Как да реагират децата, когато някой ги дразни

  • 3 506
  • 50
  •   1
Отговори
# 30
  • Пловдив
  • Мнения: 27 188
Споделят се, но не с бой.
Боят вярно е проблем, ама моето дете също би изказало недоволство, но той да речем е по-... вербален. Аз уча Иво да споделя въпросната кухня и той иска да играе и някое дете упорито му казва - не, не, не, каква реакция да има - няма да е никак щастлив.

# 31
  • Мнения: 3 634
Реално мен не ме интересува, че другото дете предпочита да е само, като предпочита - да си играе у тях, само.

Значи според теб не е нормално твоето дете да не е приятно/симпатично за игра на моето? Да разбирам ли, че децата нямат право да избират партньорите си в игрите? Изобщо не намирам общо между игрите в лабиринта и тези с малките предмети. Сигурно мислиш, че клатещите патета също трябва да се споделят понеже имат 2 седалки?!

# 32
  • Пловдив
  • Мнения: 27 188
Намирам за съвсем нормално да не му е приятно, обаче в клуба са равни, както и в детската градина. Като не му е приятно моето - ок, никой не го кара насила, става и се изнася, защо да гони моето?
За клатещите се играчки ги пълня и двете седалки. Но до скоро Юлиан не се возеше и да, споделяли сме ги, както и Иво са го канили да се качи при друго дете. Но тук вече не е задъжлително да се споделя, ако играчката се движи, ако не се движи и другото дете се е качило да постои - да пусне и моето. Същото важи, разбира се, и ако Иво е на нея, трябва да пусне другото дете.
Сега като заемаме и двете седалки стоим и чакаме на опашка да се повози другото дете.

# 33
  • Мнения: 3 634
Намирам за съвсем нормално да не му е приятно, обаче в клуба са равни, както и в детската градина. Като не му е приятно моето - ок, никой не го кара насила, става и се изнася, защо да гони моето?

Следователно, ако аз съм на маса в препълнен ресторант и не се съглася да споделя свободното си място с теб, аз трябва да си тръгна, така ли?
Според мен на всички места с общи дребни играчки важи правилото, който пръв завари той свари.

# 34
  • Пловдив
  • Мнения: 27 188
Намирам за съвсем нормално да не му е приятно, обаче в клуба са равни, както и в детската градина. Като не му е приятно моето - ок, никой не го кара насила, става и се изнася, защо да гони моето?

Следователно, ако аз съм на маса в препълнен ресторант и не се съглася да споделя свободното си място с теб, аз трябва да си тръгна, така ли?
Според мен на всички места с общи дребни играчки важи правилото, който пръв завари той свари.
За дребни - да, ама за пързалки, кухни, джунгли - се споделя. Щото то може да не иска да пусне друго дете в джунглата, значи 5-6 ще се наредят да чакат едно да се наиграе. А всеки себеуважващ се клуб има по няколко от вид от дребните, все има нещо друго да се играе.
 Масата в ресторант е едно, кухнята в детски клуб друго. Различни са нещата.

# 35
  • Мнения: 306
Kozlio това което предлагаш е добро решение.Но след някоя и друга година тези деца ще тръгнат на училище,там едва ли по всяко време ще има някой до тях,така че децата трябва да се научат малко или много да разчитат сами на себе си в конфликтни ситуации.

Мисля си, че точно така ще я науча да разчита на себе си, като известно време аз й казвам да остане, да не се притеснява, да продължава да си играе и в един момент ще е достатъчно уверена и сама да се справи. Според мен, ако едно дете не усети поне нотка на подкрепа в конфликтна ситуация, е доста голям шанса да стане неуверено. 

# 36
  • София
  • Мнения: 435
Споделят се, но не с бой.
Боят вярно е проблем, ама моето дете също би изказало недоволство, но той да речем е по-... вербален. Аз уча Иво да споделя въпросната кухня и той иска да играе и някое дете упорито му казва - не, не, не, каква реакция да има - няма да е никак щастлив.
Тоест го оправдаваш. Така никога няма да спре с агресията.
 Аз пък уча моето, че няма значение-кой крив, кой прав, посегне ли е виновна! /изключвам самозащитата/. Както теб не те интересува какво предпочита другото дете, така и него не го интересува щастието на твоето. Важни са последствията.

# 37
  • Пловдив
  • Мнения: 27 188
Иво не посяга, вербално напада - казва "Не е хубаво така", "Не е твоя игачката", "Ти си лош". Просто не него не му идва от вътре да посяга и предпочита да говори.

