на Момчил,Калоян и Андрей 
Да сте живи и здрави и много много щастливи 
- Публикувана: 28 авг. 2009, 09:18 ч.
- Последно мнение: 2 ноем. 2009, 16:00 ч.
КГО 2008 6-та част
Ех, колко съм изпуснала... Честит Рожден Ден на всички малчовци, които съм изпуснала! Много щастлив и весел живот да им предстои, на мамите им също! 
http://www.youtube.com/watch?v=blypORq3HMc
Много здраве, любов, всичкото щастие на света и подаръциииииии!
Майне диване не ме оставя за секунда даже, нито ходи, нито пълзи, ама иска да е навсякъде и всичко и почна с претенциите и тръшканията. Показа си жилото малкия скорпион
. Но пък ми е толкова сладка и така ме забавлява... Шушопинка, какво друго да кажа! 
И естествено, специално за нашия палавник Момо, за Калоян и Андрей!
http://www.youtube.com/watch?v=blypORq3HMc
Много здраве, любов, всичкото щастие на света и подаръциииииии!
Майне диване не ме оставя за секунда даже, нито ходи, нито пълзи, ама иска да е навсякъде и всичко и почна с претенциите и тръшканията. Показа си жилото малкия скорпион
. Но пък ми е толкова сладка и така ме забавлява... Шушопинка, какво друго да кажа! 
Честит Първи Рожден Ден на Сияна, Момчил, Калоян и Андрей!! Да са здравички и послушни, да радват много своите родители! 
Вероника вече има 10 зъбчета, два от които кътници. Очаквам още два да пробият всеки момент. Започна да хапе, просто е неконтролируема. Преди няколко дена ме ухапа над гърдата - стиска и не пуска. Щях да умра, нямах сили да извикам даже.
Днес пък ухапа батко си по ръката. Добре, че бързо го пусна, така го беше награбила...
В Клюкарника има една тема, в която библиотекарка моли за помощ. Имат нужда от над 300 книги, за да запълнят бройката, иначе ще затворят читалищната библиотека в селото. Ако някой има желание и излишни книжки, без значение на каква тематика, нека ги прати. Не трябва да се затварят библиотеки, а и бройката не е голяма. Аз днес или утре ще пратя един колет.
Вероника вече има 10 зъбчета, два от които кътници. Очаквам още два да пробият всеки момент. Започна да хапе, просто е неконтролируема. Преди няколко дена ме ухапа над гърдата - стиска и не пуска. Щях да умра, нямах сили да извикам даже.
Днес пък ухапа батко си по ръката. Добре, че бързо го пусна, така го беше награбила...В Клюкарника има една тема, в която библиотекарка моли за помощ. Имат нужда от над 300 книги, за да запълнят бройката, иначе ще затворят читалищната библиотека в селото. Ако някой има желание и излишни книжки, без значение на каква тематика, нека ги прати. Не трябва да се затварят библиотеки, а и бройката не е голяма. Аз днес или утре ще пратя един колет.
Ехааааа пак е октомври и пак ни е едно приповдигнато,а кога измина тази година 
!!!!
Честит първи рожден ден на Анди,Момо и Калоян!Скъпи деца растете весели,засмени,палави и щури!Бъдете голяма радост на мама и тати!
Борянче,Тони,Ариана !Весел празник мили майчета!
Клото и ние сме с 9 зъба единят от които кътник,сега и другия е на зор,та сме точно както си го описала ти.Хапе и стиска чак със злоба,въпреки че едва ли е така де.Понякога ме напушва на смях от физономиите дето ги прави,ама понякога болката е толкова силна че чак извиквам
.
И Весето вече проявява характер и се огъва и вика,като линейка е
.Без спиране крещи със всичка сила,направо ни побърква.Баща и си е вкъщи тия дни и ми вика "Ама туй дете защо така крещи?"А де,ми питай го де,иска милото да е център на внимание.Гащите взеха да ми висят вече,тя не ме оставя да се наям,трябва да я забавлявам нон стоп.Ох нали ми е здравичка,друго всичко е поправимо.
Мис хубаво е че ги написа всичките тези неща.Има момичета които биха помогнали,но незнаят как.За съжаление тези деца имат огромна нужда най-вече от прегръдка и любов,от това ми става най-мъчно че това никога няма да получат
!
