Помня стихчето отлично! Дано децата да са го забравили!






Към ММ (и другия си син) се обръща с "да ти го сложа в гъзе** куче" като любвеобилно бащино-синовно обръщение. Може и да съм малко задръстена, но ми се обръщат червата при всеки разговор (дори и онлайн)
Ничий контакти не ограничавам, но ММ знае и се съобразява децата да са минимално изложени на тия разменки на любезности. Но той и си има други интереси различни от внуците, така че всички пИчелим (донякъде)
Към ММ (и другия си син) се обръща с "да ти го сложа в гъзе** куче" като любвеобилно бащино-синовно обръщение. Може и да съм малко задръстена, но ми се обръщат червата при всеки разговор (дори и онлайн)
Ничий контакти не ограничавам, но ММ знае и се съобразява децата да са минимално изложени на тия разменки на любезности. Но той и си има други интереси различни от внуците, така че всички пИчелим (донякъде) 
) , не чуждото озлобление. А простащината във всяка форма, дори и в закачливи стихове ми стои неуместна между близки (че и непознати) хора.