"Искам да я попитам - защо ме е изоставила?"

на нас ни предстои в края на другата седмица среща с биологичната майка на алекс. не е първата, а последната беше преди почти две години. имам притеснения, които обаче не са толкова големи, но няма да я отложа. имаме и записан час за психолог след това, по негово настояване, с което аз се съгласих.
не сме водили още никакви разговори за това, откъде идват бебетата, защото това още не я интересува. когато отиваме на срещата, смятам да и кажа, че отиваме да се видим със С, в чието коремче е била, когато е била мноооооооооого малко бебенце.
после ще чакам въпросите. когато дойдат-тогава.
надявам се всички участващи в събитието, освен детето, да се държим отговорно. мисля, че няма да има нежелани реакции, поне от страна на възрастните.

когато срещата мине, ще споделя с вас какво се е случило, защото се надявам това да е от полза още някому освен за нас.

Мата, успех. Дано всичко мине възможно най-безболезнено за малката.

Мата, стискам палци. Трудни са тези срещи. Надявам се на тази възраст тази информация да не разтревожи Алекс. Доколкото разбирам това ще е първото казване? Тя ти е толкова ведра на снимките, толкова обичана и "светла"! А когато имах щастието да я видя на живо - почувствах, че е и много нежно и чувствително момиче. Успех

С вас съм, виртуално, в трудните разговори...
При нас беше кратък, отдавнашен въпрос от сорта" Какви са тези жени, които изоставят, защо?"
казах само , че причините са различни...Попита и "Защо не е направила аборт?" Казах само- не знам.
Искаше ми се да кажа " Добре, че не е...". но знаех , че не този отговор търси, може би се поставя на нейно място, все пак е почти млада жена, ...

Не е имало повече разговори, може да дойдат един ден, вероятно ...

Надали някога ще разбереш/м напълно.

Помня едно от нещата, които някога мен ме озадачиха и потресоха едновременно, когато говорехме с Иринка за нейната история.
"Помня, помня как бях в корема й и там ми беше гадно. Тя ме тръскаше, беше ми лошо там..." - и ми показва подскоци и удари по корема...
Дали е възможно?
Не знам...
Тук не говорех вече аз. Просто слушах...

Трябва да мине добре.
Ще мине добре. 

Когато Ваньо разказваше за страха от всеки и всичко в родилния дом имах чувството, че присъствам за спиритически сеанс. (Никога не съм била на такъв, представите ми са от прочетено и видяно по филми) Пренасяше се в друг, паралелен свят, очите му широко се отваряха и постепенно се изпълваха с ужас и говореше с равен, почти монотонен глас. Не желаеше дори да го докосвам в тези моменти. После се сепваше и се сгушваше в мен като котенце в студена нощ.

Отдавна не сме имали такива разговори с конкретни спомени.

През лятото говорихме доста за "другата ми майка". Един път ме попита: "Ти нали не се сърдиш че аз обичам и нея, и тя ми е майка, носила ме е в коремчето и се е грижила за мен?" Колкото и невероятно да звучи, тези думи много ме зарадваха и успокоиха за момента. После дълго мислих дали това не е някакъв период и като че ли е така, защото напоследък е станал доста неспокоен и провокативен. Не знам обаче дали това не е в отговор на моята пренапрегнатост и неадекватност в реакцииите на моменти предвид края на 5-годишното ми майчинство ми и връщането към нормален работен ден.

Мислих и защо толкова други деца изпитват на тази възраст по-скоро гняв, а моето любов към БМ. От Неговата история знам, че определено е бил плод на любовна връзка и може би наистина Тя се е грижела с любов за себе си и него докато е бил в утробата й. Но после поради стечение на обстоятелствата, е трябвало да избира да задържи него или да бъде с другите си деца....

Сега не иска да говорим. Като го попитам специално дали иска да разговаряме за нещо, неизменно ми отговаря с контравъпрос: "Ти за какво искаш да разговаряме?".

А аз търпеливо чакам.

А като че ли и за госпожицата наближава началото на истинското говорене. Засега имам смътни интуитивни усещания че е така...

Абе лесно ви е на вас, а аз кога и какво ще казвам на малкото... идея си нямам.

.

Много е хубаво, Кудку 

   за всички вас!

Много добро, Кудку!
Отсега ти казвам, лично ти е било, ама е било.  Сега бързо копирам и знам как ще въведа малкото скоро. Тя обожава приказки. Хрумва ми даже да й го нарисувам в специална "книжка".
Крада чистосърдечно, знам, че няма да се сърдиш, нали?
Благодаря!

Заповядай 

Кудку, прекрасна приказка!
Една от нашите приказки, която се появи по повод майката на нашия тате, която е на небето и оттам "познава" своите внуци беше долу-горе следната: Душата на баба е там при звездичките. Някой ден когато поиска да се върне на земята при хората ще си избере едно коремче на някоя жена и ще се роди отново. Ако реши може да си избере коремче на родилка за тялото си, а сърцето на някоя друга жена за сърцето си и ще бъде осиновена." Не мога да го възпроизведа с думите, които използвах, но общо взето посланието беше, че някак те са го решили. Идеята е да не "засяда" в съзнанието им "виновен". Мисля си, че така можем да избегнем обвинението и натрупването на омраза. По-лесно ще им бъде на децата да простят и да не търсят и изпитват вина. Поне това е моята логика.

Имам специално обръщение към хората, които УПОТРЕБЯВАТ откровенията ни във форума за лични цели и финансови облаги /имам предвид статии/ Това, коеот ние тук пишем е наука как да оцеляват децата ни. Смятам, че е неморално да се използва с користна цел. Не че в печеленето на пари има нещо лошо, но това е знание, което абсолютни безплатно трябва да достига до деца и родители, които търсят път едни към други , и който път преминава през факта осиновяване.

Ние лятото ходихме до дома - Ради, аз и малкото (нямаше на кого да я оставим). Каката й обясни, те това е къщата, кодето нея сме си я избрали. Сега Нани ми задава въпроси, а мен къде ме избрахте и не й харесва, че не е избрана, а родена. чудя се какво да обяснявам....