Мами-домакини и работещи мами - изборът

Аджеба, за това има майчинство. Където се предполага, че мама си гледа детето. Че и платено при това.
Никой не оспорва този факт...

леле, каква активност... 13 нови отговора , явно висчки ни вълнува темата...

аз бих искала да кажа, че е идеално да може човек д аис прибира децата от училище, ако иска да следи акк се подготвят...но това значи да не работи майката.... ако това е невъзможно, трябва да седи на занималня детето... или с гледачка.. кой вариант е по - добър с ечудя... явно зависи от занималнята и от гледачката.. като му дойде времето , ще мислим.

Eто това е вече приказка 

Аз останах вкъщи по стечение на обстоятелствата (което не значи, че не работя, просто нямам офис и работно време). От една страна е хубаво, от друга - не толкова. Не вися постоянно на главата на детето и не упражнявам постоянен контрол, но съм винаги на разположение, когато има нужда от мене и съм спокойна, че безопасността на детето е максимално осигурена и при ходене на училище, и при извънкласните занимания, и при игрите навън. Единственият ми страх са движението по улиците, педофилите и маниаците, и това е единственото, заради което не смея да започна работа. За всичко останало детето се грижи само, даже вече сама си приготвя сандвичи за училище. Нито съм примерна майка, нито съм добра домакиня, но съм тук и детето знае, че може да разчита на мене.

А за децата на Андариел мога да кажа, че има всички основания да се гордее с тях и със себе си. Има прекрасни деца, мили, интелигентни и с разностранни интереси, такива деца напоследък са рядкост и има огромна разлика между тях и повечето деца на тяхната възраст, включително моята дъщеря.
 

Синът ми тръгна на ясла на 1г. и 4м.,а аз започнах работа. Не съжалявам,даже се радвам защото на него много му харесва(вече е на градина) . Не съм го оставила без внимание,нито къщата съм си занемарила,нито пък ядем полуфабрикати. Опитвам се да съчетавам нещата и мисля,че за сега успявам.

Стоянова,
Човек се научава да влиза в роля според сигналите, които получава от средата си като очаквания. Не че болшинството от работещите жени са много доволни, но посланието към тях е, че трябва да изглеждат доволни. Също като добрия обслужващ персонал, който с усмивка те пита как си, а всъщност изобщо не се интересува, ако ще някой да е умрял преди минути. Колко работещи жени изглеждат добре? Тези, които са по цял ден в завода ли? Или продавачките в магазините за хранителни стоки? Може някои да изглеждат добре, но това също е част от работата им - дрескод.

Ако една домакиня не е доволна от себе си, намира възможност да промени нещата, защото така и така тя не изхранва семейството. Обаче колко работещи жени могат да си позволят да не ходят на работа, защото, както вече беше изтъкнато и в тази тема, допринасят наполовина към семейния бюджет, което пък означава, че техните заплати са критични за изхранването на семейството?

Всеки си има неща, дето го глождят. Аз, например, си признах, че оставих кариерното си развитие най-общо на заден план за доста години. Но зная, че нещата не са безвъзвратно изгубени и макар и по-трудно ще постигна каквото искам. Да, не обичам домакинската работа и я върша оперативно точно така, както и човек като е на работа си върши задълженията, независимо дали всички са му приятни. То, затова се казва и домакинска работа, а не хоби. Но платих цената, защото смятам, че е важно да съм до децата си преди да станат пубери.  Всичките часове, които прекарвам с тях, всички неща, на които съм ги научила, за да могат да се справят в живота се отплащат и като резултати, и като мое удовлетворение. Осигурила съм си душевен комфорт, защото не си задавам въпроса "дали не трябваше повече да остана с детето, дали не тръгнах твърде рано на работа...". Да, на моменти ми идва толкова нанагорно, че се чудя защо си причинявам всичко това, вместо да тръгна на работа. Със сигурност тогава нямаше да срещам изненадани погледи и реплики от вида "ама, ти не можеш да си намериш работа 10 години и затова стоиш вкъщи?". Върви, че обяснявай, че нямаш сестра.

