И когато бай Ганьо стъпи на обетованата земя

kartinka... Ако издадеш  книга  с мемоари, аз  съм първия ти фен  и читател, да знаеш!  Страхотни истории...

Вчера си приказвахме с една приятелка-африканка,за смешките с незнаене на езика.Та тя ми разказва,когато тъкмо пристигнала в Казахстан, в някакво забутано село как 2 дни не се къпала,понеже не се разбрала с хазяйката какво точно иска.
Сутринта станала и искала да се измие.Правила разни движения с ръцете, все едно се мие,та белким хазяйката я разбере.Без резултат.После се сетила и казала "тоалет",понеже измиването нали е част от тоалета...завели я в някаква малка ниска къщичка и я затворили.Тя видяла само една голяма дупка на пода и доста се чудила защо е на земята?Ама поискала чиста вода, та се поливала.
След няколко дни решила да попита къде може да си направи епилация.Обаче кого да попита?Хазяйката заминала да пазарува в града.Само възрастния хазяин у дома.Та,човека имал мустаци.Тя го попитала как се казва това и посочила мустаците.Той й отговорил-мустаци.И тя му казала "Аз имам мустаци тук и тук" и посочила подмишниците и триъгълника.Обаче не искам да имам мустаци.Хазяйката като не иска мустаци къде ходи?
Човека зяпал,зяпал и накрая възмутен се скрил в стаята си и цял ден не се показал.
Вечерта хазяйката се прибрала, за късмет със селската учителка,която говорела френски.И като се прибрала мъжа й я питал защо ходи да му изневерява с мъже,дето нямат мустаци,нали вече 40 години са женени и той винаги бил с мустак.Жената се притеснила,питала го кой му казал всичко това и той казал-гостенката.И хазяйката с бесен поглед връхлетяла при мойта приятелка да й иска сметка какво разправяла на мъжа й.А мойта приятелка така се зарадвала,като я видяла,почнала да й обяснява за мустаците и понеже хазяйката почнала да разбира,че явно тази жена преди е била мъж или нещо още по-страшно,извикала учителката.Накрая като се разбрали три дни се смяли,яли ,пили и се веселили.

П.С.Аз като й казах,че опашките на косата на щерка й могат да бъдат погрешно изтълкувани,пак се смяхме.На холандски се казва не вържи ми опашки, а вържи ми кончета.

То бива дар-слово, ама твоето надминава всички очаквания  Мемоари! Или поне блог!!! 

Следната случка се развива в далечната 1982 година.Аз в детската градина.
Някаква леля на майка ми ще ни идва на гости от Русия /майка ми е рускиня/.
Няколко седмици подред семейно се правят планове къде ще водим гостите и упорито ми повтарят да не казвам на Наташа "кака", а тьотя.Да,ама аз знам,че тьотя е леля и понеже братовчедката Наташа е само на 19 години ми се вижда твърде несправедливо хем на нея тьотя хем и майка и леля Дуся тьотя.А леля Дуся беше с прошарена коса и кок,който всяка сутрин грижливо въртеше насам-натам,докато събере всичката си коса/много коса,много чудо/.

Идват гостите,донесоха ми кукла, малко по-голяма от мен и аз благодаря, благодаря и като запрегръщах "каката" и повтарям "кака Наташка, кака Наташка" и тя в недоумение ми отговаря "не хочется какать,мне не надо какать"..../на руски кака означава наакана/

