маймунската тема

Деси, чета все още предните страници с огромен интерес, но не можах да се сдържа да не те питам как е възможно мами които са осиновили бебенца да кърмят? Те като не са раждали, как тогава имат кърма?

Офиоли, болницата на Мазнейкови, която е на бул. България, срещу Билла, нали  . А докторката сигурна ли си, че е била Павлова, как и е първото име ?!?

Мартани, има начин майките-осиновителки да кърмят. Не винаги сеслучва лактация, но за някои такива майки си струва усилията. Има специални приспособления, които изглеждат като торбичка с млака с милки тръбичка от нея. Маякат я слага на врати си, бебето на гърда и тръбичка у устата на бебето. Сукателният рефлекс е инстиктивен, бебето знае да суче, получава емоционалния комфорт от контакта кожа до кожа и сугането на гърда, а от тръбичката получава млякото. Емоционалният момент може да предизвика хормонални промени и майкато да получи лактация, без да е раждала. Не съм запозната обаче с процентите на успех в такива случаи. Можеш да питаш Бу в кърмаческия форум за тази техника, или да се запознаеш с нейния блог.
Знам също че по подобен начин може да се предизвика лактация и при мъже (направо безумно звучи, знам!); за това обаче само в нета съм чела и в една книга за неасистираното домашно раждане...

Самото сукане предизвиква лактацията - механичното стимулиране.
Тези майки обикновенно седмици преди да вземам бебето започват да се цедят с помпите "на сухо" - от стимулацията млякото потича.
Май Снежана беше опитвала да се цеди така и години след като си беше родила детето почна да отделя пак капчици мляко. Е, за да е повче от капчици трябват и повече усилия и време и много стимулация. Обикновенно сучещото бебе по 8 пъти на ден свършва много добра работа
Кърмата може и с лекарства да се стимулира да потече. Обаче пак и трябва сучещо бебе по 8 пъти на ден за да се поддържа.
За процентите - ако жената не е била бременна и раждала обикновенно има по- малко мляко. (защото е нямало бременност да се развие достатъчно гърдата) Някои пък казват, че след 1 година кърмене с дохранване(през тръбичката докато бебето суче) вече имат достатъчно мляко - явно тоя процес може да стане и докато бебето суче. За тези които са били някога бременни и са кърмили дори и един ден не е проблем да релактират и да имат всичкото мляко от което се нуждае бебето.
За мъжете незнам  Пише, че е възможно. Не ща да срещам чак толкова предан баща  Стига ми да сменя пампите на бебето 

   Четох наскоро за една принцеса, африканска, живее в Германия. Статията беше
потресаващо-разтърсваща. Та, тя осиновява новороденото бебе на брат си и го
взима в Германия (не запомних причините). С разни техники успява да произвежда
мляко и досега го кърми (минава година и половина). А освен всичко, тя е и инвалид,
почти сляпа и глуха... Ще я намеря и ще ви я сканирам, невероятна е! Даже, май имаше
отделна тема за кърмене след осиновяване - там ще я сложа.

Анна, непременно пусни линк-а тук, моля! 

радос, именно Павлова е; Камелия Павлова. Една мама от моята отчетна пак при нея ражда, и има същите впечатления като мен 

Meg1  и Деси, звучи много хубаво че могат да кърмят и мами които не са раждали. Това е една огромна награда за техните усилия. Като знам и аз как чаках и как за малко да не осиновя...А от родилните домове ли взимат бебетата? Иначе като е голямо бебето как го учат да суче...сигурно е трудно...аз моя синковец го учих седем месеца докато почна да суче като хората...

а сега обратно към темата - всичко за мен звучи невероятно! Аз в седмия месец хванах самолет от далечния изток уплашена от масовото секцио което се прави тук за щяло и не щяло, и оставих пет бременни приятелки тук. От тях само една роди нормално, а другите всички секцио...Бях много щастлива че родих нормално в България, макар и със системи и пукане на мехура след 12 часа болки и нито една контракция, само 4см разкритие...Не исках епидурална, защото и представа си нямах какво е това система...И си мислех че съм имала добро раждане... сега разбирам на какво се казва естествено раждане...   

