Добре, предния път като имах нужда от вас, не пуснах тема, защото не исках да разнасям приятелката си по форумите.
Сега историята се повтаря, още не е твърде късно да се помогне (дали е възможно обаче?), а и вие няма как да познавате засегнатите приятели, затова си позволявам да потърся съвет или поне разговор с вас.
Става въпрос за една двойка, Ф.и К., с която се познаваме съвсем отскоро, но от първата ни среща станахме близки, много си допаднахме взаимно, просто сме от една порода. Това, мисля, се случва много рядко - от първия момент да усетиш, че си намерил сродна душа.
Може историята да звучи малко тийнейджърска, но имайте предвид, че говоря за зряли хора.
Историята им е следната: запознали са се през април тази година и се влюбили. Делят ги 700км и две граници, но те намират възможност да са заедно много често, 10 дни ако не се видят за тях е ад . Това са най-влюбените хора, които съм виждала. Като са заедно, около тях струи такава положителна енергия и любов, че всички наоколо се усмихват. Трябва тук да вмъкна, че и всеки от тях сам по себе си е много добър и интелигентен човек. Кроят, или поне допреди няколко дни крояха планове декември тя да се премести да живее при него. Тя ми сподели, че това решение не е никак лесно, защото тя обича живота, който има сега, приятелите си, работата си, града си, дома си (с който се е сдобила тази година) и всичко, но обича Ф. повече и е готова на тази крачка. Разказа ми за нейна приятелка, която е имала подобна връзка и нейното момче настоявало да се съберат, но тя все отлагала и накрая на момчето му писнало и я зарязало. Тя била много нещастна, осъзнала колко го обича и каква грешка е направила, но вече било късно. К. категорично не иска и с тяхната връзка да стане така и е готова тя да направи този компромис.
Сега обаче Ф. ми писа, че са в криза и не му се вярва нещата да се оправят. Разказа ми, без подробности, че връзката с К. отначало била тръгнала на грешен път, че последните два месеца той се опитва да оправи нещата; наблягал, че трябва да разрешат проблемите си, за да могат да продължат нататък, но тя не обръщала внимание и продължавала да прави планове за съвместното им бъдеще. Последния ден, в който бяха заедно, Ф. й казал, че той не може повече да игнорора проблемите им и да продължава така. После всеки си хвана самолета в собствената си посока (така си беше по план). На следващия ден се карали няколко часа, къде по телефон, къде по интернет, но не са стигнали до разрешение. Споделя ми, че не знае дали К. е способна да разбере от какво има нужда Ф. и какво трябва да се направи, за да се реши проблема (Тук вече изпадам в голяма чуденка). Казва още, че той не може да й позволи да зареже живота си заради него, ако ТЯ не е способна да разреши проблемите им. (Изглежда, от нея зависи).
Така, знам че е тъпо да искам съвет от вас при положение, че ви представям ситуацията така абстрактно, но това е всичко, което знам (поне на този етап). Незнам какво може да е толкова непреодолимо, че техните чувства да не го победят. Целта ми не е да правим разследване какъв точно им е проблема, а да се опитаме да помогнем на базата на нашия опит. Искам да помогнем на тази любов да живее! Да им кажем нещо мъдро, което да ги накара да се вземат в ръце и да се усетят, че ако се разделят, може да изтърват най-голямото си щастие. Да ги бяхте видяли какви сладури са...!
Ако можете, дайте коментар по темата.
Или пък просто да си поговорим за това как ние преживяваме разделите на приятелски семейства.
Сега историята се повтаря, още не е твърде късно да се помогне (дали е възможно обаче?), а и вие няма как да познавате засегнатите приятели, затова си позволявам да потърся съвет или поне разговор с вас.
Става въпрос за една двойка, Ф.и К., с която се познаваме съвсем отскоро, но от първата ни среща станахме близки, много си допаднахме взаимно, просто сме от една порода. Това, мисля, се случва много рядко - от първия момент да усетиш, че си намерил сродна душа.
Може историята да звучи малко тийнейджърска, но имайте предвид, че говоря за зряли хора.
Историята им е следната: запознали са се през април тази година и се влюбили. Делят ги 700км и две граници, но те намират възможност да са заедно много често, 10 дни ако не се видят за тях е ад . Това са най-влюбените хора, които съм виждала. Като са заедно, около тях струи такава положителна енергия и любов, че всички наоколо се усмихват. Трябва тук да вмъкна, че и всеки от тях сам по себе си е много добър и интелигентен човек. Кроят, или поне допреди няколко дни крояха планове декември тя да се премести да живее при него. Тя ми сподели, че това решение не е никак лесно, защото тя обича живота, който има сега, приятелите си, работата си, града си, дома си (с който се е сдобила тази година) и всичко, но обича Ф. повече и е готова на тази крачка. Разказа ми за нейна приятелка, която е имала подобна връзка и нейното момче настоявало да се съберат, но тя все отлагала и накрая на момчето му писнало и я зарязало. Тя била много нещастна, осъзнала колко го обича и каква грешка е направила, но вече било късно. К. категорично не иска и с тяхната връзка да стане така и е готова тя да направи този компромис.
Сега обаче Ф. ми писа, че са в криза и не му се вярва нещата да се оправят. Разказа ми, без подробности, че връзката с К. отначало била тръгнала на грешен път, че последните два месеца той се опитва да оправи нещата; наблягал, че трябва да разрешат проблемите си, за да могат да продължат нататък, но тя не обръщала внимание и продължавала да прави планове за съвместното им бъдеще. Последния ден, в който бяха заедно, Ф. й казал, че той не може повече да игнорора проблемите им и да продължава така. После всеки си хвана самолета в собствената си посока (така си беше по план). На следващия ден се карали няколко часа, къде по телефон, къде по интернет, но не са стигнали до разрешение. Споделя ми, че не знае дали К. е способна да разбере от какво има нужда Ф. и какво трябва да се направи, за да се реши проблема (Тук вече изпадам в голяма чуденка). Казва още, че той не може да й позволи да зареже живота си заради него, ако ТЯ не е способна да разреши проблемите им. (Изглежда, от нея зависи).
Така, знам че е тъпо да искам съвет от вас при положение, че ви представям ситуацията така абстрактно, но това е всичко, което знам (поне на този етап). Незнам какво може да е толкова непреодолимо, че техните чувства да не го победят. Целта ми не е да правим разследване какъв точно им е проблема, а да се опитаме да помогнем на базата на нашия опит. Искам да помогнем на тази любов да живее! Да им кажем нещо мъдро, което да ги накара да се вземат в ръце и да се усетят, че ако се разделят, може да изтърват най-голямото си щастие. Да ги бяхте видяли какви сладури са...!
Ако можете, дайте коментар по темата.
Или пък просто да си поговорим за това как ние преживяваме разделите на приятелски семейства.
, но щом целта ти не е да вникнем в проблема, а да отговорим как се чувстваме при раздяла на приятелска двойка - ами никак. Това си е тяхна работа. Опитвам да поддържам приятелски отношения и с двете страни, ако е възможно, ако не - здраве да е. 
Не разбрах какво очакваш от форума- да гадаем какво има? Проблемът би могъл да е всякакъв? Десетки и стотици варианти на проблеми биха могли да съществуват. Или попитай директно какво има, или не ни занимавай с глупости! 
. 
сърцето ме боли за тях.