Публикувана: 30 авг. 2009, 23:06 ч.
Последно мнение: 26 септ. 2009, 07:42 ч.

Отново тема за спонтанен аборт :( Извинете

1 854
12
1

30 авг. 2009, 23:06 ч.

Мнения: 155

Здравейте,
прочетох темите, в които пише за спонтанен аборт, но все пак искам да попитам нещо.
Първата ми бременност ....чаках 10 дни да ми дойде цикъла, имах силни болки и си мислех, че всеки момент ще дойде. Накрая направих тест - положителен. След това прокървих леко. Отидох в болницата и се оказа, че съм бременна в 4 седмица, нормална не извънматочна. Лежах за задържане в болницата на но шпа и инжекции. По-късно в 8 седмица пак имах контракции и пак пих но шпа, в 6-тия пак имах и излязох в болнични. СЛАВА на БОГА успяхме да задържим прекрасното детенце. Той ми е утеха!
Сега забременях пак с голяма радост и желание. КАзвах си, еехей втора бременност, вече матката е подготвена не е като първия път. Никакви болки, никакви проблеми нямах, докато не прокървих леко. Казах си е, то леко не е страшно, нямам никакви болки, утре на гинеколог. Отидох той ми назначи консултация за след 3 дни и ми изписа хапчета за кървенето (дуфа...нещо си - заместител на прогестерона май беше). Тръгнах си оттам и после бяхме на разходка - аз прокървих много, обадих се на личния и той ми каза, че такава ранна бременност (4 седмица) не може да се спаси....спонтанен аборт.
Все още го преживявам, осмислям, обвинявам се, че не съм реагирала по-рано и осъзнавам КОЛКО ГОЛЯМА МИЛОСТ е било това, че сме успяли да запазим Влади въпреки късната реакция и болките.
Но...сега накъде? Още нямам епикризи и никой нищо не ми каза.
Вие споменавате пиене на антиб. след кюртажа - никой не ми каза това.
Инжекции след спонтанен аборт за да предотврати бъдещ такъв - никой не ми каза нищо за това!
споменавате гинетични изследвания, имунни, на щитовидната жлеза, хормонални - това важи ли за толкова ранна бременост? Какво да правя оттук насетне? И дали следващия път не мога да ги почна тия лекарства (за задържане) още в началото...?
Странното е, че и с Влади в 4-та седмица влязох за задържане, сега аборта стана пак в 4-та.
Дали и третия път няма да имам проблем точно тогава?
Значи ли всичко това, че имам проблем със задържането....
Аз ви питам все едно сте лекари, но лекарите особено по болниците не ти казват никога нищо (че за какво ли, нали сме си глупави българи, клъцни срежи и айде кой откъде е...сякаш не сме хора)

# 1 31 авг. 2009, 21:56 ч.

Мнения: 686

Съжалявам мило майче, че ти се е наложило да преживееш подобно нещо. Hug

Единственият съвет, който мога да ти дам е, когато се поуспокоиш мъничко да потърсиш информация за свестен лекар, който да се запознае със случая ти и да те преведе през пътя на така желаната ти бременност. Да направи каквото е необходимо като изследвания и/или лечение и да те наблюдава от първия ден закъснение
Желая ти бързо възстановяване и успех в борбата ти за бебче Peace

# 2 1 септ. 2009, 03:55 ч.

Мнения: 245

Мамо Ежке, силна мечешка прегръдка и от мен (солидарност по животински).

От собствен опит знам, че минава много време докато спреш да се самообвиняваш толкова силно, но за две конкретни работи се надявам да мога да ти намаля притесненията.

Не ми назначиха антибиотик след кюртажа (живеем в чужбина, тук обичат актове на естествен подбор).

Инжекцията Анти-Д глобулин се поставя само ако си с отрицателен резус фактор - ти най-вероятно не си.

Много мъчно ми стана, че се извиняваш в заглавието на темата си. На теб трябва да се извиняват - съдбата или каквото там има, че ти се налага да преживееш такова нещо.

Да нагушкаш Влади Heart Eyes

# 3 1 септ. 2009, 23:16 ч.

Мнения: 67

Миличка силна прегръдка и от мен.
Няма за какво да се извиняваш и най вече запомни , ЧЕ НЕ СИ ВИНОВНА ЗА СЛУЧИЛОТО СЕ.
Моите два аборта бяха в една и съща седмица -8 ,и след първия и на мен никой и нищо не ми обясни, дори съм ходила по нощите с връзки да си вземам епикризата от АГ отделението . И накрая се оказа и че хистология не са ми направили.
И моят съвет е да си намериш някой добър лекар (опитай се да си вземеш епикризата защото ще иска да я види), който да ти назначи всички необходими изследвания , и да следи бременноста ти от самото начало.
След абортите ми даваха да пия само Метергин , не са ми слагали никакви инжекций.
Не съм лекар и едва ли мога да съм ти от голяма помощ , но ще ти кажа аз през какви изследвания минах:
хормонални , микробиология, имунни и генетични.Оказа се ,че имам имунологично заболяване-анти фосфо липиден синдром или с две думи казано кръвта ми се съсирва и недостига до плода.
Още веднъж те прегръщам и стискам палци след няколко месеца да се похвалиш с лека и безпроблемна бременост.