Страхотна тема Деси, поздравявам те и аз!    Дано все повече маики в България и по света имат възможността да изберат активното раждане. 

анна в. ,чакам линка с нетърпение!

За майки осиновителки е възможно да се стимулира производството на кърма, но при мъжете как би могло да стане, като нямат млечни жлези? Малко на фантастика избива вече това...
Деси, добре завърнала се!

Аз също исках нормално и почнах нормално и вярвах, че ще издържа, но с изтекли води  и 2-3 см разкритие 16часа плюс висок корем (щото беше 2 седмици преди термин) и родилни контракцииот 6 чАса...,  "неефективни", както се изказа санитарката, не се получи и се предадох на секциото. И не съжалявам, защото щяха да ме мъчат още поне 6 часа и детето да е на сухо и да се намъчи от тези контракции, без да имам разкритие, и пак щеше да се наложи интервенция...Познавам и нещастни случаи, развили се в подобни условия, така че, разминах се с нормалното раждане. Но какво от това, като никога няма да забравя как се хилех на всички като казвах, като ме приеха, че ще ражадам и ми се чудеха, защо съм ухилена, а не рева (от болка)...И сега имам толкова прекрасно съкровище, богатство мое, радостта на живота ми, звездичката ми бляскава, тя е най-важна. И се кърмем от първата ни среща в болницата, спеше ми на гърдите...и досега.

Чудесно е отново да чета Маймунската тема!!!!!!!!!!!!!!
живи и здрави!!!
дано „маймунските“ истории стават все повече и повече в България 

Ами на мен ми сложиха такава система с окситоцин, след което го спряха, защото не издържах на болките и казаха, че системата е 4иста , тоест само с глюкоза Това успях да изкопча като информация, защото акушерката каза нещо от рода, 4е лекаря трябва да питам, а не нея, а него общо взето само за 2 минути го видях.
Така 4акахме  нужното разкритие 4 см за епидурал  около 5 часа, аз имах дотогава само 1 см и после лекарите се смениха и следващия лекар, който дойде след 5-те часа, за един час успя да предизвика още 2см и половина, като ми спука водите,
незнам какъв цвят, дойде и анестезиолога и най-после като 4е запо4нах да се събуждам от кошмара
За епидурала, оооооо облек4ението беше  огромно, само това мога да кажа
Ина4е исках естествено раждане или там както му се вика-активно , до момента в който ми предизвикаха контракциите със системата. В онзи момент даже и на секцио бях готова  А също да кажа, 4е акушерката ми би някакви инжекции 2 или 3 пъти уж болкоуспокояващи, които не усетих да имаха някакъв ефект

Затова ми е интересно това изказване за бруталното преживяване, по горе, свързах го с моя слу4ай просто:roll:

Ина4е по темата -много ми харесва заглавието и вси4ки маймунски слу4ки и събития
И аз си имам маймунки вкъщи- малката калпазанка и баща й и спим вси4ки заедно на земята Най-малката маймунка като най-важна спи на матрака, а ние двамата с мъж ми до матрака, върху импровизираното от мен с 2  дюшека легло
И смешното е, 4е малката маймунка все се търкаля на по-ниското "легло", бута ни и там май пове4е й харесва. Веднъж даже я намерих да спи съвсем на земята, върху килима, изтъркаляла се съвсем извън "леглото" Така само можем да спим заедно тримата, тя задължително трябва да е до мама, като татко й  й пре4еше, когато спахме  на разпънатия диван. Аз пък все едно  себе си намерих , спейки на земята
И другото нещо, което не могат да понасят моите диваненца са одеялата, просто трябва да ги изритат някъде настрани

