Nadia Jasem,Sarina,благодаря за информацията. 
- Публикувана: 21 септ. 2009, 23:10 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2009, 21:29 ч.
Слава Севрюкова - познатият и непознат феномен
На едно място попаднах на информация, че е родена 1909 година или става дума за друга Мария Ножарова или е на добра възраст жената.... Разбира се може да има и съвпадение на имената....
Малко ми е странно, че тук във форума единствения човек, който познава леля Слава се оказа Вальо. А със сигурност много хора са я познавали....
"Мария Иванова Ножарова е родена на 11.01.1909 год. в гр.София. Произхожда от многодетно "
Очакваме все още и снимков материал от местата свързани с нея
Малко ми е странно, че тук във форума единствения човек, който познава леля Слава се оказа Вальо. А със сигурност много хора са я познавали....
"Мария Иванова Ножарова е родена на 11.01.1909 год. в гр.София. Произхожда от многодетно "
Очакваме все още и снимков материал от местата свързани с нея
Има планета в Слънчевата система която е след Плутон на нея има Космически разум. Леля Слава влиза в контакт със извън земния разум. Явяват се космически кораби за да разберем че неса от този свят. При една от срещите и казват че две молекули ако се съединат могат да унищожът цял град. Бъдещата енергия е слънчевата. Когато насочва мисълта към центара на Вселената пада пелена и не може да види как е устроена.
http://images.google.bg/imgres?imgurl=https://cdn.bg-mamma.com/f … 26sa%3DN%26um%3D1
Тук има един филм за теглене, който знае как
НЕЩО КУЦА В ТЕОРИЯТА НА АЙНЩАЙН
www.pogledmedia.bg
Христо Нанев
По психотронен път Слава Севрюкова и доц. Лозенски преразглеждат и оспорват някои постановки на Айнщайн. Например, че скоростта на светлината е пределна. (Съвременни астрономи са открили обекти, движещи се по-бързо от нея - б. а.) Тандемът от суперсензитив и атомен физик се опира на конкретни наблюдения. И доказва - по-динамична от светлината е енергията на човешката мисъл. Да, тя е енергия.
Веднъж доцентът помолил "асистентката" си да се пренесе по психотронен път на спътниците на Марс Фобос и Деймос, да ги "фотографира" и изследва. Чрез мисловната концентрация Слава за секунди се озовава там, прави конкретни описания на отстоящите на огромни разстояния от Земята сателити на "червената планета".
Впечатлен, ученият разсъждава: ако мисълта се движи със светлинна скорост, за достигане далечните обекти, разглеждане и връщане, необходимо е немалко време. Според Айнщайн, времето е свързано със скоростта. При по-ускорено движение, то тече по-бавно.
Приеме ли се продуктът на човешкия мозък за енергия, а той е такъв, ще се преодолеят въведените от физиката ограничения. Времето тогава не се връща назад, както би трябвало да е според "Теорията на относителността". Нещо в нея, следователно, куца...
Лозенски се заема с нелека задача. Експериментира със свръхспособностите на Севрюкова, насочва я към най-отдалечени кътчета на Вселената. Към галактики и мегагалактически купове на милиарди светлинни години. Изисква подробни описания. Получава перфектни картини за минимум време. Резултатите са потресаващи. Оказва се, че мисловният енергиен поток се движи хиляди пъти по-бързо от светлината.
"С Иво Лозенски влязохме в спор с Айнщайн" - усмихва се Слава. - Изхождайки от постулатите си, той развива математически стройна теория. Това е чудесно. Ние работим по нов за световната научна практика метод. Извършваме психотронични визуални наблюдения на обектите. Затова сме абсолютно точни."
Друго разминаване с Айнщайн е представата му за "безкрайния Космос". Някога най-велекият физик на всички времена иронично бе подхвърлил: "Две неща са безгранични - Вселената и човешката глупост. За първото обаче не съм сигурен..." Резултатите от психотроничните опити на двамата парадоксални български изследователи все пак доказват -
Вселената е действително ограничена Отвъд нея съществува "мъртво пространство". Ако Алберт Айнщайн се е пошегувал, родните ни опоненти не се шегуват. Нещо повече - възникват и други различия.
- Веднъж с Иво будувахме до 2 часа след полунощ върху устройството на водородното атомно ядро - разказва Слава. - Работихме отговорно и упорито, без да се отвличаме. По онова време, съсредоточена в заниманията, не съм и помисляла за контакти с духове. Правя го само при жизнена необходимост. Широк е кръгозорът им, но са от друг свят. Не трябва да се безпокоят. Връзките са по изключение. Само по мое желание. Наложи ли се, викам ги от Отвъдното. За да се проявят, предавам им енергия. Материализират се. Тогава "разговаряме". Оная нощ обаче усетих - Сила от Отвъдното сама се стреми да проникне в земните измерения.
Ще запитате как? Ето така. Работихме с Иво до късно след полунощ. Внезапно почувствах - сетивата не ме лъжат - тревожен полъх. Озърнах се. Дух. За да поеме отдалеко, не бе трудно да се досетя - от съдбовно значение е. Инак не би се отправил към нашия свят. Връзката по тяхно желание е изключение. Силата прииждаше, кръжеше. Все и все по-настойчиво. Напираше. Настояваше. Молеше. Бях преуморена.
Почувствах отговорността на мига и реших да не отпращам напористия дух. Подадох му енергия. (Светкавично, с ловко движение извива десница от лакътя надолу. Лицето є е съсредоточено, замечтано-усмихнато, уверено.) Гледам - духовната същност полека-лека почна да се материализира. Какво видях? Първо - две вторачени черни пронизващи очи. Изгря над тях къдрава бяла коса. Очертаха се гъсти мустаци. С изскочилия изгърбен нос, помислих - арабин е или евреин.
Нематериализирана изцяло, духовната същност припряно, но делово се представи: "Аз съм духът на Айнщайн..." Визитката му бе по немски стегната, акуратна. Не се лъжех - дух на известен евреин."Наблюдавам ви дълго отгоре. Трудите се върху онова, с което се занимавах, докато обитавах Земята..."
Думите звучаха тежко, авторитетно, но достигаха трудно. От гласа струеше умора и мъчителна разяждаща тъга. "Искам да ви предпазя от грешките, които допуснах, докато бях жив. Виждам ги ясно като на длан. И ми е тъжно, много тъжно..." Проявилият се в земните измерения тревожен дух се умълча. След кратка измъчена пауза, събрал сили, задъхано продължи:"С доцента сте близо до правия път, но трябва да навлезете още и още... Дълбоко в структурите на материята. Тогава може да проникнете до
корените на микрокосмоса(Точно така се изрази "корените на микрокосмоса".) Взрете ли се все и все по-навътре, ще достигнете първоосновата на материята. Докато бях на Земята, не съм и помислял за нея. В Отвъдното вече знам - има такава."
