Как един удар промени животът ни!

  • 26 689
  • 375
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 804
Извода е: 1. Не посягате на човека нападнал детето ви, а чакате 10 години да мине делото срещу него, което накрая се прекратява поради изтичане на давност.
2. Счупвате му краката (примерно) и чакате десет години да изтече давността на делото срещу вас. Като междувременно не се обяснявате като "виновна ученичка" защо мъжа ви е ударил шамар на някой  разбил главата на дъщеря ви.

# 121
  • Мнения: 261
И не става въпрос за раздаване на шамари без основателен повод, ако едно дете блъсне моето , едва ли ще го нашамаря, но в случая говорим не за инцидент ,а за агресия , която е застрашила живота на пострадалото дете!

Извинявай, но кой е основателния повод да удариш чуждо дете?

Този , че това дете например , оставено извън всякакъв родителски контрол и възпитание  , може да не ти и пречи въобще , и ти няма по никакъв начин да тръгнеш да го шамариш , докато не се стигне до момента в който то съвсем умишлено /никой не може да ме убеди , че дете на 6 години си няма и идея и не му идва на акъла какво могат да бъдат последствията от силен удар / и без причина  , счупва главата на твоето собствено дете с камък , така че то да получи мозъчно сътресение !!!!

Е по-основателна причина от това ако има , аз отивам и скачам от 10-тия етаж.

Едит: нямаше да пиша повече ама не се сдържах. Едва ли не бащата си нямал кво да прави , че си казал " Абе чакай да отида на тва хлапе да му отвъртя един  шамар , че да се намирам на работа."
Да , не е най-правилната постъпка , и вярно че подлежи на законно наказание , но е някак разбираема! Аман от псевдо защитници на детските права на безотговорни ,  агресивни , арогантни ,  разглезени изродчета.

Край това беше спирам вече да пиша , че направо взех навътре да го приемам.

Последна редакция: ср, 02 сеп 2009, 01:24 от palechka89

# 122
  • София
  • Мнения: 1 444
Няма основателна причина да удариш чуждо дете.Това е абсурдно и не мога да повярвам, че има спор около този факт.
Не толерирам постъпката на детето, ударило с камък дъщерята на авторката, напротив.Начина на реагиране срещу тази агресия не е да удариш детето.Не сме диваци, да се избиваме един друг.Нали затова сме попечители на малолетните си деца, за да разрешаваме проблемите, които те сътворят, да ги учиме на редно и нередно.Не мога да оправдая такава реакция, независимо че детето ми е пострадало, както не бих допуснала който и да било да го шамаросва.Важно е децата ни да знаят, че сме зад тях и ще бъдат винаги защитени от нас, но не по този начин, това не дава сигурност и верен мироглед на детето.
Колкото до изказаните мнения от правната им страна, като юрист ще разясня, че малолетните не са наказателно отговорни, докато ние, пълнолетните им родители сме отговорни пред закона.От това са се възползвали родителите на агресивното дете.От една страна са постъпили законово, без да търсят ответни дивашки саморазправи.Ще е добре ако са дали подобаващ урок на детето си и са му дали да разбере, че постъпката му е изключително опасна, нередна и не толерират поведението му.Надявам се да са постъпили разумно и във възпитанието на агресивното си дете, да са му дали подобаващо наказание.Жалко, че доколкото прочетох не са го накарали да се извини, което няма да подобри здравето на момиченцето, но е задължително и важен урок за агресивното момче.
Пожелавам на авторката бързо оздравяване на дъщеричката и, дано няма последствия от удара. Hug


palechka89,
последното ти изречение е много силно, направо не е за вярване че става въпрос за дете.Имай предвид това, че всеки прави грешки, независимо от възрастта.Едно дете също може да сгреши, твоето дете утре може да сгреши и в яда си да удари приятел лошо.Дали тогава ще използваш същите тези думи  "безотговорни ,  агресивни , арогантни ,  разглезени изродчета." и ще приемеш за правилно някой баща да му отвърти два шамара?

# 123
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
МЕРИПопинз, не съм съгласна с теб.
Удар на един шамар не е дивашка постъпка - най-малкото има "извиняващи обстоятелства" или оправдаващи или както там си ги наричате на юр.език. Апропо - наскоро гледан филм по нова, когато оправдаха убийство предвид създалите се обстоятелства. Не коментирам филма, а това, че съда не пропуска такива неща.
Второ - едно е да сгрешиш, друго е да набиеш някой, че и да му пукнеш главата...бая си съгрешавал докато си го правил. Или поне това излиза от разказа на децата.
Едно е случайно да удариш някого, но да го биеш и после и главата да му пукнеш - сори, но това е дивашко.

# 124
  • Мнения: 1 249
И не става въпрос за раздаване на шамари без основателен повод, ако едно дете блъсне моето , едва ли ще го нашамаря, но в случая говорим не за инцидент ,а за агресия , която е застрашила живота на пострадалото дете!

