sherifka, на твоята свекърва изцепките не са смешни, ами са брутално гнусни и подли. Тази жена е много зла. 
- Публикувана: 2 септ. 2009, 14:03 ч.
- Последно мнение: 4 май 2017, 08:28 ч.
10 евъргрийна, free edition, от свекъра (свекървата) - 3
Ми тя си е така и за 15 г и свикнах да не се вързвам.Добре,че сега се виждаме на 3-4мес. веднъж,но скоро ми сервира че като се пенсионирала на зима искала да идва при нас(живеем в нейния апартамент)
Айде от моята бивша свекърва, докато бях бременна
-Какво е това име на детето, което си измислила?!Ама то няма нищо общо с нас! И има такава фолкпевица
След 4-5 месеца разбира, че няма да поддам и един път в разговор по телефона:
-Взехме дрешки за Дарка.
Аз:
-За кого не разбрах?
Тя:
-За бебето за кой. Аз така ще й викам, това име е по-хубаво.
Името е женски вариант на името на кучето й.
Купуваме с бащата сгъваема кошара за бебето. Идва майка му и почва да нарежда като опевачка:
-Как може да купите това найлоново нещо, то е боядисано с отрови, ще изпуска токсични пари през нощта, ще уморите бебето. Вие не си ли обичате детето бее?!
-Какво е това име на детето, което си измислила?!Ама то няма нищо общо с нас! И има такава фолкпевица
След 4-5 месеца разбира, че няма да поддам и един път в разговор по телефона:
-Взехме дрешки за Дарка.
Аз:
-За кого не разбрах?
Тя:
-За бебето за кой. Аз така ще й викам, това име е по-хубаво.
Името е женски вариант на името на кучето й.
Купуваме с бащата сгъваема кошара за бебето. Идва майка му и почва да нарежда като опевачка:
-Как може да купите това найлоново нещо, то е боядисано с отрови, ще изпуска токсични пари през нощта, ще уморите бебето. Вие не си ли обичате детето бее?!
Научих номера от майката на една приятелка.
това с "вие не си обичате детето" и аз съм го чувала по мой адрес...тъй като не го гледаме "както трябва" (т.е. както Тя иска), значи не го обичаме... 
и при нас имаше сърдене за името - че не на никого от свекърите (нито моя син, нито на етървата дъщерята...) - 3 дни се сърдиха
и от време на време като се присетят намекват как "еди-кое си" име е толкова хубаво, трябвало така да го кръстим... не казвам, че са им лоши имената, но точно заради натякването (и не само) не исках да го кръщаваме на тях.
и при нас имаше сърдене за името - че не на никого от свекърите (нито моя син, нито на етървата дъщерята...) - 3 дни се сърдиха
и от време на време като се присетят намекват как "еди-кое си" име е толкова хубаво, трябвало така да го кръстим... не казвам, че са им лоши имената, но точно заради натякването (и не само) не исках да го кръщаваме на тях.
аз пък на края на втората бременност мога да се похваля със супер свекърва която няма да дойде от Франция не защото е болна, не защото няма финансова възможност, а защото няма кой да им гледа 14 годишното куче ( вторият им син си е при тях и живее в същия неголям град, в смисъл би му отнело 10 минути да стигне до кучето). Не че ми е притрябвала, ама ми се вижда много тъпо все пак. ИЛи оня ден по телефона ми вика :
"пращам колета със бодитата на първото дете, които са останали във ФР , ама нищо не съм купувала. Не че няма и не ми харесват някои неща, ама няма смисъл да има прекалено много". За инфо във ФР започват сега големите намаления и примерно 5 бодита биха стрували 3-5 евро...
. То верно че няма, ама все пак
"пращам колета със бодитата на първото дете, които са останали във ФР , ама нищо не съм купувала. Не че няма и не ми харесват някои неща, ама няма смисъл да има прекалено много". За инфо във ФР започват сега големите намаления и примерно 5 бодита биха стрували 3-5 евро...
. То верно че няма, ама все пак
ООоо, голям смях тази тема! Успях за 2-3 дни да я изчета и на места с глас съм се смяла!
