Направи ми впечатление това, че детенце започва да плаче още като види купичката с ядене. Предполагам, че не си го карала по-настойчиво да яде. Защото то сега е в период, в който осъзнава, че като големите може да определя някои правила, като например тези за яденето, в смисъл, че е господар на положението. Освен това, то явно търси и твоята реакция на недоволство от това, че не иска да яде, така че не му я предоставяй. Просто бъди пред него безразлична относно това, че няма да яде.
  Аз си пиша такива бля, бля психарии, но когато детето ми беше малко и не искаше да яде, просто се превръщах в най-виртуозната актриса, а към това да добавим и готвачка- задължително домашно сготвено със зеленчуци от двора ни. И въпреки, че психологически беше грешка- сядахме с една музикална кутия, пълна със сребърни и златни бижутерийки, които той с огромен интерес гледаше, мяткаше насам натам, докато през това време успявах да бутна по някоя качествена лъжица храна. Но всичко ставаше като на забава и игра, без да показвам, че много държа да изяде храната. Тук трябва да напиша- ТОВА НИКОГА НЕ ГО ПРАВЕТЕ ВКЪЩИ, защото така казват психолозите, но при мен даваше резултат.
 Преди основното хранене- 30 минути преди това давах задължително прясно изцеден сок от плодове, но такъв че и на мен да ми харесва на вкус- от ябълки например доста простъргва коремчето и провокира апетита.
 Още нещо- убедена съм, че АБ- лечение е спомогнало за липсата на апетит. Сега се сещам и за пробиотици, чийто баланс при всички случаи е нарушен от АБ. Вероятно е организмът да се стеми към тяхното възстановяване, защото те са нужни за много процеси, включително и за храносмилателния.
 Много дълга станах, но ми се искаше просто да помогна с нещо. Дано!