Любители на котки - тема 30

Танче, и този гълъб е много проскубан и грозен, горкият. Аз не бях виждала такъв до сега. Като го видях за първи път и казах: "Чия е тази гарга?" Той е малко плешив, на места има концентрация на перушина, на други, особено под крилата няма нищо.

Точно така изглеждат малките, които още се учат да летят. Затова и твоя не може още. Предполагам, че след известно време сам ще се научи.

Тук малко се обърках, кого точно да цитирам  
Та значи нашия Барси си има не фотьойл, а цял апартамент да спи, защото хич не понася чужди хора, първо мяука прелъстително, върти се около тях, гали им се с опашка и изведнъж РЪФффффффф , кръв , драми,  дупки, като от отровна змия, спиртове, йод, няколко дни реанимация, в които  съответната палава ръчичка не може да се използа за нищо, на мен също ми се е случвало, опитвайки се да спася една гостенка...  И това, откакто стана татко...  

Танче  котенцето си е екстра в кашона, котките много обичат кашоните защото могат да се крият в тях. Да ви кажа и аз все гледам от тези ватените къщички и все не мога да се реша да им купя, първо, защото им трябва доста голяма, второ - несериозни ми изглеждат.  Май накрая и аз , ако намеря някой кашон или от едни дървени плоскоти ще им направя къща и ще им я облека сама с донапрен и плат. Иначе моите най-много обичат да спят на секцията , точно над гардероба й, понеже е ниска, а там е и най-широко. От малки редовно се качват и спят там, и съм им сложила една мека завивчица, поне да им е удобно. Имаше и  известен период от време, една зима, когато им бях сложила едно чекмедже от гардероб, който бяхме разглобили, та в чекмеджето им бяха сложила една постелка, за по-меко и там спяха до парното, но тогава им бяха малки габаритите 

Емел,  хубаво е ,че си взела гълъбчето, рядко се намират  такива хора. Когато бях  малка, една приятелка, намери в снега малко птиче, не знам  какво беше, защото беше  съвсем различно от врабче  и го отгледа, след това го пуснаха през пролетта.Сещам се за една много тъжна приказка "Майчино крило", винаги ме е разплаквала...

Ние на една екскурзия с класа в Тетевенския балкан бяхме намерили някакво гардже, ама бебе още, нямаше пера, само някаква перушинка. Една съученичка го взе да го гледа. Ама как сме го носили във влака, давахме му вода със сламка, голям майтап. Та гарджето си порасна и един ден като го изнесла на терасата просто си отлетяло
Ани, старият ми котарак Максим, беше такъв какъвто описваш. Но се мяташе само на избрани хора, сред които за съжаление тогавашното ми прясно гадже, сега мъж Големи дрязги имахме по този повод

Месечинке, това е ужасно, какво си виновна ти за поведението на котето в случая ?
Моя приятелка, в гимназията имаше сиамски котарак, той ходеше до тоалетна в леглото на майка и баща й и в обувките му, защото го биеха, когато хапе и драска. А ние , нито го бием , нито нищо, просто ако сме забравили да го скрием предварително, го хващаме и го слагаме в друга стая, да си стои там, докато  има човек у нас.  Иначе и на нас  ни се сърдят роднините , като ги ухапе, майка ми беше идвала да го храни, докато сме на море и той последния ден точно я ухапал в засада, преди да излезне, след това крака й загноил жестоко.... И всичко това, защото не понася вече да идва който и да било у нас.
Но не бива да позволявате на мъжете си да взимат такива отношения към котките, защото ние, като жени сме по-обичливи, мили и по-склонни на компромиси с котараците.
Моят мъж никога не е гледал котки или каквито и да било животинки и накрая дори ми взе едни костенурки, за да не вземем коте, та така сега си ги имам на главата и тези два малки дзвера    , но и тогава нямахме наш дом. Обаче, още щом тръгнахме да се местим, аз  издирих, чрез обявите сиамско коте и направо му заявих : "Или ще живея със сиамско коте, или няма да живея теб!" И няма мърдане - отидохме, взехме го, то се привърза първоначално към мен, после изпокъса чисто новите дивани, направи  сто бели  и накрая понеже страшно го бяхме разглезили - един ден се събуди и реши, че вече ще обича  мъжо, повече от мен, отиде , изпя му една серенада пред тоалетната и оттогава са дупе и гащи - буквално, където единия, там и другият, чак си мисля, че в тази тяхна "мъжка"обич, въобще не е останало място за мен, тотално  ОБСЕБВАНЕ ... Взеха ми и мъжа и котарака - един друг се взеха    Сега мъжът ми е не по-малък коткар от мен всичко е въпрос на дресировка   

Добро утроооооо!

Ние го играем "Четирима в едно легло, без да споменаваме заека" и сме щастливи. Имам си детенце, имам си котки - к'во му трябва на човек! Една бира, може би?

Като ви слушам какви дзверчета си отглеждате, направо съм в шаш. Моите все едно, че са дошли от магазин за плюшени играчки - трябва да са наистина много, ама много уплашени, за да одраскат, обикновено при къпане. Иначе ги подмятаме по цял ден, най-много да издадат по някое страдалческо "мяу". И тоалетни проблеми си нямаме, ама хич.