Подобно на всички свекърви тук и моята не е случила на снахи, пък момчетата и гениални манекени!
Тя все ги жали за нещо, в конкретния случай как по-малкият и син не сполучил в професията си (беше спортист), как все някой му пречел и го пренебрегвал и т.н. Истината е, че братът на мъжа ми не си дава много зор или поне такива са моите наблюдения, но това не е от значение. За да прекрати драматичните излияния на свеки, другата снаха казала "Недей така, не всичко е толкова черно, синът ти има прекрасно семейство, две чудесни деца, щастливо женен е..." при което свеки скокнала и казала "Не е сигурно, смао той си знае колко е щастлив!"... При което снахата избухнала в смях, майка ми е присъствала и каза че тя пък се почувствала като в небрано лозе.
В същия разговор се ожалва и другия син, т.е. ММ. Който пък "нещастно" живее далеч от мама в тази влажна Англия, така е отслабнал (което е било целено от ММ и е положил големи усилия)... Съответно снахата неуморно се опитва да внесе някаква положителна нотка в разговора и казва "По-добре ли щеше да е тук и да живее по фургоните, пак да робити далече от къщи, ама да студува и да взема мижава заплатка? И виж колко добре изглежда сега като е поотслабнал, виж как веднага грабна Ината...", отговорът на свеки "Аааааа не! Тя него го грабна!", това в присъствието на майка ми да повторя...
ММ е сторителен инженер (пътно сторителство) и в Англия, както и тук винаги е работил по професията си, съответно е добре платен, та не е за жалене, ама нали не е близо до мама да го накърми...
Ще се сетя и за още, пък и след 2-3 месеца ще имам пресен материал за споделяне, срещите с нея никога не минават без изцепки!
Подобно на всички свекърви тук и моята не е случила на снахи, пък момчетата и гениални манекени!
Тя все ги жали за нещо, в конкретния случай как по-малкият и син не сполучил в професията си (беше спортист), как все някой му пречел и го пренебрегвал и т.н. Истината е, че братът на мъжа ми не си дава много зор или поне такива са моите наблюдения, но това не е от значение. За да прекрати драматичните излияния на свеки, другата снаха казала "Недей така, не всичко е толкова черно, синът ти има прекрасно семейство, две чудесни деца, щастливо женен е..." при което свеки скокнала и казала "Не е сигурно, смао той си знае колко е щастлив!"... При което снахата избухнала в смях, майка ми е присъствала и каза че тя пък се почувствала като в небрано лозе.
В същия разговор се ожалва и другия син, т.е. ММ. Който пък "нещастно" живее далеч от мама в тази влажна Англия, така е отслабнал (което е било целено от ММ и е положил големи усилия)... Съответно снахата неуморно се опитва да внесе някаква положителна нотка в разговора и казва "По-добре ли щеше да е тук и да живее по фургоните, пак да робити далече от къщи, ама да студува и да взема мижава заплатка? И виж колко добре изглежда сега като е поотслабнал, виж как веднага грабна Ината...", отговорът на свеки "Аааааа не! Тя него го грабна!", това в присъствието на майка ми да повторя...
ММ е сторителен инженер (пътно сторителство) и в Англия, както и тук винаги е работил по професията си, съответно е добре платен, та не е за жалене, ама нали не е близо до мама да го накърми...
Ще се сетя и за още, пък и след 2-3 месеца ще имам пресен материал за споделяне, срещите с нея никога не минават без изцепки!
Мисля да ги почна в хронологичен ред и да се вмъквам отвреме на време за разнообразие:
Когато бях на 28 г, се запознахме с бъдещия ММ и мина се не мина време той реши да ни запознае с майка си. Води ме той у тях, слага ме да седна на дивана до него, а тя стои на фотьойла отсреща и ММ се изцепва към майка си: "Гледай я каква е хубава, бе майко. Тъй като я гледаш, даваш ли й 40 години?" При което тя -
Разликата ни е 1,5 г в моя полза
и когато половин година след това (след Коледа) той се обади на майка си да й каже, че ще се женим, тя се разплака: "Ама ти нали ми обеща да не се жениш никога? Тя е стара за теб!"