Сега видях поста ти, Джарита. Благодаря за комплиментите. Винаги се чувствам странно и леко неудобно след такива мили думи! 

т.е. всеки да намери душевния си конфорт, за теб е едно, за мен друго, важното е да не чувстваме че нещо ни притиска и не ни изнася, нали?

Ами мен много не ме вълнува този въпрос.
Аз знаех, че е добре да си гледам детето до три години, но не го направих. Проявих егоизъм. Още на втория месец след раждането се почувствах много зле, депресирах се, изнервих се и изобщо не приличах много на себе си. Мъжът ми взе и ме заведе на една почивка само двамата, без детето за около две седмици на едно райско място, в един приказен хотел, а аз всяка сутрин се събуждах по тъмно, нервничих, мрънках, бучах и чак към десетия ден започнах да спя.
След тази почивка аз се върнах в офиса, включително и по настояване на мъжа ми, който доста се беше притеснил.
И се съживих, така да се каже.

Андариел, аз знам, че пишеш малко провокативно, но също така знам, че много се занимаваш с децата си активно участваш в техния живот.
Знам, също така, че децата и домакинството са доста тежка и отговорна задача, споменах го и преди това.
Знам още, че офисите, фабриките, магазините и цеховете са пълни с жени, които не стават за работа, но въпреки всичко работят, тоест спрягат глагола мотам се и пречат на останалите, но това е друга тема.
Поддържам активно нарастващата тенденция все повече жени да спрат да се изживяват като бизнес дами, труженички, общественички, комбайнерки и трактористки и да поемат в ръцете си домът и децата си.

Винаги съм считала жената за много гъвкава и адаптивна. Не мисля, че е нужно да се учиш на нещо пряко волята и силите. Просто разглеждаш ситуацията и избираш това, което приемаш за правилно и вярно и най-вече възможно за реализация. Моя избор върши работа на мен и по никакъв начин не пасва на друг. Изобщо не ме интересува какво мисли Х или Х1, защото аз живея живота си не той/тя и обратно.
Много ме засегна непознаването самото значение на думата "домакиня" и се изсипаха обиди от всякакво естество. От време на време използвайки думи вижте какво значат, а не приемайте личните представи за верни.

Успех желая на всички майки - работещи и домакини.

Не казвам дали те вълнува или не. Това си е твой избор. Пък и една лястовица пролет не прави. Теб не те вълнува, но 99 майки ги вълнува. И си взимат майчинството.
 

Каква тема! Признавам си, не съм я чела цялата, но искам да попитам нещо. 
 Някои обясняват , че не работят, за да могат да водят децата ня множество занимания, да им помагат в училище, да им дадат повече-като възпитание и обучение-от останалите. Такаааа, това абсолютно го разбирам и не мога да го отрека. След време, години, това същото дете, заради което сте се отказали от кариера и проф. развитие, и на което сте се "посветили" изцяло, е порастнало, има добра позиция в професията си и още по-добри переспективи. Как бихте се почувствали ако то зареже всичко и остане у дома, да гледа своите деца? Признавам, аз бих се чувствала странно.

Иначе по темата-аз наистина много обичам работата си! Не бих могла да се чувствам добре като домакиня, такава ми е натурата. Моя приятелка, колега, дори предпочита да стои у дома и да гледа децата, независимо от специалността си. Това не я прави по-лоша или по-глупава, просто е различна. 

Аз знам какво е домакиня.
И ми омръзна да го пиша. Дефинирала съм го в кратце и съм публикувала дефиницията поне десетина пъти.

