Бебе и котка, не "дали", а "как"?

Какви ти проблеми, че те ни дават толкова любов .
Котаракът е второто ми дете и абсолютно немислимо е да го натиря.

Това може да го каже някой, който никога не е имал животинче у дома. Пълен абсурд.

С моята любимка за нищо на света не се разделям. Изкарах бременността си с котето неотлъчно до мен... до последно спеше на коремчето и мъркаше повече от всякога. След като родих, тя сама си определи границите на съприкосновение с бебето. Мърка й, гали й се, ако мине покрай бебето, но никога не я е закачала. Разбира всичко и си знае кое може и кое не.
А на глупостите за токсоплазмозата мога само да се изсмея. При положение, че от 5-6 годишна имам котета резултатите ми излязоха отрицателни...

В тази връзка да Ви попитам ... имаме приятели с бебка на 6 месеца. Много сме близки, но откакто се роди бебчето не смеят да дойдат вкъщи, заради котетата. Не ги насилвам, но кога мислите, че би било безопасно за бебчето да дойдат на гости (при положение, че котките ще са затворени и космите ще са сведени до минимум)?

Няма определена възраст, родителите си преценяват. На 6 месеца бебето не е толкова малко вече, могат без притеснение да ви посетят стига да искат. Не разбирам къде е проблема щом поддържате хигиена вкъщи.
Аз лично ходя с бебка на гости в близки, които имат куче, но пък отказвам да посещавам роднини без животно с нулева хигиена. 

Предполагам, че по скоро се притесняват от гледна точка на евентуални алергии, за което ги разбирам. Много бих се притеснила, ако нещо се случи, в следствие на визита вкъщи.
От друга страна, ние доста често ходим у тях, и колкото и да се дезинфекцираме преди това, едва ли успяваме на 100%.

Ако имате допир с бебето, въпреки че ходите у тях, евентуална алергия би се проявила. Но в крайна сметка важно е визитата да е приятна и за двете страни... Когато - тогава!
Имам познат, който има алергия към котки (която разви на стари години) и като се виждаме започва да киха... истината е, че колкото и да съм внимателна, винаги някое косъмче може да остане по дрехите ми. Именно космите причиняват реакциите (по точно слюнката по тях).

Моля да ме извиниш, но мисля, че твоите приятели нямат елементарна здравна култура.
Бебето може да прояви алергия към котешка козина сега или след месец, година или 30 години.
Всъщност най-вероятно няма да прояви такава, освен ако няма много силна наследствена обремененост точно към тази алергия.
Да не водиш детето си в дом, в който се отглеждат животни е крайно глупаво и лишено напълно от смисъл.

Извинена си, но не е точно такъв случаят. По скоро е нормално родителско притеснение, нямащо общо с културата.

Добре информираният и знаещ родител е напълно лишен от притеснения за конкретния въпрос, който е породил тревогите .
А добрата информираност и допълнителното и търсено знание, винаги има общо с културата.

Абсолютно ги успокой, че на бебето им нищо няма да се случи, ако ви дойдат на гости!