По онова време с Иво едва прохождахме в психотронните изследвания на микросвета. Години след тази случка разкрихме и описахме недосегаеми за най-съвършената техника елементарни микрочастици. Едва тогаз разбрахме какво е искал да предаде тревожният дух на великия Айнщайн.
"В Отвъдното всичко знам... Тежи ми, че подведох човечеството... Да можех да започна отначало "Теорията на относителността"... Някои постановки са верни, другите...Знам, след време колегите ще ги открият..." (Контактът се извършва през 70-те години на миналия век - б. а.)
www.pogledmedia.bg
Христо Нанев
По психотронен път Слава Севрюкова и доц. Лозенски преразглеждат и оспорват някои постановки на Айнщайн. Например, че скоростта на светлината е пределна. (Съвременни астрономи са открили обекти, движещи се по-бързо от нея - б. а.) Тандемът от суперсензитив и атомен физик се опира на конкретни наблюдения. И доказва - по-динамична от светлината е енергията на човешката мисъл. Да, тя е енергия.
Веднъж доцентът помолил "асистентката" си да се пренесе по психотронен път на спътниците на Марс Фобос и Деймос, да ги "фотографира" и изследва. Чрез мисловната концентрация Слава за секунди се озовава там, прави конкретни описания на отстоящите на огромни разстояния от Земята сателити на "червената планета".
Впечатлен, ученият разсъждава: ако мисълта се движи със светлинна скорост, за достигане далечните обекти, разглеждане и връщане, необходимо е немалко време. Според Айнщайн, времето е свързано със скоростта. При по-ускорено движение, то тече по-бавно.
Приеме ли се продуктът на човешкия мозък за енергия, а той е такъв, ще се преодолеят въведените от физиката ограничения. Времето тогава не се връща назад, както би трябвало да е според "Теорията на относителността". Нещо в нея, следователно, куца...
Лозенски се заема с нелека задача. Експериментира със свръхспособностите на Севрюкова, насочва я към най-отдалечени кътчета на Вселената. Към галактики и мегагалактически купове на милиарди светлинни години. Изисква подробни описания. Получава перфектни картини за минимум време. Резултатите са потресаващи. Оказва се, че мисловният енергиен поток се движи хиляди пъти по-бързо от светлината.
"С Иво Лозенски влязохме в спор с Айнщайн" - усмихва се Слава. - Изхождайки от постулатите си, той развива математически стройна теория. Това е чудесно. Ние работим по нов за световната научна практика метод. Извършваме психотронични визуални наблюдения на обектите. Затова сме абсолютно точни."
Друго разминаване с Айнщайн е представата му за "безкрайния Космос". Някога най-велекият физик на всички времена иронично бе подхвърлил: "Две неща са безгранични - Вселената и човешката глупост. За първото обаче не съм сигурен..." Резултатите от психотроничните опити на двамата парадоксални български изследователи все пак доказват -
Вселената е действително ограничена Отвъд нея съществува "мъртво пространство". Ако Алберт Айнщайн се е пошегувал, родните ни опоненти не се шегуват. Нещо повече - възникват и други различия.
- Веднъж с Иво будувахме до 2 часа след полунощ върху устройството на водородното атомно ядро - разказва Слава. - Работихме отговорно и упорито, без да се отвличаме. По онова време, съсредоточена в заниманията, не съм и помисляла за контакти с духове. Правя го само при жизнена необходимост. Широк е кръгозорът им, но са от друг свят. Не трябва да се безпокоят. Връзките са по изключение. Само по мое желание. Наложи ли се, викам ги от Отвъдното. За да се проявят, предавам им енергия. Материализират се. Тогава "разговаряме". Оная нощ обаче усетих - Сила от Отвъдното сама се стреми да проникне в земните измерения.
Ще запитате как? Ето така. Работихме с Иво до късно след полунощ. Внезапно почувствах - сетивата не ме лъжат - тревожен полъх. Озърнах се. Дух. За да поеме отдалеко, не бе трудно да се досетя - от съдбовно значение е. Инак не би се отправил към нашия свят. Връзката по тяхно желание е изключение. Силата прииждаше, кръжеше. Все и все по-настойчиво. Напираше. Настояваше. Молеше. Бях преуморена.
Почувствах отговорността на мига и реших да не отпращам напористия дух. Подадох му енергия. (Светкавично, с ловко движение извива десница от лакътя надолу. Лицето є е съсредоточено, замечтано-усмихнато, уверено.) Гледам - духовната същност полека-лека почна да се материализира. Какво видях? Първо - две вторачени черни пронизващи очи. Изгря над тях къдрава бяла коса. Очертаха се гъсти мустаци. С изскочилия изгърбен нос, помислих - арабин е или евреин.
Нематериализирана изцяло, духовната същност припряно, но делово се представи: "Аз съм духът на Айнщайн..." Визитката му бе по немски стегната, акуратна. Не се лъжех - дух на известен евреин."Наблюдавам ви дълго отгоре. Трудите се върху онова, с което се занимавах, докато обитавах Земята..."
Думите звучаха тежко, авторитетно, но достигаха трудно. От гласа струеше умора и мъчителна разяждаща тъга. "Искам да ви предпазя от грешките, които допуснах, докато бях жив. Виждам ги ясно като на длан. И ми е тъжно, много тъжно..." Проявилият се в земните измерения тревожен дух се умълча. След кратка измъчена пауза, събрал сили, задъхано продължи:"С доцента сте близо до правия път, но трябва да навлезете още и още... Дълбоко в структурите на материята. Тогава може да проникнете до
корените на микрокосмоса(Точно така се изрази "корените на микрокосмоса".) Взрете ли се все и все по-навътре, ще достигнете първоосновата на материята. Докато бях на Земята, не съм и помислял за нея. В Отвъдното вече знам - има такава."
По онова време с Иво едва прохождахме в психотронните изследвания на микросвета. Години след тази случка разкрихме и описахме недосегаеми за най-съвършената техника елементарни микрочастици. Едва тогаз разбрахме какво е искал да предаде тревожният дух на великия Айнщайн.
"В Отвъдното всичко знам... Тежи ми, че подведох човечеството... Да можех да започна отначало "Теорията на относителността"... Някои постановки са верни, другите...Знам, след време колегите ще ги открият..." (Контактът се извършва през 70-те години на миналия век - б. а.)
