Мами-домакини и работещи мами - изборът

Това ми хареса!

Аз лично не съм се върнала на работа заради това ,че съм се депресирала .Детето ми и домакинските ми задължения не ме депресират напротив разтоварват ме.Гладенето ми е досадно ама чак депресиращо не е.Всеки ден в работата си научавам нещо ново и нямам желание да ходя на курсове по езици/не ме бива ,опитах/ ,музика ,графичен дизайн .....
И не ,не е бягство защото след работа /та дори и на работа/ пак съм си майка и домакиня//детегледака е грубо/.
Ако имаш дете какво правиш вземаш детегледачка за да ходиш на курсове ли?
Неходенето ти на работа е сама два месеца ,цял живот виждаш ли се само по курсове ?
И всъщност ако за теб не е финансов проблем ходенето на курсове и интересните наща за дома то за повечето жени е .Ако ти имаш спестявания ,които да харчиш дълго време повечето жени нямат .

Ами ще е групово напъване тогава, Тес.
Хубаво е да работиш за пари - и да си признаваш, че си плащаш цената - вечното раздразнение и лека, може би дори и неосъзнавана завист, че има едни други жени, които може би с нищо не са повече от теб, които животът е целунал, така че не им се налага да го правят. Това поне ще обясни паразитологията, която се разисква тук  
Така, след сарказма, да си дойдем на думата. Жените, които работят, защото трябва, изобщо не се включват в така зададената тема, която е "Мами-домакини и работещи мами - изборът". Така че техните мотиви са повече от ясни и не виждам какво може да им се разисква.
С останалите разговорът продължава, надявам се в рамките на добрия тон  

Трябва да опразним темата, ако работим за пари ли? Тоест като няамме избор и ще се бъхтим - не ставаме за тази тема  Аз така го разбрах. Жените, които могат докарай да не работят и работят обаче, също няма как да вземат участие - никой не ще да им повярва, че работят по собствена инициатива.  Абе трудно стана тук пресяването...

На мен пък започна да ми просветва.
Явно идеята е друга - щастливи v.s. завистливи.
Дааа, интересно стана. 

Така си е, сега обаче трябва да се групираме явно 

Трябва да се работи не включва като причина само парите. Не виждам какво лошо има в това някой да има лични интереси, лични нужди, лични стремежи и да бъде и родител. Ази е дала един по- краен вариант на причини да трябва да се работи, но и в по- леките "трябва" е също доста силно. Кому е нужно майките да се откажат от собствения си живот, за да бъдат добри майки? Просто, трябва да има баланс, а за всеки е различен. Познавам много позитивни примери и за работещи, и за майки домакини. За съжаление, виждам и много, и от едните, и от другите, които се справят зле, недоволни и нещастни са, децата им също. Не виждам връзка между работата и тези неща. Нека приемем, че не всяка майка е способна да стои  у дома по три и повече години.
Няма една истина за живота, няма една рецепта за гледане на деца. Не виждам и повод да се стремим към съвършенство и да тровим дните си в съревнование с чуждите постижение по пътя към съвършенството.

Ееее, Ред, много черно бяло виждаш. Горе-долу така, но можем да обърнем понятията. Аз примерно, си признавам, че изпитвам лека завист към Азаф - има си две поотраснали дъщерички, има си работа, която и носи удовлетворение, има си дом, който казва, че е хубав и уютен (не ме вълнува колко приходящ и постоянен персонал е необходим за това). Е, как да не и завиждам? Пък съм щастливо неработеща... Защото още не съм намерила хобито, с което да изкарвам пари.
Сигурно има доста, които завиждат пък на мен...
Сложно е, наистина. Но, кажете ми, какъв избор са направили тези жени, които трябва да работят за пари? Освен че, в добрия случай, са си избрали професията, ако имат необходимото образование и квалификация за такъв избор, а не са се хванали на първата подходяща откъм работно време и заплата работа?

Аз така съм възпитана давам-получавам .
Живот без напрежение и ангажименти ни би ми бил интересен.
Завист за това ,че друга жена си е има богат мъж и не и пречи той да я издържа не бих могла да изпитвам.Предполагам това също си има цена.

Всеки има и прави избор - за всичко. Аз бих работила, дори и за Роман Абрамович да бях женена (образно казано).

