Как един удар промени животът ни!

  • 26 699
  • 375
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 11 513



Та както такзах, това табуизиране пречи да се види реалният проблем. Той е там, че първо, едно дете е възпитано по такъв начин, че да изпитва желание да удря другите деца с камъни по главите. И второ, върху това дете никой не упражнява контрол, чрез който да му попречи да си реализира желанията. Това са два много сериозни проблема, срещу които трябва да се вземат мерки и които са напълно изтласкани от великия шамар, ударен на побойника от бащата на жертвата. Този шамар до такава степен лепва вниманието към себе си, че хората, които видяха в него най-големия проблем в ситуацията, започнаха в ума си да го преувеличават, да го изкарват побой, саморазправа, ошамарване. Лично според мен, за да оправдаят пред себе си факта, че му обръщат повече внимание.

Тук съм много съгласна с теб! (в удебелената част)
Но... обяснявам защо се "втренчих" толкова в прословутия шамар. Когато един възрастен удря дете в подобен случай (не говоря за шамарите през ръцете, когато трябва да се научат кое може да се пипа или не), то винаги тази реакция (това действие) е предизвикано от безсилието на възрастния. Затова тук се реагира много остро над такова насилие и затова писах по-напред в темата.
Наистина този шамар много измести основата на темата. Все пак на това семейство им трябва малко повече съчувствие и време да се окопитят и да съберат сили за борба с родителите на "агресора". (нарочно слагам кавички)

# 136
  • Под гъбата
  • Мнения: 1 458
Благодаря ви на всички! За мое щастие детето е по добре отколкото в началото. Минахме през едни доста неприятни странични ефекти на едно от лекарствата и поне за сега се чувства добре. Това не ми помогна много през неспокойните ми нощи и се отрази на психическото ми състояние. Само ще ви кажа че днес случайно се видях с психоложката от детската градина в която бяхме и в която ходи въпросното дете. Когато ме попита ние как сме и дали се готвим за училище , аз и споделих какво ни се случи. Според нея детето е класифицирано като дете с проблемно поведение и при нея!!!!! Викана е неколкократно да работи отделно с него. Жената в момента си гледа бебенцето и няма възможност да поработи и с моето дете защото аз онемях на въпроса и "Мамо защо ме удари Валентин след като аз изобщо не си играех с него? Детето ми се чувства подтиснато заради това че някой я е наранил без да е имало причина.
Хайде сега ми кажете какво да и отговоря???? Как да и обясня на 6 годишната  девойка че и да не си направил нищо пак е възможно да ти се случат неприятности.
В този ред на мисли понеже са деца да взема да накарам 15 год. си син понеже е дете а той не попада под ударите на закона да вземе да му метне ей така един бой на това момче ,за да знае че друг път не се посяга на по слаби. И ли да кажа гордо на дъщеричката си "Маме, щом те удрят ще удряш и ти но два пъти по силно за да ги накараш да се замислят"
Утре съм при адвокат най сетне се е върнал от отпуск.

# 137
  • Мнения: 4 556
mama_mima, cтиcкам палци да оcъдите родителите! Това няма да ги направи по-добри родители, няма да направи детето им по-малко агреcивно или по-щаcтливо, но може да им помогне да се замислят следващия път, когато го оставят да хвърля камъни на воля.

И заведи малката на психолог, дори да не е точно тази жена, при която е ходила, но тряба да cи поговори cъc cпециалиcт за cлучилото ce.

