Как един удар промени животът ни!

Аз, дори не смея да питам вече в подобни теми, какво правят толкова малки деца навън сами...

Ескарина, чисто хипотетично, а ако бащата беше зашил детето така, че то падне на някой камък и си разбие главата, тогава какво? Пак ли "о, той, просто си е изразявал емоциите". Ами ако  заметнатият камък от 6 годишното дете е "просто израз на емоция"?

За да научим децата да изразяват по приемлив начин емоциите си, първо трябва да се научим ние да го правим.

Ескарина, когато преувеличаваш, обезмисляш това, което се опитваш да кажеш.

Никой не е осъден, има само един сигнал, а тези 50 (?) години как ги изсмука от нищото, направо ме изуми.

Всеки отговаря за собственото си дете. Това го четете, все едно съм го подчертала 3 пъти. И никой възрастен няма право да ходи на бие деца и да им отмъщава след детски истории на площадката.

Между другото, като дете и аз съм пукала глава (веднъж), и на мен са ми пукали (три пъти). И, о, чудо, никой родител не е шамарил чужди деца за това (на мен ми се караха де, не знам на другите). И ето, на участниците отдавна нищо им няма.  

Oх, Читател, нито една от нас не е написала, че ще удари в същата ситуация   Не знам как си вадиш подобни заключения. Явно агресията ти е в повечко.
И да, много добре знам, че възрастен няма право да удря дете, дори и собственото си, така че човекът ще си понесе полагаемото му се според полицията наказание. В случая оправдавам бащата на момиченцето, което изобщо не означава, че го оневинявам.
Според вас излиза, че е напълно нормално дете да разбие нечия глава и да няма никакви последствия. Точно така ще стане и в случая. Ако детска педагогическа стая функционираше както трябва, съм сигурна, че мерки щяха вече да бъдат вмети. Работа на полицията е да се занимава и с малолетни престъпници, има си такова понятие - малолетен престъпник, нищо че е дете и "не разбира".

Само не разбрах как така липсата на шамар означава липса на последствия. Продължавам да се учудвам на хората, които си мислят, че нещата се оправят с шамари. Предвид и настоящата тема, която явно демонстрира, че ситуацията се е усложнила именно заради шамара.

Но не го е ударил така. Ако тръгнем да променяме ситуацията хипотетично, то как щеше да изглежда тя, ако не бащата, а братът на момичето беше ударил шамара и ако този брат е бил на 8 години, а не на 30?
Неслучайно разглеждаме конкретна ситуация и в нея са се случили конкретни неща. Хипотетичните допускания "ако беше" нещо си по друг начин, просто ни отдалечават от самата ситуация и е нормално крайните изводи от различните хипотетични допускания, да са различни.

Читател, аз като казвам, че разбирам реакцията на бащата, това не значи, че оспорвам закона, според който удрянето на деца е незаконно. Нека полицията да разследва сигнала и да предприеме съответните действия. Действието на бащата е наказуемо, но и разбираемо, поне за мен.

Дано детенцето скоро се оправи!
Пиши как се развиват нещата при вас. Аз бих подала жалба, та по този начин може да осакати или да остави на място детето ми! Имате основание, документи, но ще ви трябват здрави нерви , ако ще се занимавате със съдилища...

Предполагам, че различните реакции на пишещите идват от осъзнаването на поведението на собствените им деца! Тези с по-палави такива са възмутени от шамара, който е ударил бащата, а тези, чиито деца са по-кротки оправдават действията му.  

В случая родителите му трябва да вземат мерки и е редно вместо да завеждат дело - да  накажат детето си за постъпката, а не да застават зад гърба му!

Ако ви заплашат с дело - кажете, че и вие ще заведете такова !

Ескарина, утре това шамаросано дете ще ходи да бие като родител другите деца, че и своите собствени!
Затова става дума.
Това са все пак два различни казуса!
Не отричам, че стореното от малкия агресор е за подминаване. Но той ще си носи последствията за цял живот.

Аз лично като прочетох разказа още преди да стигна до края дори си нарисувах много по-черна картинка за състоянието на пострадалото момиче.