Здравейте и от мен. Аз все още нямам бебче, но след някой друг месец/година и това ще стане. Имаме персиец гальоооовен и миролюбив (дори понякога му се чудя как ако без да искам го настъпя, той дори не измяуква, а аз се стряскам повече от него).
Подозирам, че майката на приятеля ми ще мърмори за котката, когато забременея и добре, че е тази тема, за да мога да излагам добре обосновани аргументи  .
Имам котка от 8-9 годишна. И без да бях прочела всички мнения тук щях да търся начин за съвместно съжителство.
Живеем в изключително малък апартамент, който сме разделили на спалня (с гардероб, легло и в бъдеще ще сложим кошарката) и кухня с всекидневна, ако мога така да го определя. Котаракът не спи при нас. Никоя от котките до сега не съм учила да спи при мен и никоя не е напирала. Котаракът влиза в стаята, защото много обича да се вре на тъмно в гардеробите, но не се задържа дълго, така че и космите там са ограничени.
 Ние сме с ламинат и космите сякаш са повече по дивана и дрехите (което е по-големия проблем и до сега не съм открила решение дори и с четките за дрехи). Бяхме постригали котарака, заради гъбички и май бяха понамаляли. Та ако се наложи ще го подстригваме от време на време. Не е мъчение за котките чак толкова, колкото някои се опасяват. При нас за жалост се получи точно преди зимата, но не беше фатално. Дори за персийските котки с тоя пух си е облекчение, защото редовно се сплъстява на места козината.
Относно съжителството с бебе съм на мнение, че ако от новородено съжителства с животно шанса за алергия е в пъти по-малък, от колкото ако се съберат на 3-4 годинки. Както казва приятеля ми в някои случай "Както го свикнеш от малко". Същото важи и за пренавличането или разголването на детето. То или ще свикне на много топло или ще търпи на по-студено.
Скоро като си пускам ежегодните кръвни изследвания ще искам и за токсоплазмоза да пуснат.
Мен лично повече ме притеснява детето като е на годинка и малко и като решава, че трябва да бръкне в окото на котето. Не ме притеснява, че котката ще го одере, защото съм убедена, че няма, той и на мен никога не е посягал, а по-скоро, че котето може да осакатее. Та се надявам да успея да убедя детето от малко как да се държи с котето.
Малко дълго стана, но искам да благодаря за идеята за затворената тоалетна. Ние слагаме силикон, но на мъжките сякаш повече им мирише урината и за няма и 3 седмици трябва да сменяме силикона. Надявам се само да няма проблем с вратичката и големината на пространството.
Относно проблема с отказа да си ползва котето тоалетната. Според мен трябва да се пробват няколко варианта - смяна на тоалетната (ако е била почистена с някакъв по-различен препарат или някаква друга миризма е попаднала може да отблъсква котето), има привличащи спрейове, които за жалост не при всички оказват влияние. За белината знам, че има опасност котето да получи натравяне и трябва да се внимава. Моя лично не отразява, когато чистя със саво на места. Третият вариант, който за по-стара котка не съм сигурна до колко ще е ефективен, но съм практикувала като нямаше котешки тоалетни. Хващам котето (може предварително да съм сложила малко пясък на определеното място), двте предни лапи ги правя все едно да ровят, както като си гласят място за тоалетна и му казвам какво трябва да прави и после имитирам заравяне. Винаги е действало, колкото и смешно да звучи. А ако ходи на място, на което не желаете просто се напръсква с парфюм, за да не му мирише на неговото.

Ехаааа, каква темичка - точно като за мен
Очаквам бебче, а с котката няма да се разделя. Живеем в апартамент и тя си е свикнала в една от стаите да спи на затворена врата, така че това ще облекчи ситуацията. Ще има по-малко внимание и гушкане, ама няма друг начин.. Смятам да не я пускам в първите 2-3 месеца при бебето.
Тестът за токсоплазмоза го направих за всеки случай (котката не излиза навън и не яде сурово месо) - излезе отрицателен. Учудих се направо, защото и аз цял живот съм била с котки - домашни и външни.
Чета вашите полезни идейки! Много благодаря, че ги споделяте!

Здравейте, и аз сега съм на тази тема. Имам персийска котка, която имам намерение да дам на някой за няколко месеца. Смятам последните 2 месеца от бременноста и докато бебето стане на 6м. някъде, да бъде на друго място. Тестовете ми за токсоплазмоза първо бяха положителни, но с малко превишение, следващия месец почти нямах допир с нея и резултатите излязоха отрицателни. Сега вече в по-студеното пак си спи при мен и незнам да правя ли пак тест или не, защото все пак си е скъпичък теста.

Христиана, върни се и прочети темата от начало.
Няма нужда от нов тест за токсоплазмии. Няма нужда да се разделяш с животното .

Точно щях да питам каква е цената на теста?

Хайде и аз да се запиша към отбора "бебе с котка"  Много ми е интересно и ще ви следя. За мен котето и кучето са част от моето семейство.