След половин час се обади да каже, че те пари за сватба нямали. Ние пък щяхме сами да си я направим сватбата, точно така си бяхме решили. Първо се оженихме в ритуалната зала само с кумовете в работен ден, защото ако бяхме поканили и родители, и братя и сестри с мъжете/жените им, с вуйчовци и пр., щяхме да сме длъжни да почерпим подобаващо и да сме облечени като за сватба, а ние планирахме църковен брак лятото. Та показахме снимки "от подписването" - кой ни снима според вас? Ритуалната служителка, просто 4-римата ухилени, облечени официално, но не чак като сватбари. Вечерта показваме снимките и свеки казва "А къде е снимката от подписването?", "Ми, ето, тази са, "А, не, това за мен не е сватба, не е подписване" - демек, трябвало снимка как полагаме подписи в някаква ритуална книга... Е,не, бе, те ще ни пуснат в ритуалната зала да си се снимаме.
След няколко месеца започваме подготовка за църковната сватба и се започва едно звънене всяка събота в 8 сутринта - "Хайде, бе! Що спите още? Елате да ме вземете да ходим по магазините да избираме неща за сватбата" - тази, онази събота бяхме заети с други неща, но на третия път ММ я отряза "Съжалявам, който дава парите, той избира". Туй то. От там се започнаха сръдните. Защо сватбата щяла да бъде коктейлна (всеки да си взема от специални маси каквото и колкото му харесва) - ние не сме свикнали така, нашият род ще остане гладен, защото ще се срамува да си вземе. Казах "Хайде да видим". Е, не се срамуваха, но и нямаше разни полупълни чинии на мсяка маса с неща, които този или онзи не яде, не обича. Храна даже остана. Драмата започна с посрещането ни в ресторанта след църквата, когато свеки заявила на мъжа ми, че си тръгва, защото искали да я настанят с не-младите в заведението на климатик, на маси и столове, а тя искала с младите в градината на бар маси без столове. Е, стоя права, както почти всички, защото почти всички танцуваха и искаха на бар маси вън, но не се усмихна нито веднъж. Но пък след тази сватба каза "Е, сега те признавам за снаха".
Има и още, но по-нататък.
Държа да отбележа, че след като се хилих дни наред с тази тема и четох тук-там на мъжа ми, той ми каза "Айде сега и ти да напишеш за твоята свекърва, разрешавам ти".
Когато бях на 28 г, се запознахме с бъдещия ММ и мина се не мина време той реши да ни запознае с майка си. Води ме той у тях, слага ме да седна на дивана до него, а тя стои на фотьойла отсреща и ММ се изцепва към майка си: "Гледай я каква е хубава, бе майко. Тъй като я гледаш, даваш ли й 40 години?" При което тя -
Разликата ни е 1,5 г в моя полза
и когато половин година след това (след Коледа) той се обади на майка си да й каже, че ще се женим, тя се разплака: "Ама ти нали ми обеща да не се жениш никога? Тя е стара за теб!"След половин час се обади да каже, че те пари за сватба нямали. Ние пък щяхме сами да си я направим сватбата, точно така си бяхме решили. Първо се оженихме в ритуалната зала само с кумовете в работен ден, защото ако бяхме поканили и родители, и братя и сестри с мъжете/жените им, с вуйчовци и пр., щяхме да сме длъжни да почерпим подобаващо и да сме облечени като за сватба, а ние планирахме църковен брак лятото. Та показахме снимки "от подписването" - кой ни снима според вас? Ритуалната служителка, просто 4-римата ухилени, облечени официално, но не чак като сватбари. Вечерта показваме снимките и свеки казва "А къде е снимката от подписването?", "Ми, ето, тази са, "А, не, това за мен не е сватба, не е подписване" - демек, трябвало снимка как полагаме подписи в някаква ритуална книга... Е,не, бе, те ще ни пуснат в ритуалната зала да си се снимаме.