Емел,  Значи пак ще си имаш котьовци. Дано се оправи бързо пухчото! А  гълъбът да е отлетял дотогава, че...

Много хубав Мъро видях, да му нацелувам дебелото шкембе И на Алфчи, и на Бени и Нико, и на всички останали - едно голямо ГУШ!

Moже и от ревност. И аз знам един котарак, който чака гаджето на кака си върху закачалката в коридора и му скача върху главата. И агресията е само спрямо момчето.  Не може току-така да ти вземат любимата кака  .

А нашия Мъро си е самата доброта. Винаги съм се чудела как позволява на децата да правят всичко, което се сетят с него. И най-много да се премести когато някой много му досади  . Мацо е малко по-палав и игрив и може да те хапне или одраска при игра, но агресия никога не е проявявал. Не знам дали бих могла да гледам агресивно животно в къщи.

И във връзка с търпимостта на Мъро - най-чудно ми беше, че си играеха на фризьорски салон. Малката дъщеря му завързваше един шал през раменете и с най-ситните гребенчета му фризираше главата и бузките. А той най-невъзмутимо стои като статуя и чака да свърши играта  . И така с часове. Много добре си знаеше и сам влизаше във всякакъв вид къщички, направени пак от нея само като му посочи мястото  . И сега му липсват игрите, но няма кой да си играе с него.    Дори е недоволна, че само върви след нея и я гледа като някое вярно кученце . А той как да проумее, че на 16-годишната кака не и е до игри  .

Делфина фон Ю., щастлив уикенд ти се очертава с цялата банда около теб! 

Близначе, къде се загуби? Какво стана със Зари? Ще я махаш ли?

Сто на сто. Просто когато мъж ми ми беше ма гости по разбираеми причини обръщах много по-малко внимание на котарака. И той отлично схвана кой е причината за това Накрая омразата беше взаимна А точно този котарак не беше проявявал агресия никога и към никого преди това. Просто се скатаваше някъде, защото не обичаше непознати. Но да съска, да се хвърля - абсурд. На мъж ми взе да му съска на втория ден още, но аз просто не допусках, че може да стигне по-далеч. И изведнъж... После взе да проявява агресия и към щерка му, но тя много настояваше да ходи при него и да му се радва при положение, че той вече беше раздразнен и понеже беше малка иди и обяснявай, че точно сега не е моментът. А ако и беше направил нещо, баща и щеше да ми откъсне главата естествено, нищо че съм предупреждавала. Абе ужасна история беше.

Малко снимки, в тоз сънлив следобед...

 

 

 

 

 

 

 

 

Олелеееее!

Някой е имал мнооого скучен следобед! 

Ми да... отдадох се на  мързел и сън 

Е, много мързелив и гушкащ ден 
http://margitaaa.snimka.bg/animals/meri.365462.15472286.big

маргита, мн. хубави снимки - твоето коте ми е едно от любимите дебеланчета 
тед, страхотна серия снимки 
от мен една на Алфи


тук е след ядене на рибка 
Няма такава радост каквато от коте, като се прибера така си го гушкам  само се надявам някой да приюти малкия сладур който често се моли на вратата на работа (днес пак бе там, пипах го малко, ту ходи до фурната, да се моли там, ту при нас... беше му студено). Има и едно дребно кутре кученце, което си играе също с него (с още някое др. коте и правят тайфа  разсейват ме като работя)

Пиша късно нощеска, няма да има будни да ми отговорят сигурно....но и аз не мога да заспя. Цяла нощ ще лежа будна и ще си го гледам, дали е спокоен.Накратко днес добитъка си беше добре, закачлив и търчащ, както обикновено. Ходихме на пазар и защото винаги трябва да има нещо и за него му купихме от деликатесните солетки Vitakraft - Cat Ctick mini....изяде ги с кеф и след половин час си изповръща червата и не спря един час накрая душичката нямаше какво повече да повръща, само сокове....Няма такава тъжна гледка. Обадих се в Добро хрумване.... док Влади ме посъветва да му купим от човешка аптека Деган и да му го дадем със спринцовка. Така и направихме . Толкова възмутен не съм го виждала, и обиден плю плю плю...ама късно се сети май вече беше погълнал лекарството. После седя със настръхнала брада и мустак , поне 15 мин. Устата му вместо на чертичка приличаше на точка, така си я беше скрил все едно казваше.... "Нема да ми я намерите вече...изроди" После изведнъж се отпусна и заспа, ама толкова дълбоко, че от кухнята го преместих в спалнята със все стола на който беше легнал. Сърцето ми се къса, не питам за диагнози утре така или иначе, заминава на пълни изследвания в Добро хрумване.Просто разказах за да ми олекне.... обичам го, като детенце.И се надявам да е от солетите, ама сама си мисля нямаше да е толкова бързо, той ги изповръща почти несмлени.... Моля ви молете се с мен да не ми е болен Белият ужас

Без паника !