# 138
  • София
  • Мнения: 3 234
Чета и не мога да не си задам въпроса имаме ли някакъв шанс някога да станем нормална държава  Thinking

Много въпроси си зададох - чудих се бих ли пуснала детето си навън само, как бих реагирала, ако наранят детето ми - импулсивна съм и не гарантирам, че няма да отвъртя някой шамар и аз, как бих реагирала, ако моето дете удари някого  Thinking (със сигурност няма да атакувам отсрещната страна, при условие, че съм виновната)..
Моето дете е от тези, които "си отнасят боя", защото не отвръща на удар, а това понякога провокира още повече по-агресивното дете...но това не е нещо, в което аз съм го възпитала...никога не съм му казвала "не се бий, не удряй.." не е имало повод да му казвам подобни неща - т.е. това явно е някаква черта от характера, не е само възпитание (или липса на такова)..знам ли...не съм психолог, но ми е много интересно какво провокира едно дете да удря...и съм далеч от мисълта, че не осъзнава какво може да причини  Naughty може би не точно това, което реално е причинило, но със сигурност знае, че ще предизвика болка, затова и посяга...

Знам само, че в една нормална държава децата не се мотаят сами по улиците, да се замерват с камъни, а т.нар. "проблемни деца" получават адекватна помощ от специалисти...затова и бащите няма нужда да се саморазправят, защото знаят, че има към кого да се обърнат да защити правата на семейството им...

Стискам палци детенце да се оправя бързо, не само физически, но и психически  Hug

А семейството на агресивното дете трябва да бъде наказано...не заради самият удар, а заради липсата на морал!

# 139
  • Мнения: 2 032
Е, стига де, прекалихте. Авторката, ако искаш да си полезна на детето си:

1. Спри с истерията. От любопитство отодих да погледна какво си написала веднага след случката, и то е:  "Снощи Димана преживя инцидент..... Едно съседче я удари по главата с камък и имаме една добра цицина със синина." Виждам как заради заплахата от съд те е хванала истерията, ама не виждам много добро в подхода ала "Капулети и Монтагю": смъртна вражда със съседите, шамаросване на чуждото дете, заплахи със съд и толкова голямо его на всички замесени възрастни, че никой не съумява да се извини като за хората, а ще ходят да се разясняват чрез съда.

2. Повече не си оставяй 6-годишното дете да броди само по улиците.

3. Не разнасяй слухове и мнения по разваления телефон: нито на психоложката от детската градина й е работата да ти преразказва конфиденциална информация, нито на теб ти е работата да я разгласяваш тук.  Ако съседите имат мерак да се съдят, вероятно и за това могат да предявят иск.

4. Не преигравай, а се опитай да извлечеш уроци от неприятната случка. Може тази реплика "никой няма да може да убеди мен и детето ми повече че дори и да не си виновен нещо може да ти се случи" да пасва добре в някой турски сериал, ама ако ти наистина на 34 години не си стигнала до прозрението, че светът е нечестен, а и не можеш да го обясниш на детето си, те чакат още доста изненади.

Това е. Съжалявам,  че има наранени деца. Но още повече съжалявам, че възрастните (съседи и познати!) се държат недостойно и първосигнално (и губят времето на полицията и съда с тези безумия).

А, и не се притеснявай, понеже всичко е "той каза, тя каза", без пълнолетни свидетели, никой всъщност няма да бъде осъден.

Повече няма да пиша по темата.

# 140
  • София
  • Мнения: 614
Алиса, не ти прави чест да интерпретираш думите на някой, както ти е угодно. И да цитираш само тази част, която ти върши работа, за да развиеш гениалните си умозаключения. Обърна ли внимание кога е станал инцидентът и колко дни след това е установено, че детето има мозъчно сътресение? Струва ми се, че човекът, който преиграва, всъщност си ти.

# 141
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 508
Ескарина, разбирам какво те дразни. Но омаловажаването и оневиняването на шамаренето, не само че не съсредоточава фокуса върху агресивната проява на детето, но всъщност го измества. За мен би било странно (и страшно!) ако всички в тон повтаряха рефрена за правилната постъпка на бащата, зададен от първите постове. Ако следващия път в подобни теми се прескочи момента с оправдаването на възрастния, може пък и да остане концентрирана върху най-важното: Възрастните са отговорни за децата си: да не ги оставят бе надзор  и контрол (когато очевидно имат нужда от такъв); да ги възпитават; да се обърнат за помощ, ако са изтървали нещата. Възрастните са отговорни за постъпките си.

