Къде изчезна тръпката?

Не съм съгласна, че това не е любов  
Не пишеш от колко време сте заедно... за мен връзката между двама търпи промени. Доколкото разбирам ти искаш тази любов дето е била в началото. Да, ама това не се получава. Хората когато живеят заедно битовизмите и забързаното ежедневие постепенно избутват романтиката. Не, че я няма, но тя някак започва да минава на заден план. За мен това е нормалният ход на нещата. Рядкост са двойки, които запазват романтиката от първите години съвместен живот. някои пък са на периоди.

Смятам, че бременност не е решение. Децата не "оправят" отношения.

Чудя се какво толкова се чудите, че ходил при майка си да се наспи. Аз моят мъж пък понякога умишено го гоня при мама да се наспи   За предпочитане с детето. Така си почиваме един от друг   Ако се замисли човек, при мама дето ще се грижи за теб и ще се наспиш без детето да ти скача по главата никак не е зле. Аз лично в това не виждам нищо ненормално. Щом мъжът й е честен с нея, а не ползва мама за извинение, значи всичко е ОК. Всеки има право на своята собствена почивка и откъсване от всичко. За него явно това е мястото, за някой друг е друго  

Аз пък не мога да се съглася,че битовизмите убивали чувствата,романтиката....Ние позволяваме на битовизмите да я затиснат.
Неведнъж съм го казвала...любовта не е даденост.За нея си трябва борба...най-лесно е да си кажем
"Битовизма е виновен."   Така оправдаваме собственото си бездействие .
За мен лично любовта е като огъня...ако не се разравя,ако не се подбутва и подхранва,той в един момент изгасва.
А "клечките" за любовта са много и различни за различните семейства...в едни действат мили думи,в други-жестове,някои имат нужда от едно  "Обичам те" отвреме-навреме.
Просто трябва да открият своята клечка,която пали искрата...ако я има още....   

Не допускаш ли възможността просто да сте в смотан период? Повечето връзки са така...Малко са тия, дето вечно са влюбени като в ден първи, както и тия, които не могат да се търпят и сами не знаят защо си губят времето. При повечето е едно лутане между двете крайности и така до големия финал
Според мен нямате сериозен проблем, просте леко сте си писнали. Правилно са те посъветвали да излезнете от коловозите за малко. Ама не за една вечер. Зарежи секси бельото и белгийския шоколад, извади тежката артилерия Аз ти предлагам екскурзия в някой романтичен град. Щом толкова много работите, парите не би трябвало да са непосилен проблем. Ама наистина в град, в който има много за гледане. Не да идете в Турция, да лежите по цял ден, да плюскате и да си скучаете хавлия до хавлия А нещо наистина интересно - Прага, Будапеща, Загреб, за Белград също съм чувала, че е красив...Из западна Европа е пълно с интересно градове...Според мен едно такова пътуване много ще ви освежи Не го карай да си взима отпуска, ами направо резервирай и го изненадай с билети

Е, много ясно, че не може всеки път, когато ти стане тъпо, да хукваш по екскурзии/ не че не може, но ще ти пострада сметката /. Но е един много приятен начин да разнообразиш, когато ти е писнало от все едно и също.

Ами...това е живота. При много други двойки тръпката изчезва след една-две години, а вие имате дете в трети клас, явно дълго време сте успели да я съхраните. Очевидно между вас има обич и приятелство, но сексуалното привличане е намаляло, което поне на мен, за толкова години ми изглежда напълно естествено. Радвай се на това, което имате, а желанието за секс може и да се съживи - излизайте повече, срещайте се с хора, ако щеш даже го накарай мъничко да ревнува...старите хватки, които са изпитани и дават резултат. Отърси го малко от спокойствието му - според мен тръпката е точно в несигурността, а когато си знаеш че човека до теб ти е в кърпа вързан, съвсем естествено не го желаеш чак толкова. Успех

А съпругът на колко години е?

Иначе и моят личен опит сочи, че когато не съм доволна от себе си, не съм доволна и от връзката си. И когато имам нужда от осезаема промяна, която от страх не предприемам, обвинявам него, че не ми дава внимание.

А ти сигурна ли си, че не си станала една скучна и изискваща кака? След определено количество повторения дори жартиерите и вечерите на свещи стават скучни? Нещо интересно около твоята личност случвало ли се е последните 18 месеца?

Да, но всяка седмица?
И откога тъй ходи при мама този съпруг? Ако е от началото на брака таз традиция, разбирам. Ама ако е напоследък
И какви деца да скачат? Третокласникът отдавна си има собствен живот и приятели, че да скача като хуна по главите на родителите си.
А като искат да почиват - да пратят третокласника при баба и да почиват двамата. Но той не иска това. Той иска просто да избяга от жена си. Пак е похвално, че е само един ден в седмицата. Но не се знае дали скоро няма да станат два, три, че и повече.