ЖЕНАТА С ПСИХОТРОННО ЗРЕНИЕ
Едно дълго премълчавано явление
Христо Нанев
www.pogledmedia.bg
Слава е родом в Нова Загора. На 16 години пристава на белогвардейския емигрант Степан Севрюков. Украинецът от Харков е тежко ранен в крака. От коляното до глезена му зее дълбока незаздравяваща рана. Дълго го лекуват в лазарета на обновените бивши турски казарми, отстоящ на метри от дома на Слава. Милосърдната девойка безвъзмездно се грижи за ранените. Наскоро е починал баща й, но милостива като своята баба, тя е усвоила тайните на лечителството от нея и от майка си. Изцерява бъдещият си съпруг.
Слава предчувства, че той няма да приеме природните й способности. И крие ясновидските си занимания от ревнивата половинка. Дарбата е и болка. Всички от обкръжението й благоговеят пред нея, а най-близкият нехае. Степан е невъздържан, страшно ревнив. Жена му е красавица с разкошни кестеняви коси. С необикновени заложби. С десетки и стотици почитатели и почитателки.
Семейството се мести из страната. Накрая се заселва в столицата в някогашния квартал "Трисули" (индийското значение е "Богиня на дърветата"), разположен в района на днешната "Овча купел", на улица "Георги Ковачев". Там семейството успява да спретне къщица. Стаичка, кухня и антре.
С Дънов се познават, контактуват, обменят полезна информация Учителят я цени - пред него е извисен дух. Тя подкрепя благородната му мисия, предупреждава го за трудностите. Двамата често се срещат. Слава е посещавана и от последователите на Дънов Боян Боев и Любомир Лулчев, таен съветник на цар Борис III. 9. IХ. 1944. Започват "грандиозни промени". Властта е "взета от народа", поведен от нови "спасители" към "нови хоризонти". За свръхсензориката за кой ли път настават тежки години.
Никой не е видял зло от нея. Няма основания за усложнения с властта. От никого не иска пари. Доволни от изумителните проникновения, "гостите" скришом пъхат някое левче под възглавницата й. Слава неведнъж е предупреждавана от тогавашната милиция "да преустанови съмнителната дейност". Но все по-често на воаяж при нея са членове на дипломатически мисии, посланици, консули. Силно впечатлени, след това довеждат съпругите си. Възможно ли е срещите, особено "високопоставените", да бъдат скрити? При визитите на министъра на отбраната армейския генерал Иван Михайлов сгушената къщица е опасана с кордони милиция. Министърът е обезпокоен за здравето си. "Ще ти помогна, ама по-напред да се прекръстиш - усмихва се Слава. - Виждам те, кръстен си..."
Червеният генерал отстъпва. След неговите "рандевута" през седемдесетте години на миналия век тя вече може да "гледа" по-спокойно. Министърът тайно се е разпоредил на специалните служби: "Оставете я на мира."
Прокрадва се информация, че до схлупения дом се е домогвала Людмила Живкова, водена от природен афенитет към мистериозното и загадъчното. "Ако бе ме потърсила преди да я убият, навярно щях да я предпазя" - ще въздъхне Слава.
По сценарий на Антон Дончев е замислен филм за богомилите Кинематографичният екип се интересува от пейзажа на епохата - бит, емблеми, костюми. След консултации с пророчицата, писателят й подарява книга с посвещение: "На леля Слава - зеницата на България!" В предснимачния период на кинопродукцията "Ивайло" Севрюкова е посетена от изпълнителя на главната роля Богомил Симеонов. Как да бъде Ивайло, без да го познава от всички страни? Моли да разкрие как е изглеждал царят легенда - облекло, обноски, държание, характер. Да изгради по-пълнокръвен автентичен образ. Принос има и за филмовата епопея "Аспарух". Представители на снимачния екип я посещават. Дава им указания за костюмите на героите от далечната епоха.
При нея идват елитни руски учени - академиците С. П. Кордюмов, Владимир Авински, Валентин Фоменко. До жената-уникум се допитва професор Андрей Блюховецки. Пристигат научни работници от съветски секретни обекти и от "космическото градче" край Москва. Повечето от тях не упоменават имена и титли.
Посещава я писателят Александър Горбовски, "да свери часовникa" в търсенията си. И получава многозначителен, но категоричен отговор: "Не е това, което е..." Още по-интересна е визитата на руския академик Валентин Фоменко, интересуващ се от неизвестни сплави. Не остава назад проф. Георги Лозанов, шеф на Института по сугестология, изследващ дълги години Ванга. Той се интересува има ли бъдеще оригиналната му система за изучаване на чужди езици в сънно състояние. Получава отрицателен отговор: "Това няма да го бъде. Знанието е временно. Не отсяда в мозъка там, където трябва."
Съветите й търси професор Марин Маринов, председател на Българското астронавтическо дружество. Посещават я доцент Лили Дражева, доцент Елена Владова... "За мене е повече от духовна майка - признава Владова. - Промени из корен живота ми."
Доцент Вера Точева, директор на Централна лаболатория по биоенергетика в Пловдив дири съветите й. Занимава я бъдещето на психотрониката. С пророчицата контактуват и родни сензитиви. Изключително високо цени дядо Влайчо от с. Коньово, Новозагорско. Признава Вера Кочовска. За Алан Чумак разкрива:"При него има светлина, но и тъма." Критична е единствено за руския екстрасенс Золотов: "Той унижава човешкия дух." Това не са присъди, а мнения. Професор Цончев от Трета градска болница в София се свързва за изясняване на трудни диагнози. Очният хирург д-р Коджабашева от Пловдив десетина години се съветва преди рисковани операции. "Не разчитам на тяхната протекция. Не заради нея ги приемам - споделя пред близки пророчицата. - Хора са и те, нуждаят се от помощ."
Соня Бакиш е обезпокоена, разпитва ясъзира ли опасност за живота и кариерата на съпруга си, премиер-министъра. Нащрек е. Не смее да сподели - Станко Тодоров е заложил съдбата си на рискована карта. Неуспехът ще му коства главата. Прорицателката е споделила: "Не съзирам тъмни облаци над главата на съпруга ви. Нека продължи пътя. За добро е!"
След преврата на 10 ноември най-сетне името й изгрява в родния печат. Дава интервюта. По Националната телевизия се излъчват два научно-популярни филма за доайена на българските феномени. В последната година на земния си път софийската пророчица излиза от сянката на неизвестността. Макар да има завършено четвърто отделение Слава Севрюкова става сътрудничка на Вашингтонския психотроничен център и почетен член на Асоциацията на екстрасенсите на бившия СССР. Тя е обявена за почетен професор в няколко престижни университети и академии (САЩ, СССР, Испания, Индия). Почетен член е на Испанската и Индийската академия на науките.
