (малко преди това се случи същото, но аз бях с нея) и паднала от това своеобразно стъпало, високо метър, с главата напред. Не знам кой ангел е бдял над нея, но беше попаднала и се заклещила в основата на една машина за мелене, беше сгъната между винкелите, служещи за крака на машината. Спуснахме се и двамата, а аз в паниката си изкрещях на Дидо да се махне (впоследствие разбрах, че жестоко съм го наранила, но тогава не разсъждавах  ). Извадих я, веднага изплака, огледах я отвсякъде, дори нямаше зачервено  . Остана ни огромната уплаха, опитах да се извиня на сина си и да му обясня защо така съм реагирала. Тя самата като че ли веднага забрави, не знам. Нямам абсолютно никакво извинение, оказах се най-голямото зло за дъщеря си. Поне в онзи момент. Опитвам да не мисля какво можеше да се случи, но не успявам.
Не знам защо разказвам това. Може би съм свикнала, че тук всичко си споделяме. Или за да ви светна червена лампа (не че вие не си знаете) каква отговорност носим и колко са беззащитни мъничетата ни без нашия ясен разсъдък и непрекъснато, 24-часово внимание.

Ели, дано бързо се отърсиш от неприятните емоции. Следващия рожден ден ще е ок, ей го не остана и година  . Помня как бременна ходеше по изпити, и то държавни, сега пак хукваш по лекции, с бебе и бременна  .
Гери, що срам бе, всички си мечтаят за раждане като твоето 

Алис, много страшно ми прозвуча, слава богу, че е добре Мирето... гушкайте се и незнам какво да кажа, с баткото си го изприказвайте всичко дето ви е минало през главите в този момент... Целувки от нас!

Храненето на моята хубавица ме докарва до депресия мен... въртя се в омагьосан кръг непрекъснато и нищо не става... аман  ...

Привет и от нас  
Честито на Вероника и Йоана, да са живи и здрави и много щастливи момиченца    

Малко диагонално минах последните две страници,но да кажа и аз за водата-пие по няколко глътки на ден, да кажем че стига до 50-70мл, но тая цифра е непотвърдена,защото голяма част от водата е и по блузата му. Не давам сок, нито разреждам, веднъж опитах-но Момо не хареса тая работа
За количката...-носим Момо и я бутаме, в нея слагаме играчките, дрехите за преобличане, храната която отварям и изхвърляме....все такива тежки неща  
Софи, за храненето те разбирам много добре, Момчил отказва всичко- дори и обикновени бисквити,признава само кърма
Опитала съм всичко-кухня-и първа,и втора група, домашна храна,нашата храна,пюрета,каши...Един овес само яде...и коричка хляб

Но пък тежи, качва...и недоумявам от къде, освен от кърмата -няма от какво друго...Затова не се и притеснявам, само дето ми се ще да яде нещо нормално ,не само мляко...
Алис, представих си всичко...добре че сте се разминали "само" с уплаха...вечно съм на щрек когато притихне Момото.

А сега да похваля моя мушмул-вчера два пъти мина коридора вкъщи сам и влезе  в дневната без да падне...

Преслава също не е фен на водата, дори и купих чаша с накрайник, ама с желание е пила 2-3 пъти като и беше зле. Пак така 2-3 пъти е пийвала по 20-30мл от чая на приятелчето и по количка Валчо. Ама онзи ден... пия си аз сокче в кутийка и тя ме гледа едно настоятелно такова.., подадох и и тя като засмука Доста си пийна и то без капчица да разлее!

Спомних си, че миналата година като получих първата контракция реших, че ми се ходи до тоалетната, отидох и естествено нищо не свърших, хванах си чантичката и отидох до аптеката да си купя слабително прахче 

Благодаря на всички за пожеланията! Виртуална почерпка:
http://bglog.net/ClientFiles/5214c65f-f53c-4a6f-8cb8-4b8fd6c60566/ТОРТА.png

Снощи празнувахме семейството, днес ще е същинският купон. Заведохме я в едно фото да я щракнат, накипрена като за снимка, нооо.. Тя имаше друго мнение по въпроса (не ми се разказва какъв цирк бяхме) и днес ще правим нов опит.