Забелязах, още по първото ти изречение по темата 

Най-вероятно точно така ще стане, но причината за това няма да е там, че един баща един път му е ударил шамар, задето е разбил с камък главата на дъщеря му, а по-скоро защото родителите му му показват, че когато той удря, това е ок и може спокойно да остане безнаказано, а когато него някой го докосне с пръст, те ще го защитят на всяка цена.
Този модел, който те му дават, е много по-притеснителен за неговото бъдеще и по-скоро за бъдещето на хората около него, а не толкова шамарът на някакъв татко, който ще бъде много бързо забравен, ако вече не е.

      Някои от нас одобряват, някои не одобряват постъпката на бащата, но не видях някой да одобрява поведението на който и да било от другото семейство. Искам малко да обърна разговора към тези хора, понеже те ми се виждат в пъти по-опасни и страшни от таткото с шамара. Имам предвид дълбокият им морален проблем с отношението към себеподобните и голямата вероятност да нараняват и за напред по пътя си доста много хора. Тяхното дете, вероятно ще изтормози доста свои връстници, а родителите му вероятно доста други родители.
        Никога не съм оправдавала насилието, но съм се сблъсквала с подобни хора и изпитвам направо ужас от тоталната липса на адекватност и човещина. Това не е наказуемо!!! Но аз бих предпочела комшии да са ми семейството на авторката.
          Съжалявам и до ден днешен, че не шамаросах едно хлапе. Синът ми беше на годинка, току що проходил и току що бяхме стигнали до парка. В самия момент, в който го свалих от количката, към него се приближи едно дете с майка си и цяла група нейни приятелки. Детето се приближи и с отработен жест хвана сина ми за косата. Аз настръхнах, но за да не обидя майката, запазих спокойствие и изчаках, понеже детето беше само малко по-голямо от моето. Беше възможно само да го пипне. С едно движение синът ми беше свален по очи на земята, с разкървавена устничка и нос. АБСОЛЮТНО съм убедена, че действието беше отработено... Аз се хвърлих да взема и да гушна детето си и за момент не мислих изобщо за другото дете. Когато погледнах, то имаше едновременно заинтригуван и доволен вид. На майката и през ум не й мина да му се скара. Само спомена, че където и да отидела ВСЕ БЕРЯЛА СРАМ. На това момиче, според мен, му липсваше каквато и да било зрелост да оцени случващото се със собственото й дете - вероятно на 2 години.  Но дори не го каза сконфузено. До такава степен бях шокирана от възмущение, че просто си тръгнах. Останалите приятелки на майката взеха да ми досаждат да съм го измиела с водичка и т.н. Никоя не се възмути! Ако бях шамаросала детето, съвсем символично, естествено, убедена съм, че щеше да е най-доброто нещо, което някой е правел за него, а и за майка му. И аз не бих го направила в афект, а дори на сила, понеже не ми идва отвътре.
Според мен да се осъжда принципно един шамар е чисто лицемерие и точно това е повърхностно, понеже ако човек осъжда злото, трябва да го вижда в дълбочина и да се бори с по-страшните му форми, тогава, когато излиза от дълбочината на сърцето на човека.
Това е мнението ми, за моя случай. Но понеже не съм чула и втората страна, няма да кажа нищо за случая на авторката. Освен да се оправи бързо дъщеричката й!

Ескарина, въпросът за шамарите като израз на емоция за мен е принципен. Това не е приемлив начин за изразяване на емоции. Това, че не е нанесена сериозна телесна повреда, за мен не е причина да реша, че шамарът е приемлив начин да си излееш напрежението, стреса, гнева.
Ако постоянно си намираме оправдания и извинения за шамарите, няма и да спрем да ги раздаваме.

Поведението на собствените деца не е задължително обвързано с мнението на родителите. Моите, например, са от кротките, но независимо от всичко никой няма право при каквито и да е обстоятелства да ми шамаросва децата или да упражнява върху тях някакъв вид насилие. Както и аз много добре зная, че ще е лошо, ако постъпя като бащата. Но съвсем чистосърдечно си признавам, че е възможно на негово място в такава ситуация да реагирам много остро, включително и с шамар. В такива моменти никой не знае как точно ще реагира.

родителите на другото дете имат пълно право да заведат дело и са защитили детето си като са извикали полиция. Това право никой не може да им го отнеме, както и родителите на пострадалото дете също са можели да повикат полиция. А върху това кое колко е справедливо можем да си пишем до края на света.

Извинявай, но кой е основателния повод да удариш чуждо дете?