С над четвърт век тя успешно прилага психотроничния метод - алтернатива на съвременното научно изследване. "Слава Севрюкова прониква във всички етажи на Вселената, директно наблюдавайки абсолютната хармония в микросвета - твърди доцент Лозенски. - Космосът за нея е изграден от пет първични материални елемента: "вихри", псиони" (фундаментални, открити от психотроничката, микрочастици - б. а.), "космическа влага", "космическа сол" и "прана". Описвайки техните свойства, тя доказва - масата на псиона е близка до тази на електрона, приет за елементарна частица в съвременната физика." Тези пет елемента са: вечни, несътворими и неунищожими; не могат да се преобразуват един в друг; от един вид са, затова Вселената е една; не са носители на съзнание.
Едно дълго премълчавано явление
Христо Нанев
www.pogledmedia.bg
Слава е родом в Нова Загора. На 16 години пристава на белогвардейския емигрант Степан Севрюков. Украинецът от Харков е тежко ранен в крака. От коляното до глезена му зее дълбока незаздравяваща рана. Дълго го лекуват в лазарета на обновените бивши турски казарми, отстоящ на метри от дома на Слава. Милосърдната девойка безвъзмездно се грижи за ранените. Наскоро е починал баща й, но милостива като своята баба, тя е усвоила тайните на лечителството от нея и от майка си. Изцерява бъдещият си съпруг.
Слава предчувства, че той няма да приеме природните й способности. И крие ясновидските си занимания от ревнивата половинка. Дарбата е и болка. Всички от обкръжението й благоговеят пред нея, а най-близкият нехае. Степан е невъздържан, страшно ревнив. Жена му е красавица с разкошни кестеняви коси. С необикновени заложби. С десетки и стотици почитатели и почитателки.
Семейството се мести из страната. Накрая се заселва в столицата в някогашния квартал "Трисули" (индийското значение е "Богиня на дърветата"), разположен в района на днешната "Овча купел", на улица "Георги Ковачев". Там семейството успява да спретне къщица. Стаичка, кухня и антре.
С Дънов се познават, контактуват, обменят полезна информация Учителят я цени - пред него е извисен дух. Тя подкрепя благородната му мисия, предупреждава го за трудностите. Двамата често се срещат. Слава е посещавана и от последователите на Дънов Боян Боев и Любомир Лулчев, таен съветник на цар Борис III. 9. IХ. 1944. Започват "грандиозни промени". Властта е "взета от народа", поведен от нови "спасители" към "нови хоризонти". За свръхсензориката за кой ли път настават тежки години.
Никой не е видял зло от нея. Няма основания за усложнения с властта. От никого не иска пари. Доволни от изумителните проникновения, "гостите" скришом пъхат някое левче под възглавницата й. Слава неведнъж е предупреждавана от тогавашната милиция "да преустанови съмнителната дейност". Но все по-често на воаяж при нея са членове на дипломатически мисии, посланици, консули. Силно впечатлени, след това довеждат съпругите си. Възможно ли е срещите, особено "високопоставените", да бъдат скрити? При визитите на министъра на отбраната армейския генерал Иван Михайлов сгушената къщица е опасана с кордони милиция. Министърът е обезпокоен за здравето си. "Ще ти помогна, ама по-напред да се прекръстиш - усмихва се Слава. - Виждам те, кръстен си..."
Червеният генерал отстъпва. След неговите "рандевута" през седемдесетте години на миналия век тя вече може да "гледа" по-спокойно. Министърът тайно се е разпоредил на специалните служби: "Оставете я на мира."
Прокрадва се информация, че до схлупения дом се е домогвала Людмила Живкова, водена от природен афенитет към мистериозното и загадъчното. "Ако бе ме потърсила преди да я убият, навярно щях да я предпазя" - ще въздъхне Слава.
По сценарий на Антон Дончев е замислен филм за богомилите Кинематографичният екип се интересува от пейзажа на епохата - бит, емблеми, костюми. След консултации с пророчицата, писателят й подарява книга с посвещение: "На леля Слава - зеницата на България!" В предснимачния период на кинопродукцията "Ивайло" Севрюкова е посетена от изпълнителя на главната роля Богомил Симеонов. Как да бъде Ивайло, без да го познава от всички страни? Моли да разкрие как е изглеждал царят легенда - облекло, обноски, държание, характер. Да изгради по-пълнокръвен автентичен образ. Принос има и за филмовата епопея "Аспарух". Представители на снимачния екип я посещават. Дава им указания за костюмите на героите от далечната епоха.
При нея идват елитни руски учени - академиците С. П. Кордюмов, Владимир Авински, Валентин Фоменко. До жената-уникум се допитва професор Андрей Блюховецки. Пристигат научни работници от съветски секретни обекти и от "космическото градче" край Москва. Повечето от тях не упоменават имена и титли.
Посещава я писателят Александър Горбовски, "да свери часовникa" в търсенията си. И получава многозначителен, но категоричен отговор: "Не е това, което е..." Още по-интересна е визитата на руския академик Валентин Фоменко, интересуващ се от неизвестни сплави. Не остава назад проф. Георги Лозанов, шеф на Института по сугестология, изследващ дълги години Ванга. Той се интересува има ли бъдеще оригиналната му система за изучаване на чужди езици в сънно състояние. Получава отрицателен отговор: "Това няма да го бъде. Знанието е временно. Не отсяда в мозъка там, където трябва."
Съветите й търси професор Марин Маринов, председател на Българското астронавтическо дружество. Посещават я доцент Лили Дражева, доцент Елена Владова... "За мене е повече от духовна майка - признава Владова. - Промени из корен живота ми."
Доцент Вера Точева, директор на Централна лаболатория по биоенергетика в Пловдив дири съветите й. Занимава я бъдещето на психотрониката. С пророчицата контактуват и родни сензитиви. Изключително високо цени дядо Влайчо от с. Коньово, Новозагорско. Признава Вера Кочовска. За Алан Чумак разкрива:"При него има светлина, но и тъма." Критична е единствено за руския екстрасенс Золотов: "Той унижава човешкия дух." Това не са присъди, а мнения. Професор Цончев от Трета градска болница в София се свързва за изясняване на трудни диагнози. Очният хирург д-р Коджабашева от Пловдив десетина години се съветва преди рисковани операции. "Не разчитам на тяхната протекция. Не заради нея ги приемам - споделя пред близки пророчицата. - Хора са и те, нуждаят се от помощ."
Соня Бакиш е обезпокоена, разпитва ясъзира ли опасност за живота и кариерата на съпруга си, премиер-министъра. Нащрек е. Не смее да сподели - Станко Тодоров е заложил съдбата си на рискована карта. Неуспехът ще му коства главата. Прорицателката е споделила: "Не съзирам тъмни облаци над главата на съпруга ви. Нека продължи пътя. За добро е!"