Няколко дни по-късно баща ми решава да се представи като българин и прави на гостите агне на чеверме.Те, хората, чак от Сибир дошли на гости, трябва да им направи агне на чеверме.Агнета в Сибир няма,освен на картинка и още повече по съветско време в тахгата най-много някой заблуден елен да докопаш, ако имаш късмет...
Та, майка ми се развихрила в кухнята, баща ми прави компания на гостите.Те лакомо си хапват и се чува само "Ах,какая прелесть, как вкусно,волшебное мясо" и т.н.Питат баща ми от какво животно се прави чеверме.Аз превеждам.Обаче, малко преди да отговори баща ми,който изобщо не говори руски, кака Наташка ми натъпква устата с една голяма мръвка, която много трябваше да се дъвчи.
И докато аз преживям в блаженство, баща ми решава,че няма нужда от превод и само ме попита как е на руски овен.Аз отговарям с пълна уста-баран и продължавам да дъвча.Да,ама баща ми почна да обяснява нещо толкова сложно на някякъв език между руски, български и още някакъв , непознат за мен.В един момент всички гости пуснаха вилиците,мълчат, не ядат, споглеждат се сконфузно, а мен как Наташка чак ме накара да си изплюя месото от устата.
Това около 10 минути.
След малко влиза майка ми и ме пита какво става.Аз отговарям само,че татко ме е попитал как е на руски овен.И тя го пита какво им е казал.Чичо ми обидено й казва"Не очаквахме,че ще ни се подигравате така, да ни давате да ядем тестиси на коч без да ни предупредите..." А той баща ми не знаел как е агне и се опитал да обясни,че агнето е детето на овена, ама как го е казал....После майка ми му каза да не говори с гостите,докато аз не се наям.


Имаме и още една смешка от това гостуване.В планината сме.На село.Сибирската рода от студ не се бои- те моржуват.Обаче на всеки дават по едно родопско одеало.Аз спя при кака Наташка.И баща ми я пита дали едно одеали й е добре за през нощта.Тя учтиво казва "Ладно"/на руски означава "добре"/Баща ми й носи още едно.Тя пак няколко пъти му казва ладно.След 4-тото баща ми мърмори-абе каква е тая жена толкова зиморничава,одеалата свършиха, на нея все й хладно, да взема да й запаля печката ли....

картинка, много слу4ки при тебе, но последните ........! давай да се сприятеляваме ,4е тук тестисите са деликатес, ако може ко4ът да има  по 4! весели истории ,нека пък и давайте още ,ако може, много свежо за кафето сутрин!

2005.Холандия.Поканила съм свекитата на гости и съм направила мусака,таратор,шопска салата и крем-карамел.Още не бяхме женени с мъжа ми,само си живеехме заедно и те почти не ме познаваха.И колкото и да четяха книги от библиотеката за България, не е същото,като да са у нас,мислех си аз.
Понаучила 5-6 думи решавам,че  ще говоря холандски,додето ми стигнат силите, а после ще му мисля.

И почвам да обяснявам кое ядене как се казва и какво има в него.И след като си казах урока , с най-официален тон ги каня на масата.Ама те мълчат, не сядат,само се споглеждат.Свекърва ми гледа малко..особено, а свекър ми,притеснено ме пита дали и в Бг така сядаме на масата.Аз убедително казвам,че естествено,че да....Само дето вместо "Заповядайте на масата" /Aan tafel/  съм им казала "Покачете се върху масата/Оp tafel/.

Ама и мъжа ми има изпълнения.Не съм само аз.
МАйка ми беше в Холандия преди 2 години за около два месеца.
Мъжът ми като един любящ,примерен зет, решава да сготви нещо,докато мен ме няма.
Някога учил руски в Санкт-Петербург,много бърка двата езика,но разбира по-основни неща.
Все пита майка ми "Искаш ли кафе?Искаш ли вода?Искаш ли да пиеш/той има предвид сок,лимонада, тя-водка,ракия/ "и с това диалога им е изчерпан.
Та, прибирам се аз и майка ми сърдита, не ми говори,гледа ядосано...Питам я какво е станало, тя ми каза само,че иска да си ходи в Бг.
Ясно, казвам си, пак нещо с мъжа ми не са се разбрали.
Отивам в кухнята, а там мъжа ми прави пица,нарежда разни красоти по собственоръчно точено тесто за пица,много щастлив.Чак пее.
Питам го какво са си говорили с майка ми.И той ми казва,че й казал,че ще прави пица.Питам го какво й каза, а той, имитирайки маниер на бг-реч,който някъде е чул , ми казва"Аз на теб  готвя,ама не за теб, а  ти един час няма да ти дам да ядеш.След един час има да ядеш голямо дърво"
Сега ще преведа,да стане ясно.
Отивам да правя пица, ще стане след един час.После ще я сложа да изтине върху големия дървен поднос.И тогава ще ядем всички.


