Как един удар промени животът ни!

                 Като сте толкова принципни ЗАЩО веднага решихте,че детето е ПОБОЙНИК? Може детето да си е добре възпитано и нещастната случка да е резултат на играта на децата.ЗАЩО решихте,че детето нарочно е ударило другото?
                 Факт е обаче,че тази случка е променила живота не само на едното семейство , а на всички участници в нея.Не зная мъжа ми дали щеше да удари шамар на провинилото се дете,но съм съвсем сигурна ,че щеше да удари такъв на "афектирания " баща!

Това, че детето е побойник се изясни още от първите страници на поста. До колкото си спомням майка му сама беше потвърдила това, споделяйки че синът и обичал и редовно хвърлял камъни.
Не виждам с какво се е променил живота на семейството с камъните, след като детето им е добре и вероятно все още хвърля камъни.
Но точно това имам предвид, че вече се позабравя първоначалната история и полемиката продължава без въобще да се захранва от нея. Просто темата вече е "за и против шамарите при децата". Половината са "за", другите против и няма нищо ново или различно за казване, което вече да не е било казано. 

Изобщо не се правя на принципна, напротив, дразня се точно от изповядващите принципи, на които едва ли им се е налагало да ги проверят на практика. А за побойника - смятам, че е такъв, след като не му е за пръв път да замеря деца с камъни. Ти не познаваш ли такива деца? Не вярвам да има някой, който да не ги е срещал. Така и така шамарът е ударен, надявам се поне да му е бил за урок и следващия път, преди да посегне, да си има едно наум.

И още нещо по отношение на контрола и пускането на децата сами, без родителски надзор. Смятам, че за бой са родителите точно на агресивни деца, оставени без надзор - да си знаеш "стоката" и въпреки това да го пуснеш без контрол, знаейки, че може да нарани друго дете. Ето това за мен е родителска безотговорност 

                   Много ми е интересно кои са тези родители "дето си знаят стоката" .Работя с деца и мога да ти кажа,че до сега няма случай , в който родителите да си "знаят стоката". При това НЕ познавам дете ,което нарочно да е ударило друго с цел да му счупи главата или да го нарани.Всяка разпра и бои между деца обикновено не е предизвикан от желанието да нараниш , а по-скоро от глупави детски спорове и игри.Могат да се сбият и по най-невероятен повод.За децата такъв повод може да има във всеки момент колкото и глупав и невинен да ни изглежда на нас възрастните!
                    Пропуснах за камъните - още от бебета събирането,хвърлянето на камъни е любимо занимание.Това не значи , че е престъпление само по себе си и точно за това възрастните трябва да са си на мястото.

Не съм чела цялата тема.
Може би моят отговор вече е даден.
Родителите на пострадалото момиченце могат да съдят родителите на момчето, което е нанесло удара, за непозволено увреждане-за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди.
Това няма нищо общо с текстовете от наказателния кодекс.
Уредено е в чл.45 и следващите от Закона за задълженията и договорите.
За вредите, причинени от малолетни, отговарят родителите.
Това е извлечение от ЗЗД:

"4. НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ

Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.


Чл. 46. При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.
При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди.

 
Чл. 47. Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него.
За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.


Чл. 48. Родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
Настойникът отговаря за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово настойничество и живее при него.
Тия лица не отговарят, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.

Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

 
Чл. 50. За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.

 
Чл. 51. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.
Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.

Чл. 52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.


Чл. 53. Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.


Чл. 54. Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил. "

Едно е родителите да не си познават децата, друго е да си затварят очите.  А по следващото изречение нямам коментар....или по-скоро имам, но не ми се водят безмислени спорове.
 

1.Моето дете и всички деца ,които познавам и съм виждала явно не са "нормални",защото хич не умират от кеф да хвърлят камъни по другите деца.
2.Това становище:"НЕ познавам дете ,което нарочно да е ударило друго с цел (...) или да го нарани.".....откъде ти хрумна?Тук не говорим за деца до две,дори до три годинки,за които може да се каже,че не знаят какво вършат,а за дете на 6г.
3.Как така родителите не си "знаят стоката".Детегледачката ли я знае тая "стока"?Изкарваш родителите някакви слепци без акъл?
4.Дори и всичко това,което казваш да е вярно,не е ли също вярно,че едно дете е с комоцио?Аз съм имала комоцио.Ужасно е.Това,което казваш трябва ли да оправдае детето ,което е ударило другото с камък?А реакцията на родителите?