Извинявай, но кой е основателния повод да удариш чуждо дете?

Ами мисля ,че съм го посочила във втората част на изречението ми! Само не разбрах, ако бащата на момиченцето не е ударил агресора , неговите родители не са го порицали, полицията не  е взела отношение и с него не работят социалните служби, тогава какъв урок ще получи това момченце, не че сега е сигурен възпитателният ефект на шамара , но поне има вероятност в главичката му да светне червена лампичка, че ако удари има вероятност да му отвърнат!! Всеки говори за това какъв щял да бъде ефекта от шамара върху психиката на побойника,  а какъв урок от тази ситуация ще получи пострадалото дете - аз съм по-слаб и ме удрят, тате ме защитава , но него го осъждат , а насилникът ми се хили на другият ден на улицата ненаказан ! Шамарът не е най-правилната реакция , но е оправдана, ако полицията беше на място , както писах в предишния пост , тя щеше да накаже бащата , ударил момченцето, НО щеше да предприеме необходимите мерки да се работи с агресивното дете и тогава мисля ,че нещата щяха да са най-правилни

# 125
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Мъжът ти е бил много прав. Стискам палци детенцето ти да се оправи по-бързо и без последици.
А коментарите в защита на побойника, които чета тук, изобщо не заслужават да им се обърне внимание. Кое било повод да удариш чуждо дете? Ами да разбият главата на собственото ти с камък не е никакъв повод, разбира се. Трябва най-малкото да му извадят око или да го докарат до безсъзнание. Дори и тогава няма повод да удариш чуждото, така ли? И стига с тия оправдания "ама то е малко, не разбира" и бла-бла. Не може на 6 години да не знае какво би причинил един удар с камък. И изобщо би трябвало да знае, че камъни по други хора не се хвърлят. Ето заради такива лиготии "малките неразбиращи" побойници растат с мисълта, че могат да причиняват всичко на останалите безнаказано. И като пораснат, става страшно.

# 126
  • Мнения: 2 028
mama mina, как е детенце? надявам се по-добре  Praynig

съдилищата отвориха вече, има ли развитие?

# 127
  • Мнения: 2 803
mama mina, сега виждам темата.  Hug Дано всички се оправи с вашето момиченце.  PraynigАз инстинктивно също бих реагирала като мъжа ти и може не с един шамар да се размине този 6 г. потенциален хулиган. Вече много "свобода" се даде на децата, или се възпитават в агресия да се удрят, бият или родителите оставят децата си "сами да се оправят".

# 128
  • Sofia
  • Мнения: 273
Абсолютно правилно е постъпил бащата.Всеки на негово място би постъпил така, нищо че повечето се правите на принципни, просто Ви пожелавам да не ви се случва това което е станало с детенцето на авторката. Аз също наскоро имах инцидент с едно дете, агресивно до безобразие 3 и нещо годишно идиотче, което тормози всички деца в парка а майките просто се оплакват една на друга и се страхуват. Не мисля, че множеството от деца би трябвало да се съобразяват с едно единствено, което в споменатия от мен случай има нужда от психологична помощ.Няколко пъти се опита да нападне дъщеря ми с нокти и аз казах на бабата(към 80 годишна старица, която не може да го овладее), че ще го набия, ако още веднъж посегне без причина и тя не реагира. Един ден , въпреки че съм подготвена и непосредствено до дъщеря ми той започна да я души като бабата просто наблюдаваше. Наритах го хубаво докато освобождавах дъщеря си, бабата която твърдеше, че това е детска работа и се размина само заради преклонната и възраст. Когато хората не възпитават децата си, никой не е длъжен да им ги търпи.....Пожелавам бързо възстановяване на детенцето...... Praynig

# 129
  • Vienna
  • Мнения: 532
Не съм 4ела др. постове, дано не се повтаря... А не може ли ти да съдиШ родителите на др. дете, 4е са оставили детето си бе3 над3ор и е могло да се слу4и такова нещо?

# 130
  • Мнения: 1 341
Не съм 4ела др. постове, дано не се повтаря... А не може ли ти да съдиШ родителите на др. дете, 4е са оставили детето си бе3 над3ор и е могло да се слу4и такова нещо?
И детето на авторката е било без надзор.

Мили майки, как не ви е срам да наричате едно 3, 6 годишно дете-идиотче, изрод и т.н. епитети?
Кой кого би ударил, наритал и т.н. е въпрос на гледна точка и най-вече на възпитание!

Дано авторката се включи да каже как е детенцето!

# 131
  • Мнения: 4 556
Ескарина, въпросът за шамарите като израз на емоция за мен е принципен. Това не е приемлив начин за изразяване на емоции. Това, че не е нанесена сериозна телесна повреда, за мен не е причина да реша, че шамарът е приемлив начин да си излееш напрежението, стреса, гнева.
Ако постоянно си намираме оправдания и извинения за шамарите, няма и да спрем да ги раздаваме.