Случка с баща ми.Те с него,обаче, някак по-лесно се разбират.
Пращам мъжа ми в супера да ми купи течен препарат за пране и омекотител.Повтарям думите няколко пъти,обаче за по-сигурно баща ми иска да отиде с мъжа ми до магазина.И там баща ми дал на мъжа ми каквото съм поръчала, той си го сложил в пазарската кошница и видял някакви бонбони.Метнал една кутия в кошницата,но баща ми я извадил.Мъжа ми пак я сложил,баща ми пак я извадил.И мъжа ми се отказал.Обаче баща ми сложил някакви други бонбони.Както и да е, прибират се.

Баща ми:Зетят искаше да ми купи някаква италианска много скъпа бонбониера,ама си викам-как така толкова много пари за 5-6 бонбона, извадих я от кошницата и сложих една по-голяма кутия "Пияни вишни" от наште на Своге./баща ми обожава сладко,може да изяде две торти,цели за един час и захарта му е ниска след това/.

Мъжът ми:Влязохме в магазина и аз реших да купя една кутия бонбони,понеже сме забравили да купим подарък на леля ти от Холандия, а тя ни покани утре на обяд и да не ходим с празни ръце исках да купя едни хубави бонбони.Обаче баща ти ги върна обратно,аз пак ги сложих, той пак ги махна и аз реших,че сигурно нещо не са хубави и затова не иска да гу купувам.Даде ми едни други,мислех си,че са много по-скъпи,понеже бяха много,ама се оказаха по-евтини и май не са лоши.Леля ти дали ще ги хареса?/Леля е сестра на татко/

Картинке, и аз да ръчна за един блог поне. Ако и го попреведем на повече езици, ти гарантирам световна известност. Ще си ги принтирам тези истории да си ги чета оф-лайн, след години сигурно и пари ще струват

Ами само детето да тръгне на училище в края на август,ще имам повече време да пиша....

Те историите всеки ден се случват, аз само ги описвам, а когато има и толкова много народности събрани на едно няма как да не е весело.

Днес писах едно кратко резюме за мойта музикална група, за един градски вестник.Помолиха ме да е някаква весела история.И аз писах,писах за урока по музика и накрая написах за едно момиченце, което като го попитах кое ти харесва най-много-песните,танците,инструментите или играта на театър?
То ми каза-кекса в края на урока най-много ми харесва...


Всеки петък им правя детска лимонада и един кекс, в който почти няма захар,обаче децата му казват "музикален кекс" и го изяждат до последната троха.

 

аз  като дете  по подобен начин бях уредила майка си с лисича кожа, а баща си с нови сандали ....

Ами разкажи по-подробно де,не само с по две думи като в новините.
Аз обичам и да чета, не само да пиша.

Картинке, превеждам постовете ти на мъжа ми и той ти е фен, да знаеш  Особено се смя на случката с бонбониерата, макар че на мен случката с пицата ми беше по-смешна, ама той не може да разбере "да ядеш дърво" така, както ние, защото тук нямат този израз 

направо страхотна тема ..... така съм се смяла

На мен мустаците са ми фаворит

ДОкато бях студентка в Консерваторията, имах една приятелка,която беше от Полша.Колкото и да бяха близки славянски езици, с нея много смешки имахме.Та, тя имаше доста едър бюст и когато си купуваше костюм или сако, винаги горната част не можеше да се закопчее.Ако си купеше по-голям размер, то полата или панталона и бяха доста по-широки и се изсулваха.

Веднъж ме пита къде да си намери добър шивач, който да й направи костюм по мярка.И аз й казвам - иди при шивачката на Операта, много добре шие и има опит с големи деколтета.Тя ме помоли да отида с нея,за да мога да превеждам.
Същия ден обаче имаше стачка на автобусите и аз нямаше как да се замъкна на срещата от Студентски град.
Та, отива мойта позната при шивачката,показва й някакъв модел от списание и казва "Искам това само за мен"/Шивачката разбрала,че не иска друг да има същия модел дреха/.Няма проблеми.Взела й мерките и решила за всеки случай да измери и плата,да види дали ще стигне.Да,обаче плата с десетина сантиметра по-малко и шивачката се опитва да обясни,че от това парче плат този модел няма как да стане.Трябва по-голямо парче или друг модел.
Мойта позната разбрала,че има някакъв проблем,но си помислила,че става дума за това,че шивачката няма толкова много копчета.И й казала:"Няма проблем-шиеш тук,после малко почивка/да се разбира по-голямо разстояние между копчетата/,после пак шиеш и пак малко почивка и плат има да стига за още дрехи.
И шивачката  помислила малко,но казала "Няма проблеми".