След няколко месеца започваме подготовка за църковната сватба и се започва едно звънене всяка събота в 8 сутринта - "Хайде, бе! Що спите още? Елате да ме вземете да ходим по магазините да избираме неща за сватбата" - тази, онази събота бяхме заети с други неща, но на третия път ММ я отряза "Съжалявам, който дава парите, той избира". Туй то. От там се започнаха сръдните. Защо сватбата щяла да бъде коктейлна (всеки да си взема от специални маси каквото и колкото му харесва) - ние не сме свикнали така, нашият род ще остане гладен, защото ще се срамува да си вземе. Казах "Хайде да видим". Е, не се срамуваха, но и нямаше разни полупълни чинии на мсяка маса с неща, които този или онзи не яде, не обича. Храна даже остана. Драмата започна с посрещането ни в ресторанта след църквата, когато свеки заявила на мъжа ми, че си тръгва, защото искали да я настанят с не-младите в заведението на климатик, на маси и столове, а тя искала с младите в градината на бар маси без столове. Е, стоя права, както почти всички, защото почти всички танцуваха и искаха на бар маси вън, но не се усмихна нито веднъж. Но пък след тази сватба каза "Е, сега те признавам за снаха".
Има и още, но по-нататък.
Държа да отбележа, че след като се хилих дни наред с тази тема и четох тук-там на мъжа ми, той ми каза "Айде сега и ти да напишеш за твоята свекърва, разрешавам ти".
Coming2life, симпатична свекърва имаш, що си я крила досега в другата тема? Или теб не те дразни Щом мъжът ти те подкрепя, явно не те.
Забавно ми стана колко си стара за мъжа си
Щом мъжът ти те подкрепя, явно не те.Забавно ми стана колко си стара за мъжа си
Образ е голям. Не дразни, наистина. Или ми е смешно, или съм над такива "драми" Направо се поставям на нейно място - радвала му се е толкова години, мило и драго е давала за него, и накрая идва някаква "дърта" и й го отнема, че и той започва "дъртофелницата" много да я обича, заживява от втория ден с нея. И аз бих била същата сигурно
Но ме прие, жената, имаме си приказка, смеем си се, търсим си съветите една друга, споделяме отбрано...Изцепките напоследък са от рода на тази: събота, 9 без 20 сутринта. Звъни се на моя телефон (тя на мен обича да звъни), отварям 1 око и виждам, че е тя, поглеждам и часа и само минимизирам звука. След малко пак, и пак и пак същата процедура няколко пъти. После започва да звъни на ММ, но телефонът му е в коридора и той не става, дори не знам спи ли или не. По едно време се размърдва до мен. Вече по двата телефона имаме 7 пропуснати обаждания. Аз "Майка ти звъни", той "Знам", аз "Иди вдигни, може някой да е умрял, знам ли вече". Става той, звъни й "Кажи, бе майко". Тя "А, бе, във вестника пише, че Азис ще прави..." и той затваря телефона и си ляга пак.
Coming 2 life, това със звъненето рано сутрин ми е любимо! МОят баща така на няколко пъти ми е изкарвал акъла, като живеехме в Англия, единият път беше да ме пита за някаква книга дали знам къде е... в 7 сутринта в събота...
Но баба ми държи първенството с ранно звънене. Не е изцепка на свекърва, но е напълно достойна за темата смятам:
Аз съм на 15-16 години, родителите ми и брат ми са в Германия на екскурзия, а баба ми опръжнява дистанционен контрол над мен. Звъни се по телефона в неделен ден, рано-рано сутринта, предполагам че тя тъкмо е станала, звъня, звъня този ми ти телефон, накрая аз в просъница вдигам:
- Ааааллооо...
- А, Ината, спиш ли? - с най-изненадания глас...
- Спя...
- Ами спи си тогава... - и телефонът се затваря...
А иначе ние нея сме я признали по всички параграфи. Ето и една изцепка насочена към вуйна ми, т.е. нейната снаха. Обръща се към братовчедка ми, след като няколко минути я наблюдава мълчаливо:
- Аууу, М..., какви са ти грозни краката, също като на майка ти!
А на мен ми е казвала с голяма изненада в гласа "Ти знаеш ли, че двата ти крака са различни!", което толкова много ме разсмя тогава!
Баб ми е фаталната жена... жена на всички временааа! Да ни е жива и здрав, сигурно още нейни ще се сетя!
