
.....
Имах някак си нужда. Много емоции ми се насъбраха напоследък - къде положителни, къде отрицателни, а и наближават поредица семейни празници, от които 2 кръгли годишнини и денят на Хамлет. Чувствам се като в сатурнова дупка. Днес малко живнах покрай една приятелка, която ме покани да и снимам хлапето - на 8 месеца млад борбен мъж с 2 сърдечни операции зад гърба си и желание за живот за трима мъже. Леко ми просветна пред очите. Освен това вчера пуснах Хамлет да побеснее с една торта и му направих фотосесия (идеята ми я даде Шейла с нейния линк към следващата тема
)
Но пътуването с автобус или влак в момента не ме устройва. Ако е с автобус, трябва да тръгнем някъде към 6.30 и направо ми е жал да събудя Кали толкова рано. А влакове няма удобни от Хасково. Трябва от Димитровград да хвана, но сега пък линията към Пловдив е в ремонт и .... сложно е, влаковете минават през Стара Загора, пътят се удължава много. Та така. Ако тръгна с колата ме е страх, че ще съм сама с Калоян, а все пак трябва да карам и на връщане. Но много мило за предложението, наистина.
Сиси, снощи ми каза, че уговаря нейното мило, да я закара. Та ако стане така, ще е най-добре. 
леле фотосесията на Хамлет е жестока! Страхотна идея! Леле, колко е пораснал и как сладко си похапва! Това вече трябва да те извади от дупката
направо не можех да повярвам, че най-красивото бебе е избрало мен
Това е снимка от първия ден ... какво повече можеше да искам ... "на мама гарджето"
Той се роди 4250 де, "сбръчкан" не е бил 


Вчера ми рови из телефоните. Днес едвам отидох до факултета да си свърша работата. Още на излизане чух, че храненето на хлапето ще се обърка. Нарочно. Прибрах се-не беше спал.
Ест, че отрицателните емоции остават, но не го приемай като трагедия
При мен такива са често срещано явление и се научих да им се надсмивам (е, след време).
Има нещо източно, но само на първата снимка.

Оказа се най-голямото бебе в болницата - 3,5кг и беше доста поопънато, а от темето й стърчаха едни къдрички като пружинки
), после естествено се смяхме, но тя започна нещо да мрънка, да страда... Днес баща й говореше с майсторите много емоциално и на висок тон и познайте какъв рев му удари
Вечерта забодох на един мечо падналото око и Надя май реши, че й наранявам играчката и пак плаааач, наскоро скубах веждите на баба й и там си помисли, че тормозя някой неин любим, защото през сълзи ми дърпаше ту ръцете, ту краката. 

Моарейн 
Силно се надявам заради себе си и детето да намериш сили да излезеш от затворения кръг и да потърсиш решение. Гушкам те и очаквам да се включиш пак! 
Не съм имала предварителна представа как трябва да изглеждат. За мен си бяха красиви.
Един от най-силните ми спомени ще си остане лилавото гръбче на Галина, обвито в "ризка"- това беше първото нещо, което видях от нея. На пръв поглед не са ми идвали сравнения дали са хубави или грозни, а по-скоро едни такива проблясъци, като прозрения. За сина ми бяхме приготвили няколко имена и първата ми мисъл, като го видях, беше, че това е Константин. Имаше нещо в него, което си отговаряше на името. Когато се роди Зорница, страшно се умилих от факта, че е момиченце. А когато ми дадоха Галина, си помислих, че прилича много на баща си. Ей такива работи....
/ - 10.50лв.
!

):
Сигурна съм, че те тревожат хиляди въпроси. И съм сигурна, че всяка една от нас би искала да ти помогне, само кажи с какво 