!!!! Честит първи рожден ден на Анди
,Момо и Калоян!Скъпи деца растете весели,засмени,палави и щури!Бъдете голяма радост на мама и тати!Борянче,Тони,Ариана
!Весел празник мили майчета!Клото и ние сме с 9 зъба единят от които кътник,сега и другия е на зор,та сме точно както си го описала ти.Хапе и стиска чак със злоба,въпреки че едва ли е така де.Понякога ме напушва на смях от физономиите дето ги прави,ама понякога болката е толкова силна че чак извиквам
.И Весето вече проявява характер и се огъва и вика,като линейка е
.Без спиране крещи със всичка сила,направо ни побърква.Баща и си е вкъщи тия дни и ми вика "Ама туй дете защо така крещи?"А де,ми питай го де,иска милото да е център на внимание.Гащите взеха да ми висят вече,тя не ме оставя да се наям,трябва да я забавлявам нон стоп.Ох нали ми е здравичка,друго всичко е поправимо.Мис хубаво е че ги написа всичките тези неща.Има момичета които биха помогнали,но незнаят как.За съжаление тези деца имат огромна нужда най-вече от прегръдка и любов,от това ми става най-мъчно че това никога няма да получат
!
Мис, насълзиха ми се очите като прочетох поста ти...толкова си права! Аз нося омамелите дрешки на Рая в един дом за изоставени деца в Пазарджик, дечицата си нямат никого, на възраст са от новородени до 3 годишни. Домът се намира съвсем близо до дома на родителите на мъжо и всеки път като минаваме от там ги чуваме как плачат душичките. Сърцето ми се къса и сън не ме лови после. Иска ми се прегърна всяко едно от тях, да го полюлея и да го целуна, за да знае, че не е само. Задавам си въпроса кой успокоява тези дечица като са разстоени, кой ги гушка като са болни, кой им дава внимание, любов и нежност....и кой има сърце да изостави детето си.
Извинявайте за депресивния пост!
Извинявайте за депресивния пост!
Честит рожден ден на Момо, Андрей и Калоян! Много весели игри и да слушат мама и татко!
Мис, определено човечетата ни стават все по-осъзнати. Тази вечер преди да си легнем я гледам как обикаля стаята, събира си играчките и книгите и си ги сортира в различните кутии по някаква нейна си логика. Беше толкова задълбочена, просто едно малко момиченце.
Много се разстроих за тези деца. За съжаление, каквото и да си говорим, няма да имат детството на нашите деца.
Фийл, радвам се, че си тук!
Мис, определено човечетата ни стават все по-осъзнати. Тази вечер преди да си легнем я гледам как обикаля стаята, събира си играчките и книгите и си ги сортира в различните кутии по някаква нейна си логика. Беше толкова задълбочена, просто едно малко момиченце.
Много се разстроих за тези деца. За съжаление, каквото и да си говорим, няма да имат детството на нашите деца.
Фийл, радвам се, че си тук!
Мимичетаааа Вчера изпуснах малките рожденици
Честито на патерици на Анди, Момо и Калоянчето Пожелавам им щастливо детство и много радости и палави игри Да радват мама и татко и ги даряват с много любов!
Борянка, Тони, Арианче да са палави, но и много да ви слушат!
Иначе номер 2 е ок, всъшност предполагам, защото не съм ходила скоро при доки, очаква се на 13-ти да свърша таз хубава работа
Вчера ходих да си пусна изследванията и го съчетах с изследванията на Алекс, понеже опашката нямаше да я понеса втори път... Станах свидетелка на това колко се е озлобил народа и колко нетолерантен е Аз пристигнах с Алекс, а пред мен имаше над 10-15 човека, застанах си права до една врата и никой нищо (не че съм очаквала нещо), след около 10-тина мин. един мъж ме попита дали искам да седна, аз отказах, защото Алекс точно посвикваше с обстновката и очаквах скоро да почне да обикаля, та какво седеен тогава Та дойде едно бременно момиче след мен и попита хората, дали ще я пуснат понеже е бременна... леле като скочиха тез хора, като почнаха "Какво кат' си бременна, ние чакаме от ... време ти сега идваш да ни предредиш" (колко ли щяха да се забавят, не повече от още 2 минути). Момичето обясни, че и става лошо и я е страх да не се зарази с нещо, защото не се знае кой колко е здрав, а хората почнаха да се хилят и викат "Щяла да се зарази, е к'во като се разболееш!" Аз се ококорих и и казах, аз съм бременна с дете, но все пак пак не проявяват някакъв такт хората, те и срещу мен викнаха... ние сме нямали работа по цял ден, сега ли изследвания (?!?) хората бързали за работа... И една като почна да се пени, да вика, да обяснява и момичето и обясни, че все пак е бременно и не е все тая дали ще се разболее и тя с цялата си злоба (според мен де, не знам дали може да е по злобна) като почна да кълне момичето... "Пожелавам ти да се разболееш от рак и тогава да висиш по опашките!" ама така го кресна, мен тръпки ме побиха, а момичето като ревна, майка й била починала преди няколко месеца или година не разбрах от рак... и не можем да я успокоим... ужас... какви са тези хора? и когато все пак от ллабораторията казаха тя да влезне следваща и като почнаха едни жени да се възмущават.... изумих се... мъжете бяха готови да я пуснат, отстъпваха и грам дума не казаха, а никога не са били или няма да бъдат бременни, а жените минали по този път, или на които им предстои бяха толкова озлобени към това момиче... Не знам накъде вървят нещата
