, според мен всичко ще отмине, мен обикновено ме тръшка депресията баш есента, но сега покрай джангъра в къщи, нямаше време. С моят мъж проблеми нямам, дано и да нямам никога, но баш като изпадна в дупка и почна да рева за щяло и нещяло, вместо да ме успокои почва да ми с екара как мога да рева за глупости. В началото на връзката ни, много ме дразнеше и само му дуднех как не ме разбира, но сега това му поведение, много бързо ме отрезвява, и даже накрая се смеем и двамата. Та съм сигурна, че и при вас бързо ще се нормализират нещата.
) или да се тревожа и да споделям тревогите си, насреща ми се отговаря с лют цинизъм и вулгаризъм, което особено ме дразни. 
Вероятно в отговор на раздразнение, което аз съм предизвикала с моите си емоции, но все още не мога да приема такава реация (когато съм сериозна и обезпокоена), а боя се, че и никога няма да мога (търся гуш и погал-погал поне). Хем сме говорили стотици хиляди пъти, и пак... То приказки и комуникация хубаво, ама като няма никой отсреща? 
Препоръчани теми
Ставам на 20 и няколко 