След няколко седмици отиваме заедно да пробва полата и сакото.Полата супер-вземаме я,сакото следващата седмица.Шивачката каза,че по съвета на мойта позната си почивала, като шие малко, после малко почивка,затова по-бавно става костюма.

Обаче, като отидохме за сакото.....Всичко супер,само дето там,където е трябвало шевовете да се съединят имаше огромни отвори,сякаш нарочно направени да се вижда гола плът.И шивачката гледа притеснено и мойтя приятелка още по-притеснено.
И като се разбра всяка какво е имала наум, разбрахме се, така и така плата нямало да стигне,шивачката да сложи на разголените места някаква декорация или друг плат,да не стои отворено като за проветряване.И сложиха дантела от същия цвят.Стана наистина много елегантен костюм, и двете останаха доволни.
Но оттогава,като ходех при същата шивачка , тя все питаше колко почивка между копчетата.Беше станало нарицателно за събличане-ако има много копчета няма да имаш време да вършиш по-съществените неща по събличането.

Тази случка ми  стана весела чак,когато мъжа ми ми я разказа с негови думи.

Майка ми обича да плете вълнени чорапи.И плете ли плете.За нея щом Холандия е на север, значи е много по-студено от Бг и понеже тя самата е много зиморничава,винаги ни подарява по един чифт-за зимата.

За една Коледа ми беше оплела няколко чифта,понеже бях бременна, а също толкова и на мъжа ми.
Той като примерен зет,веднага си ги обу.
На мен обаче ми беше много топло и освен това през бременността ми беше непрекъснато горещо.Майка ми,обаче, решила да е примерна баба, която да вразуми вироглавата бременна, решава да ми обуе два дебели чорапа,докато дремя на дивана.Обаче аз усещам, отварям очи,виждам вълнените чорапи /червени на цвят,любимото ми бордо/ и ги свалям.Майка ми упорита,обува ми друг чифт-зелени/пак любим цвят/ и продължава в този дух,докато не се скарахме.Пак легнах да спя, но тя пак ми обу чорапи-кафеви.Казах й да не ми плете повече,защото не ми е студено.После аз нямам спомен какво е станало.

Мъжът ми,обаче, ни гледа отстрани и понеже не може да разбере какво става, дали не е някаква традиция, мълчи.
После за него случката е такава:
Жена ми спи,обаче ходилата й са отвити.Тъщата, като грижовна майка-орлица й обува чифт дебели,собственоръчно изплетени чорапи от домашна вълна.Жена ми, обаче, не ги хареса и ги събу.Тогава тъщата й обу зелени,по-хубави.Обаче жена ми и тях не хареса и много се ядоса,че майка не и е изплела друг цвят чорапи.Тя принципно е спокойна жена, но вероятно от бременността е станала по-нервна и лесно се ядосва за глупости.
После тъщата й сложи едни кафяви чорапи, но жена ми беше вече заспала.
Тъщата ме попита дали ми харесват чорапите,дето ми ги е изплела.Мойте бяха тъмносини.Казах,че ми харесват и тя ми направи знак да ги обуя.Жена ми каза каквото ми дадат да не отказвам и всичко в чинията да си го изяждам,иначе много ще се обидят.Обух чорапите.Много топлят.Горещо ми е с тях, но няма да ги събуя,както направи жена ми,защото любимата тъща ще се обиди или ще реши,че не я уважавам.А тя ми вика "Зетко" и все ми плете чорапи.Едва ли има друг холандец с толкова добра тъща,която цяла зима му плете чорапи.И винаги подарява по една  нова готварска книга на жена ми,по която да готви,когато се приберем.


П.С.Един приятел на мъжа ми, като слуша как майка ми все подарява на мъжа ми пижами и чорапи и дебели пуловери ,готви му по цяла нощ разни завъртяни манджи ,все го пита дали нямам сестра....