Поводи трябва да има!
. Бобо сме го оставяли на майка ми от 2 месечен почти всеки уикенд и си ни беше много добре. Сега плащам на жена която идва за няколко часа и пак не ми стига. Не виждам нищо лошо в това майката да се чувства от време на време човек, а и смятам че това помага много на детето за по нататъшната му адаптация. Но, това също е въпрос на личен избор, както и кърменето 





Обяснявам аз, че не е научена да я разнасят и друсат за приспиване, а си заспива самичка на спокойствие, ама бабите това си знаят и край.
А с голямата дъщеря така си патех със страхотни ревове по цяла седмица, след като сме ходили при свекървата и я е разнасяла един ден. Ами как да ги оставям тогава? Затова казвам, че много зависи от детето как реагира и дали този на който го оставяш се съобразява с начина по който гледаш детето или си прави каквото си иска.
!
.
i da pravi balon4eta v ustata si.Zapo4na i da reve dosta 4esto bez pri4ina-pone spored men-i da se darpa pri yadene,da ne iska da su4e
.Kato si pahna moyat prast v ustata mu,taka go zahapva 4e 4ak me zabolyava.
.
Много обичах този ден когато бях ученичка и сега ми става едно милооо...

Край по темата от моя страна!
! Освежаващо е подействала на темата! Разбира се няма смисъл от нея, защото децата са различни, а и ги отглеждаме при много различни условия. Аз лично заради кърменето съм си с детето през повечето време, но хич не се поколебавам, ако някой, на когото имам доверие, иска да се позанимава с него. Оставям го най-вече на таткото, но за по 2-3 часа и на бабите. Мисля, че общуването с различни хора го обогатява, а и аз, ако се отделя за малко, мога да се включа после със свежа енергия! Честно казано, ако съм в продължение на 24 часа ангажирана само с детето, особено ако му е по-тежък ден и реве и мрънка, накрая просто съм съсипана, имам чувството, че ще изпуша, нямам сили дори да му се радвам. Като ме отмени някой за половин - един час и се зареждам. Говорихме си с таткото например, че поне веднъж седмично трябва да ходим на гости при моите родители, защото това са 2-3 часа, в които те му гукат, радват му се, то също се радва на толкова внимание, а ние като никога си вечеряме спокойно и то истинска манджа, сготвена от майка ми, а не аламинут. Ако не ми тежеше толкова да изцеждам, щях по-често да го оставям и за по едно кино с баща му.