След преврата на 10 ноември най-сетне името й изгрява в родния печат. Дава интервюта. По Националната телевизия се излъчват два научно-популярни филма за доайена на българските феномени. В последната година на земния си път софийската пророчица излиза от сянката на неизвестността. Макар да има завършено четвърто отделение Слава Севрюкова става сътрудничка на Вашингтонския психотроничен център и почетен член на Асоциацията на екстрасенсите на бившия СССР. Тя е обявена за почетен професор в няколко престижни университети и академии (САЩ, СССР, Испания, Индия). Почетен член е на Испанската и Индийската академия на науките.
С над четвърт век тя успешно прилага психотроничния метод - алтернатива на съвременното научно изследване. "Слава Севрюкова прониква във всички етажи на Вселената, директно наблюдавайки абсолютната хармония в микросвета - твърди доцент Лозенски. - Космосът за нея е изграден от пет първични материални елемента: "вихри", псиони" (фундаментални, открити от психотроничката, микрочастици - б. а.), "космическа влага", "космическа сол" и "прана". Описвайки техните свойства, тя доказва - масата на псиона е близка до тази на електрона, приет за елементарна частица в съвременната физика." Тези пет елемента са: вечни, несътворими и неунищожими; не могат да се преобразуват един в друг; от един вид са, затова Вселената е една; не са носители на съзнание.
Гибелта на Ботев
Вестник "Култура" - www.kultura.bg
... Старите, с многогодишен опит хайдушки водачи Панайот Хитов и Филип Тотьо, доказали се в не една битка, в последния момент отказват да оглавят трескаво подготвяната в Румъния чета. На тях им е ясно като бял ден – обречена е в зародиш. Врели и кипели в хайдушките дела, не е в стила им да рискуват нахалост. Няма да сложат глави в торбата в подкрепа на една изгубена кауза. Оплискано в кръв, сринато, опожарено – такова по онова време все повече се очертава Априлското въстание.
За да не се провали вече сформираната въоръжена дружина, която по предварителен замисъл трябвало да бъде предвождана от Панайот Хитов, а поетът да е неин писар (задача, изцяло по силите му), огненият публицист поема тежката войводска мисия.
Ще я изпълни ли без военен и пълководчески опит? Той не пресмята. Стремглаво се хвърля в битка. Не като един от многото. Като водач.
Героите се раждат от абсурда.
---
Първо – акостирали на Козлодуйския бряг, ентусиазираните Ботеви четници са грабнати от обаянието на напетия снажен войвода.
Нека си го представим. Той е в стихията си. Респектира с блестяща униформа и красива стройна осанка. Покорява с огнен поглед. Да се вслушаме в бликналите възторжени слова. Поетът се вълнува. Пламенната му реч за избавлението на роба и сладостта на свободата взривява. Вижда как България гори и стене в стихията на бунта. Поробените братя се сражават и трепетно търсят подкрепа. С радост, с усмивка, с оръжие гинат за Родината! Там жени берат цветя и плетат венци да закичат барутните пушки... Там...
... Лее се, лее вълшебното слово на екзалтирания войвода. Тръпчиво, завладяващо, като полета към независимостта. Възпламенява сърца. Окриля души. Поетът умее това повече от всеки друг. Четниците са очаровани. От оживелите пред тях героични картини. От обреклия се на саможертва магнетичен водач, повел ги към изгряващата Свобода. Просълзени са. И опиянени.
Войводата стремително предвожда дружината. Снажен, с грабваща окото хусарска униформа, с перо на самурения калпак. С кобур, сабя на кръста и високи черни лъскави чизми.
(Груба стратегическа грешка – водачът в никакъв случай не трябва да се набива на очи, за да не се превърне в лесна мишена за врага. Това би могло да се окаже фатално за четата. Подобен лукс опитните войводи Филип Тотю и Панайот Хитов за нищо на света не биха си позволили – б. а. )
При Ботев е обратно – одеждите му са блестящи. Излъчват приповдигнатост и някаква странна тържественост. Сякаш е поел не на смърт, а на парад. (В интерес на истината, той е бивш актьор от трупата на Добри Войников в Букурещ. Униформата му е от реквизита на един от тамошните театри – б. а.)
Второ – едва дебаркирали на Козлодуйския бряг, върху четниците твърде бързо се стоварват нелеки прозаични проблеми. Точната дума е трагични. Не проблясва искрица въстание отвъд Дунава. Врачанската кааза е утихнала повече от всякога. Населението е не само мирно, но и жестоко наплашено от чудовищните зверства на поробителя. Дистанцирано, хладно. Някъде дори враждебно. Там, където ги има, мъжете и жените са се изпокрили и заключили по домовете. Повечето за по-голяма сигурност са далеко извън тях.
Трето – задават се не по-малко мъчителни, вече битови проблеми. Новите лъскави чизми на напетия войвода бързо се превръщат в бреме за него. Стягат, подбиват краката му.
Нима в напрегнатия продължителен поход той, предвождащият дружината, трябва да куца? Героично понася несгодата, но се налага членовете на четническия щаб, загрижени от началото за него, да го снабдят с кон, а по късно и с цървули, за да превъзмогнат стоварилите се неудобства.
Четвърто – когато на пътя на четата се изпречват група черкези-кавалеристи, експлозивният Ботев с извадена шашка, пришпорил коня, полита срещу тях. (Съпоставяйки го с Апостола, Слава Севрюкова констатира: ‛За разлика от Левски, той е непрактичен. Като всеки роден поет, във висша степен е идеалист.‛) За втори път щабът на четата в лицето на опитния й военен ръководител Никола Войновски спешно се намесва. С тактически маньовър отблъсква нападателите. Запазва преждевременно да не погине войводата с барутен характер. А после благоразумно охлажда бликналия му ентусиазъм. Това са факти. Доказват – гениален поет, журналист и революционер, Ботев не е подготвен като военни знания и практика. Затова трудно се адаптира към нелекото изкуство на четническата стратегия.
Пламенен публицист, не притежава, като някои от участниците в четата, боен и хайдушки опит. (Сред тях с военна подготовка са братът на Левски – Петър Левски, участвал в легията на Раковски, Димитър Икономов с чин капрал от същата легия, Спас Соколов – учил в Белградското военно училище, Никола Войновски – служил в руската армия, Йордан Йорданов-Инджето – с три години стаж в румънската войска и участие в четата на Стефан Караджа, Димитър Дишлията – другарувал с Хаджи Димитър и обикалял България с четата на Панайот Хитов, Хаджи Костадин поп Хаджидимитров – учил в Одеското военно училище, Тодор Илиев – служил в румънската жандармерия, Теофан Раданов – командир на доброволческа чета в Босненско-Херцеговинското въстание, Никола Кючуков – участник в същото въстание, и други – б. а.)
Практическите умения в тази ситуация са много по-ценни от ентусиазма, колкото и заразителен да е той. Какво ли би коствало това на четата? Възниква сериозен проблем – има ли войводата качества успешно да я води?