Но баба ми държи първенството с ранно звънене. Не е изцепка на свекърва, но е напълно достойна за темата смятам:
Аз съм на 15-16 години, родителите ми и брат ми са в Германия на екскурзия, а баба ми опръжнява дистанционен контрол над мен. Звъни се по телефона в неделен ден, рано-рано сутринта, предполагам че тя тъкмо е станала, звъня, звъня този ми ти телефон, накрая аз в просъница вдигам:
- Ааааллооо...
- А, Ината, спиш ли? - с най-изненадания глас...
- Спя...
- Ами спи си тогава... - и телефонът се затваря...
А иначе ние нея сме я признали по всички параграфи. Ето и една изцепка насочена към вуйна ми, т.е. нейната снаха. Обръща се към братовчедка ми, след като няколко минути я наблюдава мълчаливо:
- Аууу, М..., какви са ти грозни краката, също като на майка ти!
А на мен ми е казвала с голяма изненада в гласа "Ти знаеш ли, че двата ти крака са различни!", което толкова много ме разсмя тогава!
Баб ми е фаталната жена... жена на всички временааа! Да ни е жива и здрав, сигурно още нейни ще се сетя!
колкото повече чета, толкова повече спомени изплуват
Синът ми беше на 18 месеца и лятото когато бяхме на гости на свекървата във Франция, той имаше страхотна мания да скубе цветя. Те нали в къща живеят и тя цветарка голяма, детето и опоска всичко. След 2-3 седмици ми се казва "Добре де, ти до кога ще го оставяш да прави каквото иска?! На мен ми е неудобно да го заведа при познати на гости, какво ще си кажат..."
Втори рунд беше същото лято когато свекъра и свекървата заминаха за седмица и ни оставиха сами у тях. Свеки има един лимон дето и е спомен от баща и и много му трепери.,. Та лимонът беше вързал и имаше лимончета които свеки обгрижваше всеки ден. Може да си представите интереса на хлапето към лимоните, особено имайки предвид че свеки непрекъснато му забраняваше да се доближава до него. Та, те като заминаха, той ни издебнал да не го гледаме, качил се на една касетка и откъснал най-големия и жълт лимон да ми го подари
.ММ се попритесни и вика гледай какво ни чака, ама аз не му се вързах...Е, момичета направи нервна криза. С влизането през вратата явно отиде да си нагледа лимона, установи липсата на 1 плод ( ) и идва и вика на детето: "А тииии какво си напрааавил". И аз реших че е на бъзик, ама не беше...Била се грижила за него, било жалко така да бъде откъснат преди да узрее и не знам си какво още. Ама наистина откачи
Синът ми беше на 18 месеца и лятото когато бяхме на гости на свекървата във Франция, той имаше страхотна мания да скубе цветя. Те нали в къща живеят и тя цветарка голяма, детето и опоска всичко. След 2-3 седмици ми се казва "Добре де, ти до кога ще го оставяш да прави каквото иска?! На мен ми е неудобно да го заведа при познати на гости, какво ще си кажат..."
Втори рунд беше същото лято когато свекъра и свекървата заминаха за седмица и ни оставиха сами у тях. Свеки има един лимон дето и е спомен от баща и и много му трепери.,. Та лимонът беше вързал и имаше лимончета които свеки обгрижваше всеки ден. Може да си представите интереса на хлапето към лимоните, особено имайки предвид че свеки непрекъснато му забраняваше да се доближава до него. Та, те като заминаха, той ни издебнал да не го гледаме, качил се на една касетка и откъснал най-големия и жълт лимон да ми го подари
.ММ се попритесни и вика гледай какво ни чака, ама аз не му се вързах...Е, момичета направи нервна криза. С влизането през вратата явно отиде да си нагледа лимона, установи липсата на 1 плод ( ) и идва и вика на детето: "А тииии какво си напрааавил". И аз реших че е на бъзик, ама не беше...Била се грижила за него, било жалко така да бъде откъснат преди да узрее и не знам си какво още. Ама наистина откачи 
На глас се смях! 
Пишете, пишете - преведох някои от най-забавните моменти на моя мъж и той да се посмее. 