Алис, ужас! Добре, че не се е случило нещо по-страшно. Синът ти  ще забрави обидата, ще те разбере, като поговорите.

Алис, направо изживях ужаса ти. Незнам направо как не ти е спряло сърцето да видиш малката бубка във винкелите. Дано баткото да разбере, защо една майка се държи така в момент на паника. Със сигурност ще го проумее един ден, когато има собствени деца.
Алис, разплака ме с разказа ти за раждането. Толкова красиво си описала всичко. Аз понеже най-редовно пиша набързо или с една ръка и не успявам да се изразя както ми се иска.
Благодаря ти, че ми обърна внимание за запека. Купих й млечна каша с пълнозърнести овесени ядки и много я харесва. Та май е по-добре положението вече.
Мишето вчера изпи към 90мл. Вода със сок. Пробвах различни варианти, но пие повече когато й дам от обикновена чаша или от шишето с минерална вода. Хм..

Нелка, не помня дали ти го казах предния път, но Рая толкова е порастнала, че все едно никога не съм я виждала преди. Пускай й снимчици по-често!

 На майките със злояди деца мога само да пожелая търпение. Ще отмине сигурно тоя период, но никой не знае кога. Аз съм била такова чудо, сега ям почти всичко. Нямам опит с капризи в храненето на деца, но ми се искаше да мога да ви кажа нещо полезно.

Алис, направо настръхнах докато четях, добре, че сте се разминали само с уплаха.... малкия дявол е било..... Много преградки за Мира и теб от нас 

Алис, съчувствам ти от все сърце! Миличка било е ужасно за тебе! Дано по бързо се отърсиш от уплахата. А ти си била една скрита поетеса! Как си описала раждането - супер! Чудесно е че имаш такъв спомен. Както знаете при мен ен беше така, за това няма да разказвам! Гушки на всички в това дъждовно време.

http://dnes.dir.bg/2009/10/03/news5167851.html

Госпойце, ние сме в същото дередже - бутаме си количката досущ като вас, а джедайчето гушнато в мама рита с крачета и се смее с глас.
За храненето - тожже, яде 80% и нагоре кърма.

 За храненето – говорих си една приятелка. До една годинка основното хранене е кърма, а това на възрастите е допълнение към кърмата. След една годинка се обръщат нещата едно по едно. Първо започваме да заменяме обедното кърмене с наше си хранене, после следобедното и сутрешното кърмене.
Но сега е важно да им предлагаме на бебчовците на често и по малко. Забелязала съм, че Олег има апетит когато сме навън – ако му дам хлебче, бисквитка или някакъц зелечук си хапва по няколко хапки . А за плодовете да не говорим – отваря си широко устата като на пиленце за грозде, круши, и руги подобни сочни и сладки.
И друг акцент в храненето – кгогато сме с татко му на масата трябва да си хапваме с желание, с апетит. Масата да е приятно и уютно място за бебо. И чак когато минат няколко минути и бебо прояви интерес, тогава да му предложим храна от нашата, а не на всяка цена да настояваме да си хапне. Преди дни забелязах, че като ядохме супа, предложих на Олег троха хляб натопена в супата, не я щя. Предложих му с моята лъжица супичка и той с голямо желание я пое. И така няколко лъжици супа, в които слжих и по залъче хляб.
И той наддава не с много, но кърмата вече трябва лека полека да отива на второ място.

Алис , гушни го малкото слънчице. Душичката тя, миличка, приключения е търсила!

Понеже не съм чела няколко страници, искам да поздравя всички мами и бебета, които вече имали най-трепетния момент в живота Първия Рожден Ден!
Бъдете живи и здрави, живейте в хармония и не забравяйте ден, в който да кажете/покажете да малкото слънчице колко е обичано.