Но ето ти един пост по повода, от 10 юни е. Бебето няма вода за пиене

Оплаквала съм се преди от мъжа си неведнъж.. Сега с бебето вкъщи все пак се оказа, че по межа ми имам повече работа, отколкото по детето. Само памперси дето не му сменям, но общо дневно ми отнема повече време да оправям след него, метнати по земята салфетки, тоалетни хартии из цялата къща, чинии и чаши с остатъци навсякъде, петна от всичко, което е ял и пил по земята в цялата къща, миризливи чорапи единият пред вратата, другият на бюрото ми метнати.. И какво ли още не. От много време не ми издържат нервите и понякога просто истерясвам, плача, треперя, крещя, едва си поемам дъх.. Неведнъж сме били на прага да се разделим, но този е последният. Вече два дни не мога да изведа сина си, защото количката ни тежи 15кг и няма как да я сваля до долу, особено с бебе вътре и с операцията.. Близки в града нямам. И тъй като изхарчих собствените си последни пари за машинка за подстригване за него, сега сме си двама с бебчо вкъщи (мъжът ми не знам къде хойка и къде живее, преди малко дойде да се изкъпе и парфюмира и пак излезе, не сме се и погледнали), свърши му водата, а тръбиър ни са ръждиви и не му давам от тази вода ако ще и 5 часа преварена да е.. Имаме 2 коли, той изчезна с моята, а в другата и капка бензин няма (иначе бих се прежалила да сваля количката, пък ако ще да се отваря раната), аз отново нямам пари за да сипя, а на всичкото отгоре и ключът и за нея даже е в него.. Опитах да му пиша смс че ми трябва колата, телефонът му е изключен, малкият седи без вода, без ЕГН (а то и там има потребителска такса как да го взема..) и без преглед, а аз тая нощ повече от 60мл кърма не съм успявала да изкарам.. Те така, извинявайте за спама, просто не си говорим и с родителите ми, а и единственото, което биха казали, ще е 'идвай си у нас във Варна', та няма смисъл, така че нямам и на кого да споделя освен на мъничето ми и на вас..