Кафенце със скромна закуска!
По въпроса за кърменето мога да споделя как беше при мен първия път. Бях секцио и в болницата първите 24 часа даваха на Мимето АМ. Като ме изведоха от реанимация, веднага я сложих на гърдата и тя си засука. В началото гърдите ме боляха, но съм благодарна на всички полезни съвети, които ми дадоха в болницата и ме стимулираха да продължавам да кърмя. Като се прибрахме, първата вечер дали от стрес или от нещо друго, се изплаших, че нямам достатъчно кърма и пратих Милен да купи една кутия АМ за всеки случай. Така и не я отворих... Нашата педиатърка ме подкрепяше също с кърменето, не ме е съветвала да давам сокове /тях дори ме посъветва да дам чак след годинката/, започнах късно захранване със зеленчукови пюрета, не съм настоявала да давам вода /веднъж пробвах в най-големите жеги, но детето просто ме отсвири/ - кърмехме се просто на 30-40 минутки. Като стана детето на 4 месеца, направи така наречената кърмаческа стачка, но въпреки зверската болка в гърдите, за няколко дни се преборих и продължихме с кърменето. Отбихме се късно и малко след това забременях отново. Ами това е. Незнам дали успях, защото бях упорита или просто детето беше "добронамерено", но съм доволна от резултата. Надявам се и сега да успея с кърменето. А, и друго, знам, че Мимето е прекалено малка, но до сега се е разболявала няколко пъти и нито веднъж не сме пили АБ /да не дърпам дявола за опашката... / Ами това е, няма да досаждам повече...