# 142
  • Мнения: 3 164
Ако някое от моите деца си дойде с разбита глава, не само 1 шамар ще отнесе другото дете : и изобщо няма да ме интересува дали съм права в случая  Crossing ArmsА също така съвсем не мисля, че децата , отглеждани в "белите страни" са със супер правилно възпитание NaughtyТо и факта, че там се стрелят по улиците /или училищата е много показателен, но така се получава....като о време не са ги шамарили Mr. Green
п.п.Не оправдавам и не разбирам безконтролното оставяне на малки деца по улиците Rolling Eyes Shocked

Съжалявам много за случилото се на авторката-дано детенцето ви бързо се оправи Praynig Praynig Praynig

# 143
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 508
Ох, като се подхванат сега и рефрните за оня дивия запад.  Ми елате ми на гости на север. Mr. Green Тук не само, че учениците не се трепят по училищата и улиците, но и полицаите не носят оръжие.

# 144
  • Мнения: 11 513
Ако някое от моите деца си дойде с разбита глава, не само 1 шамар ще отнесе другото дете : и изобщо няма да ме интересува дали съм права в случая  Crossing ArmsА също така съвсем не мисля, че децата , отглеждани в "белите страни" са със супер правилно възпитание :naughty:То и факта, че там се стрелят по улиците /или училищата е много показателен, но така се получава....като о време не са ги шамарили Mr. Green
п.п.Не оправдавам и не разбирам безконтролното оставяне на малки деца по улиците Rolling Eyes Shocked


ooooh! Пази Боже сляпо да прогледа!
Не гледай сдламката в окото на отсрешния, ами виж гредата в твоето!

# 145
  • Мнения: 14 651
Ако някое от моите деца си дойде с разбита глава, не само 1 шамар ще отнесе другото дете : и изобщо няма да ме интересува дали съм права в случая

E, точно заради такива изцепки е добре, че има закон, забраняващ да се удрят деца. Въпреки че в конкретния случай оправдавам бащата за себе си, т.е. много добре го разбирам (но не го оневинявам), видя ли възрастен да бие дете, първата ми реакция ще е да повикам полиция и после да питам защо.

# 146
  • Sofia
  • Мнения: 337
Тук някакси се смесват нещата
Аз, например, не съм тотален отрицател на шамара като метод на възпитание - и лош или добър го употребявам, но само по отношение на МОЕТО дете.
Неприемливо е да се удря по какъвто и да е повод ЧУЖДОТО дете - няма лошо да се направи забележка или дори да се повиши тон, но ако родителят е токлова афектиран - ами да си излее агресията на другия родител, не и на детето.
Повтарям се - в конкретния случай щом като родителят не е очевидец на случилото в още по-голяма степен не може да раздава правосъдие, защото в никакъв случай не може да бъде сигурен дали неговото отроче не е в дъното на нещата...

# 147
  • Мнения: 3 164
ОК-Когато пребият детето ви, стойте си спокойно и   спазвайте закона, дръжте се любезно с причинителя на злополуката,дори го погалете по главичката,  а на родителите му поднесете чаша топло и ароматно кафе Wink

# 148
  • Мнения: 14 651
Shoni,
първо ако пребият детето ми, това ще трябва да стане пред очите ми, защото 6-годишния си син не пускам сам да се разхожда из улиците и площадките.
второ: ако все пак някое дете му разбие главата с камък, ще извикам полиция моментално, за да констатира нарушението, да повика родителите и да мога да предприема мерки срещу тях. Разбира се жалба ще пусна. Шамар няма да ударя, точно защото знам, че това може да е във вреда на детето ми, а не защото няма да ми се прииска.
В случая този шамар от страна на таткото ще се използва до последно в полза на малкия келеш, който разбива глави.

# 149
  • Варна
  • Мнения: 3 953
Радвам се ,че детето е по-добре. Коментар ,за кой крив и прав, ако се стигне до съд, ще стане ясно...
ще се въздържа...

Общи условия

Активация на акаунт