Той е Царят, а ние..?

Момиче ти наистина си едно непорастнало дете, защо реши да раждаш още едно да го мъчиш ли? Каква помощ какво нещо му трябва според теб? Според мен един здрав бой от по-силен от него и известно време да му приложат същото държание на него по ще свърши работа. Вземи порастни нужно ти е вече носиш огромна отговорност за детето което си родила, а не само за детинските си постъпки.

Виж сега, това дето искаш да му помогнеш го разбирам, малки сте, надежда има, може би. Но докато търсите добрата терапия, ти отведи детето си в здрава среда. Не знаеш какви изненади те чакат - ами ако ти спре кърмата, а нямаш нито АМ, нито пари, нито ключ, а мобилния на таткото е изключен? Ако бебето вдигне 39 температура, падне, задави се (нищо от това да не му се случва дано!!!), а ти си заключена? Какво- бърза помощ чрез интернет ли ще извикаш, че и полицията, за да разбие вратата? Не бива да допускаш безотговорно отношение към детето си, за това става дума! А вашите отношения, щом има желание, ще ги уредите! Просто сега най-важното е детето, защото е много мъничко и отглеждането му може и да крие много изненади, при които заключената врата и липсата на пари и храна са ОПАСНИ! Има си вече ЕГН и педиатър, надявам се?

Офф, Бебз уж интелигентно пишеш, но и аз не знам даваш ли си сметка, че го извиняваш, с много глупави аргументи.
Бре, какъв богат опит е изтупал твоя "мъж" - и връзки бол е имал,и изневери много са наранили препатилото му 20 годишно сърце, че е стигнал до тази "брилянтна" идея  със заключването на момиче (да, момиче) и малко бебе.
 Да ти кажа, вече реших, че вие двама си я карате така - карате се, заключвате се, ревнувате се... то, е взело да ти се струва нормално май. Щом го защитаваш и ти е добре, щом това положение ти се струва в рамките на допустимото - няма как да ти помогнем. И специализирана помощ няма да подейства - вие не осъзнавате проблема и реално май не смятате, че има нужда да ви се помогне. Ние от вчера до днес си изтъркахме клавиатурите от притеснение в скайпа, в темата ни, а ти след толкова "силно" начало, сега... друга песен пееш.
И не виждаш ли накъде "повя вятъра" в темата - започваме да се притесняваме за малкия детко, не за теб и не за вас. Не трябва да страда бебчо от игричките, които играете. Трябва да порастнете и двамата... Бързо.
В крайна сметка ти вече си решила да си имаш детенце (ама то детенцето не е като да си купиш рибка от зоомагазина)  - от теб зависи още един малък и невинен човешки живот. В някои други страни отдавна да са ви взели малкия, не знам дали си даваш сметка.
Ако наистина, се случи нещо на бебчо Дани, другият път , когато те заключи? Не ми се мисли, честно! И за Агенцята за защита на детето се заговори вече...

Не ми се обиждай, моля те - не ми е това целта. Като пускаш такава тема, мисля че не би могла да очакваш друг тип мнения.

Каквото човек сам си направи, никой друг не може да му стори.

Дендринна, точно това се канех да напиша, изпреварила си ме. Дълго обмислях думите си и изразите. Бебззз, това не е игра, това е сериозно, разбери. Теб кучета те яли - затриваш себе си в името на "любов и стабилно семейство"(!!!!). а докато си играйкате, бебето, дето не ви е виновно, е под риск...  повече няма да пиша - сама си решавай, ние направихме - и сме готови да направим, каквото трябва.

Момичета, не си правете труда.
Няма смисъл да се хабим да пишем.
Случаят е изгубена кауза.
Жалко за детето.

За съжаление наистина е така.

Единственият шанс за бебето е някой да обясни на родителите на майка му за каква иде реч.
Натръхнаха ми косите като си представих, че мое дете може да е в положението на авторката и да не ми казва 

Имена имаме на младежа.. трябва да има начин  да ги намерим.. Според мен  не трябва да се оставят така нещата ,най- малкото заради бебето. А ако детето ми попадне в такава ситучация и не ми каже.. просто не бих си го простила 

Според мен тук не става въпрос за израстване, ако един човек не е израстнал отговорен няма как изведнъж да поеме отговорност, в крайна сметка доколкото разбрах е на 20год., не е на 12. А още повече, че вече е баща, щом раждането на бебчо не го е променило....не виждам какво би могло. Относно вярата ти че, "ще стане добър баща и съпруг" (бъдеще неопределено)  докога мислиш да чакаш, имаш ли в главата си някакъв срок. Имай предвид, че времето лети, бебчо ще порастне бързо, а тати все още може да не е израстнал така наречените от теб "детинщини". Изведи бебчо от там, поне докато тоя келеш не осъзнае, че вие гледате дете, не тамагочи, а живо същество, което има нужда от много грижи и внимание, от любов и здрава среда.
 Още хиляди мисли се въртят в главата ми, но така се вбесих докато четох, че съвсем се обърках   

От вчера следя темата и както се притеснявах за момичето, така прочитайки стари нейни постове + последния, вече се притеснявам само за бебето. Тя горката има такова детско и недорасло мислене, че не виждам как ще осъзнае какво точно се случва. Чудя се обаче, къде са бабите и дядовците? Как могат да оставят отглеждането на бебе в ръцете на такива незрели същества... Доволни или не, бебето е факт и да оставиш едни тинейджъри дето не са наясно със себе си да си играят с живота на едно бебе е супер безотговорно.

Бърди е права.
Иначе дори и някой да изпрати социална служба на проверка, и момичето и момчето ще отрекат, че има проблем.
Лошото е, че когато някой не само търпи безропотно такива безобразия, ами не може и да проумее същността на проблема,
има твърде голяма вероятност да е расъл в изкривена семейна среда.

 Милото бебенце 

ще се осъзнае девойката, но ще има още да се помъчи, докато и дойде акъла
сега е във фаза на осъзнаване, но още не се е отказала от надеждите
ще се понадява, понадява и ще си събере багажа
дано не се случи нещо лошо до тогава, обаче

момиче, ясно е, че го обичаш
обаче е по-здравословно да го обичаш отдалеч, докато се опитваш да го промениш
и оправдавайки го, няма да постигнеш нищо
искаш да разбере - обясни му
но междувременно не се примирявай с това, което прави с вас
така нито ще те разбере, нито ще промениш нещата

Бебз, защо пусна тази тема, след като хем те боли, хем те сърби? Не се обиждай, но за теб явно е приемливо неговото поведение и нямаш против да те третира като домашен любимец. Едновременно се оплакваш от него и го защитаваш. Ясно си е казано - не можеш да помогнеш на човек, който не осъзнава, че има проблем и не иска да му помогнеш. Жалко за детето само.