Детето преди да стигне до мисълта да удари друго с камък по главата,е дало някакви индикации за агресия.Посягане,бутане,обида,дори физиономия на недоволство.Не в момента преди да удари другото,а преди по принцип.Агресията се развива и еволюира.Та...кажи ми...какъв родител трябва да си,за да не усетиш,да си в пълно неведение за 6 години еволюиращата и назряващата агресия (или каквото и да е друго ) в собственото си дете,за споменатите индикации за такава?

             Китана,ако деца на 6 години можеха да осъзнават всичко,което вършат щяха да носят и наказателна отговорност,а не родителите им да  отговарят за действията им,както ти е цитирано по нагоре.Щеше пълнолетието да се навършва на 6 години .Ако не знаеш да ти кажа,че ДЕТЕ ДО 14 ГОДИНИ НЕ НОСИ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ/какво да кажем за тези на 6/,а родителите носят САМО финансова отговорност за действията му.В случая ,ако родителите на пострадалото детенце осъдят родителите на детето с камъка то вторите ще платят определена сума и нищо повече.За съжаление това не е мое мнение , а е записано в Наказателния кодекс на РБ. В същият този НК е записано,че ВЪЗРАСТЕН УДАРИЛ дете носи НАКАЗАТЕЛНА отговорност,което значи,че ако този баща е даден на съд освен финансови санкции ще си понесе и присъда условна или ефективна това вече ще реши съда.НК не съм го писала аз.Прочети го и ще видиш,че съм права.Ето ти и цитат,в който се говори за ОБЕЗЩЕТЕНИЕ,не за наказателна отговорност:
 
Чл. 51. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.
Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.

Чл. 52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.


             Какви родители са тези дето "не си знаят стоката" ?! Ами много малко са тези,които биха признали детето си за виновно и при това говорим за дете на 6 години.До сега в конфликтна ситуация не съм видяла родител ,който е казал,че неговото дете е виновно,а точно обратното защитава всеки своето дете и то с хъс и обиди към ответната страна.Няма какво да се заблуждаваме малко са хората,които ще кажат "да,моето дете е виновно,побойник е".Обикновено се търси причина и то оправдателна за поведението му.Самия израз "всеки да си знае стоката" изключва собственото ни дете от категорията "стока".
             За играта с камъни - не изопачавайте думите както ви се нрави.Всички деца играят и не ми обяснявайте,че вашите деца не са пипали камък и не знаят какво е това.При това никой не е казал,че те непременно са решили да чупят глави и да замерят други деца . Когато изсипят пясък в очите на друго дете пак ли са го направили нарочно? При това може да бъде доста опасно за очите на посипаното дете.В игрите на децата може да се случи всичко и в най-безобидната игра това не значи,че децата са "побойници" или изпечени престъпници.Помнете,че говорим за ДЕЦА и то малки.
             И накрая се сетете,че все пак тук ние сравняваме постъпката на 6 годишно дете и на баща.Разликата в поведението би трябвала да е доста по различна,а в същност се оказва ,че бащата е реагирал като детето,което обвинява."Зъб за зъб и око за око" не е най-добрия принцип за възпитаване на децата ви.

Аз приемам думите ти така,както ги разбирам.Не съм изопачавала нищо.
Закона казва много неща.Но...не говорим за юридическата страна на нещата,все пак.Когато едно дете хвърля камък по друго,или го удря с камък,то го прави с каква цел?Да погали детето??Мне,не мисля.Детето има цел,когато гали друго,прегръща друго,или удря друго дете.Прави го поради причина.Прави го,за да каже нещо.Прави го целенасочено.Това защо не може да бъде разбрано?Или детето не може да контролира движенията си на 6 годишна възраст?!Ръката му се отмята като в бълнуване??
Кой сравнява действията на 6 годишно дете с това на бащата?Аз или ти?

Детето ми играе с камъни само когато види някое по-интересно "парче".Примерно,когато блести.Но никога не е посегнало да хвърли нещо по друго дете.Камо ли камък!

