Как един удар промени животът ни!

  • 26 667
  • 375
  •   1
Отговори
# 330
  • Мнения: 1 749
....Казано беше, че на шест години удрянето на друго дете с камък по главата е акт на осъзната агресия и това действие няма нищо общо с произволното подхвърляне на камъчета от двегодишните, с което ти го сравни.
Ако толкова генерална разлика в поведението на децата не ми беше известна, щеше много да ме е срам да си призная, че работя с деца, а не да го използвам като повод да се тупам в гърдите....
Аз пак да попитам - Мислиш ли, че едно дете на 6 години може да контролира емоциите си достатъчно, за да не нарани себе си или друго дете? Афектира се от нещо, действа импулсивно, въпреки, че осъзнава факта, че това не е редно.
Относно казуса, крайно време е някои родители да проумеят, че 5-6- годишни деца не могат да играят навън без родителски надзор.
На свой ред да попитам:какво означава,аджаба,думата "възпитание"?Не е ли известно въздържане от определени действия?И щом ти на 6 години не си си научила детето да се въздържа да не претрепе някой с камък,то,пита се в задачата,на колко трябва да го научи?Изхождайки от приказката "първите 7" да приемем ли,че това дете ще се научи от въздържане и ограничаване от някои действия през следващата една година?

# 331
  • Мнения: 599
Andariel, на децата трябва да се обяснява кое може да правят и кое - не, и защо не трябва да го правят.Какви ще са последствията от неговите действия. От гледането около себе си - няма как да направи нещо, което е видяло, ако знае, че не е редно.То по тая логика трябва да им забраним и анимационни филми като "Том и Джери" да гледат, щото там непрекъснато се млатят.
Още повече, че едно дете като тръгне на училище, няма как да бъде предпазено от псувни, обиди, крещене и т.н.
По-ще му е от помощ да знае как да реагира на едно такова нещо, отколкото да се чувства в небрано лозе и да почне да отвръща със същото.

# 332
  • София
  • Мнения: 62 595
И какво, всичко се случва само в градината и училище и все другите деца са виновни, така ли? Тези деца да не растат в гората, че да не виждат какво става около тях? Виждат, че по-силният, по-грубият, по-арогантният печели в света на възрастните, значи това върши работа и в градината и в училище! Как възрастен, който има подобен начин на мислене и поведение (например, има дълга колона от коли на светофара, обаче има тарикати, които правят трета колона по трамвайната линия) да научи детето си на нещо различно? Ако аз като возя детето си в колата му демострирам постоянно агресия към околните като напсувам някой, който ми се пречка или като не пропусна пешеходците или като потегля с мръсна газ още преди да е изгаснало червеното, детето ще ме слуша какво му говоря (да не хвърля камъни, например) или ще подражава на действията ми?

# 333
  • Мнения: 2 755
....Казано беше, че на шест години удрянето на друго дете с камък по главата е акт на осъзната агресия и това действие няма нищо общо с произволното подхвърляне на камъчета от двегодишните, с което ти го сравни.
Ако толкова генерална разлика в поведението на децата не ми беше известна, щеше много да ме е срам да си призная, че работя с деца, а не да го използвам като повод да се тупам в гърдите....
Аз пак да попитам - Мислиш ли, че едно дете на 6 години може да контролира емоциите си достатъчно, за да не нарани себе си или друго дете? Афектира се от нещо, действа импулсивно, въпреки, че осъзнава факта, че това не е редно.
Относно казуса, крайно време е някои родители да проумеят, че 5-6- годишни деца не могат да играят навън без родителски надзор.
На свой ред да попитам:какво означава,аджаба,думата "възпитание"?Не е ли известно въздържане от определени действия?
Разбира се. Въпросът е доколко успява да изпълни това, което му се набива в главата. Децата са различни. Има кротки и разбрани деца, но има и по-буйни, по-темпераментни деца. Ако си се сблъсквала с вторите, ще разбереш за какво пиша. Типа висша нервна дейност във всеки индивид се определя генетично!!!! Възпитанието при по-емоционалните е доста по-трудно. Коства много време, нерви и търпение. Ако си случила на кротко дете, не очаквам да ме разбереш.


# 334
  • Мнения: 1 749
Не,не съм случила на кротко дете.В смисъл,кротка е,но не и когато иска или си науми нещо.Това включва и желанията за саморазправа с други деца.Но успяваме да се разберем,с много говорене и други прийоми,че не може да удря децата.Не й правя забележка само когато се защитава.И как успявам да я накарам да прави това,което трябва,не знам....Може би генетично детето ми е такова.А може би просто имам достатъчната мотивация,а?За разлика от родителите на виновното дете,чието държание е показателно-явно искат да възпитат чувство на безнаказаност в отрочето си.Както и наглост.Най-забавното е,че така му правят доста лоша услуга.Защото неминуемо идва ден,в който наглото дете ще се срещне с още по-нагло.Колелото се върти и не подминава никого.

