А моят Калояно-хулиганчо не спря да щъка насм-натам! 
Ако така го прояде, може пак д аопиташ да й предложиш с шише. Знам ли 

-жалко за тортата,но както казва Ирини-те дацата ни не разбират нито от вкуса ,нито от картинката на тортата
-иначе и аз се втелясвам много за тия неща.Много се радвам за новата работа на мъжа ти 

.Много обичам децата си,но ми се струва,че ражданията за мен /независимо,че второто мина както съм го мечтала/не са прекрасно изживяване и ми нанасят някаква болка в психиката и вечно се просълзявам и съприживявам детайлно момента-може би при всички е така... 



Скорошно възстановяване. Гуш! 



Тези дни се опитвам да си направя равносметка доколко се справям с двете дини- майчинството и работата. Честно казано, очаквах лудницата да е доста по-голяма.
Установявам, че децата наистина са пораснали и си поемат своите отговорности. Това освобождава енергия и време да си общуваме.
За разлика от предишни години, сега сякаш успявам по-успешно да обхвана техните проблеми и вълнения. Преди карах някакси на автопилот; сега успявам повече да "присъствам" в ежедневието им.
В момента, обаче, в който ме види у дома, започва енергично да й маха за "чао".
Все още не мога да си представя ежедневието на децата да бъде изцяло интегрирано в нашето. Не е възможно по технически причини, а и не смятам, че е необходимо до такава степен. Важен за мен е балансът и подреждането на приоритетите /извинявам се за шаблона, но не мога да измисля друг израз... 

Можеш да предлагаш прясно мляко под формата на каши и десерти и да се кърмите, докато ангажиментите ти позволяват. Кой знае, след пълното отбиване може Джинджи да пропие адаптирано... 
Дано се оправи напълно! 
)
Всъщност аз съм една от тези майки, за които е наложително да се върнат на работа по финансови причини. Да си призная, леко ми е кофти, от гледна точка на това, че някак нямам вяра на леличките в яслата... един вид ревност... искам Дарюгата само за себе си
Ако имах финансова възможност, бих си я гледала поне още 2 години... но това е положението.
Наистина си приличаме с Ели, а преди всички казваха, че е одрала кожата на баща си. Ники, би ли ми казала какъв е този конкурс на "9 месеца"? Аз не си купувам това списание и не знам. Иначе обичам да чета "Моето дете", но скоро и него не съм взимала.


Момичета, да ви призная като я видях първия път, ми се стори много грозна
Закачлива и чаровна е
, но първия миг... ТА въпросът ми е имахте ли изградена някаква представа как ще изглевда бебето ви и съвпадна ли с очакваничта ви?



Лелееее, колко гадно ми звучи сега като го пиша това...
Това ми е любимата му снимка от онзи период:

Има страхотни плътни устни, а аz обожавам това. Няма по_хубаво от такава уста, няма. И иzобщо, една страшно екzотична красота, с теzи леко дръпнати очи, направо е прекрасна. Пу пу
Между другото малко ми се струва, че си приличат с Джи, zащото и тя има подобни очи...


Ами и малката е така, zначи май няма да давам...
, ама ще ми обясниш ли как става номера със слагането на стара снимка? Че си нямам идея. А имам какво да покажа, донесох си от БГ, шокирам хората, като покаzвам
Да видите какво се каzва тотален клонинг на баща си... Иначе ще повторя другите, много си приличате с Ели.