              За съжаление в случая се намеси и юридическата страна.Не коментирам факта,че знаем само становището на едната страна в спора.Не се знае удара с камък дали е целенасочен или умишлен за да наречем детето "побойник".Какъвто и да е нараняването е сериозно и дано детенцето да се е възстановило.Всичко случило се обаче не оправдава действията на възрастните и за шамара и за оставянето на деца сами на вън.Няма значение дали са на село или в центъра на Париж опасности винаги съществуват за деца на тази възраст.При това играейки си могат да се наранят понякога повече отколкото когато се сбият.

Ще ти отговоря на поста с въпрос:
Как ще обясниш реакцията на родителите на виновното дете?

Понякога е забавно да се говори без да се мисли, но в повечето случаи е адски досадно.
Не знам поради каква причина не правиш разлика между носене на наказателна отговорност и различни типове мотивация за извършване на едно действие, но ще ти помогне, ако четеш внимателно срещу какво възразяваш.
На шест години не се носи наказателна отговорност и едва ли някой тук ще тръгне да твърди обратното, че да размахваш този аргумент така разпалено. Казано беше, че на шест години удрянето на друго дете с камък по главата е акт на осъзната агресия и това действие няма нищо общо с произволното подхвърляне на камъчета от двегодишните, с което ти го сравни.
Ако толкова генерална разлика в поведението на децата не ми беше известна, щеше много да ме е срам да си призная, че работя с деца, а не да го използвам като повод да се тупам в гърдите.

Така е, но това защо да ги оправдава? Или и те са малки и не носят отговорност? Това, че си били оправдавали своето дете не е абсолютно никаква причина да им се снема отговорността за действията на децата им.

И моля най-после някой от супер вещите юристи в темата да ми каже какво наказание предвижда НК за подобен шамар. Че много взе да се спекулира с тази наказателна отговорност, дето я носил бащата. В затвора с години ли ще лежи, какво?

А изтъкването, че детето каквото и да направи, няма никой и копче да му каже, най-много родителите му да се изръсят с някой лев, а видиш ли углавното престъпление на бащата залужава поне сто години строг тъмничен затвор, ми се стори прекалено грозно, за да го коментирам и в същото време прекалено възмутително, за да го подмина просто така.
Направо страх ме хваща в какво изродено общество живеем и как законите въобще не ни пазят от гамените. И преди някой да ми скочи, че съм наричала невинните ангелчета - дечицата, с такива грозни думи, да поясня, че имам предвид родителите. Само дето за мен и децата и възрастните са все хора, но тук понеже се смята, че разликата е от земята до небето, затова пояснявам.

Не съм юрист, но доколкото помня, наказателна отговорност се носи за тежка телесна повреда. За лека и средна-не. Като за лека се приемат кръвонасядания, избиване на зъб и т.н. За средна-увреждане на чифтен орган- ръка, крак, бъбрек, око..., които не водят до трайно инвалидизиране. Та някак не съм наясно колко години в затвора може да отнесеш за шамар...

Аз пак да попитам - Мислиш ли, че едно дете на 6 години може да контролира емоциите си достатъчно, за да не нарани себе си или друго дете? Афектира се от нещо, действа импулсивно, въпреки, че осъзнава факта, че това не е редно.
Относно казуса, крайно време е някои родители да проумеят, че 5-6- годишни деца не могат да играят навън без родителски надзор.

А аз изродено общество му казвам на това, в което се приема за нормално всеки възрастен, стига да има достатъчно оправдателни мотиви (като в случая бащата) да шамаросва, а защо не и направо да нарита и набие едно дете (свое или чуждо). Децата не си измислят замерването с камъни, а подражават на възрастните. А при възрастните се смята за нормално да се бият, псуват, да си крещят и да се проявяват всякакви актове на осъзната агресия. Погледнете какво става на улицата, в трамвая, на работа или в много семейства. И децата просто са добри ученици. Ако е нормално един възрастен мъж да отвърти един шамар на дете, което е ударило неговото, то защо и едно 6-годишно дете да не си намери достатъчно основателна причина да замери с камък някое друго дете, например, защото другото дете не му е обърнало внимание?
Сещам се за една приказка, която е доста цинична, но вярна - оправданието е като г.за, всеки си го има.