Шеметна, моята дъщеря е на три и половина.
Аз нямам угризения или терзания, просто нямам никакъв проблем да кажа, че съм взела някакво решение в определен етап от живота си, свързано с детето.
Преценила съм, че детето ми ще бъде по-добре с майка, която е в добро здраве и стабилна психика, защото аз с детето си съм дебилно търпелива, отколкото с перманентното ми присъстие, но с цената на собственото ми щастие и комфорт.
Решението ми не е било диктувано от финансови съображения, а от чисто егоистични.
Дадох го за пример, защото намирам за страшно глупаво някой да се опитва да ме убеждава в правотата на собствените си решения, само защото са негови решения.

veselinap, би ли ми разяснила какво се опитваш да ми кажеш с последния си пост?
Просто ме информираш за социалната политика по отношение на широките народни маси ли?

Мили дами, наясно съм, че наливам масло в огъня, но ми се иска да повдигна и този въпрос, защото в последните страници ми избоде очите.
Някои от вас казват обобщено: "Върнах се на работа когато детето беше на .... месеца/ години, защото се депресирах вкъщи". Т. е, депресирали сте се от работата, която сте работили вкъщи - гледане на малко дете и домакински задължения. А дали ако нямахте тези задължения - ставане рано с детето, приготвяне на закуска, пране, простиране и гладене на детски дрешки, разходка с детето, приготвяне на обяд на детето, приспиване на детето, през това време домакинстване, следобедна закуска на детето, извеждане в градинката на детето, приготвяне на вечеря за семейството и детето... и т.н, и т.н... Дали ако бяхте свободни от това, за да посещавате курсове по език/музика/изкуство/ графичен дизайн/ - според интересите, срещи с приятели, комуникация и социални контакти с избрани от вас хора и реализация на това, което можете или учите в момента, под формата на хоби или доходи от вас, дали тогава пак щяхте да се депресирате?
Най-общо - завръщането в офиса не е ли бягство от една работа (детегледачка) към друга работа (по избор)?
Аз, тъй като нямам дете, което да отглеждам, не мога да отговоря на този въпрос от собствената ми камбанария.
Времето ми у дома е време, което отделям за себе си, за моите интереси и за моето удоволствие. И тъй като ми доставя истинско удоволствие да правя мъжа си щастлив, част от домакинската работа - да му приготвям интересни неща за вечеря, да изнамирам красиви неща за дома, да поддържам гардероба му - не ми тежат. Останалата част от домакинската работа не я обичам, никога не съм я обичала, но я вършех и преди, докато ходех на работа, защото просто трябваше да се свърши. Сега поне мога да я разпределя във времето така, че да не я върша, когато съм уморена и изнервена, или да му мрънкам да прекара единствения си свободен ден в седмицата в основно почистване на дома и миене на прозорци.
Това е избор.
Много дами могат да скочат сега срещу мен - че съм мързелив паразит без амбиции и т.н, и т.н, но аз не виждам нещата по този начин. Избрах лекия вариант, да. Да не съм луда да се бъхтя, когато мога да имам по-добри резултати с по-малко усилия? Докато ходех на работа, коловозът на ежедневието не ми позволяваше, не ми оставяше сили да се замисля кое в живота ми не ми харесва точно и как да го променя. Два месеца "свободен режим" и не само имам нова концепция за поне 1  година напред, ами и съм подхванала реализацията и. За мен неходенето на работа има много креативни резултати. Много повече освен по-благия ми нрав и липсващите сенки под очите.

roxanne25, ти така и не разбра, че има жени, които работят за пари   Но няма лошо, можеш пак да им обясниш, че нямаш сенки под очите и си спокойна и релаксирана, нещо, което те не биха могли да бъдат, тъй като им се налага да бъхтят. Това е една благородна позиция, която ние ще се напънем да разберем и приемем

roxanne25, съвсем точно.
Аз неколкократно казах, че гледане на деца и домакинство е нелека и трудоемка задача.
С две думи- аз съм разглезен паразит.
В домакинството изпълнявам само ръководни функции, а с дъщеря ми прекарвам по-малко, но пълноценни часове.