Инициативният комитет, подготвил изпращането й в разтърсеното от бунта сърце на Отоманската империя, далновидно е предвидил изход. Нелеката стратегическа задача е възложена на военния й командир Никола Войновски. Като офицер на руска служба, той притежава добра подготовка. Друг безспорен факт.
Неведнъж Слава Севрюкова подчертава: ‛Напетият войвода е с чувствителна, нежна, ранима духовна настройка на поет, но е лишен от пълководчески качества.‛
След мъчителен поход четниците са въвлечени в унищожителни обезкървяващи ги огнени схватки. Ожесточените сражения взимат все повече жертви. Дружината редее. Кръвопролитните битки при Милин камък, Вола, Камарата и Околчица сериозно я разтърсват и обезсилват.
Все по-често се долавя приглушеният, засилващ се тътен на назряващо недоволство. Понася се гневен ропот срещу невъстаналото население на Враца, изпокрилите се окръжни апостоли и бездействието на революционния комитет там. Опасно е искрата на брожение да не се раздуха и прехвърли срещу водачите на четата и най-вече срещу войводата.
Бързо топящата се дружина навлиза все и все по-навътре в Балкана, а вест за въстание няма и няма. Не пристига помощ ни от Враца, ни от околните села, както горещо се е очаквало.
На път е да се реализира най-жестокият кошмар. Противникът, зверовит бошибозук, настървен и все по-многоброен, подкрепен от редовна войска, затяга смазващ обръч. Жертвите растат.
Без спасителен изход за обречената чета, във върховните мигове на напрежение първоначалната възторжена екзалтация на войводата отстъпва. Задава се полюсно противоположна – на покруса и черно отчаяние. Истината – Ботев няма практическа подготовка да бъде водач на четата, но любовта му към Родината го тласка към саможертва.
‛В мигове на свръхчовешко напрежение – забелязва психотроничката – той не съумява да потисне обзелите го крайно мрачни чувства и настроения. Оживява поетът в него. В разрастващите се етапи на сътресение, достигащи логичната си кулминация, фината му изящна душа допуска груби тактически грешки.‛
Нека отново се върнем към развихрилите се драматични събития, но разкрити вече през психотронния взор на Слава Севрюкова.
Тя забелязва – ропотът в дружината срещу това, че няма и следа от въстание, и срещу онези, които са я повели (и подвели), става все по-явен. Расте, неуправляемо се усилва. Назрява остра реакция срещу водачите.
Ботев с изострените си рефлекси не може да не го забележи. Още по-невъзможно е да не откликне. Поетът в него в тези кризисни трагични мигове все по-често проговаря в скръбни тонове.
Ботев е отчаян. И вече не прави каквито и да са опити да потисне и прикрие чувствата си. Близките му съмишленици изтеглят изпадналия в униние войвода-поет встрани, до уединена скала. Сурово предупреждават: ‛Замълчи, войводо!‛.‛Всичко се срина!... Избиха момчетата... Нахалост... Нахалост...‛ – Ботев рухва.
Най-близкият по чин до него неочаквано изважда револвер. Заплашително го размахва.
В тоя решителен миг на крайно напрежение и безизходица – Слава вижда – не са издържали и неговите нерви.
Свръхафектиран, без опит във военното дело и психологията, войводата не съумява да се овладее:
‛Аз ли да мълча, аз?!... Избиха момчетата!... Подведоха ни... Враца мълчи... Защо?!...‛
Всеки може да изпадне в моментна слабост.
(Драмата се разиграва при едно от ожесточените сражения. В оглушителния, развихрил се на живот и смърт кървав бой, никой извън щаба не забелязва все по-заплашващата да се стовари трагедия над обречената дружина.)
---
... Сражението приключва. На групи, на групи бунтовниците се оттеглят. Тревожно напрежение витае, съпроводено с чувство за мрачна безизходица. Какво да се предприеме? Дали оцелелите четници да се насочат към отстоящата недалеко спасителна Сърбия? Или да продължат все и все по-навътре в непристъпните спасителни дебри на стария хайдушки Балкан?
Това обсъжда войводата със своя щаб зад прикритието на невисока канара. Без да се стигне до единно решение.
Ботев се изправя, за да види къде е поела дружината. В тоя фатален за него и четниците миг изтрещява пушка.
Пронизан в гърдите, войводата рухва.
Прорицателката забелязва – куршумът е изсвистял откъм гърба.
Кой е стрелял?
С психотроничните си умения Слава ‛забавя‛ и внимателно проследява ракурса в пространството на светкавично протеклите събития: ‛Добре прецеленият куршум, отпратил извисената душа на поета в други светове, не е турски. На четник е – висок едър мъж...‛
---
Има ли покушение срещу войводата? Ако да, кои са доказателствата за това?
След неговия край остатъкът от дружината се разпада на части. Поведени са от отделни членове на щаба и редови четници с повече опит: Никола Войновски, Георги Апостолов, Димитър Икономов, Никола Кючуков...
Не издава ли липсващото единно ръководство все по-пролазващите дълбоки вътрешни сътресения и разногласия? А може би – разрастващо се тягостно вцепенение? Неодобрение на станалото? Малцината очевидци на покъртителната сцена едва ли са съзрели успокояващи знаци в зловещата, непредвещаваща нищо добро кървава развръзка.
В спомените на Никола Кючуков се откроява странен епизод, на който дълго време, кой знае защо, никой от по-късните изследователи на събитията не обръща внимание. Касае се за внезапно настъпило охладняване в отношението към Ботев на един от щаба на четата, отказващ да изпълнява заповедите му, по-късно повел част от нея. Събитието е непосредствено преди смъртта на войводата.
За какво говори това?
(На въпроса дали е обсъждана възможността за евентуално покушение над Ботев от негови четници Никола Обретенов споделя пред комисия, създадена през 1929 г.: ‛Да, много се коментира това в затвора‛.
Мнението не е пристрастно. Сходни са становищата и на други участници в Ботевата чета по време на заточението им – виж в. ‛Независимост‛, бр. 2406-2414, 1-11. 06. 1929 г. – б. а.)
Дни след покъртителното събитие екзекуторът на войводата и повечето от заменилите го по силата на обстоятелствата на свой ред ще погинат в неравна битка.
Не е ли тук причината малцината доживели Освобождението очевидци на страшната трагедия да запазят и отнесат в гроба една зловеща кървава тайна? Казано е: ‛за мъртвите – или добро, или нищо.‛
---
... Столетие и половина по-късно за развихрилата се ужасна развръзка може само да се гадае.
‛След време го издигат в кумир – констатира от разстояние на годините Слава Севрюкова. – Това бе допуснато, защото от величав пример за саможертва се нуждае всяко племе.‛
Мистериозният куршум, изсвистял уж неизвестно отде и пронизал гърбом поета-войвода, най-вероятно е на...