Последно какво мъжът трябва да работи за пари ,а жената в къщи да обгрижва домочадието и да се образова?

Добре, де, аз пак не разбрах защо така крайно категоризирате?
Имах сенки в къщи, с ревящото бебе на всеки кръгъл час, с памперсите, биберони и друго приспособления, които не помня за какво служат, по пижама, с петна от повръщано. И изобщо без да стигна дори до домакинстването.
Толкова бях изтрещяла, независимо, че бях просто влюбена в дъщеря си, че две седмици не разбрах, че се намирам в рая на земята, където ме отведе мъжът ми, изплашен, че никога повече няма да види жена си.
После, когато се облякох в красивите си дрехи, обух скпоценните си обувки и в целия си блясък се завърнах в офиса, животът се върна във вените ми и аз се почувствах жива.
Както се чувствам до ден днешен.

В този ред на мисли, аз съм съгласна, че понякога, даже много често животът не предоставя голям избор.
И роксан съвсем основателно го припомня.
В този ред на мисли, когато се налага да се върнеш на работа, ще дадеш детето на ясли, ако нямаш алтернативи.
Голяма работа, че ще е на ясли. Нищо няма да му стане, а майка му не е сторъкия Шива, нали така?


Бояна, Бояна, умна жена си ти.
Подписвам се, независимо, че се питам защо ме категоризира като крайна.
Ако повече жени проявяваха малко повече здравословен егоизъм, светът щеше да бъде едно по-красиво място.
Аз бих подкрепила всяка жена, която след децата, мъжа си, домакинството, работата, роднините и прочие ангажименти, би помислила малко и за себе си.
Стига с тази всеотдайност и жертвоготовност до безобразие. Чак се ядосвам.

Аз винаги мисля за себе си. Затова и винаги съм имала собствени доходи.

Roxanne25, темата много искрено ме забавлява, наистина.
И е станала точно черно-бяла.
Подозирам, че това е някакъв типичен поведенчески модел при спор -
хората започват да трупат и трупат доводи в полза на своята теза, като накрая не само, че се стига до някакви абсурдни твърдения,
ами на всичкото отгоре пишещите ги, сякаш в някакъв делириум, започват сами да си вярват.
Голям кеф е да гледаш отстрани, да знаеш  

А сега де?! От кои съм-имам обеца на носа /това беше вече отбелязано вече като повод за дружно родителско скубане на коси/, върнах се и двата пъти на работа рано /причините не бяха финансови/, трудно ми е /причините ВЕЧЕ са финансови/, но за скромния си житейски опит съм забелязала /за себе си/, че като ми стане лесно, ми става и скучно, направо нещастно.
 И за да не е съвсем спам, искам да отбележа един друг аспект на бързото връщане на работното място.Работя в две семейни фирми-раздавам го и шеф, и работник напоследък /съкратихме персонал/. Работя директно с клиентите, които на 90% са мъже.Сега съм на 34 и работя тук от 16 годишна с кратки прекъсвния , докато бях студентка.Ще работя това, докато умра /дай Боже/.Градих самочувствие и авторитет много дълго-да спориш с мъж за автомобили и ремонти, и да го убедиш че поназнайваш малко повече, не е лека задача. Лека-полека се получи. Сега се радвам на доверие и внимание от страна на клиентите, разбирам се с конкуренцията, взаимно сме си спечелили уважението. Едно отсъствие от 3-5-7 години в частния сектор , когато си собственик, е безумно.След такова отсъствие по-добре изобщо да не се връщам.Върнах се, защото повторно извървяване на този път нямаше да е възможно.
 Считам, че аз съм щастлива, децата ми са щастливи, мисля, избрах правилния път за нас.Може би друга жена на моето място, с друг характер, щеше да се чувства нещастна.
 И още нещо да попитам тези, чийто поотраснали според мен деца, се радват на 24-часовата компания на майка си-казвате, гордеете се с децата, с постиженията им в училище...Да ви кажа, един перфектен бележник не е гаранция за правилен родителски подход, дори никак даже. Поне за мен не е никакъв критерий.Много искам след 10-15 години все още да си лакърдисваме тук, тогава вече ще имаме някак си ще можем да се сочим и , или да се тупаме в гърдите колко сме добри. Сега сме си такива само в собствените очи, ама какъв ще е резултата...