
Пресиян не е удрял досега, ни с повод, ни без, така че не съм изпадала в такива ситуации. Консултирах се с психоложката в нашата ДГ, също монтесорска (по повод друго детенце, което бие и хапе). Тя каза, че когато някой удари детенце, то на потърпевшото трябва да му се обясни: "Ето виждаш ли колко е неприятно. Ако и ти го удариш, и на него ще му стане неприятно. Също така и то ще те удари и ... докога така?" Правилният начин според психоложката е детето да каже "Не ми е приятно така, недей да го правиш"... малко странно ми се вижда това за приложение, честно казано
Та ми е интересно какво трябва да се обясни на хлапе, което е ударено, според психоложката на Пумпелина. Т.е. как да му обясним, че не е правилно то да бие, като него бият. Защо "той" има право да ме удря, а аз него - не?
Малко тъпо звучи това, което пиша, някак извадено от контекста, но то е продължение от съботния ни разговор (и от подобни разговори в миналото).
Струва ми се, че не съм много добър родител.
Старая се, но и допускам грешки. Дали ще успея да превърна Еви в добър човек?! Ами ако не успея? Вас мъчат ли ви подобни въпроси?
малко ти е пиенето май 
. Явно се чувства порастнала и самостоятелна. И аз се гордея с нея!
НО си има и кофти последствия, като например тръшкането и опитите да постигне всичко що е казала, че желае! Стига се до истерии, тръшкане и неистов рев. Ама и аз си имам граници на търпение и нерви.

Направих си лоша услуга,като изобразих споменатото тупване върху моята глава....
Ама аз съм си шемет. Все се заричам че добрите майки не правят така и пак си отпускам ръцете
Но и това преминахме и сега забелязвам много хубави черти в големия си син, за които на моменти изгубвах надежда, че ще бъдат усвоени.
Ще си имам артистична дъщеря, или ще рисува, или ще играе роли.