Всъщност, има ли значение на кого?
По-важният въпрос е – трябва ли тази горчива информация да е достъпна за малцина?
Христо Нанев
Вестник "Култура" - www.kultura.bg
... Старите, с многогодишен опит хайдушки водачи Панайот Хитов и Филип Тотьо, доказали се в не една битка, в последния момент отказват да оглавят трескаво подготвяната в Румъния чета. На тях им е ясно като бял ден – обречена е в зародиш. Врели и кипели в хайдушките дела, не е в стила им да рискуват нахалост. Няма да сложат глави в торбата в подкрепа на една изгубена кауза. Оплискано в кръв, сринато, опожарено – такова по онова време все повече се очертава Априлското въстание.
За да не се провали вече сформираната въоръжена дружина, която по предварителен замисъл трябвало да бъде предвождана от Панайот Хитов, а поетът да е неин писар (задача, изцяло по силите му), огненият публицист поема тежката войводска мисия.
Ще я изпълни ли без военен и пълководчески опит? Той не пресмята. Стремглаво се хвърля в битка. Не като един от многото. Като водач.
Героите се раждат от абсурда.
---
Първо – акостирали на Козлодуйския бряг, ентусиазираните Ботеви четници са грабнати от обаянието на напетия снажен войвода.
Нека си го представим. Той е в стихията си. Респектира с блестяща униформа и красива стройна осанка. Покорява с огнен поглед. Да се вслушаме в бликналите възторжени слова. Поетът се вълнува. Пламенната му реч за избавлението на роба и сладостта на свободата взривява. Вижда как България гори и стене в стихията на бунта. Поробените братя се сражават и трепетно търсят подкрепа. С радост, с усмивка, с оръжие гинат за Родината! Там жени берат цветя и плетат венци да закичат барутните пушки... Там...
... Лее се, лее вълшебното слово на екзалтирания войвода. Тръпчиво, завладяващо, като полета към независимостта. Възпламенява сърца. Окриля души. Поетът умее това повече от всеки друг. Четниците са очаровани. От оживелите пред тях героични картини. От обреклия се на саможертва магнетичен водач, повел ги към изгряващата Свобода. Просълзени са. И опиянени.
Войводата стремително предвожда дружината. Снажен, с грабваща окото хусарска униформа, с перо на самурения калпак. С кобур, сабя на кръста и високи черни лъскави чизми.
(Груба стратегическа грешка – водачът в никакъв случай не трябва да се набива на очи, за да не се превърне в лесна мишена за врага. Това би могло да се окаже фатално за четата. Подобен лукс опитните войводи Филип Тотю и Панайот Хитов за нищо на света не биха си позволили – б. а. )
При Ботев е обратно – одеждите му са блестящи. Излъчват приповдигнатост и някаква странна тържественост. Сякаш е поел не на смърт, а на парад. (В интерес на истината, той е бивш актьор от трупата на Добри Войников в Букурещ. Униформата му е от реквизита на един от тамошните театри – б. а.)
Второ – едва дебаркирали на Козлодуйския бряг, върху четниците твърде бързо се стоварват нелеки прозаични проблеми. Точната дума е трагични. Не проблясва искрица въстание отвъд Дунава. Врачанската кааза е утихнала повече от всякога. Населението е не само мирно, но и жестоко наплашено от чудовищните зверства на поробителя. Дистанцирано, хладно. Някъде дори враждебно. Там, където ги има, мъжете и жените са се изпокрили и заключили по домовете. Повечето за по-голяма сигурност са далеко извън тях.
Трето – задават се не по-малко мъчителни, вече битови проблеми. Новите лъскави чизми на напетия войвода бързо се превръщат в бреме за него. Стягат, подбиват краката му.
Нима в напрегнатия продължителен поход той, предвождащият дружината, трябва да куца? Героично понася несгодата, но се налага членовете на четническия щаб, загрижени от началото за него, да го снабдят с кон, а по късно и с цървули, за да превъзмогнат стоварилите се неудобства.
Четвърто – когато на пътя на четата се изпречват група черкези-кавалеристи, експлозивният Ботев с извадена шашка, пришпорил коня, полита срещу тях. (Съпоставяйки го с Апостола, Слава Севрюкова констатира: ‛За разлика от Левски, той е непрактичен. Като всеки роден поет, във висша степен е идеалист.‛) За втори път щабът на четата в лицето на опитния й военен ръководител Никола Войновски спешно се намесва. С тактически маньовър отблъсква нападателите. Запазва преждевременно да не погине войводата с барутен характер. А после благоразумно охлажда бликналия му ентусиазъм. Това са факти. Доказват – гениален поет, журналист и революционер, Ботев не е подготвен като военни знания и практика. Затова трудно се адаптира към нелекото изкуство на четническата стратегия.
Пламенен публицист, не притежава, като някои от участниците в четата, боен и хайдушки опит. (Сред тях с военна подготовка са братът на Левски – Петър Левски, участвал в легията на Раковски, Димитър Икономов с чин капрал от същата легия, Спас Соколов – учил в Белградското военно училище, Никола Войновски – служил в руската армия, Йордан Йорданов-Инджето – с три години стаж в румънската войска и участие в четата на Стефан Караджа, Димитър Дишлията – другарувал с Хаджи Димитър и обикалял България с четата на Панайот Хитов, Хаджи Костадин поп Хаджидимитров – учил в Одеското военно училище, Тодор Илиев – служил в румънската жандармерия, Теофан Раданов – командир на доброволческа чета в Босненско-Херцеговинското въстание, Никола Кючуков – участник в същото въстание, и други – б. а.)
Практическите умения в тази ситуация са много по-ценни от ентусиазма, колкото и заразителен да е той. Какво ли би коствало това на четата? Възниква сериозен проблем – има ли войводата качества успешно да я води?
Инициативният комитет, подготвил изпращането й в разтърсеното от бунта сърце на Отоманската империя, далновидно е предвидил изход. Нелеката стратегическа задача е възложена на военния й командир Никола Войновски. Като офицер на руска служба, той притежава добра подготовка. Друг безспорен факт.
Неведнъж Слава Севрюкова подчертава: ‛Напетият войвода е с чувствителна, нежна, ранима духовна настройка на поет, но е лишен от пълководчески качества.‛
След мъчителен поход четниците са въвлечени в унищожителни обезкървяващи ги огнени схватки. Ожесточените сражения взимат все повече жертви. Дружината редее. Кръвопролитните битки при Милин камък, Вола, Камарата и Околчица сериозно я разтърсват и обезсилват.