Много е дълго това, което мисля по темата и просто не знам дали ще мога да го напиша в краткото време, с което разполагам, но ще се опитам, с риск да се получи не достатъчно добре обяснено и неизчерпателно мнение.

Наблюдавам тази кампания по "криминализиране" на шамарите и честно казано, доста ме плаши. Виждам и непрекъснатото повтаряне колко ужасни, неприемливи и травмиращи са шамарите, как всяко плясване през ръката, когато детето посяга да бръкне в контакта, може да травмира психиката му за цял живот. Има някакво неестествено фиксиране върху шамарите, до степен на табуизиране. Според мен точно на това се дължат и много от реакциите в тази тема. Няма значение за какво става дума, споменат е шамар от възрастен на дете и вниманието веднага се фиксира там, веднага започваме в хор да повтаряме колко лошо е постъпил бащата, защото това никога не трябвало да се допуска! Измества се акцентът от истинския проблем в случката, към изкуствено фиксирания проблем.
Малко по-рано в темата казах, че за мен тази рекация е извратена. Сега ще дам и пример, за да илюстрирам по-добре чувствата си по отнощение на тази реакция.
В "Без дом" има един момент, когато човекът, който бие децата с камшик им казва "Стига сте крещяли! Камшикът просто разкъсва кожата ви, а вашите крясъци ми късат сърцето!"

Та както такзах, това табуизиране пречи да се види реалният проблем. Той е там, че първо, едно дете е възпитано по такъв начин, че да изпитва желание да удря другите деца с камъни по главите. И второ, върху това дете никой не упражнява контрол, чрез който да му попречи да си реализира желанията. Това са два много сериозни проблема, срещу които трябва да се вземат мерки и които са напълно изтласкани от великия шамар, ударен на побойника от бащата на жертвата. Този шамар до такава степен лепва вниманието към себе си, че хората, които видяха в него най-големия проблем в ситуацията, започнаха в ума си да го преувеличават, да го изкарват побой, саморазправа, ошамарване. Лично според мен, за да оправдаят пред себе си факта, че му обръщат повече внимание.
Друг проблем, който забелзязвам напоследък - всяко нещо, направено от дете се оправдава. Ама то малкото, невинното, то не разбира, не може да носи отговорност и т.н. И съответно противопоставянето на всяко действие от страна на възрастен - този изрод, изверг и т.н.
За мен и децата и възрастните са човешки същества и децата не са ангелчета от небесната раса. Колкото е неприемливо да наричаш 6, 8 или 15 годишно дете изрод, толкова е неприемливо да го казваш и за възрастен.

# 132
  • Мнения: 600
Съжалявам за пострадалото ти детенце, дано се възстанови бързо. Ако правилно съм разбрала, детето, ударило твоето, е на 6 години? В такъв случай съм повече от изненадана от реакцията на майките, оправдаващи поведението на мъжа ти. Щом един възрастен мъж си е изпуснал нервите и е реагирал толкова първосигнално, макар и под влиянието на емоциите, какво да кажем за 6-годишното дете? Ами ако ръката на мъжа ти се беше отплеснала и беше причинил по-сериозна травма на другото дете? Като малолетно 6-годишното дете е наказателнонеотговорно, но съпругът ти е.  Вие, от своя страна, можете да заведете граждански иск за непозволено увреждане срещу родителите на момчето в районния съд по местоживеене, може да искате възстановяването на щетите за лечението на дъщеря ти, както и да претендирате за неимуществени вреди.

аха, на 6 години не могат да мислят ли? и не знаят, че от камък боли? моля ви Rolling Eyes

моят мъж веднъж щеше да удари едно ужасно дете, радвам се, че не го направи, защото не искам после да се разправяме с кретеноидни родители, но честно казано, има деца които с удоволствие бих нашамарила. и не ме интересува дали са на 6 или 10 - щом удрят моето дете, а родителите им нехаят. какво трябва да направя, да си прибера детето ли? да й кажа, споко, маме, някои са си такива, търпи и ще мине? безобразие, това мога да кажа. презирам такива родители, тъй като повечето от тях много добре знаят, че децата им проявяват агресия.

дано детенцето е добре, това е най-важното, и намерете добър адвокат.

# 133
  • София
  • Мнения: 13 701
Олелееее, ужасно... прегърни и целуни специално от мен Димана  Hug Heart Eyes

# 134
  • Мнения: 184
Съгласна съм с мнението на Ескарина. Тази фиксация върху шамара (не боя, шамаросването, претрепването и т.н.) е някакъв опит за самоидеализиране на родителския опит, според мен. Аз никога не съм удряла шамар, ерго съм много добър родител. Другите липси- на заден план. Важното е, че никога, ама никога не бих ударила един-единствен шамар. Ако си го навие на пръста всеки може да го направи, но това не гарантира, че ще бъде добър родител.

Общи условия

Активация на акаунт