# 335
  • Мнения: 4 554
Аз пак да попитам - Мислиш ли, че едно дете на 6 години може да контролира емоциите си достатъчно, за да не нарани себе си или друго дете?
Че те и много възрастни не могат да си контролират емоциите толкова. Вие все го избивате на отговорност, на кой какво може да контролира, а тук ставаше дума за съвсем различен аспект на случката. За това, че подобен удар е резултат от осъзната агресия. Първо, агресивен си и второ, имаш желание да нараниш някого.
Въпросът ти, перефразиран спрямо моето твърдение, трябва да звучи така: Мислиш ли, че не всяко 6 годишно дете е толкова агресивно и би искало да нарани по подобен начин децата, с които си "играе". И тогава ще ти кажа, че не смятам това за нормално поведение за средностатистическото шестгодишно дете.
Иначе на мен ми е пределно ясно, че детето не е агресивно от хубаво. Че не е станало такова, защото до сега само с перце са го галили. И че вината за това не е негова. Че случките, които са го превърнали в такова, са много по-голямо наказание от всички юридически наказания, които някой може да му измисли. И че това дете си е получило "наказанието" предварително и без вина.
И много други неща мисля по темата, но ще се отклоня прекалено от конкретната случка.
Най-общо бих казала, че наказанията няма да помогнат на детето да стане по-добър човек.

# 336
  • Мнения: 1 749
Цитат
Най-общо бих казала, че наказанията няма да помогнат на детето да стане по-добър човек.
Зависи от типа наказание ,Ескарина.Наказание не винаги означава бой с пръчка. Simple Smile)

# 337
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 506
Аз пък въобще не съм сигурна, че става дума за "осъзната агресия" в случая. Имаме случка, разказано през очите на майката на потърпевшото дете, всъщност не съвсем през нейните очи, ами и тези на детето й. Доста ми е странна тази категоричност, с която се решава, че замахването на момчето е "осъзнато агресивно".

С някаква лекота се приема и, че мъж на 30 години може да бъде агресивен в момент на афект, но видиш ли ти това е абсурдно за 6 годишно дете?!




# 338
  • Мнения: 1 749
При бащата става въпрос за собственото му дете.А при детето ,ударило другото за какво става въпрос?Какво е породило този тъй голям,непреодолим ....хммм...."афект"? ooooh!

Ми добре бе!Да ми се афектира колкото си иска.Ама не върху моето дете,а?Щото не ми се гледа дете с комоцио?Или искам прекалено много?!

# 339
  • Мнения: 8 557

На свой ред да попитам:какво означава,аджаба,думата "възпитание"?Не е ли известно въздържане от определени действия?И щом ти на 6 години не си си научила детето да се въздържа да не претрепе някой с камък,то,пита се в задачата,на колко трябва да го научи?Изхождайки от приказката "първите 7" да приемем ли,че това дете ще се научи от въздържане и ограничаване от някои действия през следващата една година?
             И аз да попитам на свой ред : След като едно 6-годишно дете трябва да е възпитано и да владее емоциите си  КАК,АДЖЕБА,се е държал бащата на пострадалото дете??? Май нещо не се получава - 6-годишното да се владее напълно на тази възраст за да може когато стане баща да си позволи "лукса" да се държи невъзпитано и да не владее емоциите си.
              Правилно са писали в темата ,че децата са "добри ученици" и се замислете от кой се учат и най-вече НА КАКВО.
              

Последна редакция: пт, 18 сеп 2009, 21:59 от Didia

# 340
  • София
  • Мнения: 62 595
Точно така се получава - на бащата е позволено, защото се афектира заради детето си, обаче на 6-годишно дете е забранено, защото неговата причина не е достатъчно основателна. Получава се някакъв ужасен парадокс - възрастните винаги са с предимство в изразяването на емоциите си, защото винаги техните причини са по-основателни от тези на децата. Разбира се, че детето е постъпило лошо, но бащата по-добре ли е постъпил?

# 341
  • Мнения: 1 749

На свой ред да попитам:какво означава,аджаба,думата "възпитание"?Не е ли известно въздържане от определени действия?И щом ти на 6 години не си си научила детето да се въздържа да не претрепе някой с камък,то,пита се в задачата,на колко трябва да го научи?Изхождайки от приказката "първите 7" да приемем ли,че това дете ще се научи от въздържане и ограничаване от някои действия през следващата една година?
             И аз да попитам на свой ред : След като едно 6-годишно дете трябва да е възпитано и да владее емоциите си  КАК,АДЖЕБА,се е държал бащата на пострадалото дете??? Май нещо не се получава - 6-годишното да се владее напълно на тази възраст за да може когато стане баща да си позволи "лукса" да се държи невъзпитано и да не владее емоциите си. Mr. Green
              
И аз бих се държала невъзпитано,щом се отнася за моето дете ,ударено по главата с камък и в резултат с комоцио!Изобщо не бих се замислила.Ще реагирам първосигнално.И тук,отново да си питам:

При бащата става въпрос за собственото му дете.А при детето ,ударило другото за какво става въпрос?Какво е породило този тъй голям,непреодолим ....хммм...."афект"? ooooh!



Хора,изобщо не оправдавам бащата(и евентуално собствената си постъпка).Акцентирам(опитвам се  Crazy ) върху нещо друго!

# 342
  • София
  • Мнения: 62 595
Ами, и детето се е афектирало за нещо си. Всеки, който е ударил някого ще ти каже, че е бил афектиран за нещо. Колко шофьори налитат на бой, защото някой им е одраскал колата или ги е засякъл? Да не би да е изключение? Децата могат да се афектират също толкова лесно, дори по-лесно отколкото възрастните. Може да е заради една дума, заради една буболечка или заради една дрънкалка. Какво има за чудене?

# 343
  • Мнения: 1 749
И ако аз се афектирам и утрепя /осакатя някого ще ме оправдаете ли? Laughing

# 344
  • Мнения: 1 749
Няма да си редактирам горния пост.Нека си остане.Искам да допълня:афекта е краткотрайно и бурно избухване,при което състояние човек губи контрол над себе си.Поне това ни учиха по психология.Та,струва ми се малко пресилено да се говори за афект при 6 годишно дете.

Общи условия

Активация на акаунт