# 38
  • София
  • Мнения: 4 412
Благодаря ви за съветите  bouquet

# 39
а не си ли се замислила че твоето дете е дразнителя тъи като от всички играчки в клуба избира тази с която си играе другото дете и като не ги получи или не стане така както иска удря а и може да и кажеш да попито другото дете дали иска да си играят заедно при нас върши работа моят син дирекно игнорира тези които веднага нападат играчките му и започват да дърпат и тои знае че те са невъзпитани понякога се стига и до бои тогава се намесвам и правя забележка и на маиката но само ака са негови играчките хубавото е че не иска чуждите

# 40
  • Мнения: 20
Kozlio това което предлагаш е добро решение.Но след някоя и друга година тези деца ще тръгнат на училище,там едва ли по всяко време ще има някой до тях,така че децата трябва да се научат малко или много да разчитат сами на себе си в конфликтни ситуации.

Мисля си, че точно така ще я науча да разчита на себе си, като известно време аз й казвам да остане, да не се притеснява, да продължава да си играе и в един момент ще е достатъчно уверена и сама да се справи. Според мен, ако едно дете не усети поне нотка на подкрепа в конфликтна ситуация, е доста голям шанса да стане неуверено. 

Kozlio, мисля, че Дон Койоте е права и така рискуваш да допуснеш моята грешка. Аз също мислих, че по този начин помагам на дъщеря си, а и ме беше жал тя да си пати и децата да я командват. Затова винаги съм й помагала. На детската площадка ако някое дете иска да й отнеме правото да играе с нещо съм ходила и съм го убеждавала /другото дете  Embarassed/, че не е правилно и всички играчки са поравно, ако например някой я обижда или скача на бой съм я защитавала. Но в един момент усетих, че тя вече разчита само на мен да я защитавам и да й помагам. Ходи и дразни децата, а ако попадне на някой по-силен идва и търси моята помощ. Ако сега обаче й откажа си мисля, че ще е разочарована и объркана и може да загуби доверие в майка си, а точно това не искам. Вие какво мислите, че трябва да направя в този случай??? Дайте идеи моля. Знам, че първо трябва да спра да й "помагам", но после???

# 41
  • София
  • Мнения: 4 412
Момичета, не ми е ясен детския етикет newsm78
Днес в МОЛ-а дъщеря ми си беше взела един балон от тържеството на другия етаж. Седеше и си ядеше на стола, а балона под стола. Идва едно по-малко дете с майка си и издърпва балона. Аз очаквах, че майката е разбрала, че това е балон на дъщеря ми, вярно рекламен и подарен й, но все пак тя го счита за свой. Нищо не казах на майката, защото очаквах, че след малко ще ни го върнат. Не, нищо подобно, дъщеря ми след малко се усети и си го поиска... и пак имахме сълзи. Но просто не ми се разправяше за едни балон, тръгнахме си.

# 42
  • Мнения: 8 999
Такива ситуации са добър урок за децата - разбират, че въпреки, че те имат добро и правилно поведение, нерядко в живота/на улицата ще се натъкват на скандалджии, узурпатори и вредители, които е по-добре да избягват, а не да влизат в конфликт с тях. Защото конфликтите с такива личности обикновено ощетяват праведната страна.
Когато натрупат достатъчно знания и опит, сами ще се научат да се преборват с тях и да им се противопоставят.

# 43
  • Мнения: 133
  Просто я научи да не удря 1-ва,всичко друго си е нормално,като за деца,няма перфекни родители следователно няма и перфекни деца  Simple Smile

# 44
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 462
Момичета, не ми е ясен детския етикет newsm78
Днес в МОЛ-а дъщеря ми си беше взела един балон от тържеството на другия етаж. Седеше и си ядеше на стола, а балона под стола. Идва едно по-малко дете с майка си и издърпва балона. Аз очаквах, че майката е разбрала, че това е балон на дъщеря ми, вярно рекламен и подарен й, но все пак тя го счита за свой. Нищо не казах на майката, защото очаквах, че след малко ще ни го върнат. Не, нищо подобно, дъщеря ми след малко се усети и си го поиска... и пак имахме сълзи. Но просто не ми се разправяше за едни балон, тръгнахме си.

Просто е трябвало да кажеш на майката, че това е вашият балон.
По другия въпрос - моето дете е дразнител, отива и дразни децата съвсем съзнателно, съответно често отнася някой тупаник, той обаче изключително рядко удря, защото знае, че не е редно. Та така, всеки с проблемите си. Когато е виновен никога не го защитавам и не се намесвам, а като дойде при мен обяснявам какво и защо, знае, че не трябва да дразни, но го прави и си търпи последствията.

Общи условия

Активация на акаунт