извинявам се, ако е неудобен въпросът, но кой изкарва прехраната на семейството ви - т.е кой печели повече от двама ви.

Единственото странно за мен в случая е спането при майка си,че и в петък вечер. 

Че аз какво написах по-горе..  
Нещо лошо ли има да искат да избягат един от друг понякога  
За мен няма лошо. Също казах, че понякога АЗ искам мъжът ми да иде при майка си с детето и той го прави. Всички са доволни. Аз си правя моите си неща, той си спи и си излиза с приятели например, детето и бабата са щастливи заедно. Какво по-хубаво от това... Дори после на всеки един от нас му става мъчно за другия  . Искам да спомена, че сме вече близо 16 г. заедно,  и това е така напоследък, откакто ми се натрупа умората, както и на него. Нямам си любовник, за да искам да съм "сама' и никога не ме е проверявал. Аз него също   Когато са там излиза с приятели и се прибира по нощите. За мен няма проблем. Всеки един от нас така релаксира от другия  

обичам те още, съвсем нормално си е семейството ти според мен. С нормалните си проблеми. Вероятно си в криза, което се случва рано или късно на всеки, което не означава, че мъжът ти е в криза.  Мисля, че ще ти мине, защото такак както описваш неща между вас няма конфликт открит или скрит..

И ето, мило ми стана като написа за дядо Коледа и как те е погалил по главата   Тоя жест говори много. Той не е предварително нагласен Ами, стискам ти палци по-бързо да излезеш от кризата. Не знам дали не е добре да си поговориш с него по въпроса. Просто да споделиш, че нещо ти е смотано, че ти липсва романтиката (между другото за мен лично това е на мноооого заден план  ) Виждам, че си разумен и преценяващ човек. Тия работи му ги кажи спокойно и може би ей така между другото. Или.. и аз не знам.. не познавам мъжът ти. Аз на моя бих казала съвсем открито, че съм в криза и имам нужда от помощта му  

Дайте детето  при баба, а вие двамата релакс в къщи или на вън.
Между впрочем от къде си толкова сигурна , че всеки петък е при мама  и какво мисли мама по въпроса , че синчето и забягва ,,да си почива ''при нея

Ех, тази "тръпка", тази "тръпка", която така ни липсва понякога! Особено след някоя и друга година ежедневно съжителство, особено към средата на "30-те"... Ама как се гледат деца с "пеперуди в корема и нега в погледа"? Как се гради кариера? Как се плащат сметки? Че,ако си бяхме като в първата година, още щяхме да се държим за ръце и да се гледаме в очите на някой стар диван.  Рутината винаги идва, с нея и скуката. Ама не е ли така при всички нас? Да, красивото бельо, лудият секс, шампанското са само от време на време, но това е нормално. Важното, че ей, така - изненадващо, ги има още, нали? Един път затъва единия, друг път другия - веднъж ти ще изтеглиш каруцата, после той.
Що ли ми се струва, че мъжът ти страда от същата мъка като тебе, ама не може да го изрази? За това те попитах - каза ли му всичко това, но точно така, както и на нас, с цялата тази любов, която се усеща в думите ти, без огорчение, като на най-близкия си човек? И що пък да не си го кажеш в някой вековен град, когато сте уморени от цял един ден събиране на впечатления - заедно?
А сцената с коледното желание е прекрасна, май си напипала някаква посока (никак не е задължително да е точно дете, точно сега). Успех!
П.П. И двете деца бяха болни цял месец, и аз, и той - не сме го правили от три седмици, ама ще си наваксаме с един уикенд само двамата, скоро ще да е!

Какво е тръпката в една по- дълга връзка
Пеперудки много ясно вече не махат с крилца, децата са ви окупирали през по-голямата част от свободното време, работата ни изцежда, времето все не стига, битовизмите са толкова досадни............
Вие от какво тръпнете, на мен ми стига вечер когато съм сложила децата да спят и вече едвам гледам милото да ме гушне на дивана и в мълчание да погледаме заедно 15 мин. телевизия.
Мъжо няма нужда да прелива от романтика, достатъчен ми е начина по който ме гледа.

Разбирам те, пишеш толкова умерено и разумно, без истерии и параноични въпроси..Просто често има емоционални спадове в брака, ние жените сме различни-все ни се иска да ни носят на ръце, да ни изненадват с внимание, да ни гледат влюбено в очите. Все пак мъжете са си мъже, не можем да очакваме същото емоционално летене като минат годините. Дали пък не е в някаква депресия той. Естествено е да не рони сълзи и да се обяснява многословно, но не е изключено нещо да го мъчи. Мълчанието, изстиването и лекото отдръпване са типични признаци. Трудно споделят и предпочитат сами да преодолеят проблема си.

Ако прочетеш цялата тема ще разбереш...