Сега се сетих и за нещо, което моя анестезиолог ми каза на визитата на следващият ден, 4е в Америка епидурала се биел от стажанти....незнам доколко е вярно

offiolу, много хубав разказ, аз съм си писала с теб преди да родя. Бях ентусиазирана и много позитивна за предстоящото си раждане (след теб) в тази болница. Говорехме си за присъствие на бащата и за разни други неща там. Не може да присъства бащата, казвам го със сигурност (защото пишеш, че на следващото раждане искаш да присъства мъжа ти). Там няма да стане ако смяташ да повториш. Следих си бременността при д-р Павлова, щях да раждам там, но всеки път когато питахме с мъжа ми дали може да присъства отговорът беше различен. Първо можеше, после не можеше, после можеше само в предродилна, а накрая: "каква работа има той там?!". И това все отговори от д-р Мазнейкова, в зависомост от настроението й, която от нас разбра, че в сайта им пише, че е позволено мъжът да присъства при желание. (кой знае от къде е копи/пейст)

В деня на термина ми вече не издържах (поради още един ферман други причини, които са доста по-съществени) и реших, че не искам да раждам там вече, смених болницата. Както и да е. Мъжът ми беше до мен по време на раждането, от първата ми контракция (танци, масажиране, бла-бла), до обличането на бебето, беше свидетел на къпането му и т.н. За наше съжаление накрая родих секцио по спешност - той беше с мен и в операционната. И нито едно от тези неща нямаше да ми се случи в болницата, в която бях решила да раждам - Св. София на д-р Мазнейкова.

Не искам да развалям темата, просто аз не видях нищо "маймунско" в начина, по който там ме караха да се чувствам, а именно неспособна да родя, без "излишни" обяснения. И затова си тръгнах от там. Секциото като краен резултат е факт, но докато стигна до него извървяхме с мъжа ми доста от пътя и подготовката, за да осъществим едно естествено раждане. И почти успяхме. Надявам се следващия път да стигнем до края

П.П. Съвсем не искам да навлизам в спорове нито за клиниката, нито за д-р Павлова. Единственото, което исках да кажа е, че за съжаление има още много да се желае. И наистина се радвам, че и ти и другото момиче (с което също си бях говорила по темата) можете да разкажете хубави неща, но за мен това, което ви се е случило е въпрос на добър късмет, а не на ежедневна практика.