Все по-често се долавя приглушеният, засилващ се тътен на назряващо недоволство. Понася се гневен ропот срещу невъстаналото население на Враца, изпокрилите се окръжни апостоли и бездействието на революционния комитет там. Опасно е искрата на брожение да не се раздуха и прехвърли срещу водачите на четата и най-вече срещу войводата.
Бързо топящата се дружина навлиза все и все по-навътре в Балкана, а вест за въстание няма и няма. Не пристига помощ ни от Враца, ни от околните села, както горещо се е очаквало.
На път е да се реализира най-жестокият кошмар. Противникът, зверовит бошибозук, настървен и все по-многоброен, подкрепен от редовна войска, затяга смазващ обръч. Жертвите растат.
Без спасителен изход за обречената чета, във върховните мигове на напрежение първоначалната възторжена екзалтация на войводата отстъпва. Задава се полюсно противоположна – на покруса и черно отчаяние. Истината – Ботев няма практическа подготовка да бъде водач на четата, но любовта му към Родината го тласка към саможертва.
‛В мигове на свръхчовешко напрежение – забелязва психотроничката – той не съумява да потисне обзелите го крайно мрачни чувства и настроения. Оживява поетът в него. В разрастващите се етапи на сътресение, достигащи логичната си кулминация, фината му изящна душа допуска груби тактически грешки.‛
Нека отново се върнем към развихрилите се драматични събития, но разкрити вече през психотронния взор на Слава Севрюкова.
Тя забелязва – ропотът в дружината срещу това, че няма и следа от въстание, и срещу онези, които са я повели (и подвели), става все по-явен. Расте, неуправляемо се усилва. Назрява остра реакция срещу водачите.
Ботев с изострените си рефлекси не може да не го забележи. Още по-невъзможно е да не откликне. Поетът в него в тези кризисни трагични мигове все по-често проговаря в скръбни тонове.
Ботев е отчаян. И вече не прави каквито и да са опити да потисне и прикрие чувствата си. Близките му съмишленици изтеглят изпадналия в униние войвода-поет встрани, до уединена скала. Сурово предупреждават: ‛Замълчи, войводо!‛.‛Всичко се срина!... Избиха момчетата... Нахалост... Нахалост...‛ – Ботев рухва.
Най-близкият по чин до него неочаквано изважда револвер. Заплашително го размахва.
В тоя решителен миг на крайно напрежение и безизходица – Слава вижда – не са издържали и неговите нерви.
Свръхафектиран, без опит във военното дело и психологията, войводата не съумява да се овладее:
‛Аз ли да мълча, аз?!... Избиха момчетата!... Подведоха ни... Враца мълчи... Защо?!...‛
Всеки може да изпадне в моментна слабост.
(Драмата се разиграва при едно от ожесточените сражения. В оглушителния, развихрил се на живот и смърт кървав бой, никой извън щаба не забелязва все по-заплашващата да се стовари трагедия над обречената дружина.)
---
... Сражението приключва. На групи, на групи бунтовниците се оттеглят. Тревожно напрежение витае, съпроводено с чувство за мрачна безизходица. Какво да се предприеме? Дали оцелелите четници да се насочат към отстоящата недалеко спасителна Сърбия? Или да продължат все и все по-навътре в непристъпните спасителни дебри на стария хайдушки Балкан?
Това обсъжда войводата със своя щаб зад прикритието на невисока канара. Без да се стигне до единно решение.
Ботев се изправя, за да види къде е поела дружината. В тоя фатален за него и четниците миг изтрещява пушка.
Пронизан в гърдите, войводата рухва.
Прорицателката забелязва – куршумът е изсвистял откъм гърба.
Кой е стрелял?
С психотроничните си умения Слава ‛забавя‛ и внимателно проследява ракурса в пространството на светкавично протеклите събития: ‛Добре прецеленият куршум, отпратил извисената душа на поета в други светове, не е турски. На четник е – висок едър мъж...‛
---
Има ли покушение срещу войводата? Ако да, кои са доказателствата за това?
След неговия край остатъкът от дружината се разпада на части. Поведени са от отделни членове на щаба и редови четници с повече опит: Никола Войновски, Георги Апостолов, Димитър Икономов, Никола Кючуков...
Не издава ли липсващото единно ръководство все по-пролазващите дълбоки вътрешни сътресения и разногласия? А може би – разрастващо се тягостно вцепенение? Неодобрение на станалото? Малцината очевидци на покъртителната сцена едва ли са съзрели успокояващи знаци в зловещата, непредвещаваща нищо добро кървава развръзка.
В спомените на Никола Кючуков се откроява странен епизод, на който дълго време, кой знае защо, никой от по-късните изследователи на събитията не обръща внимание. Касае се за внезапно настъпило охладняване в отношението към Ботев на един от щаба на четата, отказващ да изпълнява заповедите му, по-късно повел част от нея. Събитието е непосредствено преди смъртта на войводата.
За какво говори това?
(На въпроса дали е обсъждана възможността за евентуално покушение над Ботев от негови четници Никола Обретенов споделя пред комисия, създадена през 1929 г.: ‛Да, много се коментира това в затвора‛.
Мнението не е пристрастно. Сходни са становищата и на други участници в Ботевата чета по време на заточението им – виж в. ‛Независимост‛, бр. 2406-2414, 1-11. 06. 1929 г. – б. а.)
Дни след покъртителното събитие екзекуторът на войводата и повечето от заменилите го по силата на обстоятелствата на свой ред ще погинат в неравна битка.
Не е ли тук причината малцината доживели Освобождението очевидци на страшната трагедия да запазят и отнесат в гроба една зловеща кървава тайна? Казано е: ‛за мъртвите – или добро, или нищо.‛
---
... Столетие и половина по-късно за развихрилата се ужасна развръзка може само да се гадае.
‛След време го издигат в кумир – констатира от разстояние на годините Слава Севрюкова. – Това бе допуснато, защото от величав пример за саможертва се нуждае всяко племе.‛
Мистериозният куршум, изсвистял уж неизвестно отде и пронизал гърбом поета-войвода, най-вероятно е на...
Всъщност, има ли значение на кого?
По-важният въпрос е – трябва ли тази горчива информация да е достъпна за малцина?
Христо Нанев
Когато се събирахме и задавахме въпроси не на всички получавахме отговор. В областа на медицината бяха най- точни. В бъдеще хирургичния нож ще остане. Лекарствата ще се приготвят както вие жените приготвяте кашата за децата си. Синята слива и Синия патлажан най много вредът на черния дроб. Бъбрек от Овен е най подходящ за трансплантация за човек. Когато написах първия си пост, това се даде преди да стане аварията в Чернобил. Против радиация най - важно е силна храна и маслено зелена хума, колкото грахово зърно, сутрин и вечер със чаша вода. Леля Слава казваше винаги лечителя трябва да застъпва сеанса с пет минути по рано на 24 часа за да има добър ефект.