хиперактивно дете изгонено в първи клас от директорката на училището

А сега накъде след седмиклас,споделете мнения за някои толерантни училища към нашите деца, ако знаете 

Прочетох началото на темата и това, което се е случило с детето на veseivanova, го преживяхме и ние в началото на учебната година.
Детето ми е с хиперактивност и проблеми с адаптацията (диагнозата е поставена от екип от специалисти).
В момента не мога да се оплача от класната. Но въпреки усилията и на учителите, и на логопеда, и на психолога, интеграцията не ни се получава.
Дъщеря ми осъзнава, че е по-различна от другите деца и страда по тази причина.
За да няма спорове кой на кого пречи и да не се отделят децата ни, би било добре да се формират паралелки за деца с нормален интелект, но с поведенчески проблеми.

miss piggy, идеята ти е добра, но за съжаление образованието ни е на доста ниско ниво и не вярвам скоро да може такъв метод да се приложи успешно.

Смятам, че не трябва да се отделят децата с поведенчески проблеми. Те трябва се интегрират. Защото  в живота трябва да  могат да се справят сами.
За това обаче са необходими адекватни реакции на учителите ,които са съжаление липсват.Учителите нямат нужната подготовка за хиперактивните деца!За тях те са невъзпитаните, трудните деца ,които изискват повече внимание и сили!А нали се сещате ,че за това са необходими повече усилия за същите пари.Няма обследване на учениците нито за дислексия ,нито за хиперактивност, т . е. децата с тези проблеми  не са идентифицирани и от тях се иска това ,което се иска и от другите. А те не могат да го дадат!

Биха могли да се интегрират на един по-късен етап. В началните класове тези деца усещат, че са различни, че отношението към тях е друго и повечето от тях не се чувстват добре.

Освен липсата на адекватна подготовка има и друго нещо, което е много важно - липсата на чисто физическо време, за да се обърне специално внимание на деца с поведенчески проблеми. Това време липсва и поради натоварените учебни програми (урок за "нови знания" след него 1 урок за "упражнение" и ..., който разбрал, разбрал ... ) Няма физическо време да се упражнят и улегнат новите неща и алгоритми по взетото ново знание. Да посмятаме - за въведен нов алгоритъм (независимо по мат., или нова буква или текст по БЕЛ , или разказвателен предмет) имаме 2 часа по 40 мин. (в 1 и 2 клас - по 35 мин.) т.е. 80 мин. За това време, урочно трябва да се актуализират старите знания на децата (10-тина мин.); да се преподаде новото знание (20-тина мин.), да се упражни наученото (остават 50 мин.) ... Ако учителят отдели и 10-15-20 мин., за да гушка, обяснява, ако щете укротява дете, което е изпаднало в момента в криза ... какво се случва през това време с другите 19-20 деца в класа ..., ами не работят, разсеяни са, гледат какво се случва ... Времето за упражняване на новото намалява с 20-40% ... Не ме разбирайте погрешно - ако децата с хиперактивност са обследвани и има назначен за тях специалист, който да помага - нещата ще се случат, но такива в масовите училища почти няма ... Ако има такива хора, детето може да се изведе от класа от специалиста, да се успокои, да се върне и да продължи работа. Това не може да се върши все от пед. съветник. Представете си - начален етап 1-4 клас, по 4 паралелки във випуск т.е. 16 паралелки; вече в почти всеки клас има по 1-2 деца с поведенчески проблеми (сега се съсредоточавам само върху тях, но има и деца с други заболявания диагностицирани и посещаващи училище), но в предполагаемите 16 паралелки дори да са 8 децата с поведенчески проблеми ... при 4-5 часа дневно, ако се "засекат" в криза 2-3 деца - как да се справи 1 пед. съветник? Та, много, много са чисто организационните проблеми ... Има наредба за приобщаващото образование, но там е казано чисто идеалистически какво трябва да се случи - ама как да се случи, кой ще осигури кадри, за да се случи ... няма и дума ... Всичко се оставя на обикновения начален учител, който няма нито задълбочената подготовка да реагира, нито физическото време, дори и да има огромното желание, защото е притиснат от учебни програми и ДОС-ове, а има и още 19-тина деца да обучава ...
Не знам, не знам ... трябва си много обучение, специалисти и време, за да могат деца в такова състояние да се адаптират ..., а за това трябват пари, които ги няма ... На хартия нещата могат да изглеждат добре, в наредба или ДОС ..., но на практика - няма как (в момента) да се случат нещата - поне според мен ...

Съгласна съм  ТАКА Е.  А за родителите,  надали някой се замисля.Да си берат грижата.
 В крайна сметка всичко е въпрос на гледна точка.А гледната точка на детето?
И това ,че училището е ковачницата на младите хора.Децата прекарват по-голямата си част от времето си в училище и научават за  живота от там. Да ,обществото ни е незряло.След като 5 часа едно дете на студа не прави впечатление на възрастните-нещо ,което е видимо /експериментът на НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ/КАКВО ДА ГОВОРИМ ЗА НЕВИДИМОТО!