Сори за дългия пост, но просто не мога да не го споделя
Вчера изпуснах малките рожденици Честито на патерици на Анди, Момо и Калоянчето
Пожелавам им щастливо детство и много радости и палави игри Да радват мама и татко и ги даряват с много любов!Борянка, Тони, Арианче
да са палави, но и много да ви слушат!Иначе номер 2 е ок, всъшност предполагам, защото не съм ходила скоро при доки, очаква се на 13-ти да свърша таз хубава работа
Вчера ходих да си пусна изследванията и го съчетах с изследванията на Алекс, понеже опашката нямаше да я понеса втори път... Станах свидетелка на това колко се е озлобил народа и колко нетолерантен е
Аз пристигнах с Алекс, а пред мен имаше над 10-15 човека, застанах си права до една врата и никой нищо (не че съм очаквала нещо), след около 10-тина мин. един мъж ме попита дали искам да седна, аз отказах, защото Алекс точно посвикваше с обстновката и очаквах скоро да почне да обикаля, та какво седеен тогава Та дойде едно бременно момиче след мен и попита хората, дали ще я пуснат понеже е бременна... леле като скочиха тез хора, като почнаха "Какво кат' си бременна, ние чакаме от ... време ти сега идваш да ни предредиш" (колко ли щяха да се забавят, не повече от още 2 минути). Момичето обясни, че и става лошо и я е страх да не се зарази с нещо, защото не се знае кой колко е здрав, а хората почнаха да се хилят и викат "Щяла да се зарази, е к'во като се разболееш!" Аз се ококорих и и казах, аз съм бременна с дете, но все пак пак не проявяват някакъв такт хората, те и срещу мен викнаха... ние сме нямали работа по цял ден, сега ли изследвания (?!?) хората бързали за работа... И една като почна да се пени, да вика, да обяснява и момичето и обясни, че все пак е бременно и не е все тая дали ще се разболее и тя с цялата си злоба (според мен де, не знам дали може да е по злобна) като почна да кълне момичето... "Пожелавам ти да се разболееш от рак и тогава да висиш по опашките!" ама така го кресна, мен тръпки ме побиха, а момичето като ревна, майка й била починала преди няколко месеца или година не разбрах от рак... и не можем да я успокоим... ужас... какви са тези хора? и когато все пак от ллабораторията казаха тя да влезне следваща и като почнаха едни жени да се възмущават.... изумих се... мъжете бяха готови да я пуснат, отстъпваха и грам дума не казаха, а никога не са били или няма да бъдат бременни, а жените минали по този път, или на които им предстои бяха толкова озлобени към това момиче... Не знам накъде вървят нещата Сори за дългия пост, но просто не мога да не го споделя
Ели, потресе ме направо! Аз не съм конфликтна и гледам да не се разправям, ама някой хора са адски нагли 
Истина е, че жените са по-нетактични, за съжаление имам редица примери. В парка сме предимно майки с деца и пенсионери. Дядовците никога нищо не са ни казвали, ама бабичките... то не бяха облечи детето; не го дръж така, че е малко; защо го пускаш да играе в тревата и т.н. Една мама така се ядоса, че повика сина си и му каза нарочно да отиде в пръстта и да тича точно пред една такава групичка, но детето отказа, защото го беше страх! А това е най-големият разбойник, не признава майка, баща, деца, вироглав е от всякъде. Щом него са успяли да стресират... Една от служителките пък, които поддържат парка, изпразваше кошчетата точно, когато 2-3 от нашите спяха. Мина ни в гръб и със страшна сила отвори капака, той издрънча зверски и едното бебче чак подскочи и се разплака. Вместо да се извини или поне нещо утешително да каже, тя ни се скара: "Ей мами, като сте всеки ден тук, си опаковйте памперсите с найлон преди да ги хвърляте, аз с голи ръце ги пипам!" Ей, че като наскочихме срещу госпожата... Ръкавици да си слага бе, тръгнала да се гнуси от сухите завити памперси, а не гледа какво друго вади от кошчето 
По същото време, но след 2-3 дни нейн колега мъж идва за същото нещо и още не беше стигнал до нас, като ни помоли да преместим едната количка, че да не се стреснело детенцето докато изпразва коша... Отплеснах се май малко, ама Ели ме подсети и...