Последна редакция: вт, 01 сеп 2009, 23:27 от TONITA 6

# 4 2 септ. 2009, 00:46 ч.

Мнения: 3 166

Съжалявам,мила мамо Ежке, за това, което си преживяла. Sad

И аз не съм много компетентна относно ранните аборти, макар че имам един такъв още преди да родя големия си син. Вземи епикризата,виж хистологията,макар че от повечето случаи тук знам, че те обикновено нищо не показнат. Момичетата вече са го казали ,но ще си позволя и аз да повторя - много важно е да намериш свестен и отговорен лекар, който ще приеме присърце случилото си и ще назначи изследвания, каквито са нужни според него. Но какви точно той ще прецени. Знам че при така ранен аборт не е нужно да се чака много дълго за следваща бременност. Но това лекарят ти ще прецени отново. Просто искам да ти вдъхна кураж. Hug

И да, Анти-Д се слага само ако си нулева кръвна група.
Вярвам,че следващия път всичко ще е наред.

# 5 7 септ. 2009, 13:28 ч.

Мнения: 13

Здравейте на всички във форума и най-вече на тези включили се по темата за спонтанните аборти.Аз бях започнала тази тема преди няколко седмици, като преживяла два такива последователно.Искам да помогна на лутащите се . Използвам думата лутащи се , защото ако не попаднеш на добър лекар си като пате в Кълчища.Аз направих и все още правя поредица от изследвания: генетични / структура на хромозомите /, имунологични, хормонални....................Оказа се че някои не е трябвало да ги правя.Например спермограма на съпруга ми.Обяснението е , че очевидно действат сперматозоидите за да има бременност.Трябва да се наблегне на антифосфолипиден синдром , НК клетки, Rh несъвместимост и куп други .Жалко е , че няма кой да ти обясни всичко от край до край и четеш по форуми и действаш.После някой ти казва , че това било излишно , че еди ди кое не давало отговор на проблема.Но явно с търпение ще се стигне до желаната бременност.Успех и търпение на всички мамички и на себе си го желая.

# 6 14 септ. 2009, 15:13 ч.

Мнения: 139

Здравейте на всички Simple Smile

Моят случай е сходен с този на авторката на темата Sad

Имам едно момченце на 2години и един месец и наскоро преди седмица загубих второто си детеце Cry

Бях бременна в началото на 4 седмица,когато получих кръвоизлив и малкото ми бебче падна в ръцете ми Cry

Не мога още да проумея защо се случи Cry

това ,единствено себе си обвинявам и бащата Cry

на бебенцето Cry

Не знам как ще го преyдoлея Rolling Eyes

Последна редакция: пн, 14 сеп 2009, 21:07 от sadra80

# 7 14 септ. 2009, 21:55 ч.

Мнения: 67

Садра

силно гуш от мен мила, знам че е много трудно , но спри да се обвиняваш по този начин с нищо не си помагаш.Казвам ти го от горчивия опит на 2 такива аборта.Ако бременноста не се е развивала добре ти или мъжа ти с нищо не бихте променили това.
В момента трябва да сте силни с мъжът ти и да се подкрепяре взаймно, защото тази болка не я носиш само ти.
Както може би и всички след мен ще те посъветват , отиди при някой добър гинеколог, за да ти се направят всички необходими изследвания .Пожелавам ти от цялото си сърце след няколко месеца да пишеш в някоя от отчетните теми.

# 8 14 септ. 2009, 23:01 ч.

Мнения: 139

Тонита,благодаря ти за подкрепата bouquet

С бащата сме вече разделени,беше връзка само за два месеца,но те бяха едни от най-красивите в моя живот Flutter

Едва ли скоро ще присъствам в някоя отчетна темичка Confused

Колкото и да го искам Mr. Green

На генеколог не ми се иска скоро да ходя,за мен е горе-долу ясно защо го загубих....прекалено много нервите ми бяха разтегнати #2gunfire

Искам само да се науча да живея някак с болката си Sad

Защото знам,че моето малко ангелче ме гледа от някъде и искам да знае,че ще съм силна и че много искам все някога пак да се срещем с него и да мога поне да го гушна,а не само да го държа в ръцете си ........ Cry

Моля се само за малко утеха .....
Flowers Rose

# 9 16 септ. 2009, 00:24 ч.

Мнения: 8

Здравей миличка! На мен също ми се случи това,което и на теб и за жалост на много други жени.Точно преди седмица ми се случи това,както и на теб.Аз бях в 3 месец.Голяма мъка ми беше.Това ми се случва за втори път,но първия път бях в 7 месец.Пропуснах да отбележа,че аз си имам един палав сладур на почти 7 годинки,който днес стана първолаче Simple Smile

. След него беше загубата на бебето,сега щеше да е на 3 годинки. Трудно го преживях,сега пак се върнах към това и като лежах миналата седмица в болницата се замислих колко е нечестно за всички нас,които с радост чакаме и желаем да станем майки.Прегръщам всички преживяли това и дано няма други пострадали,стига толкова мъка.Искам нещо хубаво да се пише тук! Hug