Много хубава тема , как не съм попадала на нея досега , но нали наближава момента на повторното изживяване от първата среща с новия човек в семейството и все повече се замислям за раждането .
При мен първото си протече почти като за една маймунска държава . Завършила съм я таз пуста медицина и от работа не ми и дойде на ум да ходя на курсове за бременни . Подготовката ми се състоеше в това 5 дена преди термина да изчета от учебника си по АГ какво е това раждане и има ли то почва у нас . Като във всяко БГ семейство , ремонти правихме до последно , което включва и чистене , и местене на дрехи и гардероби . Ама аз така и така си бях решила , че е време да излиза дребосъчко , за къде да се пазя повече . И така , след подготовката на спалнята към 23 ч вечерта усетих първи контракции , малко по-късно изтече и слузната запушалка . Ние с таткото събираме багажчето , палим стария ситроен и прекосяваме цяла Варна до болницата . Там минава вече 12 посред нощ , на мен ми спряха контракциите , викам аз давай да се връщаме , фалшива тревога . Той обаче упорит - тъй и тъй сме дошли , дай да те видят . Ми видяха ме , усмихнаха ми се , казаха ми - Щом сте колеги , знаете , че раждането може да започне и след 48 часа след изпадането на запушалката . И хайде обратно . В 2 ч цоп в леглото изкъпана и готова да раждам до 48 часа . Към 4 започват контракции . Между заспиванията ми идва наум да ги засека  - някъде на 25 - 30 мин . Ставаме към 7 , пак багажчето и хайде пак в болницата . Посрещаме бодро лекаря , с който имам уговорка , казваме - така и така , контракциите са на 15 - 20 мин. Следва преглед , разкритие 1 см , шийката започнала да омеква . Усмихва ми се и този доктор и казва - ми да , раждане ще има ( не че някой се е съмнявал в това ) , но ще е късно вечерта или утре сутрин. Най-добре се приберете вкъщи , там ще се чувствате най-удобно , като станат контракциите на 5 мин пак заповядайте , може да отиде цял ден , няма защо да ви настаняваме в болнична стая , няма да ви е конфортно . Хайде пак на стария ни радрънкан ситроен , по улиците с хиляди дупки в нашата мила панелка . И така - бъдещият татко довършва последните ремонтни и почистващи дейности , аз си лежа , клеча , ходя , подскачам и изобщо сменям пози , за да проверя всичко написано как е най-неболезнено . Имам достатъчно време да се обадя на майка ми да и кажа да стяга багажчето и да идва до 2 дни , че има бебешки дрехи да се перат и гладят ( аз от суеверие нищо не бях взела за бебето) . Към 15 ч - около 12 ч след първите контракции - викам на мъжото - я засичай . Контракциите са на 3 - 4 мин . Викам хайде пак , пък ако пак ни върнат , ще си раждаме вкъщи . Отиваме там , ясно е , че ще ни приемат . Аз за толкова време вече съм ходила няколко пъти до тоалетна , тоест няма нужда от клизма , започнах и да повръщам , така че хич не ми беше до ядене . Доки на секцио , докато го чакам да излезе обличам нощница , пишем бумаги , подписвам декларации , давам данни за бъдещия болничен лист , абе водим си задушевен разговор с приемащата акушерка . Следва нов преглед - 3 см разкритие , хайде към предродилна зала . На 3 - 4 см ми пукат мехура . И ми поскат система ( после четох , че е имало в нея атропин и лидокаин) . След 15 мин не знам къде съм , всичко ми е изтръпнало , викам си не може да боли чак пък толкова . И тоновете на детето падат . Поне това мога да вдяна , нали съм понаучила нещо . Ама няма никой около мене , минали са 15 мин от пускането на системата , нали трябва да тече няколко часа . Първо раждане , все пак , ама това което усещам , си е напъни , тъй както съм ги чела в дебелите книги . ДОкато се чудя да викам ли или не и ето минава случайно доктор . Какви са тия тонове , вика той , я да видя - ми тя главата във влагалището , тя ражда . И така - на масата , 3 - 4 напъна и в 16:25 си имаме един малък мъж . Най-близкият контакт с него е да ми го сложат на корема , да ми покажат , че е мъж и хайде на масата за повиване , къпане и на едно легълце под кислорода да си диша . Направиха ми епизиотомия , въпреки че детето е 3,100 , според мен съвсем сносно и без тази екстра щеше да си излезе без проблем . Не че ме е боляло , но месеци наред се усеща придръпване . Целият ми престой в болницата до раждането е час и половина . Детето ми го дадоха на 4 час , сигурно се объркаха , защото държат да го представят на майка му след 6 часа . Обяснението е , че до тогава му изтичали лигите . Един колега ми беше казал - сигурно в Европа по-бързо им текат лигите .
След 3 месеца живот и здраве , ще раждам бебе номер 2 . За това време доста неща се промениха . Първо , вече и аз съм съгласна със съпруга ми и той да присъства . Струва ми се егоистично да не споделя този прекрасен момент с него . Второ , попрочетох доста и ми се иска да мога аз да взимам решения затова кога какво да получавам като лекарства и какво да се случи с бебето , след като излезе на бял свят . А на практика нищо не се е променило за изминалите 2 години , което малко ме плаши .

Много се радвам че живна темата, обичам си я от години!
Засрамих се сериозно и сядам да напиша разказите за последните си две раждания.

лигльовци европейски
 
ПП: както казваше един доФтор по телевизията "Ама айде сега, какви са тези глупости, да се ражда прав/седнал... Та НИЕ имаме аеродинамични маси... и в Ивропата ня'ат такива"