Истина е, че жените са по-нетактични, за съжаление имам редица примери. В парка сме предимно майки с деца и пенсионери. Дядовците никога нищо не са ни казвали, ама бабичките... то не бяха облечи детето; не го дръж така, че е малко; защо го пускаш да играе в тревата и т.н. Една мама така се ядоса, че повика сина си и му каза нарочно да отиде в пръстта и да тича точно пред една такава групичка, но детето отказа, защото го беше страх! А това е най-големият разбойник, не признава майка, баща, деца, вироглав е от всякъде. Щом него са успяли да стресират... Една от служителките пък, които поддържат парка, изпразваше кошчетата точно, когато 2-3 от нашите спяха. Мина ни в гръб и със страшна сила отвори капака, той издрънча зверски и едното бебче чак подскочи и се разплака. Вместо да се извини или поне нещо утешително да каже, тя ни се скара: "Ей мами, като сте всеки ден тук, си опаковйте памперсите с найлон преди да ги хвърляте, аз с голи ръце ги пипам!" Ей, че като наскочихме срещу госпожата... Ръкавици да си слага бе, тръгнала да се гнуси от сухите завити памперси, а не гледа какво друго вади от кошчето По същото време, но след 2-3 дни нейн колега мъж идва за същото нещо и още не беше стигнал до нас, като ни помоли да преместим едната количка, че да не се стреснело детенцето докато изпразва коша... Отплеснах се май малко, ама Ели ме подсети и... 
, но все пак от сърце.
Ехааа, колко много и прекрасни пожелания има за Анди и мен! Благодаря ви, момичета! Стоплихте ми сърцето! За нашето семейство вчера беше много хубав празник - една година от появата на нашия чудесен и чакан син! Благодаря ви още веднъж за поздравленията и пожеланията!
Специални пожелания за здраве, късмет и щастливо и усмихнато детство на нашите астрални братлета - Момо и Калоянчо! Много им се радвам! Честит празник и на техните майки и татковци!
Честито и на рождениците, които сме пропуснали! Здрави, умни, красиви и щастливи да ни растат децата!
Момичета, искам да пиша за моите вълнения около раждането ...
И Мис е подхванала една истинска и тъжна, но важна за мен тема ...
... друг път!
Искам да ви кажа, че сте ми важни, че ви харесвам, че ви чувствам близки и се вълнувам за всяка от вас и за всяко наше детенце!
И ... да призова за среща утре в Борисовата градина. Време ни е за по-голяма среща! Да се видим, да обсъдим детайли от общия софийски рожден ден, да поиграят децата и ... да се почерпим за здравето на Анди! Прогнозата е за хубаво време! Така че, носете одеалата!
И така ... утре 09.10.09 /петък/ към 15, 15:30 ч. на полянката след езерото с лилиите /посока плиска/! Колкото повече, толкова повече!
Целувки!
Специални пожелания за здраве, късмет и щастливо и усмихнато детство на нашите астрални братлета - Момо и Калоянчо! Много им се радвам! Честит празник и на техните майки и татковци!
Честито и на рождениците, които сме пропуснали! Здрави, умни, красиви и щастливи да ни растат децата!
Момичета, искам да пиша за моите вълнения около раждането ...
И Мис е подхванала една истинска и тъжна, но важна за мен тема ...
... друг път!
Искам да ви кажа, че сте ми важни, че ви харесвам, че ви чувствам близки и се вълнувам за всяка от вас и за всяко наше детенце!
И ... да призова за среща утре в Борисовата градина. Време ни е за по-голяма среща! Да се видим, да обсъдим детайли от общия софийски рожден ден, да поиграят децата и ... да се почерпим за здравето на Анди! Прогнозата е за хубаво време! Така че, носете одеалата!
И така ... утре 09.10.09 /петък/ към 15, 15:30 ч. на полянката след езерото с лилиите /посока плиска/! Колкото повече, толкова повече!
Целувки!
